РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. С., 08.09.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Е. Гачева, като разгледа гр.д. № 16032/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
активно и пасивно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. второ
от ГПК и чл. 108 от ЗС.
Ищците Н.П.З., „Н.п.“ ООД и „Д.а.0.“ ООД твърдят, че са съсобственици на идеални части от производствено административна сграда, построена в дворно място с площ от 12 100кв.м., съставляваща парцел V, от квартал 1, местност „Гара Искър“. Твърдят, че на 03.12.1993г. е сключен договор за приватизация след конкурс, по чл.3, ал.2 от ЗППДОП с колектив от работници, с предмет продажба на обособена част от имуществото на ДФ „Д.А.“, гр. С., включваща дворно място с площ от 12 100кв.м., съставляваща парцел V, от квартал 1, местност „Гара Искър“ и построената в него административна сграда с площ от 4400кв.м., като в резултат от поредица от прехвърлителни сделки, описани в исковата молба се стигнало да следните квоти в съсобствеността в сградата- за ищците Н.П.З. и „Н.п.“ ООД общо 1615,08/ 2691,80 ид.ч. от 2691/ 4400ид. ч. и за ищеца „Д.А.0.“ ООД 937,48/ 4400 идеални части. Ищците твърдят, че тази площ включва описаните в документите по приватизационната сделка сгради, както следва: ремонтно хале със застроена площ от 1922кв.м., едноетажна част за техническо обслужване със застроена площ от 625кв.м., двуетажна част- склад и администрация със застроена площ от 2318кв.м., покрит пасаж със застроена площ от 42 кв.м. и павилион за пропуски, които по обща сборна площ формират 4914кв.м.. Сочат, че целият комплекс е проектиран и изграден като единно цяло, за единна цел, но ответникът „Б.“ ООД владее част от комплекса и се легитимира с нотариален акт № 59, том. ІІІ, рег. № 4536, дело № 463 от 2008г. на нотариус К.Б., по който нотариален акт първият ответник „А.“ ОАД /А./ е продавач и се е легитимирал с констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка № 867/ 2001г. на нотариус Р.Д.. Твърдят, че при издаване на констативния нотариален акт са допуснати редица грешки засягащи действителността му, както и че за периода, за който е констатирано изтичане на давностния срок е съществувала забрана за придобиването му по давност, тъй като е бил държавна собственост. Оспорват давностно владение действително да е осъществявано от ответниците, като се позовават и за изтичане в тяхна полза на 5- годишна давност в периода 1993г.- 2002г. /уточнителна молба в о.с.з., проведено на 29.10.2012г./. Искат от съда да признае за установено, че са собственици на идеалните части от собствеността на двуетажна сграда- Комплекс- Технико- търговски център със застроена площ от 2740,00 кв.м., при разпределение на първия етаж: демонстрационна зала, склад за резервни части, зала за диагностика, учебно- производствен участък, санитарни помещения, а на втория етаж- офис помещения, зала за съвещания, апаратно помещение и санитарни помещения, представляваща по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, включваща сгради с идентификатори 68134.1501.16.3 с площ от 228кв.м., на 2 етажа, разположена в имоти 68134.1501.16 и 68134.1501.887, с предназначение административно- делова сграда; сграда с идентификатор 68134.1501.16.2, с площ от 885кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; сграда с идентификатор 68134.1501.16.1, с площ от 1864 кв.м., на 2 етажа, с предназначение сграда за търговия, както и на склад с площ от 300кв.м., с идентификатор 68134.1501.16.4, както и на съответните части от правото на строеж върху парцел ХІІІ, кв.1, по плана на гр. С., м. „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Изток- юг“, представляващо имот с идентификатор идентификатор 68134.1501.16 /уточнителна молба за идентификация по кадастрални данни лист 675 от делото/. Искат ответникът „Б.“ ООД да бъде осъден да им предаде владението на процесните сгради, както и да бъде отменен констативен нотариален акт № 113, том Іа, рег. № 12987, дело 867 от 19.12.2001г. на нотариус Р.Д., както и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 59, том. ІІІ, рег. № 4536, дело № 463 от 2008г. на нотариус К.Б.. Претендират разноски.
Ответникът „А.“ ОАД /А./ оспорва исковете. Твърди, че сградите построени в УПИ ХІІІ, кв. 1, „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Искър- север“ по плана на гр. С. са били собственост на Съветската държава по силата на международен договор от 13.07.1974г. между СССР и НРБ, като един до друг са построени два самостоятелни обекта- Автомобилно- технически център /АТЦ/ и Станция за обслужване на леки коли /автосервиз/, като твърди, че тяхната самостоятелност е предвидена още в архитектурния проект. Твърди, че с договор № 57-46/ 80106/ 19.09.1980г. В/О „А.“- М. е продало на ВТО „Б.“ станцията за обслужване на леки автомобили, а АТЦ е останал негова собственост. Твърди, че е правоприемник на В/О „А.“- М. по силата на договор от 24.09.1990г.. Прави евентуално възражение за погасителна давност, като твърди имотът да не е бил актуван и да не е бил държавна и/ или общинска собственост. Твърди, че договорът за приватизационна продажба не е имал за предмет сградата АТЦ, а само автосервиза, както и че процесната сграда не е била предмет и на последващите вещно- транслативни сделки, от които ищците черпят права.
Ответникът „Б.“ ООД- в несъстоятелност, също оспорва предявения срещу него иск. Оспорва процесните сгради да са били включени в имуществото на приватизираното предприятие ДФ „Д.А.“ и те да са били в предмета на приватизационната продажба. Твърди, че се легитимира като собственик на сградите по силата на договор за продажба № 59/2008г. Твърди, че с междуправителствена спогодба между НРБ и СССР от 13.07.1974г. държавите са се съгласили да предприемат на принципа на взаимност мероприятия, като конкретно на територията на НРБ е прието да се построят технически центрове при търговското представителство на СССР, каквито са процесните сгради, като сочи че с разпореждане № 117/ 15.03.1975г. на Бюрото на МС правителството на НРБ е предоставило на правителството на СССР безплатно и безсрочно терена, на който да се изградят техническите центрове, като Българската държава чрез своите органи и държавни предприятия е следвало да съдейства на Съветската за реализиране на нейната инвестиция. Сочат, че именно за тази цел е извършено отчуждаване, като още първоначално в одобрения със заповед № 337/ 07.07.1975г. регулационен план парцел І е бил отреден „за М.на вътрешната търговия- ДСО „Мототехника и автосервиз“- специализиран гараж и автосервиз“, а парцел ІІ „за М.на В.Т.ДТП „А.“- Технически център за автомобилна техника и такова разделение е съществувало при последващите промени в регулационните планове. Сочи, че строителството на двата проекта- АТЦ и на станцията за обслужване на автомобили /СТО/ е реализирано на основата на съгласувани инвестиционни проекти, като по силата на външнотърговски договор № 57/103-528/ТЦ от 22.07.1975г. инвеститори и строители до завършване на работите са български държавни предприятия, а средствата са предоставени от съветската страна. Твърди, че с договор от 19.09.1980г. собственикът на целият комплекс В/О „А.“ М. е прехвърлил сградата представляваща станция за техническо обслужване, а другата част е останала собственост на съветското обединение. Сочи, че с разпоредба № 1172р/ 24.07.1990г. на Министерски съвет на СССР е създадено ВАД „А.“ /ВАО А./, което е универсален правоприемник на В/О „А.“. Евентуално, твърди да е придобил процесните сгради по силата на давностно владение, в това число присъединявайки това на своя праводател, считано от 05.01.1990г., когато В/О „А.“ М. е отдавало за първи път АТЦ под наем до датата на подаване на исковата молба, като твърди междувременно да са сключени от него и неговите праводатели и други договори за наем и непрекъснато само те да са владяли процесните сгради. Претендира разноски.
Третото лице- помагач на ищците Ц.А.И. /определение за конституиране от о.с.з. проведено на 02.06.2014г., том ІV, лист 577/ твърди да е съсобственик на процесните недвижими имоти, като оспорва правата на ответниците.
Третото лице- помагач на ответника „Б.“ ООД- в несъстоятелност- „А.Б.Б.“ АД /определение за конституиране в о.с.з. от 06.11.2014г., том ІV, лист 655/ оспорва исковете.
Третото лице- помагач на ищеца „Н. П.“ ЕООД /определение за конституиране от з.з. от 10.07.2015г., том 5, лист 1124 от делото/- „Г.Б.“ ООД поддържа исковете, предявени от лицето, което подпомага.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
Предявените в кумулативност срещу двамата ответници установителен иск за собственост и ревандикационен иск предполагат на първо място установяване правото на собственост в полза на ищците. В исковата молба те основават своите права на множество транслативни сделки касаещи идеални части от парцел V, в кв. 1, м. Продължение на трамвай № 4, в гр. С. и построена в имота административно- стопанска сграда. За да се установи съществуването на право на собственост в посочения от тях обем и с оглед оспорванията на ответниците и противопоставените от тях права следва да бъде изследван въпросът за възникването на право на собственост и неговия предметен обхват по силата на договор за приватизационна продажба от 03.12.1993г..
Приватизационната продажба е способ за придобиване на вещни права. В конкретния случай тя е извършена по реда на чл. 30, вр. с по чл. 31 /ред. Към ДВ бр. 38 от 1992 г. / на обособена част от предприятие без предварителното му преобразуване в търговско дружество. Предпоставка за придобиване на собствеността от купувачите е имуществото, предмет на продажбата да е държавно имущество, което да е било предоставено за стопанисване и управление на приватизираното предприятие, като транслативния ефект настъпва в момента на сключване на договора, като с оглед субектите на страната на купувача, придобиването в случая е в условията на обикновена съсобственост.
Спорни в настоящия процес са въпросите за конкретния предмет на приватизационната продажба и дали той е бил държавна собственост и съответно е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, обособена част от което е продадена. В тази връзка основен е и въпросът за това станал ли е първоначалният праводател на ответниците собственик на процесната сграда.
На 13.07.1974г. е постигната междуправителствена спогодба между правителствата на Народна република България /НРБ/ и Съюза на съветските социалистически републики /СССР/ за осъществяване в периода 1974- 1978г. на мероприятия за подобряване на техническото обслужване на доставяните при взаимната търговия машини, съоръжения и уреди. В чл. 2 от спогодбата страните са се съгласили да вземат необходимите мерки за изпълнение от техните органи и организации на мероприятията по приложението към спогодбата, включително за организиране на технически центрове за съдействие по обслужване на отделните видове машини, съоръжения и уреди, създаване на нови и преобразуване на съществуващи бази за техническо обслужване със складове за резервни части към тях и др., като в т.3 от приложението към спогодбата е предвидено мероприятие- създаване в страната на купувача при търговско представителство на страната на продавача на технически центрове за съдействие по обслужването на доставяните машини, съоръжения и уреди, като за тази цел в НРБ при търговското представителство на СССР бъдат създадени три технически центъра за съдействие по обслужване съответно на автомобилна техника, строително- пътни машини, екскаватори, мотокари, трактори и селскостопански машини. В т.4 страните са се съгласили да си оказват съдействие при строителството и наемането на помещения за техническите центрове, а в т.5 НРБ се е задължила да създаде специализирани автокомплекси; станции за техническо обслужване на леки автомобили и др., като при провеждане на тези конкретно мероприятия продавачът ще окозва помощ на купувача посредством доставка при изгодни условия за него на гаражно и ремонтно оборудване, специални инструменти и приспособления и предаване на нагледни пособия за обучение.
С разпореждане № 180/ 13.09.1974г. на бюрото на МС спогодбата е утвърдена.
На 21.02.1975г. до председателя на МС е внесен доклад на министъра на В.Т.и председателя на комитета за външноикономически връзка относно изграждането към търговското представителство на СССР в НРБ на технически център за съдействие при обслужване на автомобилната техника и др.. В доклада изрично се сочи, че следва да се предоставят площадки за строителството на центровете, които терени да се предоставят безвъзмездно и безсрочно, като е посочено, че са подписани протоколи между дружествата в НРБ- ДТП „А.“ и външнотърговските обединения на СССР по въпросите на проектирането, като е посочено, че следва да се предоставят терените за изграждане на центровете, да се включат в строителните планове и да се уредят сметните отношения. Предложено е разпореждане да се утвърди площадка за изграждане на техническия център на СССР за съдействие за обслужване на автомобилна техника със специализиран сервиз на ДСО „Мототехника и автосервиз“ с обща площ от 22 дка, намиращ се до шосето за гара Искър, от които 12 декара за центъра и 10 дка за сервиза.
С разпореждане № 117/ 15.05.1975г. на Бюрото на Министерски съвет е прието във връзка с действащата спогодба, че НРБ предоставя на правителството на СССР безплатно и безсрочно на основата на взаимност терени, на които да се изградят технически центрове за съдействие по обслужване на доставените машини и съобръжения от СССР и жилищни блокове към тях, като е указано М.на външните работи да подготви сключването на спогодба за предаване на терените изрично е посочен и такъв за технически център за автомобилна техника в гр. С.. В т. 3 на разпореждането е прието инвеститори на техническите центрове до предаването им на СССР да бъдат М.на външната търговия, Комитета за външноикономически връзки и др..
Със заповед № 337/ 07.07.1975г. на главния инженер на гр. С. са отредени парцел І, в м. Продължение на трамвай № 4 за М.на вътрешната търговия- ДСО „Мототехника и автосервиз“- специализиран гараж и автосервиз и за М.на външната търговия- ДТП „А.“- технически център за автомобилна техника, като със заповед № 271/ 05.09.1977г. е одобрено разширението на парцел ІІ отреден за „ДТП „А.“- технически център за автомобилна техника“.
Със заповед от 07.08.1975г. е отчужден недвижим имот, парцел ІІ, м. Гара Искър собственост на АПК „Средец“ за Технически център за автомобилна външна търговия- А..
Въз основа на съгласувани инвестиционни проекти по преписка № А1-18-77/1975г. на ГД „Архитектура и градустройство“ е извършено строителството на комплекс наречен „Компекс от автомобилно технически център /АТЦ/ и станция за обслужване на леки автомобили в НРБ“.
Със заповед № РД-50-09-424/17.10.1983г. на началника на УАГ парцелът, върху който е изграден комплексът е разделен, като са обособени парцел V за „за ДСО „Мототехника и автосервиз“ и парцел ІІ- „за М.на външните работи“- Търговско представителство при ССС в НРБ- Технически център на Мотоавтоексперт- М.“, като със заповед № РД-09-50-204г. от 16.04.1998г. на Главния архитект на гр. С., парцел ІІ е преномериран на парцел ХІІІ с отреждане „за магазини, складове и офиси“.
С акт № 1415 от 15.06.1993г. парцел V, кв.1, по плана на м. „Продължение на трамвай № 4, гара Искър“ с площ от 12 100кв.м. е актуван като държавен и е посочено, че е предоставен за оперативно управление на ДСО „Мототехника и автосервиз“. Административно- производствената сграда е актувана преди това- с акт за държавна собственост /АДС/ № 1111/ 16.09.1987г.. и е описана като двуетажна, с площ от 2 466кв.м., построена 1977г. и е посочено, че е предоставена за оперативно управление на Автосервиз „Дружба“.
