О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../………..06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №670 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413,
ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“
№49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез ю.к.Р.
И., против Разпореждане №560/05.03.2020г. по
ч.гр.д.№214/2020г. на РС Девня, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
длъжника М.П.Д., с ЕГН **********,
относно сумата от 1363.74лв., съставляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и сумата от 30лв., съставляваща неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими
за периода от 18.09.2018г. до 27.08.2019г.
С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка на редовността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. На следващо място се оспорват изводите на съдът за обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, касаеща уговореното със споразумение възнаграждение по допълнителен пакет услуги. Развити са подробни съображение, че процесното споразумение не се съдържа неравноправни клаузи, както и че от събраните доказателства и факти не би могло да се направи извод, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. Сочи се, че съдът не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП при преценката за неравноправна клауза в договора. Сочи се още, че за кредитора е налице законовоустановена възможност да предлага допълнителни услуги, които предвид характера им, са извадени от годишния процент на разходите по кредита, както и че споразумението между страните е сключено по искане на клиента, направено при информиран избор от негова страна. Сочи се, че длъжника е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е искал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит. Сочи се още, че допълнителните услуги не представляват действия по отпускане и усвояване на кредита по смисъла на закона, като са развити подробни съображения. По отношение на претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, се твърди, че същите не представляват такси за управление на кредита, както и че те се начисляват съгласно постигнатото за това съгласие между страните, ако и в случай че клиентът не изпълнява задълженията си по договора и за кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия, с които да стимулира клиента да изпълни своите задължения по договора. Твърди се още, че начислените такси целят единствено да покрият разходите, които кредиторът е сторил, поради недобросъвестното поведение на своя длъжник, респективно че те не представляват обезщетение за забава, а са разходи, които кредиторът е бил принуден да направи за изпращане на писма, смс-и, ангажиране на служители, които да проведат телефонни разговори с длъжника във връзка с недобросъвестното поведение на последния. В заключение се поддържа, че в случая не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране, поради което се моли за отмяна на атакуваната част от разпореждането и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че доводите на жалбоподателят за превишаване на правомощията от заповедният съд при проверката, която може да се извърши в заповедното производство, са неоснователни, предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя, не е противоречие със закона или с добрите нрави.
На следващо място, следва да се има в предвид, че в случая
договора за кредит, на който заявителя основава претенцията си, е потребителски
и се регулира от нормите на ЗПК. Според индивидуализацията на процесното вземане, съдържаща се в т.12 от заявлението и в
приложеното Споразумение към договор за потребителски кредит, между страните е
уговорено заплащане на възнаграждение от страна на длъжника в полза на
кредитора, срещу приоритетното разглеждане
и отпускане на поискания кредит, и възможност за длъжника да отлага плащането
на определен брой вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения
падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Като за да е
възможно ползването на описаните услуги, длъжника следва да отговаря на
специфичните условия за всяка една от тях, които са предвидени в Общите условия
на търговеца.
По отношение на уговорката за приоритетно разглеждане и изплащане на паричният заем, следва да се има предвид, че въпросната клаузата от споразумението, по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това, е нищожна.
На следващо място уговореното възнаграждение в останалата му част, не касае реално предоставени услуги, а се дължи за хипотетична възможност на длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след като получи съгласие на кредитора. В този смисъл уговорката води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който е по-голям от сумата на кредитиране, при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от страна на финансовата институция. Посоченото води едновременно до отклоняване от задължението на кредитора по чл.19 от ЗЗК да посочи това плащане като компонент от ГПР, който е основният критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка и до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Ето защо се налага извода, че клаузата предвиждаща възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и с чл.143, т.5 от ЗЗП, съответно искането на заявителя за издаване на заявление за заплащане на възнаграждение подлежи на отхвърляне в хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Изложеното по-горе важи и по отношение на клаузата предвиждаща такси за извънсъдебно събиране, обхващащи направените разходи за изплащане на съобщения, провеждане на телефонни разговори и при дълготрайна забава-разходи за дейността на служител, тъй като наименуването на вземането като “такси и разноски“, не променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят. Това особено ясно проличава от предварително фиксираният размер на обезщетението за допуснато неизпълнение на договорно задължение, който размер не кореспондира с конкретно предприети в случая действия за събиране на просроченото задължение. Освен това с процесното плащане, се заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника.
В заключение съставът на въззивният съд намира, че разпореждането на първоинстанционният съд, в атакуваната му част, е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №560/05.03.2020г. постановено по ч.гр.д.№214/2020г. на РС Девня, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника М.П.Д., с ЕГН **********, за сумата от 1363.74лв., съставляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и за сумата от 30лв., съставляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 18.09.2018г. до 27.08.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.