Р Е Ш Е Н И Е
София, 25.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет
и пети унуари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 11878 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на адв. Й.М.П.в качеството му на процесуален представител
на Р.Х.Р., ЕГН ********** срещу Постановление от 21.09.2020 г., постановено по
изп.дело № 20208480400626 на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 на КЧСИ с което ЧСИ е намалил
размера на адвокатския хонорар от 510 лв. на 200 лв.
Частният
жалбоподател излага, че така договореното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, а е точно определено, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Твърди
още, че в рамките на представеното пълномощно изрично е предвидено процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Заявява, че по изп.дело е
извършвал и други действия, оправдаващи поискания хонорар. Искането му към съда
е да се отмени обжалваното постановление.
Длъжникът
по изпълнителното дело ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез процесуалният му
представител адв. С.Е., счита жалбата за неоснователна с подробно изложени
съображения по същество. Искането му към съда е жалбата да бъде оставена без
уважение.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските
са намалени в минимален размер с оглед правната и фактическа сложност на делото,
доколкото адвоката на взискателя е участвал само в образуването му. В тази
връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди
извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208480400626 на
ЧСИ Р.А., с рег. № 848 е образувано по молба на Р.Х.Р., ЕГН ********** – като
взискател, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – като длъжник, въз основа на
изпълнителен лист от 23.07.2020 г. на основание съдебно решение № 554584 от
05.12.2018 г. по гр.д. № 5537/2018 г. на СРС, 164 с-в и решение № 2813 от
07.05.2020 г. по гр.д. № 3665/2019 г. на СГС, ГО, II-А с-в за сумата от 3 500 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.01.2018 г. и сумата от
884,60 лв. – мораторна лихва за периода от 06.09.2015 г. до 19.01.2018 г.,
както и сумата от 774 лв. – разноски пред СРС и сумата от 650 лв. – разноски
пред СГС.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят
е договорил и заплатил в брой сумата от 510 лв. в полза на адв. Й.П..
На 10.09.2020 г. е изпратена до длъжника Покана за
доброволно изпълнение за сумата от изп.лист, 510 лв. – адвокатско
възнаграждение, 66 лв. разноски по изп.дело и 720,03 лв. такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ.
На 18.09.2020 г. от длъжника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е
подадено възражение за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение,
с искане същото да бъде намалено на 200 лв., както и да бъде намалена таксата
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
С Постановление за определяне на разноски от 21.09.2020
г. възражението е уважено, като адв.хонорар е намален от 510 на 200 лв., а
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е намалена от 720,03 лв. на 691,30 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради
прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи
на обжалване пред съда.
По отношение на
направените с частната жалба възражения, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, чрез процесуалния му
представител адв. Й.П.. Предвид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят има право на
разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. От представеният договор за правна защита и съдействие се установи,
че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е размер на 510 лв., но
следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебният изпълнител е
намалил същото до размера на 200 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на
взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От
същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а
именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се
следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или
правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при
неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ възнаграждение за
адвокатско възнаграждение правилно е било намалено до размера на 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв. Й.М.П.в
качеството му на процесуален представител на Р.Х.Р., ЕГН ********** срещу
Постановление за определяне на разноски от 21.09.2020 г., постановено по
изп.дело № 20208480400626 на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 на КЧСИ, с което ЧСИ е намалил
размера на адвокатския хонорар от 510 лв. на 200 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.