Р Е Ш Е
Н И Е
№
210 гр.Кюстендил, 27.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №239/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
ОДМВР Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 обжалва решение №308/21.08.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№621/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ.
потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Ответникът не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №308/21.08.2023г., постановено по АНД
№621/2023г. Със същото е изменен ЕФ
серия К №7021669 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на ОДМВР Кюстендил. Х.В.Ч. *** е санкциониран на основание
чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 във вр.с ал.2, т.4 от ЗДвП, като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
ДРС е изменил ЕФ като е намалил
размер на наложената глоба на 300лв., приемайки, че е недопустимо налагането на по-тежко наказание, обусловено от
квалифициращия признак „повторност“ с ЕФ, предвид че това обстоятелство е
установеуно от контролен орган.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. По същество касационният съд приема следното:
Х.В.Ч. *** е санкциониран с
процесния ЕФ, за това че на 30.01.2023г. в
16.43ч., по АМ Струма, км 54+000 посока Кулата, при ограничена скорост на
движение с ПЗ В26 от 110 км/ч, е управлявал лек автомобил А с рег.№**** със 146
км/ч /установена стойност след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача/.
Нарушението е установено с АТСС Спукд САМ S1.
Прието е, че е нарушена нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и доколкото нарушението
е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №6462600, на
основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2 във вр.с ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.
Към
преписката е представен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
който отразява използването на АТСС на 30.01.2023г. на АМ Струма; у-ние за
годността на използваното автомазирано средство за видеонаблюдение; протокол за
проверка; ЕФ серия К №6462600 и извадка за влизането му в сила – доказателства
удостоверяващи извършването на настоящото нарушение в едногодишен срок от
извършване на друго идентично нарушение.
Безспорно е, че нарушението е установено и
заснето с АТСС и за същото не се предвижда наказание „лишаване от
правоуправление“, нито се отнемат конторлни точки, поради което са приложими
правилата на чл.189, ал.4, 5 и 8 от ЗДвП относно реда и начина на издаване на
ЕФ, реквизити, връчване и обжалване, както и Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Противоправното деяние е
описано със съставомерните му елементи, включително и относно квалифициращия
признак „повторност“, доколкото е посочен ЕФ, обуславящ извършването му в
едногодишния срок от осъществяването на друго такова деяние. Липсата на
визиране на датата на влизане в сила на ЕФ не е от категорията на съществените
процесуални нарушения, тъй като в съдебното производство са представени
доказателства, от които този обективен елемент е установим. АНО е дал и пълна
правна квалификация на нарушението, посочвайки не само нормата на чл.182, ал.4
от ЗДвП, предвиждаща санкциониране на повторно извършени нарушения, но и
разпоредбата на основния състав на административно нарушение – чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП. Субектът на нарушението е безспорно установен.
Касационният
съд не възприема за правилни изводите на районния съд, че е недопустимо налагането на по-тежко наказание, обусловено от
квалифициращия признак „повторност“ с ЕФ, предвид че това обстоятелство е
установено от контролен орган. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изключва
издаването на ЕФ при предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки за извършеното
нарушение. Наличието на установени квалифициращи признаци, какъвто е повторността,
не е сред отрицателните предпоставки за издаване на ЕФ. В този смисъл въззивния
съд е приложил неправилно закона, поради което решението му следва да бъде
отменено и вместо него постановено ново, с което се потвърди ЕФ като
законосъобразен.
Съдът
присъжда разноски на касатора, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в
размер на 160 лв. /по 80 лв. за всяка съдебна инстанция/.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №308/21.08.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №621/2023г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К
№7021669 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на ОДМВР Кюстендил, с който на Х.В.Ч., ЕГН **********
***, на
основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 във вр.с ал.2, т.4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.В.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил,
ул.“Цар Освободител“ №12 съдебни разноски в размер на 160 лв. /сто и
шестдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: