. . О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил 7.08.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия в закрито заседание на седми август две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ мл.с.
като
разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА ВЧНД
№ 356 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 345 във вр. с чл.270 ал.4 от НПК и е по реда на глава ХХІІ НПК. Образувано е по
ПРОТЕСТ на Районна прокуратура – гр. Кюстендил
срещу Определението на КнРС от 9.07.2020 г., постановено в
разпоредително заседание по чл.270 НПК
по НОХД № 1408/2020 г. по описа на този съд, с което е изменена МН от ”задържане
под стража” в „домашен арест“ на подсъдимите по делото А.Д.И., В.Д.И., А.Д.И. и
Т.А.И.. В протеста са релевирани
подробни и мотивирани доводи за неправилност, незаконосъобразност на
определението и постановяването му при съществено нарушение на процесуални
правила. Поддържа се, че определението е мотивирано общо, като уточненията по
отношение на подс. В.И. за влошено здравословно състояние не кореспондират с
доказателствата по делото и тези съображения вероятно са относими към подс. А.И..
По отношение на останалите подсъдими липсва обосновка на съда за допуснатото
изменение на МН, а съдът е следвало да направи обсъждане за всеки от тях
поотделно. Без коментар е останало съдебното минало на подсъдимите, което
обуславя наличие на опасност от извършване на други престъпления и от укриване.
Подс.А.Д. е многократно осъждан преди инкриминираното деяние за престъпления
против собствеността и личността. Подс.А.И. също е осъждан многократно за
такива престъпления. В.Д. е осъждан многократно за престъпления против
собствеността, вкл. и за такива, извършени при опасен рецидив и против реда и
общественото спокойствие. Подс.Т.И. е осъждан за тежко престъпления против личността и за престъпление
срещу реда и общественото спокойствие и е изтърпявал ефективно
наказания“лишаване от свобода“. Прокурорът поддържа в протеста, че МН“домашен
арест“не е в състояние да попречи на четиримата посочени подсъдими да извършат
други престъпления, вкл. по отношение на свидетели по делото, които живеят в
ромския квартал, където са и адресите на четиримата подсъдими. Прокурорът
счита, че допуснатото изменение на МН на четиримата подсъдими сериозно ще
застраши успешното приключване на делото поради наличие и на опасност от
укриване, за което електронните средства за проследяване не биха им попречили. Освен
това те будят страх у свидетелите и пострадалите и върху последните те биха оказали натиск да променят
показанията си, какъвто опит е направил дори от следствения арест подс.А.Д.. По
тези съображения се моли за отмяна на определението и за потвърждаване на
взетите мерки за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на четиримата
подсъдими.
След преценка на релевираните доводи, в
рамките на правомощията на съда съгласно чл.270 ал.1 НПК и на осн.чл.270 ал.4 НПК, настоящият съдебен състав намери протеста за допустим като подаден в
законовия срок и от надлежна страна и за основателен. Съображенията за това са
следните:
В мотивите на определението си КнРС е
приел, че при вземане на МН по отношение на горепосочените четирима подсъдими
са били налице всички условия за това. Съдът е приел, че към настоящия момент
задържането им е за срок, по-дълъг от 13 месеца. По-нататък съдът е споменал,
че обвиненията за четиримата са за тежки умишлени престъпления и те са
осъждани, но съдът не може да сподели доводите на прокуратурата, че при изменение
на мерките им за неотклонение биха
извършили други престъпления против правосъдието поради липса на подкрепящи това
твърдение факти.
По-нататък съдът е посочил, че предстои
разпит на повече от 50 свидетели и е безсмислено в рамките на този дълъг период
от време те да ес намират в местата за лишаване от свобода и съдът,
съобразявайки разпоредбата на чл.57 НПК е приел, че изменяйки МН в“домашен
арест“ще се гарантира присъствието им в с.з.и същевременно ще им се даде възможност
да се грижат за близките си и за личното си здраве. По отношение на В.И. съдът
е приел наличие на данни за множество заболявания, посочени подробно.
Въз основа на тези разсъждения съдът е
постановил протестираното определение, с което е изменил мерките за
неотклонение на четиримата подсъдими от“задържане под стража“ в“домашен арест“,
като е дал указание на РУ-гр. Кюстендил да контролира изпълнението на
МН“домашен арест“ и е допуснал контролиране на домашния арест по отношение и на
четиримата подсъдими чрез средства за електронно наблюдение.
Това определение с така посочените мотиви
въззивният съд намери за незаконосъобразно , по следните съображения:
НОХД №1408/2019 г. по описа на КнРС е
образувано по внесен ОА против седем подсъдими, между които са и четиримата
посочени подсъдими за извършени в съучастие престъпления с правна квалификация чл. 325 ал.2, ал.4 и
ал.5 НК и за отделните подсъдими – и по чл. 131, 144 ал.3 и по чл. 339 ал.1 НК.
Обвинението по отношение на подс.А.Д.И.,
ЕГН ********** е за две престъпления: по чл.131 ал.1 т.9 във вр. с чл.129 ал.1
във вр. с ал.2 НК и по чл.325 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 НК.
