№ 5796
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508250 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Б. П. С. срещу решение № 10588/20.06.2023
г. по гр.д. № 58205/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, с което е отхвърлен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен от Б. П. С. срещу Дирекция „Управление
на собствеността и социални дейности“ при МВР, за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 910 лв. – незаплатено увеличение на трудово
възнаграждение с 20 % за периода от м.07.2022 г. до 27.10.2022 г.
Жалбоподателят – Б. П. С., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че за
процесния период има право на претендираното възнаграждение, тъй като същото
касае увеличение на трудовото му възнаграждение, предвидено в ЗДБРБ за 2022 г.,
който нормативен акт следва да бъде приложен. Ето защо, моли решението да бъде
отменено и искът му да бъде уважен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ при МВР, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно.
Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
1
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. П. С. с иск с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за осъждането на ответника Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ при МВР – работодател на ищеца, да заплати в негова полза
сумата в размер на 910 лв. – незаплатено увеличение на трудово възнаграждение с 20
% за периода от м.07.2022 г. до 27.10.2022 г.
Ищецът - Б. П. С., твърди, че е в трудово правоотношение с ответника Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР по силата на трудов
договор от 04.02.2017 г., сключен за неопределен срок на основание чл. 67, ал. 1, т. 1
КТ, вр. § 70 от ПЗР към ЗИДП на ЗМВР, съгласно който заема длъжността „Старши
специалист (завеждащ участък)“ в сектор „Въоръжение и охрана“ към отдел
„Логистика и материално-техническо осигуряване“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1093 лв. и добавка за работа в МВР в размер на 5 % от
заплатата на длъжност. Съгласно § 6 ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г., е предвидено увеличение в размер на 20 на сто
на размера на заплатата за длъжността, считано от 01.07.2022 г. Въпреки посочено,
работодателят не е увеличил основното му трудовото възнаграждение, съгласно
предвиденото в ЗДБРБ за 2022 г. и цитирания подзаконов нормативен акт. Ето защо,
моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 910 лв., представляваща
неплатено увеличение на трудово възнаграждение за периода м.юли.2022 г. –
27.10.2022 г.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното
решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи неоснователност на претенцията,
които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, обективирани във
въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е бил в трудово
правоотношение с ответника в процесния период, като е полагал труд съобразно
уговореното, както и размера на брутното трудово възнаграждение за процесния
период.
Не се спори по делото, че между страните е налице трудово правоотношение по
трудов договор от 04.02.2017 г., сключен за неопределен срок на основание чл. 67, ал.
2
1, т. 1 КТ, вр. § 70 от ПЗР към ЗИДП на ЗМВР, съгласно който въззивникът-ищец заема
длъжността „Старши специалист (завеждащ участък)“ в сектор „Въоръжение и охрана“
към отдел „Логистика и материално-техническо осигуряване“, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1093 лв. и добавка за работа в МВР в размер на 5
% от заплатата на длъжност.
Безспорно се явява обстоятелството, че в процесния период – от м.07.2022 г. до
27.10.2022 г., работникът е полагал труд при работодателя съобразно уговореното,
поради което същият има право на трудово възнаграждение.
Следва да се определи какъв е размерът на дължимото за периода в полза на
работника трудово възнаграждение.
Съгласно заповед № 5785з-70/17.01.2020 г. на директора на ДУССД, основно
месечно трудово възнаграждение на работника е увеличено на 1126 лв. Съгласно
заповед № 5785з-3236/29.12.2020 г. на директора на ДУССД, основно месечно трудово
възнаграждение на работника е увеличено на 1166 лв.
Видно от допълнително споразумение № 5785 з-3525/13.09.2022 г., трудовият
договор от 04.02.2017 г., сключен между страните, е изменен, като служителят е
преназначен на длъжността „Старши специалист (завеждащ участък)“ по утвърден щат
със заповед № 8121К-10395/30.08.2022 г., в сектор „Въоръжение“ към отдел
„Материалнотехническо осигуряване“ при ответника, при същите условия и
възнаграждение.
Съгласно заповед № 5785з-4532/09.11.2022 г. на директора на ДУССД, основно
месечно трудово възнаграждение на работника е увеличено на 1177 лв., считано от
01.09.2022 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в
първоинстанционното производство, работникът е получавал трудово възнаграждение,
съобразно договореното между страните и при съобразяване на увеличението, съгласно
посочените заповеди. Увеличението за месеците септември, октомври и ноември е
изплатено на работника със заплатата ищеца за м. ноември.
Съгласно ЗДБРБ за 2022 г. са приети разходи за изпълнение на политики, като
при определяне на разходите за МВР е предвидена възможност за увеличение на
възнагражденията на служителите в МВР с 20 на сто. Не може да бъде споделено
становището във въззивната жалба, че посочената разпоредба на ЗДБРБ задължава
работодателите в системата на МВР да увеличи заплатите на всички служители и
работници с 20 на сто, а определя максималният размер на разходите от държавния
бюджет, които могат да послужат за евентуално такова увеличение, ако бъде взето
надлежно решение затова от компетентния орган.
Както правилно е посочено в обжалваното решение, правото на служителите на
3
МВР да получат увеличение на основното трудово възнаграждение е регламентирано в
§ 5 – 8 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № 8121з-919 от
13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните
работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата,
работещи по трудово правоотношение.
В § 6 от ПЗР към цитираната наредба е предвидено увеличение с 20 на сто на
основните възнаграждения на държавните служители в МВР, а в § 7 – до 20 на сто
увеличение за фактически заетите служители, чиито правоотношения са преобразувани
съгласно § 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и за фактически
заетите държавни служители със средно образование, чиито правоотношения се
преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.). Доколкото,
както беше посочено, считано от 01.02.2017 г. въззивникът-ищец е с преобразувано
правоотношение по § 70, ал. 1, т. 3 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), съгласно
трудово договор от 04.02.2017 г., то последният попада в хипотезата на § 7, поради
което има право на увеличение на основното му трудово възнаграждение до 20 % по
преценка на работодателя, а не 20 %, каквато е неговата претенция.
Със заповед № 5785з-4532/09.11.2022 г. на директора на ДУССД, основно
месечно трудово възнаграждение на въззивника е увеличено в рамките на размера,
посочен в § 7 на цитираната по-горе наредба, поради което същият няма право на
претендираното допълнително увеличение, съответно – допълнително възнаграждение
за исковия период.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява
неоснователно.
С оглед на това, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по
жалбата следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10588/20.06.2023 г. по гр.д. № 58205/2022 г. по
описа на СРС, 141 състав.
4
ОСЪЖДА Б. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
да запрати в полза на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“,
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5