Р Е Ш Е Н И Е
Номер 444 21.11.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№676 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пещерски
районен съд № 533 от 09.07.2019г.
постановено по гр.д.№1796/2018г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от А.Д.К. с ЕГН-********** ***,
иск против В.Ф.М. ***, за осъждане на В.Ф.
М. да премахне част от ограда на УПИ
ХІІ-815 „ИВЗ“ в кв.26 по плана на Курорт „Язовир Батак“ засягащ достъпът
на А.Д.К. до септичната яма. Със същото решение
е осъден А.Д.К. да заплати на В.Ф.М. разноски по делото в размер на 650
лева.
Решението се обжалва с
въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата
инстанция А.К. от гр.Пазарджик чрез пълномощника си адв.В.И. с искане решението
да бъде отменено изцяло и се уважи предявения иск с присъждане на разноските за
двете инстанции.Твърди се, че макар съдът правилно да е установил собствеността
на ищеца върху процесната еднофамилна
вилна сграда с идентификатор 02837.503.501.9 по КККР и на септичната яма за
отвеждане на отходните води, както и собствеността на ответника върху съседния
имот и с вилна сграда придобита през 1988г. и че няма как ответникът да е
получил имота без да е обременен с
тежести, сервитути или други вещни права доколкото на същия било известно съществуването
на септичната яма, съгласно преписката в Община Батак и уведомителното писмо на
последната до ответника. Счита, че съдът
е допуснал съществено процесуално нарушение като въпреки, че е назначил по
делото техническа експертиза, е дал ход
на делото по същество и е лишил страната от най-важното доказателство. Като
процесуално нарушение по чл.132 т.2 от ГПК е сочи невръчени на ищеца писмени
доказателства, приложени към отговора на
исковата молба. Предвид изложеното жалбоподателят моли да му бъде уважена
жалбата.Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба.
В срок е постъпил писмен
отговор на жалбата от насрещната страна В.Ф.М. чрез пълномощника си адв. А.Г.,
в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно, че ищецът не е представил доказателства за
законността на септичната яма, както и че собственикът на имота в който се намира същата, е дал
съгласието си за това. По отношение на
техническата експертиза поискана от ищеца се поддържа, че тя е била назначена с указание до ищеца
да внесе депозит от 150лв. в тридневен срок, както и е бил задължен да
представи доказателства за правото си да изгради септичната яма в чужд УПИ,
като в указания срок не е внесен депозита
и не е осигурил на място необходимия достъп на вещото лице и че предвид
незаинтересоваността на ищеца вещото
лице не е изготвило допусната експертиза. По отношение невръчването на ищеца на
представените с отговора на ИМ писмени доказателства се поддържа, че съдът няма
задължение служебно да връчи книжата и че те се намират по делото като са на
разположение на ищеца и че е предоставена на ищеца допълнителна процесуална възможност съгласно
чл.132 т.2 от ГПК да поиска да си получи препис от отговора, който е депозиран
и че ищецът не е изявил желание да получи депозирания отговор на ИМ с
приложенията. Предвид бездействието му
ответникът счита, че жалбата следва да се остави без уважение и се
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Няма ангажирани
доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд
провери при условията на чл..269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба и в писмения отговор и
прие за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание в чл.109 от Закона за
собствеността /ЗС/.
В исковата си молба против ответника В.Ф.М. ***, с ЕГН-**********,
ищецът А.Д.К. ***, с ЕГН-**********, твърди, че е собственик по
покупко-продажба извършена с нотариален акт №93 том І, рег.№1407, нот.д.№179/3000г.
на нотариус Г. К. на еднофамилна вилна сграда с идентификатор 02837.503.501.9
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-42 от 06.07.2010г. на ИД на АГКК, с адрес
на сградата -гр.Батак, п.к. 4580, „Язовир Батак“-зона „А“, със застроена площ
от 56кв.м., на един етаж, разположена в ПИ с идентификатор 02837.503.501, целия
с площ от 1846 кв.м. Твърди се още, че
за отвеждане на отходните води ищецът разполага със септична яма,
находяща се на около 15метра източно от вилната сграда на границата с ПИ с
идентификатор 02837.503.502, в който има вилна сграда, собственост на ответника
В.М., за който ищецът предполага че
„вероятно е и собственик“ на терена на този поземлен имот. Сочи, че по този
повод е имал конфликт с ответника преди 9г. /девет години/, когато научил, че
ответника е закупил земя с площ от 2000кв.м., където „евентуално попада“ и
септичната яма на ищеца. Била подадена жалба от последния до Община Батак, и
получил отговор, че е извършено геодезическо заснемане, според което септичната
яма попада частично и в имота на В.М.. Твърди се, че през средата на м.октомври 2018г. ответникът
предприел действия по ограждането на имота си, което счита за нарушение, и
който извод ищецът прави на база изпратено му писмо от Община Батак, в което
било записано, че в района на курорт „Язовир Батак“ не се разрешава заграждането на имоти. Твърди се, че
заграждайки имота си ответникът М. е преградил и достъпа на ищеца до
собствената му септична яма, която изцяло попадала в заградената площ, въпреки,
че мястото е собственост на ответника. Поддържа, че с това действие ответникът
му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост.Моли да се осъди
ответника да премахне оградата в частта, с която се засяга достъпа на ищеца до
септичната му яма. Представя доказателства и иска назначаването на техническа
експертиза.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника В.М. чрез процесуалния си представител
адв.А.Г. *** в който се оспорва исковата претенция и всички твърдения изложени
в исковата молба. Поддържа на първо
място, че ищецът се легитимира като собственик единствено на вилната сграда от 56кв.м. описана в исковата
молба разположена в ПИ с идентификатор №02837.503.501 с площ от 1846кв.м.
записан като общинска собственост. Сочи ответникът, че той е собственик на масивна сграда с вилно предназначение с
пл.№815 със застроена площ от 96.80кв.м. в кв.26 по плана на курорт “ Язовир
Батак“ за което е издаден нотариален акт №183, т.1, нот.д.№353 от 23.08.1988г.,
като с договор №96-ДП-21 от 05.06.2008г.
за покупко-продажба на част от общински недвижим имот-частна общинска
собственост /ЧОС/ и въз основа на заповед на Кмета на Общината №852 от
20.10.2006г. закупил 96.80кв.м. от имота, с което станал собственик на УПИ ХІ-815 „Индивидуално
застрояване“ с площ от 1976кв.м. и е вписан в имотния регистър към плана на
курорта. Твърди се, че в последствие със заповед №562 от 18.07.2008г. на Кмета
на Община Батак е одобрено Частично изменение на плана за регулация /ЧИПР/,
като от УПИ ХІ-815 са обособени три
УПИ-та, а именно- УПИ ХІ-815 „ИЗВ“ с площ от 781кв.м.;УПИ ХХІ-„ИЗВ“, с площ от
665кв.м. и УПИ ХХІІ-„ИЗВ“ с площ от 530кв.м. Твърди се още, че след разделянето
на УПИ ХІ-815 с площ от 1976кв.м., е извършено трасиране, означаване и
координиране на границите на ПИ УПИ ХІ-815“ ИЗВ“ и на УПИ ХХІ-„ИЗВ“,бил съставен протокол за
трасиране, означаване и координиране на границите на поземления имот по плана
на курорт „Язовир Батак“-гр.Батак от 29.08. 2011г от правоспособно лице инж.Б..
Поддържа, че той заедно със съпругата си
Д.М. са се разпоредили с УПИ
ХХІ-ИЗВ от 665кв.м. и с УПИ ХХІІ-„ИЗВ“ с площ от 530кв.м. за което бил съставен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №110, том VІ, рег.№8185, д.№1012/2008г. вписан в
Службата по вписванията по акт №39, том VІ, дело №1174/2008г. Твърди се, че
процесната септична яма попада в третия образуван УПИ ХІ-815 ИЗВ с площ от
781кв. на който е собственик е ответникът и съпругата му. Поддържа още, че през 2009г. М. предприел действия за да
загради имота си за което се снабдил с разрешение за строеж №104 от
18.11.2009г., издадено от главния архитект на Община Батак, като предвид
невъзможността да реализира строителството в 5г. срок, ответникът се възползвал
от промяната на чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ според
която, за изграждане на ажурна ограда с плътна част до 60см. не е необходимо
издаване на разрешение за строеж. Ответникът сочи приключила процедура по
издадено наказателно постановление от
Директора на регионална дирекция по горите –Пазарджик, отменено по съдебен ред
/решение от 04.022019г. по АНД
№258/2018г. по описа на РС-Пещера. Счита ответникът, че законно е оградил имота
си, че го е закупил от Община Батак без да е обременен с тежести, сервитути и
други или с някакви вещни права, учредени в полза на трети лица, включително и
за ищеца К.. Сочи разпоредба от ЗУТ, че процесната яма има статут на
строеж-второстепенна постройка на допълващо застрояване съгласно §4 т.38 от ДР
към ЗУТ във връзка с чл.46 ал.1 от ЗУТ, както и нормата на чл.182 ал.1 от ЗУТ,
съгласно която строежи в чужд УПИ имат право да извършват лицата, в полза на
които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на
заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. Изхождайки от цитираните норми
ответникът М. излага довод, че такова право на строеж за изграждане на септична
яма в собствения си имот той не е учредявал в полза на ищеца.
Коментирана е и незаконността на процесната септична яма, изградена в
противоречие на чл.47 ал.2 от ЗУТ и
неотговаряща на техническите и санитарно-хигиенни изисквания и че не е
изградена на разстояние по-малко от 3м. от границите на имота. Навежда се извод,
че ищецът А.К. е изградил септична яма в
чужд имот-собственост на ответника, без за този обект да има отстъпено право на строеж или друго ограничено вещно право,
учредено му от ответника или от Община Батак и че ажурната ограда е напълно
законно изградена от ответника, за което е съставен и протокол за трасиране,
означаване и координиране от 29.08.2011г. Моли да се отхвърли претенцията на
ищеца по отношение на процесната ограда като неоснователна. Представя писмени
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се от събраните
по делото доказателства, че ищецът А.К.
е изключителен собственик на недвижим имот представляващ масивна вила на
55.60кв.м., построена върху държавна земя на курорта“Язовир Батак“, зона „А“,
заснета по новия кадастрален план на курорта
с пл.№814, при граници НШЛ“Й.Н.“, И.Л.Н., черен път и И.А.П.. Собствеността
е придобита по покупко-продажба за което е изготвен нотариален акт №63, том І,
рег.№1407, дело №179 от 15.06.2000г. на нотариус Г. К., с район на действие
Районен съд гр.Пещера.Освен вилната сграда в нотариалния акт няма посочени
други сгради, които се продават на купувача, включително и обект „септична яма“.
Закупеният имот съгласно приложена по делото скица на сграда №15-789463 от 29.10. 2018г., /л.6/
представлява еднофамилна вилна сграда от 56кв.м. и е записан с идентификатор 02837.503.501.9,
разположен в ПИ с идентификатор 02837.503.501 по КККР , одобрени със заповед
РД-18-42 от 06.07.2010г. на ИД на АГКК за „Язовир Батак“ –Зона А, като по
стария план сградата е с №814. Съгласно Протокол за трасиране, означаване и
координиране на източната граница на имот с идентификатор 02837.503.501 без
дата, и извършено геодезическо заснемане на обект „Септична яма, попадаща
частично в същия ПИ“, се установява, че видимо значително по-голямата част от
септичната яма попада в имота на ответника, първоначално записан като УПИ ХІ
-815 ИВЗ в кв.26 /закупени 1879.20/1976
ид.ч. от имота по договор за продажба на ЧОС от 05.06.2008г. сключен между
община Батак и В.М.-л.40/, а в последствие
предвид одобреното частично изменение на плана за регулация по заповед
№562 от 18.07.2008г. на кмета на Общината с което от този УПИ се обособяват три нови УПИ-та,
между които и УПИ 815 „ИЗВ“, и след трансформация на правото на собственост по отношение
на обособените други два нови УПИ-та- ХХІ-ИВЗ и ХХІІ-ИВЗ / продадени от
ответника и съпругата му Д.М. на 12.09.2008г. с нот. акт №110, том ІV,
рег.№8185, н.д.№1012/2012г./, в резултат на което в собственост на ответника М.
остава единствено УПИ ХІ-815 ИЗВ от
781кв.м. ведно със намиращата се в имота и закупена с нот. акт №183, т.І, н.д.
№353 от 23.08.1988г. масивна сграда с вилно предназначение първоначално на площ
от 49.80кв.м., а в последствие е записана като имот пл.№815 със застроена площ от
96.80кв.м. / виж и заповед №852 от 20.10.2006г. на Кмета на община Батак -л.38/.
Съгласно писмо с изх.№ Ж-61 от 31.07.2000г. /л.11/ адресирано
до А.К., по повод на постъпила жалба от
последния, и извършена проверка от специалист при „ТСУ“,Община Батак е установила,
че В.М. е направил преграждане на пътя за което е предупреден да го премахне в
7-дневен срок тъй като в границите на курорт „Язовир Батак“ не се разрешава
заграждането на имоти.
Установява се, че на ответника
М. е издадено разрешение за строеж на ограда №104 от 18.11.2009г. в УПИ ХІ-815 в кв.26 по плана на Курортен
комплекс „Язовир Батак“/л.48-л.49/, като е постановено оградата да бъде изцяло
ажурна, без бетонова основа с височина от 1.50м. разположена изцяло в имота на
възложителя В.М., и е направена поправка в заповедта като е разрешено и
забетониране на оградата до 0.40м. над терена. Разрешението е издадено от
главния архитект на Община Батак, като е приложена и скица на имота с
идентификатор 02837.503.502 и очертано месторазположението на оградата по
външните граници на имота.
По делото не се установява и
не е извършена проверка какво е състоянието на имота на ответника към момента,
дали същият е ограден и как, както и как до момента на твърдяното от ищеца
ограждане се е осъществявал достъпа му откъм съседния имот до процесната яма,
каква конфигурация същата има и къде точно се намира входа или отвора на септичната яма за евентуално
извършване от собственика на същата на действия
по почистването й, респективно изпразването й от съдържащите в нея
отпадни води и други вещества, кога, от кого и от какво е изградена, позволява
ли местонахождението на септичната яма изобщо извършването фактически на такива
дейности и ако непозволява доколко е необходимо ищецът да има такъв достъп до
септичната яма и дали този достъп до входа
се осъществява откъм частта от ямата попадаща в имота на ищеца или от
към частта й, попадаща в съседния имот, собственост на ответника М., има ли реално
поставена на място ограда, как точно е
разположена и какво представлява и как точно се пречи на ищеца и
как той е лишен от достъп до септичната яма и кой реално пречи на достъпа му.
С исковата си молба ищецът К.
е поискал от съда да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която след
като се запознае с доказателствата по делото и извърши оглед на място да даде
заключение къде попада ямата. Освен това ищецът
е поискал да му бъдат допуснати до разпит двама свидетели,
неиндивидуализирани с имената и адресите си
за установяване на твърденията в исковата молба. По тези доказателствени
искания, районният съд се е произнесъл с определение по чл.140 ал.1 от ГПК като е назначил съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на въпросите поставени в исковата молба, определен е депозит за вещото лице от 150лв,
вносими от ищеца в 3/тридневен/ срок, поименно е посочено вещото лице, което да
изготви експертизата и е указано на
ищеца, че при невнасяне на депозита, ще бъзе санкциониран съгласно разпоредбите
на ГПК. Ищецът е бил задължен от съда да представи поискани от ответника доказателства,
посочени с отговора на исковата молба касателно документи за отстъпено му право
на строеж или друго ограничено вещно право за двата съседни ПИ, разрешение за
строеж както и друга документация необходима за
допускането и изграждането на строеж “септична яма“ и е отказан разпит
на свидетели, поискани от ищеца поради неконкретизирани от последния
обстоятелства за които се иска събиране на доказателства по този ред.
Определението по чл.140 от ГПК с указанията до ищеца е връчено заедно с
отговора на исковата молба на пълномощника му адв.И. още на 08.04.2019г. /л.56/
или повече от 2 (два) календарни месеца преди провеждане на първото по делото
заседание, като тридневния срок за внасяне на депозита е изтекъл на 11.04. 2019г. - четвъртък, присъствен ден.
Установява се, че първото и
единствено съдебно заседание по делото пред първата инстанция е проведено на
дата 12.06.2019г. от 10.00ч. за която дата ищецът е бил надлежно уведомен чрез
процесуалния представил адв.И. по реда на чл.51 от ГПК, надлежно упълномощен да
го представлява за което е представен договор за правна защита и
съдействие №004054 от
05.11.2018г./л.12/. В посочения ден и час на заседанието не се е явил нито
ищеца, нито неговия процесуален представител, нито е подадена молба от двамата за
отлагане на делото поради наличие на препятствие по смисъла на чл.142 ал.2 от ГПК. Няма дори подадена молба за гледане на делото в отсъствие на ищеца и
пълномощника му респективно да са изложени доводи за това какви конкретни факти
и обстоятелства, ще установяват поисканите двама свидетели с оглед евентуално
ревизиране от съда на първоначалното си определение за недопускане на гласни
доказателства, нито ищецът К. е изпълнил указанието на съда да представи поисканите от ответника писмени документи
посочени в отговора на исковата молба. Няма дори подадена молба от ищеца и
обяснение от него защо до момента не е внесен депозита за вещо лице, какви са
причините за това и евентуално да поиска от съда даването му на нов срок за
изпълнение на това си задължение. Преди заседанието и на дата 04.06.2019г. по
делото е постъпила молба от вещото лице Б.Г., с която съдът се уведомява, че експертът
не е в състояние да си осигури достъп до имотите за да извърши оглед и
измерване, които на място са оградени и заключени и че до момента не е открил
ищеца и последният не се е свързал с него. Посочено е още в молбата, че
депозитът определен от съда не е внесен. Обяснява, че по тези причини, не е изготвил
и представил заключение. Районният съд
след като е извършил доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест
по чл.146 от ГПК, като е взел в предвид
обстоятелството, че ищецът А.К. не е внесъл определения му за вещото лице
депозит за изготвяне на исканата експертиза в указания му срок, е отменил определението си с което е допуснато изслушване на съдебно-техническа
експертиза.
При тези данни е приключило
и производството пред първата инстанция, след което съдът е постановил в
законния срок и обжалваното решение.
І.Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца А.К. да установи, че не може в пълнота да
упражнява правото си на собственост
върху процесната септична яма като има непосредствен достъп до нея за
извършване на обичайните и ноторно известни в тази връзка дейности и че е лишен
от такъв достъп от ответника М. като се иска да бъде преустановено това негово
действие и да получи отново достъп до обекта. В този смисъл обжалваното решение
не страда от пороци които да го правят нищожно или недопустимо, респективно да
бъде прогласено от съда за такова.
ІІ. По същество заявената исковата претенция е неоснователна.
На първо място, не се установява
ищецът да е собственик на процесната септична яма. По делото не са ангажирани безспорни
доказателства за това кога, как и от кого е
изградена, какви са били съображенията за това и защо точно там да се
изгради, какви документи и разрешения във връзка със строежа са издадени и на
кого, при положение, че се касае за курортен комплекс, за коя или кои сгради и
имоти същата е предназначена да обслужва още повече, че при закупуването на
вилната сграда от ищеца в нотариалния му акт както се посочи септичната яма не
е описана като налична второстепенна постройка на допълващо застрояване
съгласно чл.46 ал.1 от ЗУТ, респективно
по чл.119 ал.7 от ППЗТСУ (отм) действал към датата на сключване на договора и в
който са предвидени изисквания септичната яма да отговаря на съответните
технически и санитарно-хигиенни изисквания за второстепенна постройка. Още
повече, че ответникът М. още през 1988г. е станал собственик на съседната вилна
сграда, а общинското място в което тя се намира е закупено от него през 2006г. и в същото това място,
според геодезическото заснемане попада по-голямата част от процесната яма.
На следващо място по делото
не е установено по несъмнен начин ищецът да е лишен от достъп до септичната яма
по начин, че изобщо да няма такъв, доколкото не е установено при една
евентуална експлоатация на обекта дали е достатъчен достъпа, който ищецът има
само от страната на ПИ, в който е разположена неговата вилна сграда (ПИ с
идентификатор 02837.503.501) или безусловно се налага да има достъп до септичната яма и в частта, попадаща в имота на
ответника /ПИ с № 02837.503.502). Не става ясно с какво, как и защо е извършено твърдяното ограждане на имота от
ответника и то по начин, че да лишава ищеца от достъп до това съоръжение, така
както се твърди от последния в исковата си молба. Няма установени по делото
данни дали действително ответникът към момента на подаването на исковата молба е
оградил имота си, включително и в частта заета от септичната яма, с какво и как
е оградена, и как е била ползвана септичната яма от ищеца К. преди
ограждането.Обстоятелството изтъквано от ищеца, че тъй като се касае за
курортен комплекс, то ответникът няма право да го огражда няма отношение за
достъпа на ищеца до септичната яма, доколкото не става ясно има ли реално
ограждане, цялата ли септична яма е оградена или само част от нея, къде и как е
разположена мрежата, с каква височина е и евентуално от какъв достъп ищеца е
лишен и дали в същност той му е необходим за да упражнява в пълнота правото си
на собственост или предвид характера и естеството на септичната яма, същата би
се използвала до определен момент когато се напълни след което експлоатацията й
окончателно и безвъзвратно се преустановява поради невъзможност примерно да се
изчисти съдържанието й, съответно се изведат от ямата отходните води. Признанието на ответника М., че е оградил
имота си само по себе си не е достатъчно да се приеме, че на ищеца реално се
пречи и е лишен от достъп, доколкото в тази връзка не са налице установени и
събрани каквито и да било доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право, като двете задължителни условия за уважаването на иска са
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. В случаите когато действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС.По същия начин биха стояли нещата, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Изводът
който се налага и който се възприема
еднозначно и от трайната последователна съдебна практика, в каквато връзка е
постановено и тълкувателно решение №4 от 06.11.2017г. по тълкувателно дело №4/2015г.
на ОСГК на ВКС на РБ е, че за уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Посочено е още, че преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. В случая ищецът К. твърди че е собственик на септична
яма разположена в едната си част в общински терен, а другата част е
разположена в имот собственост на ответника, като той е собственик само на
вилната сграда и че в резултат на предприето
от ответника ограждане на имота си той е лишен от достъп до ямата. Нито едно от
тези твърдения не е доказано от ищеца по предвидения за това процесуален ред и със
съответните доказателства, и върху който лежи
цялата доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 от ГПК. Собствеността
на ищеца върху вилната сграда не означава безусловно собственост и върху
септичната яма, която я обслужва при положение, че последната се намира в
терен, собственост на други лица-на общината и на ответника при липса на
установени данни кога, как и защо е изградена
и дали са издадени в тази връзка съответните строителни документи,
разрешителни отстъпено право на строеж и други. Нещо повече, по никакъв начин
не е установено твърдяното пречене от ответника и лишаването от достъп на ищеца
до тази яма. Дори да се приеме,че ответникът е оградил имота съгласно
издаденото му строително разрешение, това още не означава, че на ищеца му се
пречи и няма достъп до съоръжението, доколкото не е установено примерно откъде
точно трябва да бъде осигурен този достъп на ищеца дали непосредствено да
преминава и навлиза в имота на ответника откъм месторазположението на ямата или
от друго място, в зависимост от това какви са конкретните възможности на терена
на място, както и кой би бил практически най-полезния и ефективен начин на
достъп до септичната яма предвид нейната конфигурация по начин, че във възможно
най-малка степен да се засяга чуждия
терен от ищеца при преминаване. В случая, ищецът не е установил, че като
собственик на септичната яма му се пречи да упражнява правото си в пълен обем,
доколкото не е доказано ответникът да осъществява действия в собствения си имот
или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота си, и
по-точно на границата с имота в който се намира вилата на ищеца, пречещи на
последния да има достъп до септичната яма, разположена в имота на ответника.
Както е известно правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия
върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, като самото
пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице,
което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си. Такива действия на ответника М. не се
установяват по делото. Липсват и данни да са извършени действия от ответника в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или
част от него. Всичко казано до тук е с оглед задължението на съда предвид твърденията на
ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, да извърши конкретна преценка относно това
дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените. При липсата на доказателства относно
правото на собственост на ищеца върху процесния строеж „септична яма“, при
действието на какви строителни правила и норми е създаден обектът, дали той е
със статут на евентуално търпим или
узаконяем строеж, и дали ищецът може да се легитимира като негов собственик от
една страна, а от друга при липса на установени конкретно и ясно в какво точно
се изразява преченето на ищеца от ответника
и лишаването му от достъп до септичната яма, както и дали се касае за
пречки които следва да се квалифицират
като по-големи от обикновените и пречещи на ищеца да упражнява правото си на собственост по
отношение на процесния обект, то се налага извода, че исковата претенция е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Неоснователни са доводите за
порочност на обжалваното решение изложени във въззивната жалба, подадена от
ищеца А.К.. Не се установява по никакъв начин ответникът В.М. да е получил
имота си обременен с тежести, сервитути
и други вещни права и какви точно са. Само по себе си съществуването на
септичната яма в имота му няма как да му бъде вменено в тежест и задължение да
осигури сервитут или друго вещно право, тъй като по делото не се установява тя да е изградена по съответния
ред с негово знание и съгласие, респективно с разрешение дадено от неговия
праводател и преди закупуването на терена като частна общинска собственост /ЧОС/,
респективно да е било отстъпено право на строеж от собственика на терена в
полза на ищеца, за да извърши строителството. Такава документация няма
приложена по делото поради което не може да се направи извод за собствеността
на септичната яма и дали това е законен строеж по смисъла на закона и следва ли
този строеж да се търпи от ответника, собственик на терена /УПИ/ в който е
изградена. Няма допуснато съществено процесуално нарушение от съда по отношение
допускането на съдебно-техническата експертиза и последващо заличаване на
същата поради неизпълнение на указанията на съда от ищеца, за които
неблагоприятни последици той е бил надлежно предупреден при невнасяне на
депозита за вещо лице и неоказване на съдействие на експерта за да извърши
оглед на имотите с цел изготвяне на експертизата. С бездействието си
ищецът К. по чието искане е допусната експертизата, е станал причина за
несъбиране на относими и допустими и необходими
доказателства.Налице са пречки за събиране на доказателства по смисъла
на чл.161 от ГПК от страната която ги е поискала, поради което като краен
резултат претенцията на ищеца е останала недоказана по основание и по размер.
По отношение на твърденията за невръчени 12бр. (дванадесет броя) писмени доказателства, представени от
ответника М. с отговора на исковата молба, на ищеца К., на първо място следва
да се отбележи, че процесуалният закон
не вменява в задължение на съда да извърши
двойна на размяна на книжата в общия исков процес по чл.124-149 от ГПК, за
разлика от производствата по търговски спорове –чл.365 и следващите от ГПК. От
друга страна, в призовката за първото съдебно заседание, насрочено за
02.06.2019г. (в последствие пренасрочено за 12.06.2019г.), връчена на
ищеца чрез пълномощника му адв.И. на
08.04.2019г. /л.56/ изрично е вписано, че на страната се изпраща и отговора на исковата молба. В самият
отговор за изброени подробно всички приложенията към него /раздел-доказателства
и доказателствени средства/. Така оформената призовка означава, че на ищеца К. е
връчен отговора ведно с приложенията към него, доколкото няма как всичките да
бъдат описани в нея. Ако по една или друга причина е налице пропуск на съда да
изпрати на ищеца приложенията към отговора, то последният е имал предостатъчно
време да поиска да му бъдат изпратени от съда или да се запознае лично и да ги
получи като посети деловодството на РС-Пещера. Данни за такива действия
предприети от ищеца или от неговия пълномощник
липсват, тоест ищецът К. не е положил необходимата грижа да се запознае
с тези документи и да организира своевременно защитата си. Нещо повече, в
процесуалният закон липсва изрично вменено задължение на исковия съд да връчва
преписи от отговора на исковата молба и от приложенията към него на ищеца, като
задължава единствено ответникът да приложи към отговора си преписи от него и от приложенията към него
според броя на ищците, и нищо повече. Съдът не е оставил отговора на исковата
молба без движение за представяне от ответника
на преписи от отговора и от приложенията, тоест следва да се приеме, че
ответникът е спазил разпоредбата на чл.132 от ГПК, а от своя страна районният
съд е направил повече отколкото му вменява процесуалния закон, като за първото
по делото заседание като приложение към призовката е връчил на ищеца отговора
по чл.131 от ГПК ведно с приложенията, както и от определението по чл.140 от ГПК предвид вменените му от съда задължения по поисканите доказателства. Данни
за обратното не са ангажирани включително и по отношение на евентуален отказ на
съда да връчи на ищеца приложенията към отговора на исковата молба или да е бил
лишен от възможността да се запознае с тях. Едва във въззивната жалба ищецът К.
за първи път изтъква този процесуален въпрос при положение, че е имал
достатъчно време да го постави на дневен ред ако беше проявил необходимата
добросъвестност при упражняване на процесуалните си права и да поиска
съдействие от първоинстанционния съд за да го разреши, но от последния е
проявено процесуално бездействие.
Предвид изложеното, Пазарджишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество
правилно и не страда от пороците посочени във въззивната жалба, поради което ще
следва да се потвърди изцяло.
Пазарджишкият окръжен съд напълно
споделя мотивите на Пещерски районен съд изложени към обжалваното решение и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях с уточнението, че собствеността на
септичната яма предвид заявеното оспорване от страна на ответника М. не е
установена по несъмнен и категоричен начин в полза на ищеца А. К. въпреки
изявлението на трето за спора лице
Община Батак направено в обратния смисъл.
При този изход на делото в полза на
ответника по въззивната жалба В.М., ще следва да се присъди при условията на
чл.78 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК адвокатско възнаграждение, заплатено за
осъществено процесуално представителство през въззивната инстанция в размер на
650лв, за което е представен договор за правна защита и съдействие №000482 от 14.09.2019г.
Водим от горното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №533 от 09.07. 2019г. постановено по
гр.д.№1796/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.Д.К. с ЕГН-**********
***, за заплати в полза на В.Ф.М., ЕГН-********** ***, сумата от
650лв/шестстотин и петдесет лева/ представляващи сторените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.