Решение по дело №10627/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 883
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Пламен Танев
Дело: 20213110110627
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110110627 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. АТ. АТ. срещу „К. Г.“
ЕООД и „П. М.“ ЕООД, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношението между страните, че ищецът е титуляр на вземане от
721,32 лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е. П. П.“ АД фактура с номер
**********/30.12.2009г., което вземане е прехвърлено от „К. Г.“ ЕООД с договор за цесия от
22.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 15.02.2019г. в полза на „К. Г.“
ЕООД.
Твърди се в исковата молба, че през 2014г. „К. Г.“ ЕООД е подало пред ВРС искова
молба срещу „Е. П. П.“ АД за присъждане на сумата от 721,32 лв., представляваща платена
без основание стойност на коригирана ел. енергия по издадена от ел. дружество фактура с
номер **********/30.12.2009г. В хода на производството „К. Г.“ ЕООД е прехвърлило
вземането си на ищеца, като делото продължило между първоначалните страни. С решение
от 18.02.2015г. ВРС е уважил предявения иск. На 15.02.2019г. ВРС е издал изпълнителен
лист в полза на „К. Г.“ ЕООД за сумата от 721,32 лв. Съгласно договора за цесия
ответното дружество се задължило да предаде изпълнителния лист на ищеца в 14 дневен
срок от получаването му. Към момента на подаване на исковата молба изпълнителният лист
не е предаден. На 24.06.2019г. „Е. П. П.“ АД получило покана за доброволно изпълнение по
изп. дело с номер 758/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.. Изпълнителното дело било образувано
по прехвърленото в полза на ищеца вземане. Изпълнителното дело обаче било образувано от
втория ответник „П. М.“ ЕООД. Основанието било, че между двете ответни дружества бил
сключен договор за цесия с по – ранна дата от договора, сключен между ищеца и „К. Г.“.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от всеки
ответник: Ответникът „П. М.“ ЕООД признава предявения иск. Ответникът „К. Г.“ ЕООД
също признава предявения иск.
Като трето лице – помагач по делото е конституирано „И.“ ЕООД. В своята молба
третото лице посочва следното: Не се спори, че през 2014г. „К. Г.“ ЕООД е подало искова
1
молба срещу „Е. П. П.“ АД за заплащане на сумата от 721,32 лв. – платена без основание по
издадена от „Е. П. П.“ АД фактура от 30.12.2009г. В хода на производството „К. Г.“ ЕООД,
на 23.10.2014г., е прехвърлило на „И.“ ЕООД вземането, предмет на иска. Сочи се, че
договорът за цесия между „К. Г.“ ЕООД и Г.А. е антидатиран. Излага се, че за сумата е бил
предявен иск от „И.“ ЕООД срещу „П. М.“ ЕООД и „К. Г.“ ЕООД, като е постановено
влязло в сила решение по гр.д. с номер 9026/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
Посочено е, че съгласно чл. 8 от Спогодба – Анекс от 23.12.2014г. „К. Г.“ ЕООД е
декларирало, че е изключителен собственик на процесното вземане. Липсва съобщение до
длъжника „Е. П. П.“ АД за договора за цесия, сключен с настоящия ищец.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото Договор за прехвърляне на вземане от
22.10.2014г., че „К. Г.“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило на Г. АТ. АТ., като цесионер,
вземането си спрямо длъжника „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, за сумата от 721,32 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия,
по издадена от „Е. П. П.“ АД фактура с номер **********/30.12.2009г.
Безспорно е между страните, че в полза на „К. Г.“ ЕООД е бил издаден изпълнителен
лист на 15.02.2019г. за вземането, предмет на настоящия иск.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен
между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, по силата на който в полза на „И.“ ЕООД е прехвърлено
вземането на „К. Г.“ ЕООД спрямо „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, за сумата от 721,32 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия,
по издадена от „Е. П. П.“ АД фактура с номер **********/30.12.2009г.
Видно от Спогодба – анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на
23.10.2014г. между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД към 23.12.2014г. „К. Г.“ ЕООД е гарантира,
че е изключителен собственик на процесното вземане.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В случая Г. АТ. АТ. претендира, че е носител на установеното по съдебен ред в полза
”К. Г.” ЕООД вземане от длъжника ”Е. - П. П.” АД в размер на 721,32 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, по издадена от „Е. П.
П.“ АД фактура с номер **********/30.12.2009г. Ищецът твърди, че е придобил вземането чрез
договор за цесия от 22.10.2014г., сключен с „К. Г.“. Въпреки признанието на иска от двамата
ответници, съдът намира, че не следва да уважава исковата претенция. В тази връзка следва да
се разгледат възраженията на третото неучастващо по спора лице – „И.“ ЕООД.
Всеки от конкуриращите се кредитори /Г.А., „П. М.“ ЕООД и „И.“ ЕООД/ на
длъжника /“Е. П. П.“ АД/, се явява трето лице по отношение на сделката, сключена с общия
цедент ”К. Г.” ЕООД, поради което и възникналият спор за принадлежност на вземането
следва да се разреши като се приложи правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според цитираната
правна норма прехвърлянето с договор за цесия има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Приобщените по делото договори за цесия представляват частни документи и не се ползват
с достоверна дата, като моментът на съставянето им следва да се установи посредством
реализиралите се в обективната действителност допълнителни факти, от които по безсъмнен
начин да се установи, че частният документ вече е съществувал. Настоящият съдебен състав
намира, че от съвкупният анализ на ангажираните по делото писмени доказателства, се
установява, че на 23.10.2014 г. "К. Г." ЕООД, в качеството си на цедент, е сключило с "И."
ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на вземането от длъжник "Е. П.
П." АД, произтичащо от неоснователно обогатяване, за сумата от 721,32 лева – стойност на
коригирана електроенергия. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че
достоверността на датата на този договор се установява от ангажираното решение,
2
постановено по гр. д. № 9026/2020 г. по описа на РС-Варна, ГО. В диспозитива на това
решение е посочено, че „И.“ ЕООД е носител на вземането от 721,32 лв., произтичащо от
сключен с „К. Г.“ ЕООД договор за цесия от 23.10.2014г. В Това решение се ползва със
СПН. В тази връзка съдът явно е установил, че цесията от 23.10.2014г. е била съобщена
на дружеството – ответник.
По настоящото дело не се събраха доказателства, че ищецът или „К. Г.“ ЕООД са
уведомили длъжника „Е. П. П.“ АД за сключената цесия от 22.10.2014г.
Следователно предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. АТ. АТ., ЕГН **********, срещу „К. Г.“ ЕООД,
ЕИК ***, и „П. М.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношението между страните, че ищецът Г. АТ. АТ.,
ЕГН **********, е титуляр на вземане от 721,32 лв., представляващо платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е. П. П.“ АД
фактура с номер **********/30.12.2009г., което вземане е прехвърлено от „К. Г.“ ЕООД с
договор за цесия от 22.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от
15.02.2019г. в полза на „К. Г.“ ЕООД.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на „К. Г.“
ЕООД – „И.“ ЕООД, ЕИК: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3