№ 1571
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-004364, издадено
от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което
на Е. Г. Л. е наложена глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и допълнителните мотиви към нея излага
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата
отмяна. Сочи, че:
-било нарушено правото му на защита, доколкото връченият му препис
от АУАН бил абсолютно нечетлив;
-не бил приспаднат законоустановения толеранс от измерената скорост;
- в нарушение на процесуалните правила акта бил съставен само в
присъствието на един свидетел, а не на двама;
- на жалбоподателката бил предоставен само 3-дневен срок за
възражения срещу АУАН, а не 7-дневен съгласно чл. 44 от ЗАНН в сила от
23.12.2021г.;
- в АУАН и НП незаконосъобразно Закона за движение по пътищата
бил изписан съкратено (ЗДвП), а не с цялото си наименование;
1
-не било ясно какво наказание е наложено на дееца;
-в НП било неправилно посочено използваното АТСС;
-липсвал протокол за последваща проверка на техническото средство,
което компрометирало точността на измерванията с него;
-в протокола по чл. 10 от Наредбата липсвало посочване на първо и
последно статично изображение;
-по делото не бил издаден електронен фиш, а направо НП, което според
жалбоподателя представлявало процесуално нарушение.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от
приложената по делото разписка се установява, че процесното НП е връчено
лично на жалбоподателя на дата 09.07.2021г., жалбата е входирана на
16.07.2021г., поради което 7-дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 59
ЗАНН се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
НП е издадено за това, че на 18.02.2021г. в 14:00 часа в гр.Пловдив, на
ул. Асеновградско шосе № 83, посока на движение от север към юг, Е. Г. Л.
управлява личния си л.а. мерцедес ЦЛА 200 с рег.№ **** със скорост 105km/h
при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50km/h.
Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача.
Наказуема скорост 102km/h. Нарушението е установено с АТСС- ARH CAM
S1 № 11743са и фиксирано в снимков материал № 0473182, показан на
нарушителя преди съставяне на акта.
Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
2
презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. В тази
връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито
и да било доказателства за оборване констатациите в АУАН;
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
- приложеното по административната преписка статично изображение
№ 0473182, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения
с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH
CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с
радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От
изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-
1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера
на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са
изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения
в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.
-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която
именно жалбоподателката е управлявала МПС в процесните време и
място.
Изрично следва да се посочи, че противно на изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно представеното по делото удостоверение за одобрен тип
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 105
3
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,15 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 101, 85 км/час. При преглед на предвидените санкции
в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта
между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради
изложеното получената скорост от 101,85 км/час следва да се закръгли до
най-близкото число, а именно 102 км/час, като именно тази скорост е
посочена в АУАН и НП.
В този изричен смисъл са и указанията на Икономическата комисия на
ЕС, според които при измерване на скорост, резултата се закръгля до
най-близкото цяло число.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори скоростта
от 101, 85 км/час да не се закръгли към най-близкото число-102 км/час, а към
по-благоприятното за дееца-101 км/час, то отново не би се достигнало до
различни изводи, доколкото наказуемото превишение вместо 52 км/час би
се явило 51 км/час и отново би било над 50 км/час, като приложимата
санкционна норма би била отново чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, тоест и в този
случай ЕФ ще следва да бъде потвърден.
Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че при разминавания
в приложение на законоустановения толеранс ЕФ се отменя само ако се
достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1
ЗДвП.
В този изричен смисъл са и указанията на ТР 8/2021 на ВАС, според
което районният съд има право да приложи закон за същото еднакво или
по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото административно обвинение.
Същевременно приемането на по-ниска наказуема скорост- 101 км/час
вместо 102 км/час и по-ниско наказуемо превишение 51 км/час вместо 52
км/час при положение, че се запазват непроменени нарушената норма-чл. 21
ЗДвП и санкционната норма- 182, ал.1, т.6 ЗДвП представлява типичен случай
на закон за същото наказуемо нарушение без съществено изменение на
4
обстоятелствената част.
Така изрично Решение №223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС,
Решение № 563/06 февруари 2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС,
Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен
касационен съд.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за
видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
5
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП било посочено
различно АТСС. В АУАН, в НП, в снимковия материал и в Протокола по чл.
10 е посочено едно и също АТСС, а именно ARH CAM S1 № 11743СА. Ако
жалбоподателя извежда несъответствието от буквите АТС преди
наименованието, то е ноторно известно, че те са съкращение на понятието
„автоматизирано техническо средство“ и нямат отношение към
наименованието на същото.
Неоснователно е и възражението, че АТСС не било преминало
последваща техническа проверка. Действително самия протокол № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. не е бил представен по преписката. В протокола по чл. 10
от Наредбата, обаче изрично е посочено, че АТСС е преминало техническа
проверка с протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.
Същевременно, както е добре известно Протокола по чл. 10 от
Наредбата представлява официален удостоверителен документ за времето,
мястото и начина на извършване на контрол на скоростта, включително
и за спазване на всички нормативни и техническите изисквания при
контрола.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
6
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Посочената дата на последваща проверка -28.09.2020г се явява преди
датата на заснемане на нарушението-18.02.2021г., като същевременно към
дата 18.02.2021г. не е бил изтекъл едногодишния срок за валидност на
проверката, поради което и законовото изискване е била спазено изцяло.
Освен това на настоящия състав е служебно достъпен чрез ЕИСС в
електронен вариант самия протокол 65-С-ИСИС/28.09.2020г., който бе
разпечатан и приложен по делото в хартиен вариант за онагледяването му.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в Протокола по чл.
10 от Наредбата изрично е отбелязано изготвянето на дигитална снимка за
разположение на АТСС, което отбелязване доказва връзката на приложената
по делото снимка именно с процесното използване на камерата.
Неоснователно е и възражението, че ЕФ бил незаконосъобразен,
доколкото в Протокола по чл. 10 липсвало посочване на номера на първо и
последно статично изображение. Действително такова попълване липсва.
Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на
използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и
минута на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът
намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично
изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното
използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено
се установява от останалите негови реквизити.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10
от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 12.20 часа до
19.00 часа на 18.02.2021г., а процесното нарушение е установено на
18.02.2021г. в 14.00 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на
използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола -
гр.Пловдив на ул.Асеновградско шосе № 83, поради което по делото не
възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно
по време на използването на АТСС, за което е съставен приложения по
7
делото протокол.
Така изрично Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от
04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.6
ЗДвП, доколкото превишение от 52 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с
законоустановения размер.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не бил надлежно
индивидуализиран нарушения нормативен акт. Действително същият е
посочен само със съкращение- ЗДВП, но е ноторно известно, че под това
съкращение се има предвид именно Закон за движение по пътищата, като
това обстоятелство е на още по-силно основание известно на
жалбоподателката, която е правоспособен водач на МПС.
На следващо място от справката за нарушител водач е видно, че
същата е наказана със 79 влезли в сила електронни фиша все за
нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, поради което няма как да се твърди, че не е
била запозната по кой нормативен акт й се вменява вина.
Освен това в самите допълнителни мотиви към жалбата съществува
посочване както на съкращението ЗДВП, така и на пълното наименование на
закона, което е ясна индиция, че жалбоподателят е бил изцяло наясно със
значението на това съкращение.
Неоснователно е възражението, че не било ясно каква е наложената
8
санкция. В НП пределно ясно е посочено, че е наложена глоба в размер на 700
лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца, като тази санкция
точно кореспондира на предвиденото в санкционната норма на чл. 182, ал.1,
т.6 ЗДвП.
ПО ОСТАНАЛИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА
НП и ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з- 825/19.07.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и
установено на 18.02.2021г., АУАН е издаден на 20.04.2021г., а НП - на
18.05.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната
отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми.
Неоснователен е доводът за нарушено право на защита поради
нечетливост на екземпляра от АУАН, връчен на нарушителя. На първо място
това възражение остана неподкрепено от събраните по делото доказателства,
доколкото представеното от жалбоподателя копие на АУАН макар и в
индигиран препис всъщност след внимателно вглеждане позволява
разчитането на всички съставомерни белези на вмененото нарушение.
По-същественото обаче е друго. При разпита си актосъставителят
изрично потвърди, че АУАН е съставен в присъствие на нарушителя , след
което му е бил прочетен и е бил връчен индигиран препис, тоест
жалбоподателят е бил изцяло запознат с фактическите и правни параметри на
вмененото нарушение. Този извод следва и от показанията на
актосъставителя, че предявил на нарушителя и оригинал на снимковия
9
материал, с който е установено нарушението и на декларацията по чл. 188
ЗДвП. Освен това жалбоподателят не е вписал възражение в акта, че
връченият му екземпляр е нечетивен и че не разбира обвинението, поради
което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на правото на
защита.
Изцяло без коментар поради очевидната им неоснователност следва да
се оставят възраженията за по-дълъг седем дневен срок за подаване на
възражение и по-дълъг срок за обжалване, черпени от новите редакции на
ЗАНН. Както е посочено в самите допълнителни мотиви към жалбата новата
редакция на ЗАНН е в сила от 23.12.2021г., респективно не е била
действащо право и приложима към датата на извършване на нарушението и
издаване на АУАН и НП.
Изцяло неоснователен е доводът за допуснати СПН при подписване на
АУАН. Действително същият е подписан от един свидетел-неочевидец. В
тази връзка следва да се посочи обаче, че съгласно трайната съдебна
практика нарушенията във връзка с присъстващите при съставяне на
АУАН свидетели не са съществени и са санируеми по реда на чл. 53, ал.2
ЗАНН, стига да не са се отразили на правилността на установената
фактическа обстановка.
Така изрично Решение № 1447 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 /
2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1411 от
30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 4 от 04.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2951 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай вече се отбеляза, че фактическата обстановка се
установява по един несъмнен и еднозначен начин от всички събрани по
делото доказателства-гласни и писмени, поради което не може да се говори за
каквото и да било СПН.
Неоснователно е и възражението, че в нарушение на процесуалните
10
правила направо било издадено НП, вместо първо да се издаде ЕФ. Това
възражение не държи сметка за императивната разпоредба на чл. 189, ал.4
ЗДвП, която не позволява издаване на ЕФ в случай, че освен глоба се
налага и лишаване от права, а точно такава е дължимата санкция по чл.
182, ал.1, т.6 ЗДвП, която е приложима в случая.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски би имала въззиваемата страна, ако бе
ползвала по делото услугите на юрисконсулт. Това обаче не е сторено,
доколкото по делото е представено само съпроводително писмо от законния
представител на въззиваемата страна –началника на сектор пътна полиция –
Венелин Младенов. Липсва обаче участие на юрисконсулт, включително и
чрез писмено становище, поради което разноски не могат да се присъдят.
Така изрично Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 /
2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Определение №
658 от 10.08.2011 г. по ч.пр. д. № 38/2011 г. на Върховен касационен съд.
Разноски в конкретния случай не могат да се присъдят и доколкото
липсва такова изрично формулирано искане от въззиваемата страна, а
съгласно т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
според която сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на
жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените
разноски. Присъждането им не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-004364,
издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция,
с което на Е. Г. Л. е наложена глоба в размер на 700лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12