Р
Е Ш Е Н И Е
№
260073/20.7.2021г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав,
в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 194 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ***, ЕИК ***, пред РС Варна срещу С.Д.К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :
- 637,15
лв., представляващи главница за незаплатени мобилни услуги за аб.№***за период
10.01.2018г- 09.05.2018г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение
- 388,81
лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги с аб. №***в размер на три стандартни за ползвана програма
месечни абонаментни такси на ползвания
абонаментен план
Както
и осъдителен иск с основание чл.79 от ЗЗД ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът да заплати на ищеца:
- 644,49
лв, представляващи неплатени вноски, дължими по договор за лизинг от
13.03.2017г. за устройство APPLE iPhone 7 Plus 32GB Silver за периода от
м.05.2018г. до м.02.2019г.
Претендират
се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство.
РС
Варна с оглед настоящия адрес на длъжника е прекратил производството по делото
на осн. чл.118, ал.2 вр. чл.113 и чл. 119, ал.1 ГПК и е изпратил същото по
подсъдност на РС Девня.
В
исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал заявление за процесната сума и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви установителни искове.
Ищецът
твърди, че между страните са сключени договор за мобилни услуги от 07.05.2012г.
по програма Globul Max 9.90 лв за мобилен номер ***, правоотношението по който
е новирано с Допълнително споразумение от 13.03.2017г., като абонатът е
предпочел да ползва програма Нонстоп 60.99лв/промо 40.99 лв. При възползване от
преференциални удловия на оператора
абонатът е сключил и договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство
APPLE iPhone 7 Plus 32GB Silver на изплащане чрез 23 месечни вноски в размер на
58,59 лв всяка. Потребителят дължи месечно заплащане на цена на ползваните
услуги ведно с дължимата лизингова вноска за устройството. Заплащането се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението за заплащане на сумите. Виновното неизпълнение на потребителя да
плати дължимите суми дава право на оператора да прекрати едностранно договорите
съгласно Общите условия, както и да начисли на същия неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент в размер на три стандартни месечни
абонаментни вноски по ползвания
абонаментен план. Неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя е
предпоставка за възникване правото за ищеца да обяви предсрочна изискуемост на
месечните лизингови вноски след м.09.2018г.
В
срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Доказателствата по делото са
писмени. Изслушано е експертното заключение на вещо лице Я.Л.
Съдът намира така предявените
искове за допустими като подадени от заявителя в производството по чл. 410 ГПК
в предвидения от закона едномесечен срок.
В доказателствена тежест на ищеца е
да докаже възникването на валидно правоотношение по договори за предоставяне на
мобилни услуги, и тяхното предоставяне на ответника. От представения договор за
мобилни услуги от 07.05.2012г. и допълнително споразумение от 13.03.2017г. се
установява възникнали облигационни правоотношения между страните, по силата на
които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу
заплащането на уговорената цена. Ответникът не е оспорил положения от него
подпис в договорите, с оглед на което с подписването му в правната му сфера са възникнали съответните
права и задължения. Представените справки за общо потребление на процесния
мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях
фактури, доказват предоставените далекосъобщителни услуги. Местата, където се
регистрира информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън
устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите
на оператора – т.е само при съответния
доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя
автоматично се регистрира, като така оставената електронна следа може да се
материализира на хартиен носител – фактури, справки и т.н. От изслушаното по
делото експертно заключение, неоспорено от страните, се установява размера на
сумите по отделните фактури за предоставени далекосъобщителни услуги за
процесния период за номер +***, поради което съдът приема за установено
съществуването на вземането на ищеца за тези суми в размер от 74,09 лева за периода от 10.01.2018г. до 09.05.2018г.
Също от експертното заключение се установи и
фактът, че ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури
в уговорения срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не
бяха ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Остатъкът от
сумите по фактурите в размер от 174,25 лева съгласно заключението на вещото
лице представлява лизингови вноски по договор за лизинг Заявление за издаване
заповед за изпълнение и иск по реда на чл.422 ГПК относно суми, представляващи
дължими лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство за период м.01.2018г.
до м.05.2018г. ищецът не е предявявал
пред съда / претендират се в заповедното производство само суми за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 07.05.2012г.
и неустойка /.
Неоснователна се явява исковата
претенция за присъждане на неустойка от 388,81 лв, дължима поради предсрочно
прекратяване на договор за абонаментни услуги, представляваща трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен план. Видно от
заключението на вещото същата тази неустойка е в размер само на 102, 48 лв / 3 месечни
абонаментни такси по 34,16 лв без ДДС, с ДДС 40,99 лв/, а самата претендирана
сума от 388, 81 лв представлява всъщност сбор то 3 неустойки – горната
неустойка от 102,48 лв + неустойка от
136,59 лв., представляваща разликата от стандартната цена и намалената спрямо
сключения абонаментен план за мобилен апарат + неустойка от 149,74 лв.,
представляваща начислена абонаментна отстъпка. Липсват в заповедното
производство наведени твърдения за последните две претендирани неустойки,
посочени от вещото лице, като заявление за издаване заповед за изпълнение и иск
по реда на чл.422 ГПК относно суми, представляващи неустойки за разликата от
стандартната цена и намалената спрямо сключения абонаментен план за мобилен
апарат и за начислена абонаментна
отстъпка ищецът не е предявявал пред
съда в заповедното производство / претендират се в заповедното производство
само суми за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 07.05.2012г. и неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги, представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси/. По отношение
на неустойката от 102,48 лв, представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти на ползвания абонаментен план съгласно твърденията в
исковата молба при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги,
доставчикът има право едностранно да прекрати договора съгласно Общите условия на ищцовото дружество, а
съгласно допълнително споразумение от 13.03.2017г. към договор за мобилни
услуги неустойката е в размер на дължимите месечни такси до края на договора,
респ. ако е предоставено устройство за ползване на услуги се дължи разликата
между цената на устройството без абонамент и тази, която е следвало, да се
заплати по погасителен план. Съгласно споразумение с Комисия за защита на
потребителите дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно
прекратяване на договор е в размер на три стандартни за ползваната програма
месечни продукти. В хода на производството по делото ищецът не установи по
какъв начин ответника е бил уведомен за прекратяването. Съдът приема, че
договорите между страните са били предсрочно прекратени по инициатива на
оператора чрез конклудентни действия по ограничаване на предоставените услуги,
поради обстоятелството, че потребителят
не е платил търсената в настоящото производство сума, но претенцията пак се
явяват неоснователна. Видно от съдържанието на процесните договори същите са
бланкови и няма доказателства, да са били предмет на предварително договаряне
между страните или ответникът да е имал възможност да влияе върху съдържанието
на процесната клауза за неустойка. Съдът намира, че след като операторът е
предпочел да прекрати договора с клиента, вместо да запази неговото действие,
то той очевидно няма как да предостави услугите, които иначе би предоставил,
ако не бяха прекратени и не разполага с възможност да претендира под формата на
неустойка възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е
предоставил за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага
изпълнение. След прекратяването на договора няма пречка мобилният оператор да
предлага услуги чрез освободения номер на нови клиенти, така както преди да се
обвърже с ответника. Предвид постигнатото споразумение с КЗК през 2018г. ищецът
се е задължил да намали размера на неустойката до трикратния размер на
месечните стандартни абонаментни такси, но съдът приема, че споразумението не е
приложимо за казуса, тъй като валидността на договорките следва да се преценява
към момента на сключване на договора между страните.
По отношение на претендираната сума
за 644,49 лв, дължима по договор за лизинг от 13.03.2017г. за устройство APPLE iPhone 7 Plus
32GB Silver за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г. ищецът
следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за
лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу уговореното
лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на
мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното
потребление. Видно от представения договор за лизинг от 13.03.2017г., подписан
от представител на ищеца и от ответника по делото, ищецът в качеството му на
лизингодател е предоставил на ответника в качеството му на лизингополучател за
временно и възмездно ползване устройство APPLE
iPhone 7 Plus 32GB Silver срещу заплащане от страна
лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 1347,57 лв. посредством 23
месечни вноски съгласно уговорен погасителен план в размер на 58,59 лв плюс
една вноска в размер на 58,59 лв, която лизингополучателя дължи, за да придобие
устройството при прекратяване на договора. Съгласно чл. 4 от договора с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба. Съгласно експертното заключение
фактурирания лизинг за периода м.05.2018г. –м.02.2019г. е 11 вноски по 58,59 лв
или 644,49 лв. От тях ответникът не е заплатил нито една вноска.. Останалите
лизингови вноски 3 на брой за периода м.02.2018г. до м.04.2018г. са в размер на
175,77 лв / 3 х 58,59 лв /. Липсват представени доказателства, че ответникът е
върнал устройството, поради което следва да се приеме, че е останал държател на
същото, без да го плати изцяло. Към датата на приключване на устните състезания
е изтекъл срокът на лизинговия договор / краен срок по погасителния план по
договора за лизинг на 25.05.2018г./, поради което след като не е установил
погасяване на задължението, ответникът следва да доплати цената на
устройството. С оглед така изложеното съдът приема за установено съществуването
на вземането за цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 644,49 лв,
дължими по договор за лизинг от 13.03.2017г. за устройство APPLE iPhone 7 Plus 32GB Silver
за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г.
Предвид изхода на производството
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в размер от 11,88 лв
съответно на уважената част от исковете На ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските в настоящето производство съответно на уважената част от исковете,
които възлизат на 194,51 лева.
Доколкото по дело №473/2020г. на РС Варна няма представени доказателства за
заплатена такса за исковете по чл.422 ГПК следва ищецът да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Девня сумата от 71,94 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.Д.К., ЕГН **********, с
адрес *** дол, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***от
74,09 лева / седемдесет и четири лева и 09 стотинки/ по договор за мобилни
услуги от 07.05.2012г. и допълнително споразумение от 13.03.2017г. с абонатен
номер ***представляващи главница за незаплатени мобилни услуги за периода 10.01.2018г
– 09.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, за което е издадена Заповед по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 17170/2019 г. на РС Варна, като отхвърля исковата претенция за
горницата до претендираните 248,34 лева
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***срещу С.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***
дол, иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 388,81 лева / триста
осемдесет и осем лева и 81 стотинки/, представляваща начислена неустойка в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси, дължима поради предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за абонатен номер №***ОСЪЖДА С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес *** дол, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***сумата от 644,49
лева / шестстотин четиридесет и четири лева и 49 стотинки/, представляващи
незаплатени лизингови вноски за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г. по
договор за лизинг от 13.03.2017г. с абонатен номер №***за устройство APPLE iPhone 7 Plus 32GB Silver
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********, с
адрес *** дол, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***сумата
от 11,88 лева /единадесет лева и 88 стотинки/, представляваща разноски
направени в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете,
както и сумата от 194,51лева / сто деветдесет и четири лева и 51 стотинки/,
представляваща разноски, направени в исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***да заплати по сметка на РС
Девня сумата от 71,94 лева /седемдесет и един лева и 54 стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за предявените установителни искове по реда
на чл.422 ГПК против С.Д.К., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................