Обвинението по отношение на подс. А.Д.И.,
ЕГН **********, е за две престъпления: по чл.325 ал.5 вр. с ал.2вр. с ал.1 вр.
с чл.29 ал.1 б.“а“ , във вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.339 ал.1 предл.ІІ НК.
Обвинението по отношение на подс. Т.А.И.,
ЕГН **********, е за две престъпления: по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК и по чл.325
ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК.
Обвинението по отношение на подс. В.Д.И.,
ЕГН **********, е за престъпление по чл.325 ал.5 вр. с ал.2вр. с ал.1 вр. с
чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр. с чл.20 ал.2 НК.
Видно
от справките им за съдимост от ДП / вж.т.2 от него за А.И./ и том1 от ДП за
останалите трима подсъдими/всички те са
осъждани, както следва:
А.Д.И.
е осъждан общо 10 пъти за периода от 1998 г. до настоящия момент, като за първите
стари условни осъждания/някои от тях като непълнолетен/ е реабилитиран по
право. Наказанията“лишаване от свобода“ по последните две осъждания са
изтърпени съответно на 4.03.2012 г. и на 16.12.2013 г. тези осъждания са зае
престъпления по чл.129 НК и по чл.325 ал.4 във вр. с ал.2 НК.
А.Д.И.
е осъждан общо 16 пъти за престъпления против собствеността/по чл.194, 195,196,
197,198,199 НК/ от 1998 г. до настоящия момент, за които неколкократно му е
било налагано ефективно наказание“лишаване от свобода“, последното от които е
изтърпяно на 21.10.2016 г.
В.Д.И.
е осъждан общо 13 пъти за периода от 1989 г. до настоящия момент за
престъпления против собствеността/ по чл.194, 197, 216, 195,196 и 325 ал.1 и
ал.2 НК/, като последното ефективно наказание“лишаване от свобода“ е изтърпяно
на 3.01.2016 г.
Т.А.И. е осъждан два пъти от
2010 г. до настоящия момент за престъпления по чл.325 ал.2 НК и по чл.129 ал.2 НК и наказанието“лишаване от свобода“ по второто от тях е изтърпяно на
18.905.2012 г.
По отношение на подс. А.Д.И. е била взета МН „задържане под
стража“ от КнРС с определение от 27.05.2019 г.,
постановено по ЧНД №790/2019 г.,
влязло в сила на 3.06.2019
г. при преценяване кумулативното наличие на трите
предпоставки
по чл.63 ал.1 НК – обосновано
предположение за съпричастност към деянието, в чието извършване е обвинен;
опасност от извършване ан друго престъпление предвид обремененото му криминално
съдебон минало и опасност от укриване. Относно последното е било установено, че
са били налице
съществени трудности за неговото призоваване в досъдебното производство за
привличането му като обвиняем, а впоследствие, след като е бил обявен за общодържавно издирване, същият е бил
установен на КПП Калотина при опит да напусне пределите на
страната.
По отношение на подсъдимите А.Д.И., В.Д.И. и Т.А.И. е била взета
МН“задържане под стража“ с Определение на КнРС от 23.05.2019 г., постановено по ЧНД №783/2019
г. по описа на КнРС, влязло в сила на 29.05.2019 г., при отчетено наличие за всеки един от тримата
на две от предпоставките по чл.63 ал.1 НПК – обосновано предположение за съпричастност
към деянията, за които им е повдигнато обвинение и реална опасност от
извършване на друго престъпление предвид криминалното минало на всеки от тях.
Искането за изменение на МН на четиримата
подсъдими е направено в разпоредителното заседание на 9.07.2020 г.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.270 ал.1 НПК въпроса за
изменение на мярката за неотклонение може да се постави по всяко време на съдебното производство, като
ново искане по МН в съответната инстанция може да се прави при промяна в обстоятелствата. Това е релевантният факт, който се подлага
на обсъждане в това производство, без да се обсъждат целите на мерките за
неотклонение, които се преценяват при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение. Неприложимо е позоваването на чл.65 НПК в това производство,
което е сторено от някои от защитниците на подсъдимите.
Настоящият състав приема, че искането за
изменение на МН е направено при липса на данни за промяна на обстоятелствата,
при които е била взета първоначалната МН по отношение на всеки един от
четиримата горепосочени подсъдими. И затова следва да се приеме, че към момента
на искането по чл.270 ал.1 НПК – 9.07.2020 г. липсват доказателства за промяна
в обстоятелствата, настъпила след
постановяване на определението, с което е взета МН по отношение на всеки
един от тях.
Не е оборено към настоящия момент наличието
на нито от една от предпоставките на чл.63 ал.1 НПК, послужили като основание
за вземане на МН ”задържане под стража” по отношение на всеки един от
подсъдимите.
Не са налице данни, разколебаващи приетата
с първоначалните определения съпричастност на всеки един от подсъдимите към
престъпленията, в чието извършване са обвинени. Не е отпаднала към настоящия момент и реалната опасност за всеки един от четиримата подсъдими да извърши
друго престъпление в случай на по-лека МН. Подсъдимите А.Д., А.И. и В.И. са многократно осъждани и изтърпените от тях до
момента ефективни наказания“лишаване от свобода“ не са променили по никакъв
начин трайно установеното им криминално поведение. Т.И. е
осъждан два пъти, но едното му осъждане е за престъпление по квалифицирания
състав за хулиганство по чл. 325 ал.2 НК, което условно осъждане не е изиграло
предупредително-възпиращата си роля по отношение на него и той отново по
настоящото дело е с обвинение за хулиганство,
този път по чл.325 ал.4 НК – за повторност. Предвид изложеното е налице
и реална опасност подсъдимите да извършат и престъпления срещу правосъдието,
като оказват натиск върху многобройните свидетели по делото. А по отношение на подс..А.Д. е налице и реална опасност да се укрие предвид факта, че не е бил намерен на
адреса му е бил обявен за ОДИ, в резултат на което е задържан на ГКПП –
Калотина при опит да напусне страната.
Представените медицински документи за подс.А.Д.И.
с диагноза: вестибулопатия, вертебробазиларен синдром, захарен диабет 2 тип -
не сочат на животозастрашаващи заболявания, несъвместими с пребиваване в място
за лишаване от свобода. А захарният диабет е тип 2, който е инсулиновонезависим
и се контролира с физически упражнения/ които няма пречка да се правят и в затвора/ и приемане на
определени медикаменти, като в епикризата не е назначен специален хранително-диетичен
режим. Освен това диагностицирането е преди повече от 1 година – на 9.06.2019 г.,
когато е бил на лечение в СБАЛ на лишени от свобода –вътрешно отделение,
откъдето е изписан с назначена медикаментозна терапия. Издадената епикириза
удостоверява още, че при необходимост от специализирано лечение такова е било
проведено в специализираната болница към затвора. Освен това, тези заболявания
не са му попречили да извършва предходните престъпления. По тези съображения
медицинските документи на подс.А.И. също не представляват промяна в
обстоятелствата, налагаща промяна на мярката му за неотклонение в по-лека.
По всички изложени по-горе съображения на
въззивния съд се налага единствено правилният извод, че не са налице никакви
основания за промяна на мерките за неотклонение „задържане под стража“ на
четиримата подсъдими в по-леки. По изложените съображения не се споделят
доводите в протестираното определение за необходимост от промяната им дори в и
следващата по степен на тежест МН „домашен арест“. Предвид личността на
подсъдимите и начина на извършване на
престъпленията, за които са обвинени по процесното дело, дори МН“домашен арест“
е неоправдано лека и неподходяща за тях, от една страна и от друга страна - не
би им попречила да извършват други престъпления, дори и с електронно наблюдение
на мярката. Освен това, при допускане за хипотетично изменение на мерките им за
неотклонение в „домашен арест“
въззивният съд намира, че за времето от напускане на пенитенциарното заведение в
гр. Бобов дол до отиването на подсъдимите на домашните им адреси в гр.Кюстендил
те не са наблюдавани и контролирани от никого. А предвид личността им е напълно
реална възможността те именно в това
време да се укрият, пряко доказателство
за което разсъждение е поведението на подс.А.Д.И..
За
единствена промяна в обстоятелствата по отношение и на четиримата подсъдими може
да се приеме изтеклото време на задържането на подсъдимите с най-тежката МН до
настоящия момент. Но това обстоятелство не представлява основание за изменение
на взетата МН”задържане под стража”, тъй като делото е вече в съдебна фаза и времевите ограничения на задържането не
важат за нея – те са въведени от законодателя само за досъдебното
производство, видно от текста на чл.63 ал.4 НПК.
Предвид изложеното не се споделят
защитните доводи на всеки един от защитниците за изменение мерките за
неотклонение на всеки един от подсъдимите от „задържане под стража“ в по-леки,
както и съображенията на І-инстанционния съд за допуснатото от него изменение в
„домашен арест“. Затова определението на КнРС ще се отмени изцяло като незаконосъобразно
и вместо него ще се постанови ново определение, с което ще се оставят без
уважение исканията на всеки един от защитниците на подсъдимите за изменение на мерките
им за неотклонение от “задържане под стража“ в по-леки.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
270 ал.4 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло определението на Кюстендилския районен
съд от 9.07.2020 г., постановено в разпоредително заседание на основание чл.270
ал.1и 2 НПК по НОХД № 1408/2019 г. по описа на съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв. Кирил Станчев за промяна мярката за неотклонение на
подсъдимия А.Д.И., ЕГН ********** от „задържане под стража“ в по-лека такава.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Емануил
Бастрев за промяна мярката за
неотклонение на подсъдимия В.Д.И., ЕГН ********** от „задържане под стража“ в по-лека такава.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Илиян
Хаджийски за промяна мярката за
неотклонение на подсъдимия А.Д.И., ЕГН ********** от „задържане под стража“ в
по-лека такава.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Анита
Пешева за промяна мярката за
неотклонение на подсъдимия Т.А.И., ЕГН ********** от „задържане под стража“ в
по-лека такава.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: