Р Е Ш
Е Н И Е № 231
гр.Стара Загора, 27.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретар Николина Н.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 616 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Н.Г.Т.
*** против Ревизионен акт (РА) №Р-16002417006869-091-001/06.06.2018г.,
потвърден с Решение №564/28.09.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ (ОДОП)– гр.Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се
сочи, че ревизиращият орган приема, че поради роднинската връзка на Н.Г. с К.П.В.
и Г.Н. Т., не са определени приходи от тях, независимо от броя на пътуванията
им, а в същото време не взема предвид роднинската връзка на ревизираното лице с
П.Т.Г.и Т.М.Б.– братовчеди на Н.Т.. Твърди се, че ревизията приема, че на
основание чл.122, ал.2, т.12 от ДОПК, средната норма на печалба на фирма „Бис“
ООД е относима към твърдението за развиваната дейност на Н.Т., като в хода на
ревизията не е доказано как данните получени от „Бис“ ООД са относими към
предполагаемата дейност на жалбоподателя. Излагат се доводи, че ревизията е
установила, че „средната норма на печалбата“ на „Бис“ ООД е за 2015г. – 69,57 %
и за 2016г. – 75,32 % и въпреки, че в материалните закони няма определение за
„средна норма на печалба“ ревизията прилага посочените проценти относно
„дохода“ на Г.. Излагат се съображения, че при ревизията е посочено, че
разходите за такси (външни услуги) са за сметка на Н.Г., а същите не са взети в
предвид при определяне на т.нар. „средна норма на печалбата“, от което следва
да се направи извод, че посочените като основание за приложение на особения ред
за облагане по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са недоказани, а органите по приходите
не са подкрепили с доказателства констатациите си, че са налице данни за укрити
доходи. Обосновава се, че доводите на ревизиращия екип за наличие на основание
по чл.122, ал.1 от ДОПК са необосновани, немотивирани и неподкрепени от
необходимите доказателства, установяващи, че Н.Т. е извършвал „международни
транспортни услуги – превоз на пътници от територията на страната до Италия и
обратно срещу заплащане“ и е търговец по смисъла на Търговския закон. В
заключение се сочи, че в тежест на органите по приходите е да докажат наличието
на данни за укрити доходи, тъй като извън хипотезите на чл.123 от ДОПК,
наличието на данъчна основа за облагане не може да се предполага, а
установеното от страна на приходната администрация на това, че 12 от общо 151
физически лица, са предавали пари на Н.Т., не е доказателство в тази насока.
В съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители, жалбоподателят сочи, че не е ясно защо
ревизиращите органи са приели, че е осъществен превоз на 248 лица, при
положение, че от 151 изпратени искания до лица за предоставяне на документи, са
получени отговори само от 27, а от тях само 12 са дали суми на жалбоподателя за
извършен превоз. Заявява се, че не е установено лицето да е реализирало печалба
и да е извършвало транспортна дейност, а именно превоз на пътници по занятие.
Твърди се, че ревизиращият орган е приел, че ревизираното лице е в роднинска
връзка с две от лицата, но не е приело, че е налице такава връзка и с други две
лица. Излагат се също доводи, че от представената в съдебно заседание и приета
по делото декларация е видно, че сумата от 3 000 евро е получена назаем от
ревизираното лице от неговата майка. Обосновава се, че от отговора на вещото
лице се установява, че жалбоподателят не е данъчно задължено лице, тъй като
осъществяваната от него дейност не е търговска. В заключение се сочи, че превоз
на 12 пътници срещу заплащане в рамките на 2 години не е търговска дейност по
занятие, а дейност, която е извършена с цел услуга на познати и разделяне на
транспортни разходи, а не печалба. По изложените съображения се отправя искане
към съда да отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт д, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че
ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е
данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от същият закон. За
ревизираният период не е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и
не е декларирал получени доходи. Същият не е регистриран като едноличен
търговец. Обосновава, че след извършения анализ на всички представени по
ревизионното производство документи, писмени обяснения, отговори от направените
запитвания от трети лица, получена информация от други контролни органи, е
констатирано наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – „налице
са данни за укрити доходи“. Предвид на това обстоятелство органът по приходите
е пристъпил към определяне на основата на облагане с данъци, като е взел
предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Сочи, че съгласно чл.124а от ДОПК, редът по чл.122-124 от ДОПК се прилага и за
установяване на задължения за осигурителни вноски, които в случая също са
определени по реда на чл.122 от ДОПК. Подробни съображения по установяване на
всяко от данъчните задължения излага в писмената защита. Излагат се съображения,
че нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство
жалбоподателят не е представил безспорни доказателства, от които да се направи
несъмнен извод, че само лицата, които са дали обяснения в действителност са
заплатили за извършен превоз. В случая ревизията е извършена по особения ред,
който размества доказателствената тежест в процеса, и която доказателствена
тежест пада върху жалбоподателя. Относно представената в хода на съдебното
производство разписка счита, че същата е създадена за целите на съдебното обжалване
и представянето й едва в съдебно заседание буди съмнение относно нейната
достоверност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да
потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен,
както и да присъди в полза на Дирекция ОДОП гр. Пловдив юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема
следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002417006869-020-002/11.10.2017г.
на началник сектор при ТД на НАП В. П.А. (т.II, л.617-618) е възложена ревизия
с ръководител В.Г.Г.(главен инспектор по приходите) и Т. В. С.а (инспектор по
приходите) на Н.Г.Т. с обхват: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване
– за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Универсален
пенсионен фонд – са самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2016г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта. Заповедта
е подписана с електронен подпис от В. П. А. на 11.10.2017г. в 11:32 часа. На
20.10.2017г. е изготвена Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002417006869-020-002, с която инспектора по приходите С.а
е заменена с главен инспектор по приходите – М.В.Т. (т.II, л.615-616). Заповедта
е подписана с електронен подпис от В. П. А. на 20.10.2017г. в 15:34 часа. Двете
заповеди са връчени на 02.11.2017г. (т.II, л.616 и л.618) на упълномощено от Н.Т.
лице (пълномощно – т.II, л.614). На 31.01.2018г. е изготвена ЗИЗВР №Р-16002417006869-020-003, с която срокът за
извършване на ревизията е удължен до 02.04.2018г., като обхватът на
ревизията е останал в същите параметри и от същите лица (т.II, л.645). Заповедта
е връчена на 31.01.2018г. (т.II, л.647). При зареждане на удостоверенията
към файловете с електронните подписи се установява, че това са електронните
подписи на В. П. А., издадени са от
„В-Trust Operational CA QES“, като срокът за валидност касаещ първите две
заповеди е от 03.01.2017г. до 03.01.2018г., а относно третата – от 20.12.2017г.
до 20.12.2018г.
В хода на ревизията са констатирани са обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето по електронен
път е връчено Уведомление с изх.№ № Р-16002417006869-113-001/20.02.2018г., с
което е уведомено, че основата за облагане с: Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2015г. и 2016г.; Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. и 2016г.; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г.; Здравно осигуряване за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г.; ДОО за самоосигуряващи се за периода
01.01.2015г.-31.12.2016г., ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК,
тъй като са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за
укрити приходи и доходи, като е определен срок за представяне на доказателства
и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението (т.I,
л.71-72). На лицето е връчено и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с изх.№
Р-16002417006869-139-001 от 20.02.2018г. (т.I, л.75), което е връчено на
ревизираното лице по електронен път на 26.02.2018г. (т.I, л.74).
На 16.04.2018г. е изготвен
Ревизионният доклад (РД) №Р-16002417006869-092-001 (т.I, л.22-39), който е
връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.04.2018г. (т.I, л.70). РД е
подписан е електронни подписи от В.Г.Г.на 16.04.2018г. в 17:25 часа и от М.В.Т.
на същата дата в 17:29 часа. Видно от приложената по делото разпечатка от
публичен регистър на електронните подписи (т.I, л.64) се установява, че
електронният подпис на Господинова е издаден от „В-Trust
Operational CA QES“ и е валиден от 20.12.2017г. до 20.12.2018г. От
приложената по делото разпечатка от сертификат (т.I, л.66) се установява, че
електронният подпис на Т. е издаден от „В-Trust
Operational CA QES“ и е валиден от 08.08.2017г. до 08.08.2018г. Същото се
установява и при зареждане на удостоверенията към файловете с електронни
подписи, от диска приложен по делото – електронните подписи са на Господинова и
Тенев, издадени са от „В-Trust Operational CA QES“, като срокът им за валидност
отговаря на посочения в разпечатките по делото.
При
извършване на ревизията е установено следното:
Н.Г.Т. е физическо лице с ЕГН **********
и постоянен адрес по регистрация на физическото лице – гр.Стара Загора, ул.Б.Ж.№ ……... Ревизираното лице не е осигурител и
не е самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г. За ревизирания период задълженото
лице не е декларирало осъществяване на стопанска дейност в качеството си на
едноличен търговец или друг вид дейност и не е имало задължение за водене на
счетоводна отчетност. Ревизираното лице, в качеството си на
местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл.8 и
чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен през
данъчната година от източници в България и от чужбина. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г. облагаемият доход и данъчната
основа се определят за всеки източник на доход поотделно, в съответствие с
разпоредбите на закона. За периода 2015г. – 2016г. от Н.Т. не
са подадени Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. За
периода 2015г. – 2016г. са регистрирани сделки с МПС на името на Н.Т. – покупки
и продажби на МПС, както следва: лек автомобил БМВ 530 Д с рег. №
СТ8057ВР, закупен с договор за покупко-продажба на МПС от 07.12.2015г. от
Италия на стойност 1500 евро (2 933,74лв). Сумата е
заплатена на продавача. Към
07.12.2015г. лицето не е представило доказателства за приходоизточника на
сумата, послужила за заплащане на МПС. Не е посочило от кой деклариран и
обложен доход са средствата послужили за придобиване на МПС. На 11.07.2016г. МПС е отчислено за
гр.Велико Търново с нов собственик Ш.Ю.Ш и рег.№ВТ9215КВ.
Тъй като ревизираното лице не
е дало обяснение, нито е представило доказателства за разполагаеми парични средства към началото и
края на съответният период, органът по приходите е приел сумата от 5 000лв.
като налична към 01.01.2015г.
При извършване на ревизията е установено също, че за 2015г.
и 2016г. са регистрирани следния брой преминавания (влизания /излизания) на
автомобил Мерцедес с рег. № СТ0165ВК през ГКПП Калотина шосе, ГКПП Видин Дунав
мост, ГКПП Връшка чука и ГКПП Кулата с пътуващи с него лица, както следва: за
2015г. – 7 излизания от Р.България и 11 влизания в Р.България с общ брой
пътници 67; за 2016г. – 25 излизания от Р.България и 24 влизания в Р.България с
общ брой пътници 181. Въз основа на предоставената от ОД на МВР - Хасково
справка, съдържаща данни за марка и идентификационни номера на автомобила,
данни за брой, имена, ЕГН на пътниците, дата на напускане и влизане в страната,
както и представени обяснения от физически лица, които са ползвали услугите,
безспорно се установявало, че ревизираното лице е извършвало международни
транспортни услуги – превоз на пътници от територията на страната до Италия и
обратно срещу заплащане. На всички лица, регистрирани като пътуващи в този
автомобил, са изпратени искания за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица. От лицата е изискана информация относно маршрута и
целта на пътуването във връзка с преминаването си през съответното ГКПП на
посочената дата, размер на сумата, която е платена за транспортната услуга, по
какъв начин и с кого е осъществена връзка, за да ползват автомобила за
пътуването и други данни. Представените от лицата обяснения, в които се
съдържат данни за заплатени разходи за пътуване са както следва:
1. В.П.К. – относно регистрирано преминаване на
09.01.2016г. през ГКПП Калотина шосе, е декларирала маршрут на пътуването: Сан
Лоренцо /Италия/ - България; заплатената сума за пътуването е 100 евро, която е платила на
шофьора на микробуса - Н.Г.. Не е издаден документ за платената от лицето сума.
Няма документ за извършения превоз. Разходите за гориво, пътни такси и други са
били за сметка на шофьора Н.Г..
2. В.Г.П.- относно регистрирано
преминаване на 10.12.2015г. и на 08.02.2016г. през ГКПП Калотина шосе, е
декларирала маршрут на пътуването: Димитровград - Сан Лоренцо /Италия/ и
обратно; заплатената сума за пътуването е по 100 евро, която е платила на
шофьора на микробуса Н.Г.. Не е издаден документ за платената от лицето сума.
Няма документ за извършения превоз. Разходите за гориво, пътни такси и други са
били за сметка на шофьора Н.Г..
3. З.Е.К.– относно регистрирано
преминаване на 21.07.2016г. през ГКПП Калотина шосе, е декларирано от дъщеря й
И. К. маршрут на пътуването: Хаското до Фано (Италия) и е заплатена сума от 100
евро.
4.
М.С.А.- относно регистрирано преминаване на 07.01.2016г. и 30.11.2015г. през
ГКПП Калотина шосе, е декларирала маршрут на пътуването: Катаноли /Италия/-
Казанлък и обратно. Заплатената сума за пътуването е по 100 евро, която е
платила на шофьора на микробуса Н.Г.. Не е издаден документ за платената от
лицето сума. Няма документ за извършения превоз. Разходите за гориво, пътни
такси и други са били за сметка на шофьора Н.Г.. Връзката за пътуването е
осъществена по телефон.
5.
М.М.Д.- относно регистрирано преминаване на 09.06.2016г. през ГКПП Връшка чука,
е декларирал маршрут на пътуването: София-Марилева Трентино /Италия/.
Заплатената сума за пътуването е по 100 евро, която е платил на шофьора на
микробуса Николай. Не е издаден документ за платената от лицето сума. Няма
документ за извършения превоз. Връзката за пътуването е осъществена чрез В.И. -
отговорник за работата, където работи.
6.
Н.И.Р.- относно регистрирано преминаване на 21.12.2015г. през Калотина шосе, е
декларирала маршрут на пътуването: Италия - България. Заплатената сума за
пътуването 100 евро, която е платила на шофьора на микробуса Н.. Не е издаден
документ за платена от лицето сума. От приятели разбрала за пътуването на този
автомобил и е решила да го ползва. Посочва, че в автомобила са пътували майката
на шофьора и още три момичета.
7.
Н.Л.Г.- относно регистрирано преминаване на 07.01.2016г. и 20.03.2016г. през
Калотина шосе е декларирала маршрут на пътуването: Димитровград - Сан Лоренца
Амерсе /Италия/ и обратно. Заплатената сума за пътуването е по 100 евро, която
е платила на шофьора на микробуса Н.. Не е издаден документ за платена от
лицето сума. Връзката за
пътуването е осъществена с жена, на която не помни името. Същата й е дала
телефона на Н. и е обяснила, че той извършва такива превози. Освен посочената
сума от 200 евро не е плащала други суми за гориво или пътни такси.
8. Н.С.Т.- относно регистрирано преминаване на
13.03.2016г. през ГКПП Калотина шосе е декларирала маршрут на пътуването:
Флоренция /Италия/ - Стара Загора. Заплатената сума за пътуването е 100 евро, която е платила на
шофьора на микробуса в края на пътуването. Няма документ за извършения превоз.
Връзката за пътуването е осъществена по телефон. Разходите за гориво, пътни
такси и други са били за сметка на шофьора.
9. М.С.П.–
относно регистрирано преминаване на 16.06.2016г. през ГКПП Калотина шосе е
декларирала маршрут на пътуването: София-Италия. Заплатената сума за пътуването
е 110 евро, която е платила на шофьора Н.. Не е издаден документ за платената
от лицето сума. Връзката за пътуването е осъществена чрез В.И., която е
настоявала да пътува с този автомобил. Пътните разходи са за сметка на шофьора.
10. П.Д.Д.-
относно регистрирано преминаване на 16.06.2016г. през ГКПП Калотина шосе е
декларирал маршрут на пътуването: София-Италия. Заплатената сума за пътуването
е 110 евро, която е платил на шофьора Николай. Не е издаден документ за
платената от лицето сума. Връзката за пътуването е осъществена чрез В.И.,
казала му е че са приятели и работят дълго време заедно. Разходите за гориво и
такси са за сметка на шофьора.
11. С.И.Ф. -
относно регистрирано преминаване на 02.02.2015г. през ГКПП Калотина шосе е
декларирала Маршрут на пътуването: Италия – България. Заплатената сума за
пътуването е 90 евро, която е платила на шофьора при пристигане в България. Не
е издаден документ за платената от лицето сума. Връзката за пътуването е
осъществена чрез жена, която работи в Италия, не си спомня името й Разходите за
гориво и такси са за сметка на шофьора.
12. С.Д.Н.- относно
регистрирано преминаване на 21.12.2015г. и 24.07.2016г. през Калотина шосе е
декларирала маршрут на пътуването: гр.Орецо, Тоскана /Италия/ - Бузовград.
Заплатената сума за пътуването е по 100 евро, която е платила на шофьора Н.Г..
Не е издаден документ за платената от лицето сума. Връзката е осъществена по
телефона с шофьора. Разходите за гориво и такси са за сметка на шофьора.
По ревизионната
преписка са постъпили обяснения от още 15 лица, пътували с Н.Г. на различни
дати през ревизирания период, в които обяснения не се съдържат данни за
заплатени на ревизираното лице суми. Отговори от останалите лица, които са
посочени в справката за загранични пътувания като пътуващи с управляваното от Н.Г.
МПС, не са постъпили по ревизионната преписка.
Според обясненията на лицата,
които посочват, че са платили, същите са пътували срещу заплащания от 100 евро,
без да са им издавани документи за пътуванията. Независимо от липсата на
регистрация като едноличен търговец, с оглед броя на преминаванията на
автомобила и броя на пътниците за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. ведно
със събраните писмени обяснения от лицата, ползвали превозните услуги, е
констатирано, че ревизираното лице редовно е осъществявало дейността по предоставяне
на превозни услуги с цел извличане на печалба. Броят и датите на които са
осъществени пътуванията установяват регулярност на осъществяваните пътувания. Н.Г.Т.
е извършвал по занятие и систематично търговска дейност – превоз на пътници за
ревизирания период, от която е реализирал доходи. Тези доходи не са декларирани
по предвидения от закона ред, не е водена и счетоводна отчетност. Налице е
доход по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Съгласно посочения текст, по реда на
ал.1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е
търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен
търговец. За целите на ревизията размера на приходите от превоз на пътници е
определен, както следва: към конкретните суми, посочени от лицата в
представените от тях обяснения са прибавени сумите, получени от в резултат на
умножението на броя на останалите пътници от справката на ОД на МВР по цената
от 100 евро (195,58 лв.), предвид факта, че сумата от 100 евро е основно
посочваната цена, платена за извършен превоз. При определяне броя на пътниците е
взето предвид, че две от лицата, представили обяснения относно регистрираните
им преминавания в автомобил М. с рег. № ……. – К.П.В. и Г.Н. Т., са в роднинска
връзка с ревизираното лице – В. живее на съпружески начала с него, а Т. е негов
баща, поради което не са определени получени приходи от тях независимо от броя
на пътуванията им. Предвид гореизложеното, за целите на ревизията е определен
следния брой пътници, за които се считало, че са заплатили за превоза извършен
от Н.Т., а получените суми от тях, участват при изчисляване на размера на
приходите от превозни услуги, като за 2015г. са установени 7 излизания от
Р.България и 11 влизания в Р.България с общ брой пътници 67, а за 2016г. – 25
излизания от Р.България и 24 влизания в Р.България с общ брой пътници 181. Неотчетените
приходи от продажби, реализирани от извършен превоз на пътници, установени при
ревизията по години са както следва: 2015г. – 10 365,74лв (53бр. превозени
пътници х 195,58лв); 2016г. – 31 683,96лв (162бр. превозени пътници х
195,58лв). След като е установено, че продажбата на услуги по транспорт
(превоз) на пътници е основна търговска дейност на лицето, следвало че то е
данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ. Предвид факта, че ревизираното лице не е
ангажирало доказателства относно получените доходи, е констатирано, че са
налице основания за прилагане на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
С оглед приетото
от ревизиращият екип за наличие на предпоставките за приложението на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за определяне на
данъчната основа с облагане на данъци, са взети предвид относимите към
съответното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и е направено
предложение да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 16.04.2018г. както следва:
1. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на
802,64лв и лихви 159,66лв;
2. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 2
656,10лв и лихви 258,99лв;
3. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2015г. в размер на 293,37лв и лихви 58,36лв;
4. ДОО за 2015г. в размер на 923,06лв и лихва 231,00лв;
5. ДОО за 2016г. в размер на 3 054,60лв и лихва 345,02лв;
6. ЗО за 2015г. в размер на 375,31лв и лихва 89,48;
7. ЗО за 2016г. в размер на 1 707,55лв и лихва
181,26лв;
8. ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 360,57лв и лихва
90,24лв;
9. ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 1 193,22лв и лихва
134,78лв.
След връчване на РД на
ревизираното лице, в определения срок не е подадено възражение срещу
констатациите изложени в него.
На 06.06.2018г. е изготвен РА
№Р-16002417006869-091-001 (т.I, л.7-11), който е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 10.07.2018г. (т.I, л.59). РА е подписан е електронни подписи
от В. П.А.на 06.06.2018г. в 16:31 часа и от В.Г.Г.на същата дата в 16:39 часа.
Видно от приложената по делото разпечатка от публичен регистър на електронните
подписи (т.I, л.65) се установява, че електронният подпис на А. е издаден от „В-Trust Operational CA QES“ и е валиден от 20.12.2017г. до
20.12.2018г. Същото се установява и при
зареждане на удостоверението към файла с електронен подпис от диска приложен по
делото – електронния подпис е на Ангелова, издаден е от „В-Trust Operational CA
QES“, като срокът му за валидност отговаря на посочения в разпечатката по
делото.
С РА са възприети изцяло констатациите от РД, като след анализ на
относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК е установен следния размер на задълженията по
видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 06.06.2018г.:
1. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на
802,64лв и лихви 171,04лв;
2. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 2
656,10лв и лихви 296,62лв;
3. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2015г. в размер на 293,37лв и лихви 62,51лв;
4. ДОО за 2015г. в размер на 923,06лв и лихва 244,09лв;
5. ДОО за 2016г. в размер на 3 054,60лв и лихва 388,29лв;
6. ЗО за 2015г. в размер на 375,31лв и лихва 94,78;
7. ЗО за 2016г. в размер на 1 707,55лв и лихва
205,42лв;
8. ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 360,57лв и лихва
95,36лв;
9. ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 1 193,22лв и лихва
151,68лв.,
или всичко задължения в общ размер на 13 076,25
лева.
РА е обжалван по административен ред пред Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив, който с Решение № 564/28.09.2018г. го е потвърдил (т.I, л.70-78).
За изясняване на обстоятелствата
по делото е допусната, изпълнена и приета съдебно-счетоводна експертиза (т.II, л.650-673).
От заключението на експертизата и от направените в съдебно заседание пояснения
от вещото лице се установява, че цената на билета на различните транспортни
фирми за маршрута България – Италия варира от 151,74 лева до 162,00 лева, като
за двупосочен билет се правят отстъпки до 30%. Според заключението за
превозвани 12 физически лица ревизираното лице не формира печалба. Същото не
дължи данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, но като
самоосигуряващо се лице дължи авансови вноски по КСО. Таксите за преминаване
през различните държави вещото лице сочи по следния начин: Сърбия – 11 евро,
Хърватия – 17 евро; Словения – 1 евро; Италия – 36 евро, като цената на
горивата през различните периоди варира от 1,98 до 2,35 лева. Вещото лице сочи,
че сравняването на средната норма на печална на дружество „БИС“ е сходна на
ревизираното лице, тъй като и това дружество извършва транспорт на пътници до
Италия с малки транспортни средства.
Според заключението на вещото лице дължимите от
жалбоподателя данъци при извършен превоз на 53 пътници и получени по 100 евро
(195,58 лева) за всеки един от тях за 2015г. и извършен превоз на 162 пътници и
получени по 100 евро (195,58 лева) за всеки един от тях за 2016г. са в следните
размери:
1. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на
802,64лв;
2. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 2
656,10лв;
3. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2015г. в размер на 293,37лв;
4. ДОО за 2015г. в размер на 923,05лв;
5. ДОО за 2016г. в размер на 3 054,60лв;
6. ЗО за 2015г. в размер на 576,92лв;
7. ЗО за 2016г. в размер на 1 909,15лв;
8. ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 360,57лв;
9. ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 1 193,16лв.
Във втория възложен от съда вариант за изготвяне на
експертизата, вещото лице е установило, че при извършен превоз за 2015г. на 5
пътници и получени по 100 евро (195,58 лева) за 4 от тях и 90 евро за 1 от тях,
и за извършен превоз за 2016г. на 10 пътници и получени по 100 евро (195,58
лева) за 7 от тях, по 110 евро за 2 от тях и 90 евро за един от тях, дължимите
от жалбоподателя данъци са следните:
1. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 0лв;
2. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на
28,13лв;
3. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2015г. в размер на 293,37лв;
4. ДОО за 2015г. в размер на 645,12лв;
5. ДОО за 2016г. в размер на 645,12лв;
6. ЗО за 2015г. данък за довнасяне в размер на 201,60лв;
7. ЗО за 2016г. данък за довнасяне в размер на 201,60лв;
8. ДЗПО-УПФ за 2015г. данък в размер на 252лв;
9. ДЗПО-УПФ за 2016г. данък в размер на 252лв.
От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по
делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността на оспорения ревизионен акт на основанията
предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът направи следните правни изводи:
Решение № 564/28.09.2018г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ - Пловдив е съобщено на Н.Т. на 05.10.2018г. (т.I, л.57), а жалбата
срещу него е заведена в ТД на НАП Пловдив на 19.10.2018г., следователно
оспорването е упражнено в рамките на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. С
атакувания ревизионен акт се установяват данъчни задължения и задължителни
осигурителни вноски за оспорващото лице и това обстоятелство предполага
съществуването на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на
неговата съдебна проверка за законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана
след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред,
което е приключило с решение на горестоящия административен орган, с което РА е
потвърден. Предвид обстоятелството, че постоянния адрес на жалбоподателя към
момента на извършване на първото действие по осъществяване на
данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, е в гр.Стара Загора, на
основание чл.156, ал.1, т.1, изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на разглеждане
пред Административен съд Стара Загора. Поради
това и след като е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния
съд и в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което е налице
правен интерес за оспорването, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Видно от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание
чл.11, ал.1 от ЗНАП, вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК (т.I, л.53-54), е налице
оправомощаване на началниците на сектори в отдел „Ревизии“ да издават заповеди
за възлагане на ревизии, както и заповеди за изменение на първоначално издадени
заповеди за възлагане на ревизии, сред които е и В. П.А.(т.II, л.648). Според
правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на
същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са В. П.А.–
възложител на ревизията и В.Г.Г.– ръководител на ревизията, поради което следва
да се приеме, че това нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения
акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Постановеният РА, чиято неразделна
част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден РА, обективират
не само фактическите основания на органите по приходите във връзка с
определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и
правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в
достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за
ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация
за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред който може да се
обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.
Видно от материалите по
ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели органи
по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП.
Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на
удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП. По определението на чл.13, ал.1 от Закона за
електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно
чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря
на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За
установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо
съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен
подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността
на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен
подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен
файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на
действие на тези удостоверения. В тази връзка се установи, че РА (както и РД и
ЗВР) е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели, с
КЕП и в периода на действие на удостоверенията.
При тези данни съдът намира,
че оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт по чл.120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба
не се заявява оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не констатира
подобен порок на протеклото административно производство. Със заповед на
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив В. П.А.от 11.10.2017 г. е
възложена ревизия с ръководител В.Г.Г.(главен инспектор по приходите) и Татяна
Вътева С.а (инспектор по приходите) на Н.Г.Т. с обхват: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; ДОО – за самоосигуряващи се
за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Универсален
пенсионен фонд – са самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2016г. С последваща ЗИЗВР от 20.10.2017г. инспектор С.а е заменена с
главен инспектор по приходите М.В.Т.. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта,
извършено на 02.11.2017г. и впоследствие е бил удължен със заповед от
31.01.2018г. на същия административен орган до 02.04.2018г. Тези заповеди са
били връчени на ревизираното лице. На последното е връчено и уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК. Спазен е срока по чл.114 от ДОПК. На 16.04.2018г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за
извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1
от ДОПК. РД е връчен на ревизираното лице на 27.04.2018г. Възражение срещу РД не е постъпило по реда на чл.117, ал.5
от ДОПК, въпреки, че по искане на ревизираното лице срокът за
подаване възражение е удължен считано до 25.05.2018г. Съгласно чл.119, ал.2
от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на
06.06.2018г. при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2
от ДОПК. В обобщение съдът не констатира съществено нарушаване на
разписаната административна процедура, рефлектиращо върху законосъобразността
на атакувания РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът намира,
че ревизионният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон,
при определяне на данъчните и осигурителни задължения за 2015 и 2016г., което е
предпоставено от неправилна оценка на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. Ревизията е извършена, като органът по приходите е
намерил за доказани предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – налице са данни
за укрити приходи или доходи. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест е за жалбоподателя.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда
на чл.122 ДОПК,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче
презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по
особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122,
ал.1, т.1 – 8 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за
облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и
следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1
от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2
и ал.4, ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта,
основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за доказване,
както бе посочено, е на органите по приходите, тъй като извършването на
облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1
от ДОПК.
В случая, органът по приходите не е доказал
факти, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК, при определяне на задълженията за 2015г. и 2016г. При наличие
на изискване на закона основанието за прилагане на особения ред за облагане да
бъде доказано от органа по приходите при условията на пълно доказване,
установяването само на вероятност да са извършени всички посочени РА превози на
пътници, от които да е формиран доход, без този доход да е установен с надлежно
ангажирани доказателства, не е достатъчно, за да се приеме доказано наличие на
укрити доходи, като основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред. При установяване на данъчно или
осигурително задължение по този ред е недопустимо определянето им само на
предполагаеми основания за това. За да е налице презумптиваната доказателствена
сила на фактическите констатации на РА по смисъла на чл.124, ал.2 от ДОПК
и тежестта на оборването им да се
възложи на ревизираното лице, следва фактическите констатации в ревизионния акт
са подкрепени с достатъчно доказателства, което в случая не налице, тъй като от
събраните в хода на ревизията доказателства се установява единствено заплащане
на суми на Н.Т. за пътуване за 2015г. от 5 пътници и получени от него по 100
евро (195,58 лева) за 4 от тях (В. Г. П., Недялка И. Р., М.С.А.и С. Д. Н.) и 90
евро за 1 от тях (С.И.Ф.), а за 2016г. - на 10 пътници и получени по 100 евро
(195,58 лева) за 7 от тях (В.П.К., В. Г. П., З. Е. К., М. С. А., Н.Л.Г.– 2 пъти
и С. Д. Н.) и по 110 евро за 2 от тях (П.Д.Д.и М. С. П.). Останалите пътували с
Н.Т. лица или изрично са заявили в хода на ревизионното производство, че не са
заплащали разноски за пътуванията им, или въобще липсват отговори по
изпратените запитвания до тях.
Изложените съображения сочат за недоказаност на
основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Доводите на ревизиращите органи за
наличие на основания по този законов текст са необосновани, немотивирани и
неподкрепени от необходимите доказателства, установяващи реално получени доходи
от всички посочени в РД пътници, а не само от тези, които са представили
обяснения, съдъращи данни за извършено плащане за пътуване. При липса на
основанията по чл.122, ал.1 ДОПК и на основание чл.124, ал.2 ДОПК, РА не се
ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в
него фактически установявания.
Но извършените от Т. за
ревизирания период превозни услуги, за които е безспорно установено, че същият
е получил доход, имат траен характер, извършени са през продължителен период от
време, не са за обезпечаване на собствени нужди, а с цел печалба, с оглед на
което дейността на ревизираното лице следва да се характеризира като търговска
по смисъла на чл.1, ал.1,
т.5 от Търговския закон (ТЗ), респ. доходите от нея са облагаеми
като търговски доходи по смисъла на чл.26, ал.7
от ЗДДФЛ. Според визираната разпоредба по реда на ал. 1 -
6
се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец
по смисъла на Търговския
закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Следователно именно върху тези доходи следва да се
определят данъчни и осигурителни задължения, тъй като доказателства в
ревизионната преписка се съдържат само за тях. Съдът възприема формирането на
данъчната основа на базата на формирана средна норма на печалба на дружество
„Бис“, тъй като според заключението на експертизата и ревизираното лице и
посочената фирма извършват транспорт на пътници до Италия с малки транспортни
средства. Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при извършения превоз на пътниците, за които е безспорно
установено, че са заплащали пътуванията си, размера на дължимите от
ревизираното лице данъци и осигурителни вноски е следния:
1. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на
28,13лв;
2. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2015г. в размер на 293,37лв;
3. ДОО за 2015г. в размер на 645,12лв;
4. ДОО за 2016г. в размер на 645,12лв;
5. ЗО за 2015г. данък за довнасяне в размер на 201,60лв;
6. ЗО за 2016г. данък за довнасяне в размер на 201,60лв;
7. ДЗПО-УПФ за 2015г. данък в размер на 252лв;
8. ДЗПО-УПФ за 2016г. данък в размер на 252лв.
Към тези задължения следва да
се прибавят на основание чл.175, ал.1 от ДОПК и лихви за просрочие, изчислени
към датата за издаване на РА, а именно:
1. Към главницата за Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2016г. в размер на 28,13лв – лихва в размер на 3,14лв;
2. Към главницата за Данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 293,37лв – лихва в размер на 62,51лв;
3. Към главницата за ДОО за 2015г. в размер на 645,12лв
– лихва в размер на 137,47лв;
4. Към главницата за ДОО за 2016г. в размер на 645,12лв –
лихва в размер на 72,04лв;
5. Към главницата за ЗО за 2015г. данък за довнасяне в
размер на 201,60лв – лихва в размер на 42,96лв;
6. Към главницата за ЗО за 2016г. данък за довнасяне в
размер на 201,60лв – лихва в размер на 22,51лв;
7. Към главницата за ДЗПО-УПФ за 2015г. данък в размер на
252лв – лихва в размер на 53,70лв;
8. Към главницата за ДЗПО-УПФ за 2016г. данък в размер на
252лв – лихва в размер на 28,14лв.
Относно определения данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 ЗДДФЛ следва да се отбележи, че видно от РА за този данък е прието, че не
са налице обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, поради което с РА не е
определена основа по реда на ал.2 от този текст. Съдът намира, че този данък е
определен законосъобразно, тъй като в ревизионната преписка като доказателство
е приобщен подписан от Н.Т. договор за покупко-продажба на МПС за сума в размер
на 1 500 евро (2 933,74лв), за който ревизираното лице не е
представило доказателства за приходоизточника на средствата, послужили за
заплащане на МПС, като не е посочило и
от кой деклариран и обложен доход са тези средства. Предвид на това правилно е
прието в РА, че е налице недеклариран доход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в
размер на 2 933,74лв, представляващ данъчна основа и с оглед разпоредбата
на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е определен данък в размер на 293,37лв. В тази връзка следва
да се отбележи, че представената от жалбоподателя разписка за получена от майка
му сума от 3 000 евро, която да послужи за закупуване на лек автомобил с
дата 03.12.2015г. е частен документ по смисъла на чл.180 ГПК и като такъв няма
обвързваща материална доказателствена сила и не притежава достоверна дата, по
аргумент на чл.181, ал.1 от ГПК.
Поради това в хода на настоящото производство преценката на доказателствената му
стойност се прави съвкупно с всички други доказателства по делото, измежду
които няма такива за възможно получаване на тази сума от ревизираното лице. С
оглед на това съдът формира извод, че това доказателство не следва да бъде
кредитирано, още повече, че ако този документ действително е съществувал на
датата, на която е посочено, че е съставен, то е следвало да бъде представен на
органа по приходите по време с първоначалното искане за представяне на
документи.
Гореизложените обстоятелства налагат изменение на оспорения
РА от съда, който решавайки делото по същество следва да определи нови размери
на задълженията, като възприеме изчисленията на вещото лице в изготвения втори
вариант на съдебно счетоводната експертиза и към тези стойности да се прибавят
и лихви за просрочие, изчислени към датата за издаване на РА, а именно: Годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 28,13лв – главница и лихва в размер
на 3,14лв; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015г. в размер
на 293,37лв – главница и лихва в размер на 62,51лв; ДОО за 2015г. в размер на
645,12лв – главница и лихва в размер на 137,47лв; ДОО за 2016г. в размер на
645,12лв – главница и лихва в размер на 72,04лв; ЗО за 2015г. данък за
довнасяне в размер на 201,60лв – главница и лихва в размер на 42,96лв; ЗО за
2016г. данък за довнасяне в размер на 201,60лв – главница и лихва в размер на
22,51лв; ДЗПО-УПФ за 2015г. данък в размер на 252лв – главница и лихва в размер
на 53,70лв; ДЗПО-УПФ за 2016г. данък в размер на 252лв – главница и лихва в
размер на 28,14лв.
Така очертаният изход на
съдебния спор определя като частично основателна, съразмерно на уважената част
от жалбата и заявената от пълномощника на жалбоподателя претенция за присъждане
на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
950 лева. На основание чл.161, ал.1,
изр. първо ДОПК ответникът дължи да възстанови на оспорващия
разноски по делото, в размер на 213,70 лева.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.160, ал.1,
ал.2
от ДОПК и чл.161, ал.1,
изр. първо ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на Н.Г.Т. ***, Ревизионен акт №Р-16002417006869-091-001/06.06.2018г., потвърден с Решение
№564/28.09.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по
видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 06.06.2018г. както
следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 802,64лв и лихви
171,04лв; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 2 656,10лв и лихви
296,62лв; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015г. в размер
на 293,37лв и лихви 62,51лв; ДОО за 2015г. в размер на 923,06лв и лихва
244,09лв; ДОО за 2016г. в размер на 3 054,60лв и лихва 388,29лв; ЗО за 2015г. в
размер на 375,31лв и лихва 94,78; ЗО за 2016г. в размер на 1 707,55лв и
лихва 205,42лв; ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 360,57лв и лихва 95,36лв;
ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 1 193,22лв и лихва 151,68лв., или всичко
задължения в общ размер на 13 076,25 (тринадесет хиляди седемдесет и шест
лева и 25ст) лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения
по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 06.06.2018г.
както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 28,13лв –
главница и лихва в размер на 3,14лв; Данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 293,37лв – главница и лихва в размер на
62,51лв; ДОО за 2015г. в размер на 645,12лв – главница и лихва в размер на
137,47лв; ДОО за 2016г. в размер на 645,12лв – главница и лихва в размер на
72,04лв; ЗО за 2015г. данък за довнасяне в размер на 201,60лв – главница и
лихва в размер на 42,96лв; ЗО за 2016г. данък за довнасяне в размер на 201,60лв
– главница и лихва в размер на 22,51лв; ДЗПО-УПФ за 2015г. данък в размер на
252лв – главница и лихва в размер на 53,70лв; ДЗПО-УПФ за 2016г. данък в размер
на 252лв – главница и лихва в размер на 28,14лв., или всичко задължения в общ
размер на 2 941,41 (две хиляди
деветстотин четиридесет и един лева и 41ст) лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП да заплати
на Н.Г.Т. ***, ЕГН:**********,
направените по делото разноски в размер на 213,70лв (двеста и тринадесет лева и 70ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: