Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 23.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на
десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 1457 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
257637 от 02.11.2017 г. по гр.д. № 11828/2015
г. по описа на СРС - ГО, 118 състав, е признато за установено по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че „Н." ЕООД, ЕИК ******, дължи на Г.Й.Н. с ЕГН **********,
Г.Н.К. с ЕГН ********** и И.Н.Н.
с ЕГН ********** (конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК на
мястото на починалия Н.И.Н. с ЕГН **********), на основание чл.222, ал.3 КТ, сумата от 6 067,20
лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
със Заповед № 47/30.11.2011 г., след като служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва за периода от 12.9.2014
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 14.10.2014г. по ч.гр.д.№ 50224/2014г. по
описа на СРС, 118 състав. Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.“
ЕООД, ЕИК ****** е осъдено да заплати на Г.Й.Н. с ЕГН **********, Г.Н.К. с ЕГН **********
и И.Н.Н. с ЕГН ********** (конституирани в процеса на
основание чл.227 ГПК на мястото на починалия Н.И.Н. с ЕГН **********), сумата
от 1321.35 лева, представляващи направени по делото разноски и сумата от 661.34
лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 50224/2014г. по описа на
СРС, 118 състав.
С решение №
555859 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 11828/2015 г. по описа на СРС - ГО, 118
състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение № 257637 от 02.11.2017 г. по същото
дело, като е добавено, че е отхвърлено
като неоснователно заявеното от ответника „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, възражение за
прихващане със сума в размер на 3495.52 лева – причинена умишлено от Н.И.Н.
вреда на работодателя, представляваща сумата платена от „Н.“ ЕООД на „ГБС -
Пловдив“ АД за отстраняване на 24.07.2012 г. на теч от касети на климатична
инсталация на обект Трансграничен изследователски център „Околна среда и
здраве“ към РЗИ гр. Кърджали, със сумата, за която е уважен искът с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6067.20 лева - обезщетение при
прекратяване на трудово правоотношение при придобито от служителя право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Недоволен
от така постановените решения е останал ответникът „Н.“
ЕООД, който
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, ги обжалва с оплаквания за
необоснованост и постановяването им в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че искът по чл. 222, ал. 3 КТ е погасен по давност на осн. чл. 358,
ал. 1, т. 3 КТ. Неправилно първоинстанционният съд е счел като начална дата
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заповедното производство не
съставлява исково според въззивника. Поддържа се още, че ищецът е нанесъл
умишлена вреда на работодателя, поради което неправилно съдът не е уважил възражението
за прихващане, направено пред СРС. Искането към въззивната инстанция е да
отмени обжалваното решение, с което е уважен предявеният на основание чл.222
ал.3 от КТ иск и да отхвърли изцяло иска, евентуално да отмени решението по
чл.247 от ГПК и да уважи възражението за прихващане. Претендира сторените по
делото съдебни разноски.
Въззиваемата страна – Г.Й.Н., Г.Н.К. и И.Н.Н.,
оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК и моли същата,
като неоснователна, да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение и това по чл.247 от ГПК
потвърдени. Претендира разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в жалбата оплаквания са
неправилно нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
При съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за
установено следното:
Страните не спорят, че между „Н." ЕООД и Н.И.Н. е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което посленият в
периода от 01.11.1994 г. до 30.11.2011 г. е заемал длъжността „монтажник
климатични инсталации“, както и че то е прекратено със Заповед № 47 от
30.11.2011г. на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.1 КТ поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2011 г. Безспорно
е още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че размерът на
брутното му трудово възнаграждение за последния отработен месец е 1011.20 лева.
Ответникът -работодател „Н.“ ЕООД не твърди да е изплатил претендираното
обезщетение, а единствено противопоставя неспазване на посочения в чл.358,
ал.1, т.3 КТ тригодишен давностен срок за предявяване на иска за обезщетение.
Спорните по делото въпроси са сведени до това погасен ли е предявеният иск по
давност и основателно ли е направеното възражение за прихващане.
По иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.222,
ал.3 от КТ (в редакцията й действала към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните) при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3,
предл. 2 КТ се изплаща при наличието на следните предпоставки: прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от основанието; прекратяването да е
настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
изслужено време и старост; работникът или служителят да е работил при един и
същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.
Цитираната норма регламентира
правото на работника или служителя да
получи обезщетение от работодателя при прекратяване на трудовото му
правоотношение. Това обезщетение се предпоставя от: 1) прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от правното основание, като прекратяването да е
настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
изслужено време и старост; 2) работникът или служителят да е придобил право на
пълна пенсия за изслужено време и старост; 3) работникът да не е получил това
обезщетение по-рано. Не е необходимо първите два юридически факта да са
причинно обусловени или да съвпадат по време. Достатъчно е да е налице
възможност за пенсиониране към момента на прекратяване на трудовия договор. От
събраните по делото доказателства се установи правото на ищеца на обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ предвид наличието на законосъобразно прекратено трудово
правоотношение, към момента на уволнението служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО, като през последните 10 години от
трудовия си стаж той е работил при работодателя – ответник в настоящото
производство „Н.“ ЕООД. Размерът на брутното
трудово възнаграждение на работника за последния отработен месец е 1011.20
лева, а размерът на дължимото се при горните предпоставки обезщетение на ищеца
по чл.222, ал.3 от КТ за срок от 6 месеца възлиза на сумата от 6067,20 лв.,
като липсват данни, а и не се твърди, същото да е начислено и изплатено на работника
приживе или на неговите наследници - Г.Й.Н., Г.Н.К. и И.Н.Н.,
конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия Н.И.Н..
Задължението на ответника да
изплати на работника или служителя обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е парично
и за периода на своята забава същият дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД. Тъй като разпоредбата на
чл.222, ал.3 КТ регламентира, че това обезщетение се дължи при прекратяване на
трудовото правоотношение, съдът приема, че денят за изпълнението им е
законоустановен. При това положение и на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая ответникът дължи на
ищеца мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за периода от 01.12.2011
г. – денят следващ датата на прекратяване на трудовото правоотношение между
страните до окончателното му изплащане, но с оглед диспозитивното начало в
процеса и доколкото е поискано присъждане на законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно – 12.09.2914 г. то правилно
съдът е присъдил и законна лихва от тази дата.
Правилен се явява и изводът на
първостепенния съд, че възражението на ответника, че искът по чл.222, ал.3 от КТ е погасен по давност, е неоснователно. Действително, след като трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено с приложената по делото Заповед №
47/30.11.2011г., то вземането за процесното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е
станало изискуемо на 01.12.2011 г. От тази дата е започнал да тече тригодишният
давностен срок, който към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
12.09.2014 г., както и първостепенният съд е приел, не е изтекъл. Искът за
процесното обезщетение, на основание чл.422, ал.1 ГПК, се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
12.09.2014 г., а не от датата на исковата молба след постъпилото възражение от
длъжника.
Предвид изложеното искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 6067,20 лв.
лв., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 12.09.2014 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По възражението за прихващане. Ответникът твърди, че ищецът Н.И.Н. на 23.07.2012 г.
умишлено му причинил имуществена вреда в размер на
3495.52 лева като не е отстранил течове. По-конкретно ответникът твърди, че на
23.07.2012 г. ищецът е бил изпратен на обект Трансграничен изследователски
център „Околна среда и здраве“ към Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр.
Кърджали за отстраняване на теч от касети на климатината инсталация, която
гаранционно се поддържа от „Н.“ ЕООД. Поддържа се, че ищецът Н.И.Н. не
отстранил течовете, въпреки че с Протокол за техническо обслужване от
23.07.2012 г. констатирал, че след направен монтаж на изолация течове нямало.
Управителят на дружеството, според ответника, бил въведен в заблуждение - че
причината за течовете е била отстранена, а не били предприети допълнителни
мерки за отстраняване на аварията. На следващия ден, 24.07.2012 г., същите
течовете били отстранени от аварийна група на „ГБС-Пловдив“ АД, като
дружеството било принудено да заплати направените разходи за отстраняването им
и възстановяване на щетите в размер на 3495,52 лева, съгласно чл. 18 на Договор
от 15.02.2012 г. сключен между „ГБС-Пловдив“АД като Възложител и „Н.“ ЕООД,
като Изпълнител. Според ответника, с бездействието си ищецът е станал причина
ответникът да претърпи имуществени вреди в горепосочения размер, като в писмен
вид - написан и подписан от него протокол, е посочил, че течове няма, при
положение че същите не били отстранени.
По делото не е спорно, а и от
представения трудов договор № 32 от 11.01.2012 г., се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият е назначен повторно на работа при
ответника на 11.01.2012г. на длъжност „монтажник“. От представения по делото
протокол за техническо обслужване от 2,3,07.2012 г. се установява, че на
посочените дати – 2 и 3.07.2012 г., ищецът, заедно със свои колеги, е изпратен
на обект Трансграничен изследователски център „Околна среда и здраве“ към РЗИ
гр. Кърджали за отстраняване теч от касети на климатичната инсталация, която
гаранционно се поддържа от „Н.“ ЕООД /Договор № 003 от 15.02.2012 г./.
Техниците Н.И.и И.Б.са извършили монтаж на изолация, като в Протокола за
техническо обслужване от 23.07.2012 г. е отразено: „След направената изолация
течове няма“. На 24.07.2012 г. същите течове били отстранени от аварийна група
на „ГБС-Пловдив“ АД, като „Н.“ ЕООД се наложило да плати направените разходи за
отстраняване на течовете и възстановяване на щетите в размер на 3495.52 лева,
съгласно чл.18 от Договор от 15.02.2012 г. сключен между двете дружества.
Съгласно цитирания договор „ГБС-Пловдив“ АД възлага, а „Н.“ ЕООД приема
задължението да изпълни възмездно със свои ресурси, качествено и в срок
строителството на обект: Трансграничен изследователски център „Околна среда и
здраве“ - гр. Кърджали, до окончателното му завършване. В договора е предвидена
отговорност за изпълнителя при некачествено извършени СМР, като съгласно чл.18,
ако изпълнителят не отстрани некачествено извършените работи в указания от
възложителя срок, възложителят има право да извърши тези работи сам или да ги
възложи на друг изпълнител. В тези случаи разходите на възложителя се удържат
от текущите плащания към изпълнителя или ако няма текущи плащания -
възложителят може да се удовлетвори от гаранционната сума.
В представеното по делото писмо
от „ГБС-Пловдив“ АД от 27.07.2012 г., е посочено, че след некачествено
изпълнение по изграждане на климатична инсталация от страна на „Н.“ ЕООД на
обект Трансграничен изследователски център „Околна среда и здраве“ - гр.
Кърджали възникнали течове в климатичната система. Група на „Н.“ ЕООД се
отзовала шест пъти на обекта за отстраняване на проблема, но не успяла да се
справи с възникналите течове, поради което възложителят изпратил аварийна група
за отстраняване на течовете и възстановяване на щетите от тях, за което изпраща
на изпълнителя количествено-стойностни сметки за направените разходи по
отстраняване на аварията.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Е.Б.М.се установява, че се е наложил допълнителен ремонт на
климатичната инсталация на обекта поради несъвестно изпълнение на задълженията
на служителите на „Н.“ ЕООД. Имало лошо изпълнена топлоизолация на тръбите,
която причинила щети. „Н.“ ЕООД изпращал поне пет-шест пъти хора, които връщайки
се в протоколи удостоверявали, че изолацията била направена качествено, но след
това се оказало, че това не е така. В тези групи участвал и ищецът Н.Н. и други служители на „Н.“ ЕООД, като свидетелят не е
присъствал при монтажа и извършване на проверките.
От всичко изложено дотук,
действително се установява, че на обект Трансграничен изследователски център
„Околна среда и здраве“ - гр. Кърджали са възникнали течове в климатичната
система, вследствие некачествено извършени СМР, за които отговорност носи
изпълнителят „Н.“ ЕООД, с оглед представения по делото Договор от 15.02.2012 г.
Констатираните течове са поправени, както и щетите от тях възстановени от
възложителя „ГБС-Пловдив“ АД, като не се оспорва, че сумата за възстановяване е
удържана от представената от „Н.“ ЕООД гаранция за добро изпълнение.
Действително, както правилно и
първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението си, по делото не се
доказва, че вредата е умишлено причинена на „Н.“ ЕООД от Н.Н..
Първо, въпреки твърденията на св. М., че Н.Н. е
участвал в изграждането на климатичната инсталация в обекта, по делото липсват
обективни доказателства за това. В тази връзка следва да се отбележи, че в
отговора на исковата молба не се твърди климатичната инсталация да е извършена
от ищеца или от работна група, в която да е участвал и той. Не е представен
протокол за изграждането на инсталацията, а свидетелят М. заяви, че не е
присъствал нито на изграждането й, нито на последвалите проверки във връзка с
възникнали течове по нея. Представеният Протокол от 2,3.07.2012 г. е за
извършен монтаж на изолация и констатации при последващи проверки на течове на
съответните дати. Според представеното
по делото писмо от „ГБС-Пловдив“ АД от 27.07.2012 г., причината за течовете е
некачествено изпълнение по изграждане на климатична инсталация от страна на „Н.“
ЕООД на обект Трансграничен изследователски център „Околна среда и здраве“ -
гр. Кърджали, вследствие на което възникнали течове в климатичната система.
Това писмо по своя характер представлява частен писмен документ, съдържащ в
себе си изявления на неучастващи по делото лица – С. С.и инж. М. Н., които по
своята същност представляват писмени свидетелски показания, обсъждането на
които е недопустимо в настоящото производство. Дори и да се приеме, с оглед
показанията на разпитания по делото свидетел М., че именно некачествено
изграждане на климатичната инсталация е причината за настъпване на течовете,
респективно на вредите, то не се установява Н.Н. да е
участвал в изграждането й, още по-малко действията му да са били умишлени. В
отговора на исковата молба не се твърди именно той да я е изградил, а се
навежда единствено, че последният не е отразил действителните обстоятелства
около извършената от работната група проверка – че е посочил, че течове няма, а
в действителност е имало такива, които не са били отстранени. Но и във втория
случай първоизточникът на вредите би бил изграждането на некачествената
инсталация. Що е отнася до твърденията в отговора на исковата молба, че Н.Н. не бил отстранил течовете, въпреки че с Протокол за
техническо обслужване от 23.07.2012 г. било констатирано, че след направен
монтаж на изолация течове нямало, по който начин управителят на дружеството,
според ответника, бил въведен в заблуждение - че причината за течовете е била
отстранена, а не били предприети допълнителни мерки за отсраняване на аварията,
настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи следното: Действително
по делото е установено, че Н.Н. е участвал в част от
групите по ремонт на инсталацията. От представения по делото протокол за техническо
обслужване от 2,3,07.2012 г. се установява, че на посочените дати – 2 и
3.07.2012 г., Н.И., заедно със свои колеги, е изпратен на обект Трансграничен
изследователски център „Околна среда и здраве“ към РЗИ гр. Кърджали за
отстраняване теч от касети на климатичната инсталация, като протоколът е
съставен от техниците Н.И.и И.Б., които са извършили монтаж на изолация, като в
Протокола за техническо обслужване от 23.07.2012 г. е отразено: „След
направената изолация течове няма“. Дори и да се приеме, че Н.И.е ищеца Н.И.Н. и
последният е участвал при вторичните проверки на аварията, то от отразеното в
протокола се установява, че същите са монтирали нова изолация на климатичната
инсталация и са отразили, че след така монтираната изолация течове няма, т.е.
никъде не се съдържат данни, от които да се изведе извод, че от ищеца са умишлено
причинени на ответника вреди. Обстоятелството, че след извършеният монтаж на
изолация отново са се появили течове, които впоследствие са били отстранени от
„ГБС-Пловдив“ АД, не означава, че монтираната от тях изолация е монтирана
некачествено, а означава, че първоизточникът на аварията е друг. Дори и да се
приеме, че тази работна група /шеста по ред/ не е успяла да открие първоизточника
на аварията, то това по никакъв начин не може да се приеме, че сторено
умишлено. По делото няма събрани доказателства, от които да може да се заключи,
че тази работна група е открила първопричината за теча, но я е прикрила. Никъде
в протокола не се твърди каква е причината за теча, откъдето да се цени дали
предприетите от групата действия по отстраняването му, са адекватни и
съответни. Единствено е посочено какво е направено и че след като е направено
към момента на проверката не е имало теч. Не се доказа, че извършеният от
групата на Н.И.и И.Б.монтаж на изолация е некачествен, който сам по себе си да
доведе до теча или не се установи причинно-следствената връзка между
извършените СМР от групата на И.и Б.и първопричината за теча, респективно
настъпването на вредите от него. Първопричината за теча е друга и по всяка
вероятност същата се крие в некачественото изграждане на климатичната
инсталация, съгласно свидетелските поазания на св. М.. От друга страна, както
беше посочено и по-горе, ответникът не доказа, Н.Н.
да е участвал в изграждането на некачествената климатична инсталация. Дори и да
се приеме, че последният е участвал в изграждането и/или в последващите
проверки във връзка с възникването на течове и монтирането на нови изолации, то
не е установено нито какво конкретно е било неговото участие, нито в кои от
всички действия – по изграждане, проверки, монтаж и т.н. е взел участие, а от
събраните по делото доказателства се установява, че е извършено изграждане на
инсталацията и впоследствие са извършени поне пет-шест последващи проверки на
теча от различни работни групи с няколко участващи лица, поради което не може
се установи колко лица общо са участвали в изграждането на инсталацията и в последващите
проверки и какво е участието на всеки от тях в увредата на работодателя, поради
което в конкретиката на казуса не може да намери приложение и разпоредбата на
чл.203 ал.1 от КТ вр. чл. 208 от КТ. Съгласно чл. 203, ал.1 от КТ, работникът
или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения, а според чл.208 ал.1 т.1 о КТ, когато вредата е причинена от
няколко работници или служители, те отговарят в случаите на ограничена отговорност
- съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то
не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово
възнаграждение като сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава
размера на вредата. В случая от страна на работодателя не е реализирано
особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване
на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя по реда
чл.210 ал.1 от КТ, нито са съобразени процедурата и сроковете, предвидени в
следващите алинеи на същата разпоредба.
Ето защо, правилни са крайните
изводи на първоинстанционния съд, че заявеното възражение за прихващане със
сумата от 3495.52 лева - обезщетение за имуществени вреди, се явява недоказано
и неоснователно.
Изводите на настоящата инстанция
съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което в упражнение на
правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
първоинстанционното решение, поправено по реда на чл.247 от ГПК, като правилно
и законосъобразно.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна. Видно от представения с
отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие на адв. от
САК е уговорено адвокатско възнаграждение, съгласно чл.5, т.1 от Наредба № 1 от
09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл.
чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
В полза на
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, като
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. е в размер на 633,36 лева, поради което уважава претенцията за
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 633,36 лева, която сума
следва да се възложи в тежест на въззивника.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257637 от 02.11.2017 г. по гр.д. № 11828/2015 г. по описа на СРС - ГО,
118 състав и решение № 555859 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 11828/2015 г. по
описа на СРС - ГО, 118 състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК.
ОСЪЖДА „Н." ЕООД, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, да заплати на адвокат Л.Д.Й.
от САК, с адрес ***, втори надпартерен етаж, сумата
от 633,36 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатно на въззиваемата страна правна помощ.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.