С разпоредба № 1172Р от 24.07.1990г. на Министерски съвет на СССР се създава външноикиномическо акционерно дружество „А.“ /ВАО А./, което видно от събраните по делото писмени доказателства- удостоверения, договори и т.н. е правоприемник на В/О „А.“ и В/О „Тракторекспорт“. На 24.09.1990г. е сключен договор за покупко- продажба между Министерството на автомобилното и селскостопанско машиностроене на СССР и ВАО АЕТКС за продажба на търговско техническите центрове на В/О „А.“ и В/О „Тракторекспорт“ в Р. България. Това прехвърляне е удостоверено и от приетите по делото удостоверения от Държавния комитет на Руската федерация по управление на държавното имущество.
На 03.12.1993г. е сключен договор за продажба чрез конкурс от 03.12.1993г.. Същият има за предмет Автосервиз „Дружба“, представляващ обособена част от имуществото на ДФ „Дружба- авто“ и същият е описан като дворно място с площ от 12 100кв.м., находяща се в кв. 1, парцел V, местност Гара Искър по плана на гр. С. и производствено административна сграда с площ от 4 400кв.м. с машини, инвентар и др. по таблица 1 на конкурсната документация. В описанието в конкурсната документация е посочено, че обектът включва: ремонтно хале със застроена площ от 1922 кв.м., едноетажна част за техническо обслужване- 625 кв.м., двуетажна част- складове и администрация, със застроена площ от 2318 кв.м.; покрит пасаж; павилион от 7 кв.м., като сервизът е изграден в парцел V, кв. 1, парцел V, местност „Продължение на трамвай № 4, гара Искър“ по плана на гр. С..
Със заповед РД-09-50-421 от 11.09.2001г. на Главния архитект на гр. С., е одобрено частично изменение на плана за регулация, с което парцел V се разделя, на Н.парцел V „за автосервиз, бензиностанция, магазин, офис, гараж и склад“ и се образува Н.парцел ХVІІІ, който е собственост на трети на процеса лица.
На 19.12.2001г. в полза на „А.“ ОАД / А./ е издаден констативен нотариален акт № 113/ , с който на дружеството се признава право на собственост, въз основа на обстоятелствена проверка следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНА СГРАДА- комплекс- технико- търговски център, с обща застроена площ от 2740кв.м. и склад с около 300кв.м., заедно с правото на строеж върху терена, представляващ парцел ХІІІ, от кв. 1 по плана на гр. С.,м. „Продължение на трамвай № 4- МПЗ Искър- юг“. С нотариален акт № 59/ 2008г. „А.“ ОАД /“А.“ ОАД / продава на „Б.“ ЕООД тези сгради.
Акт за държавна собственост № 1111/ 16.09.1987г., както и констативен нотариален акт № 113, том Іа, рег. № 12987, дело 867 от 19.12.2001г. на нотариус Р.Д. са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК по отношение удостоверителното изявление за правото на собственост в полза на посочените в тях лица съответно държавата и дружество „А.“ ОАД /“А.“ ОАД /.
По делото са събрани първоначална и повторна експертизи относно идентичността на сградите, предмет на сделките и актовете, от които насрещните страни черпят права, както и относно техния характер, площ и др.
Според заключението на първоначалната техническа експертиза, в това число и допълненото заключение към нея /прието в о.с.з., проведено на 16.03.2015, том 5 от делото/ фактическите площи на сградите, описани в конкурсната документация по приватизационната сделка са както следва: ремонтно хале по приватизационни документи със застроена площ от 1922кв.м.- фактически измерена площ на имот пл. № 1106- 1895кв.м.; едноетажна част за техническо обслужване с площ по документация от 625 кв.м.- имот пл. № 1107- 613кв.м., и двуетажна част за складове и администрация по конкурсна документация от 2318 кв.м. и измерена площ на сграда с пл. № 1108- 2214 кв.м.. Тази двуетажна сграда по архитектурен проект е със застроена площ от 2254,17кв. и РЗП от 4479,76кв.м.
Според заключението на вещите лица, сграда с пл. № 1108 е разположена в бивши имоти УПИ V и УПИ ХІІІ, понастоящем имоти с идентификатори 68134.1501.887 и 68134.1501.16.. В това заключение вещите лица сочат, че в близост да регулационната линия в самата сграда няма калканна стена или деформационна фуга и самата регулация не е съобразена с правилото на чл.57 от ППЗТСУ, тъй като сграда 1108 е неделима и не може да бъде разделена с регулационна линия. Според това заключение имоти с идентификатори 68134.1501.887.1, 68134.1501.16.2 и 68134.1501.16.3 съставляват бившата сграда с планоснимачен номер 1108 по плана на гр. С., одобрен със заповед № 859/2010г., както и че сградите неправилно са заснети като три, тъй като същите представляват една сграда по архитектурен проект и никога не е извършвано разделяне. Вещите лица сочат, че именно тази единна сграда, разглеждана като Технико- търговски център, включващ административно- производствена сграда, двуетажна сграда, са описани в АДС № 1111/16.09.1987г., както и че тя съвпада с описаната в конкурсната документация като „двуетажна сграда, складове и администрация“ и представляват т.н. двуетажно тяло на Автосервиз Дружба. В това заключение, вещите лица сочат, че според архитектурния проект на цялостния комплекс, той се състои от: двуетажна административно- битова част, понастоящем 1108 с масивна стоманена конструкция, със ЗП от 2214кв.м.; едноетежна сграда пл. № 1106- едноетежна /ремонтно хале/ със стоманени колони, масивно замонолитени, със ЗП- 1895 кв.м., сграда пл. № 1107/за техническо обслужване/ и пл. 1109 производствени едноетежни сгради- две с площ по 900кв.м.- общо ЗП от 1800кв.м. или обща застроена площ от 6522 кв.м..
Според заключението на повторната съдебнотехническа експертиза, прието в о.с.з., проведено на 12.06.2017г., в приетия на 04.04.1975г. архитектурен проект на обект „Автомобилен технически център на Търговско представителство при СССР в НРБ“, като в архитектурната част е наименован „Компекс от автомобилно технически център /АТЦ/ и станция за обслужване на леки автомобили в НРБ“. Вещите лица сочат, че по архитектурен проект центърът се състои от следните функионално обособени тела или корпуси: 1. административно- битов учебнометодически корпус между оси 11 и 25; 2. станция за техническо обслужване- ремонтно хале между оси 1-4 и А-Н ; 3.станция за техническо обслужване- участък за заварки, изчукване и боядисване- между оси 5-9 и Ж-Н ; 4. станция за техническо обслужване- административна части и складове- между оси 5 и 11; 5. склад за гаранционни резервни части, гараж за автомобили, помощни помещения /между оси 5 и 20/ и 6. учебно- производствен участък- аудитория за практически занимания /между оси 20 и 25/ и 7. Метален навес. Общата застроена площ на сградите по архитектурен проект е 6264 кв.м., като двуетажен е само корпус 1- административно- битовия. Според заключението дилатационната фуга преминава в близост до ос.9.. От дясната страна на тази ос са помещения 44, 45- отдел „Кадри“, 48 и 49 офис на главен механик, след тях от дясно е помещение- вестибюл, демонстрационна зала, попадащо изцяло в корпус 1, като малка част от него попада в УПИ V, а останалата в УПИ ХІІІ. Според заключението при оглед на място се установява, че помещение 1 е разделено на 2 части по ос 12 с алуминиеви витрини с врата, а по вертикалния коридор ос 11 в зоната на вътрешния коридор е избит монтажен отвор и е поставена врата с каса. Достъпът между помещения 45 и 49 се осъществява от вход между оси 7 и 8 и вътрешен коридор по хоризонтална ос А. По архитектурен проект не е налице функционална връзка между помещения 1 от една страна и 45 и 49 от друга страна, на такава съществува между 45 и 49. В зоната между помещения 48 и 49 е избит монтажен отвор и е монтирана врата, а в помещение 45 е изпълнена вътрешна преградна стена и е оформена ниша- ВиК шахта. В зоната на вътрешния коридор по вертикални оси 9 и 10 е изпълнена преградна стена с монтирана врата. В резултата на това разделение е налице функицонална връзка между разделената част на помещение 1 и помещение 45 и 49. Според заключението достъпът до помещенията в корпус 6 се осъществява от вход от корпус 1.
Според вещите лица по архитектурен проект целият комплекс органично обединява в себе си различни служби, като в същото време отговаря на изискването за ясно функционално зониране, с цел постигане на оптимална и независима работа на отделните звена. Вещите лица сочат, че от огледа на място се установява, че в резултата на извършените строително- монтажни работи и промяната на предназначението на част от помещенията функционалната връзка между автомобилно- техническия център и станцията за обслужване на леки автомобили е нарушена.
Актовете за държавна собственост, както и констативните нотариални актове съставени по реда на обстоятелствената проверка имат легитимиращо действие, но по силата на тях не възникват вещни права. Същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти и легитимиращо действие относно собствеността, до доказване на противното, като лицето, чиито права са признати с тях не носи тежестта да доказва основанието за придобиването. В тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. №11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, относно констативните нотариални актове, което е приложимо по аналогия и по отношение за актовете за държавна и общинска собственост, при спор за собственост страната, която оспорва легитимиращото им действие следва при условията на пълно доказване да обори това удостоверение, освен ако и двете насрещни страни не се легитимират с документи за собственост. В последния случай всяка от страните следва да докаже елементите от фактическия състав на придобивния способ на който са позовава при условията на чл. 154 от ГПК. Настоящият случай е именно такъв- всяка от насрещните страни представя документ, от който могат в нейна ползва да възникнат / се установяват вещни права върху процесните имоти.
Имотът, в който е построена процесната сграда е отчужден със заповед от 07.08.1875г., която има непосредствено отчуждително действие, независимо от факта на изплащане на обезщетение на бившия собственик арг. чл. 109 /отм./ от ЗТСУ /отм./, в който е предвидено, че при неизплащане на обезщетенията заповедта се отменя с изричен акт. Към момента на постигане на спогодбата и постановяване разпореждането на МС действащи са правилата на Правилника за държавните имоти /ДВ, обн. бр. 59 от 15.07.1952г./. Според чл. 9 от Правилника държавните недвижими имоти, имоти, които се използуват за производствени и стопански нужди се предоставят на държавните учреждения и предприятия за стопанисване и управление. Продажбата на държавни имоти е ставала по изключение, с разрешение на Министерския съвет, взето по доклад на съответния министър, учредяването на право на строеж- с разрешение на ръководителя на ведомството, на което е предоставен за ползване държавния имоти. Фактическият състав на тези придобивни способи включва изразена воля от приобретателя и разрешение на съответния орган. В настоящия случай такива са налице- изявлението за придобиване на безвъзмездни права за построяване на процесния технически център е обективирано в спогодбата от 13.07.1974г., налице е разрешение дадено от Министерски съвет. Съдът намира, че при прилагане на законовите разпоредби в настоящия случай следва да се изхожда както като цяло от особеностите на режима на собствеността и управлението й към онзи момент, така и от спецификите на конкретния случай, а именно наличието на поет международен ангажимент със спогодба за осигуряване в полза на СССР на технически център за осъществяване целите на спогодбата. Също така при тълкуване разпоредбите на спогодбата и във връзка с нейното изпълнение следва да се съблюдава основният принцип в международното право Pacta sunt servanda, че всеки действащ договор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях. Предвид изложеното съдът намира, че в полза на СССР надлежно е учредено право на строеж за построяване на Технически център, част от който несъмнено се установи по делото, че са и процесните сгради.
От разпоредбите на спогодбата става недвусмислено ясно, че двете държави следва да учредят на своята територия права на строеж на съдоговорителката „продавач“ за постигане набелязаните мероприятия, едно от които е автомобилнотехнически център на територията на НРБ. Именно с тази цел е и взетото решение на Бюрото на МС № 117/ 15.05.1975г. на Бюрото на Министерски съвет, в което се каза, че се „предоставя на правителството на СССР безплатно и безсрочно на основата на взаимност терени“. Решението следва да се има предвид в цялост с подготвящият го доклад от 21.02.1975г. на министъра на В.Т.и председателя на комитета за външноикономически връзка, който индивидуализира имота, който се предоставя безвъзмездно и безсрочно за строителство на технически център към търговското представителство на СССР в НРБ. В този доклад, като последен елемент от фактическия състав на придобивния способ, окончателна се учредява право на ползване върху отредения терен от около 10 декара, както и право на строеж на центъра, като от него се вижда, че същият е планиран като съвместно мероприятие с терена, който ще бъде отреден за специализиран сервиз на ДСО „Мототехника и автосервиз“ от 12декара. Този принцип е следван в последствие при утвърждаване на последващите планове и това е видно и от отреждането на парцелите, в хода на промяна на различните регулационни планове. Следва да се отбележи, че независимо от регулационната разделност на имотите, съгласно първоначалното решение, комплексът е архитектурно проектиран като единно цяло. В тази връзка съдът намира следното. Забраната архитектурно необособени като самостоятелни обекти сгради да бъдат предмет на сделки произтича през процесния период от разпоредбата на чл. 62 от ЗТСУ /отм./. Както беше посочено по- горе, при действието на социалистическия режим и предимството на социалистическата собственост строителството върху държавни имоти става по правило от държавата, а същите и построените сгради се предоставят за управление на определени органи- това е принципът. В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК- решение № 255 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, е прието, че предоставянето на правото на стопанисване и управление от държавата на отделни предприятия не е подчинено на правилото на чл. 62 от ЗТСУ /отм./, тъй като тя е разпределяла имуществото си по собствена преценка, съобразно нуждата и не е следвало да бъде задължително върху самостоятелен обект съобразно строителните правила и норми. Прието е също така, че липсата на такава обособеност не пречи на придобиването по редна на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, който правен извод е важим и за другите способи свързани с приватизацията. Този разум следва да бъде приложен при тълкуване на разпоредбата и в настоящия случай, тъй като се установява от събраните по делото доказателства- писмени и експертизи, че макар и проектиран като едно цяло, центърът е включвал 2 отделни самостоятелни функционално части- тази на Автомобилно- техническия център и тази на Станцията за автомобилно обслужване.
Съдът намира, че с построяване на цялостния комплекс в полза на СССР е възникнала собственост върху тази функционално обособена част от комплекса включваща корпуси 1, 5 и 6, съобразно номерацията на повторната съдебно- техническа експертиза. От заключението на тази експертиза се установява, че функционално предназначението на корпус 1 е за административно обслужване, а тази на корпуси 5- склад за гаранционни резервни части и склад за автомобили и на корпус 6- учебно- производствен участък. Всеки от корпусите има самостоятелен вход и в съвкупност са обслужвали дейността на представителството на СССР за продажба на автомобили, учебен и представителен център. Останалите части от комплекса, заемащи западната му част, включващи корпуси 2, 3 и 4, по номерацията на повторната техническа експертиза са обслужвали дейността на Станцията за автомобилно обслужване. В нея са включени ремонтното хале- корпус 2 и участъка за заварка, изчукване и боядисване- корпус 3 и 4. Двете части макар да не са архитектурно обособени като самостоятелни сгради, представляват самостоятелни обекти на собственост, тъй като са характеризират с функционална самостоятелност- проектирани са и се използват за различни цели, имат самостоятелни наименования, самостоятелни входове, видно от приетите технически експертизи. Същите отговарят на дефиницията за самостоятелен обект по смисъла на §5, т. 39 от Допълнителните разпоредба на ЗУТ и могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост.
