Р Е Ш Е Н И Е №
260573
22.04.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 24.03.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №536 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 от ГПК .
С решение № 260073 от
08.01.2021г., постановено по гр.д. №18865/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив
, П.А. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на М.И.Л., ЕГН ********** ***,
сумата от общо 100 лева, представляващи разходи за пътни за
участие във фестивали в гр. К. и к.к. С. б., като дадена
на отпаднало основание, като е отхвърлен
предявения от нея иск за разликата над
уважения до пълния предявен размер от
181 лева и в полза на страните са
присъдени разноски по съразмерност.
От съдебното решение недоволни са останали и двете страни, като всяка го
обжалва в неблагоприятната за нея част, съобразно наличието на правен интерес.
Ищцата М.И.Л., ЕГН **********, обжалва решението в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за
разликата над 100 лв. до заявения размер
от 181 лв.Релевирани са във въззивната жалба оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в тази му част. Твърди се в
жалбата, че съдът е игнорирал и не е обсъдил релевантните за спора писмени и
гласни доказателства. Поддържа се от жалбоподателката, че по делото е
установено недобросъвестното поведение
на ответницата, която не е разходвала по
предназначение получените от ищцата парични средства. От това поведение на
ответницата, ищцата М.Л. се е почувствала
излъгана и е отказала да вземе участие в двата фестивала. Настоява се за отмяна на
решението в обжалваната част и за уважаване на исковата претенция в пълния
заявен размер.
Във въззивната жалба на ответницата П.А. Д., ЕГН ********** , са
изложени доводи за неправилност на решението, в частта му, с която е осъдена да върне на ищцата платената на отпаднало
основание сума от 100 лева, представляваща разходи за пътни за участие
във фестивали в гр. К. и к.к. С. б.. Сочи се, че съдът неправилно е оценил събрание по делото доказателства и
незаконосъобразно е приел, че превозът на хористите до фестивалните градове е
бил финансиран от Община Пловдив.
Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от
легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е
сезиран с искове с правна квалификация
по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, от ищцата М.И.Л., ЕГН **********
за осъждане на ответницата П.А. Д., ЕГН **********, да й да заплати сумата от общо 181 лева, от която 86 лева - разходи за пътни и настаняване на фестивал в
гр. К. през месец юни 2019 г. и 95 лева-разходи за пътни и за настаняване на
фестивал в к.к. С. б. през месец юли 2019 г., като дадени на отпаднало
основание. В условията на евентуалност се иска да бъде осъдена ответницата да й
заплати сумата от общо 181 лева, с която
неоснователно се е обогатила за нейна сметка.
Ответницата
оспорва исковите претенции като неоснователни.Твърди, че не дължи
връщане на сумите, тъй като са били заплатени по предназначение- за транспорт и
престой на членовете на ръководения от нея хор във връзка с участието на фестивалите в гр.К. и к.к.С. б.,
от което участие ищцата самоволно се е отказала.
Безспорна е за страните установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, според която П. Д. е
художествен ръководител на група за стари градски песни “Вяра, Надежда и Любов“
към Народно читалище „Захари Стоянов“, гр. Пловдив, а ищцата М.Л. е била неин
член през периода месец октомври 2018г. -
месец юни 2019г. Хоровата група организирала неформално дейността си, като
ръководителят й уреждал участията, събирал пари за заплащане на разноски по
пътуване и престой на членовете във връзка с участията им на фолклорни
фестивали. Всички разходи по дейността на групата се поемали по равно на
доброволен принцип от членовете й. Хоровата група приела поканата да участва в XV
Международния фестивал „Евро фолк - Черно море 2019“ - на 22.06.- 23.06.2019г в
гр. К. и в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро фолк-2019“ - на 06-07 юли
2019г. в к.к. С. б. , организирани от Европейската асоциация на фолклорните
фестивали (ЕАФФ). Тъй като разходите за участията
на фестивалите, за път , хотелско настаняване, престой се самофинансирали от хористите, то за
покриване на разходите за участие в първия фестивал ищцата дала на ръководителя
на групата сумата от 86 лева, от която50 лева-транспорти разходи и 36 лева-за хотелско настаняване, а за втория сумата от 95 лева, от която 50
лева-пътни разходи и 45 лева-за хотелско настаняване, което обстоятелство е
прието от първоинстанционния съд за безспорно по делото на основание чл.146,ал.3 от ГПК.
От приетите в първоинстанционното производство и
неоспорени от страните писмени доказателства е документално установено, че
превозът на хористите до двата фестивала е извършен от лицензирания превозвач
„ТНС БГ“ЕООД. Същият е бил финансиран
от общинския бюджет, като видно от
постъпилото писмо с
изх.№20СД-1583/17.09.2020г. , Община Пловдив
е заплатила на търговското дружество
на 05.07.2019г. сумата от 799,80 лева за извършената транспорта
услуга по дестинацията гр.Пловдив-гр. К.-гр.Пловдив за периода 22.06.-23.06.2019г. по издадената фактура №**********/ 01.07.2019г. и на 15.07.2019г. сумата от 799,80 лева за извършената транспортна услуга по дестинацията гр.Пловдив-гр.С. б.-гр.Пловдив за периода
06.07.-07.07.2019г. по издадена фактура
№**********/ 08.07.2019г.
При тези доказателства по делото законосъобразно
първоинстанциониня съд е приел , че са налице предпоставките за основателност
на претенцията по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане от ответницата на
дадената й от ищцата сума в общ размер
от 100 лева- за пътни разходи във връзка
с участието в двата фестивала , като получена
на отпаднало основание, с оглед безспорно установеното по делото обстоятелство,
че тези разходи на хористите са били изцяло финансирани от общинския
бюджет.Неоснователно е твърдението на ответницата, че така платените от общината
суми, не касаят направените от хора транспорти разходи за участие в процесните
фестивали,а пътувания до последващи
такива.В издадения от общината документ изрично е посочено , че финансирането
касае транспортните разходи на участниците в хора именно в процесните фестивали
проведени през периода
22.06.-23.06.2019г. и 06.07.-07.07.2019г. съответно в град К.и к.к.С.
б.. Същевременно от ответницата за посочените твърдения - участие на хористите в бъдещи фестивали не
са ангажирани никакви
доказателства, а и самите й твърдения
са нелогични, тъй като необичайно и в противоречие с правилата
на логиката би
било Община Пловдив да финансира
участието на хора в бъдещи абстрактно посочени от неговия ръководител певчески фестивали.
Решаващият
състав на съда намира за законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд
за неоснователност на исковите претенции на ищцата за връщане от ответницата на
дадените й суми за хотелско настаняване във връзка с участието в двата
фолклорни фестивала.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД,на която черпи основанието си
предявения от ищеца иск, който е получил нещо с оглед
на отпаднало основание е длъжен да го върне. Целта е да бъде отстранено едно
фактическо съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и
затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на
едно лице и обедняване на друго. При неоснователното обогатяване е без значение
по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага,
т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е.
виновно, затова не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и
липса на правно основание респ. съществуването на отпаднало основание.
В процесния случай ищцата е дала на ответницата сумата от общо 81 лева за организиране и хотелското й
настаняване , като член на певческия хор,
във връзка с участието й в двата фестивала в град Китен и к.к.Слънчев
бряг. Ръководителят П. Д. е изпълнила възложеното,като е организирала престоя и
заплатила хотелско настаняване на
хористите , като на 06.07.2019г. за участието на фестивала в С. б.е заплатила за
19 хористи сумата от 745 лева, съгласно представените и неоспорени от
ищцата фактура №**********/ 06.07.2019г.
и фискален бон към нея , а за хотелското настаняване на хористите в град К.,
възлизащо в общ размер от 684 лева,авансово е заплатила 110 лева. Остатъка от 574 лева е бил платен от П. Д. при настаняване на участниците в
хотела, в който смисъл са й показанията на разпитания по делото свидетел Г. Ч., също член на певческия хор.От неговите
показания се установява също , че след заплащане от ответницата на рецепцията
на хотела в град К. на остатъка на дължимата сума и настаняването на хористите по стаите, ищцата не се е явила на насрочената
за следобед в 16 часа репетиция. Същата заедно с
няколко други хористи се отказали от
последващото си участие на фестивала. Въззивният съд кредитира показанията на св. Г. Ч. в тази им част, като
последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета
на доказване и останали неопровергани от насрещната по спора страна.Същите напълно кореспондират и със събрания по делото писмени
доказателства – ваучер за настаняване на 19-те
хористи в хотел „Кремиковци“, град К. на
22 и 23.06.2019г.
Следователно процесната сума от
81 лева е получена от ищцата на валидно
правно основание – за заплащане на хотелските нощувки на ищцата , като член на певческия хор, във връзка с участието й в двата фестивала в
град К. и к.к.С. б.. Тези сума не се намира в патримониума на ответницата, своейки
я по този начин,а е престирана на хотелските комплекси, предоставящи поисканата
услуга от членовете на певческия хор .
Предвид изложеното
настоящият състав на съда намира предявения
иск за неоснователен, тъй като не се установи ответницата да се е обогатила
неоснователно с претендираната сума, тъй
като същата не се намира в нейния патримониум, както и поради това, че липсват
доказателства установяващи, че основанието на което е получена е отпаднало, поради
което ищцата неоснователно иска връщането
й.
Без правно значение е
обстоятелството за причините, поради които ищцата се е отказала от участието си
на фестивалите и дали се е почувствала обидена от поведението на ответницата. В
тази връзка беше казано , че за
настоящия правен спор е без значение е дали
поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е. виновно, затова не се говори
за противоправност и вина, а само за обогатяване и липса на правно основание
респ. съществуването на отпаднало основание.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че
първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните в жалбите пороци
и следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивните жалби, разноските на страните за
въззивната инстанция остават така, както са
направени.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260073 от 08.01.2021г., постановено по
гр.д. №18865/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVІІІ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.