В акт за държавна собственост № 1111 / 16.09.1987г. не е посочено основанието, на което държавата е придобила собствеността на посочената в акта административна сграда, на два етажа, за която несъмнено се установява, че е процесната двуетажна сграда.
Когато в АДС не е посочено придобивното основание /в случая е посочено по анкетен фиш от 20.08.1987г./, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на държавата. В този смисъл е решение № 67/ 16.06.2017г. по гр.д. № 3533/ 2016г. по описа на ВКС, 2- ро г.о., в което е прието „ … актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени“, както и че „ ..собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/“. От страна на ищците на са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че към датата на издаване на АДС държавата е придобила от СССР собствеността върху сградата на АТЦ /включваща корпуси 1, 5 и 6/.
От събраните по делото писмени доказателства и приетите експертизи съдът прави несъмнения си извод, че в предмета на приватизационната продажба е включена и процесната сграда /отбелязана като 3 сгради по последния кадастър/. Това е така, тъй като сграда корпус 1 е единствената двуетажна сграда в комплекса и тя е била предмет на описанието в конкурсната документация, като същевременно тази документация касае „производствено- административна сграда“, а само тази част от комплекса има административен характер. Следва да се отбележи, с оглед усилията на страните, че площта е само един от множеството индивидуалнизиращи признаци на обектите на недвижима собственост, като за установяване на това дали става въпрос за един обект, при съпоставка между различни документи, тя има значение, но не е необходимо да е абсолютно идентично описана, за да се стигне до извод за идентичност на самия обект, който индивидуализира, наред с други белези.
За пълнота следва да се отбележи, че от събраните по делото писмени доказателства- доклади на министри, счетоводни разчети, архитектурни проекти, удостоверения и др., преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, че средствата за строителство за Автомобилнотехническия център в гр. С., са осигурени от СССР чрез своето В/О „А.“ М., както и че до датата на актуване на сградата, представляваща АТЦ, като държавна собственост, от всички компетентни висши държавни органи тя е разглеждана като собственост на Съветския съюз възникнала по силата на посочената по- горе спогодба. Така в управление „Архитектура и благоустройство“ гр. С. /в писмо лист 324, том 2 от делото/ е посочено, че „ .. по силата на външнотърговски договор между В/О „А.“ М. и ДТП „А.“ С. в изпълнение на междуправителствената спогодба тези две предприятия са изградили Автотехническия център в землището на гара Искър. Съгласно този договор, след завършване на обекта, една част от него „Автосервиз Дружба“ е следвало да се продаде на ДСО „Мототехника и автосервизи“. В текста на писмото е посочено, че ДСО „Мототехника и автосервизи“ е влязъл във владение 1978г. като се очаква сключване на договора, по силата на който да се придобие собствеността.
Видно от протоколи и справки за разходи / листа 609-635, том 2/ АТЦ е построен със средства предоставени от В/О „А.“ гр. М., което е обединение към Търговското представителство на СССР в НРБ. Този център, видно от документите, издадени от държавните органи на Руската федерация /така например писмо от Държавния комитет на Руската федерация за държавно имущество лист 395, том V и всички документи във връзка с учредяване на ВАД „А.“, в чийто капитал Руската държава е участвала с това имущество/ е бил собственост на В/О А. гр. М..
На 05.01.1990г. между В/О А., в качеството му на наемодател и БСШ „П.- ФОО“- С. е сключен договор за наем с предмет отдаване под наем на шест канцеларии, протоколна зала, производствен и монтажен цех и прилежащите им коридори и сервизни помещения с площ от 1012кв.м., както и паркинг от 100кв.м. и 832 кв.м. дворно място.
Установява се от разпоредба № 1172р/24.07.1990г., учредителни актове, договори и удостоверения за регистрация и др. /документи л. 373 и сл., том. 2 от делото/, че Външноикономическо акционерно дружество „А.“ /ВАО А./ е универсален правоприемник на външноикономическите обединение В/О „А.“ и „Тракторекспорт“, като и че процесния АТЦ е включен в капитала на това дружество.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на приватизационната сделка Българската държава не е била собственик на процесните сгради, а такъв е бил А.“ ОАД /ВАО А./.
Предвид горните правни изводи следва да бъдат обсъдени и доводите на ищците за придобиването им на идеалните части от процесните сгради по давност, изтекла в периода след сключване на приватизационната сделка през 1993г..
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ при добросъвестно владение недвижимите имоти се придобиват по давност с изтичане на 5- годишен срок. В практиката на съдилищата последователно се приема, че владението осъществявано от лице въз основа на правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че придобива от несобственик е добросъвестно. Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към владението си и това на праводателя си, като ако и той е добросъвестен /предвид и презумпцията за добросъвестност/ общият срок на владение следва да е 5- годишен.
За факта на владение /в това число и по възражението на ответниците за погасителна давност/ по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Н.П., Н.М., П.Б. и А. Г. /о.с.з. проведено на 06.11.2014г. лист 655, том IV от делото/.
Според показанията на свидетеля Б., той е адвокат на дружествата от групата „Промобил“ от 1993г.. Сочи, че първият договор за наем за процесните помещения на ул. Искърско шосе 13, представляващи административна сграда и сервизна база, бил сключен през 1999г. с дружествата „П.“ и „Газекс“, които били наематели на руското предприятие А., което в последствие било закупено от „А.“ АД. Свидетелят сочи, че след продажбата на сградата на „Б.“ ООД наемодател станало това дружество, като наемател било дружество „Б.Д.П.“. Според показанията на този свидетел, помещенията на място се делят на източни и западни, като посочените от него по- горе договори са сключвани за тези в източната част, тъй като западната била собственост на ищците. Свидетелят уточнява, че сключването на договорите за наем свърза по време с момента, в който в полза на дружество „А.“ АД е издаден констативен нотариален акт, като свидетелят изказва личното си впечатление, че актът е издаден в тяхна полза за сграда, която те до този момент не са ползвали.
Според показанията на свидетеля Г. ***, тъй като бил управител на дружество „П.“ АД. Свидетелят сочи, че дружеството е било наемател на помещенията по договор от 2000г., като договорите за наем били сключени с дружества „П.“ ООД и „Газекс“, които били наематели на дружество „А.“. През 2003г. сключил договор за наем със самото дружество А., което се легитимирало като правоприемник на дружество А.. След това договорите за наем били сключвани с „Б.“ ООД. Свидетелят сочи, че с фирми от групата, в която работи сградата се ползва и към момента на депозиране на показанията му.
Според показанията на свидетеля П..той познава сградата на ул. Искърско шосе от 1986г., когато бил назначен за началник на сервиза, в последствие и като генерален директор на ДФ „Д.А.“. По време на приватизацията бил управител на Държавната фирма и представител на РМД, което е създадено, за да се извърши приватизацията. Свидетелят сочи, че през м. януари – февруари 1993г. започнали да се изнасят руските специалисти и до 1999г. никой не е оспорвал собствеността на РМД да ползва сградите, като след приватизацията те се ползвали само от тях.
Според показанията на свидетеля М.той е работил в сервиз Дружба от 1977г. до 2010г.. Свидетелят сочи, че сервизът се е ползвал за ремонт на съветски автомобили, като от 1993г. изцяло се ползвал само от РМД, като били отдали помещение на втория етаж за административна сграда на банка. В складовете се държали резервните части за автомобилите. Свидетелят сочи, че след приватизацията административната част от сградата почти не е ползвана, докато не са се настанили „Рено“, след 1999г.- 2000г.. Руските представители си заминали малко след приватизацията.
От страна на ищците, чиято е доказателствената тежест не се доказа при условията на пълно, главно доказване, че техните праводатели в периода от датата на сключване на договора за приватизационна продажба да са осъществявали фактическа власт върху процесните обекти. В тази връзка са само съвсем общите показания на свидетеля П.ов, които обаче противоречат на показанията на свидетеля М./доведен също от ищците/, който сочи, че след приватизацията административната част почти не е ползвана. Посочено е, че вторият етаж е бил отдаван от тях под наем на банка, но доказателства в тази посока не са ангажирани. Тези доказателства не са достатъчни за провеждане на пълно доказване.
Установява се от друга страна, че до началото на 1993г. руски специалисти също са ползвали сградата, което е в потвърждение на това, че първият ответник е осъществявал фактическа власт върху нея към този момент, както и че е отдавал същата под наем, видно от представения договор за наем от 1990г.. Не се установява осъществяването на тази фактическа власт по отношение на процесната двуетажна сграда да е прекъснато от праводателите на ищците и да е установена в период от време от 5 години. Тук следва да се отбележи, че по делото изобщо не се установява дали изобщо съществува описаният в исковата молба склад от 300кв.м., който със сигурност не е предмет на първоначалния проект за цялостния център.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява ищците да са собственици на процесните сгради, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Доколкото отмяната на констативните нотариални актове по чл. 537, ал.2 от ГПК е законна последица от уважаване на исковете за собственост, то съдът намира, че с оглед правните изводи за тяхната неоснователност, не са налице предпоставки за изрично произнасяне по тези искания на ищците.
По разноските.
При този изход от делото ищците нямат право на разноски.
Ответниците не представят доказателства за направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение, както и не представят списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника „Б.“ ООД- в несъстоятелност сторените от него разноски за експертизи в размер на 1800,00лева
Третите лица- помагачи нямат право на разноски по делото- арг. чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.З., ЕГН: **********,*** *********срещу „А.“ ОАД, Руска федерация, гр. М., ул. *********, удостоверение 77 №*******за внасяне на ЕГРЮЛ за гр. М. иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. второ от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ от 1615,08/2691,80 идеални части от 2691,80/4400 идеални части от двуетажна сграда- Комплекс- Технико- търговски център със застроена площ от 2740,00 кв.м., при разпределение на първия етаж: демонстрационна зала, склад за резервни части, зала за диагностика, учебно- производствен участък, санитарни помещения, а на втория етаж- офис помещения, зала за съвещания, апаратно помещение и санитарни помещения, представляваща по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор 68134.1501.16.3 с площ от 228кв.м., на 2 етажа, разположена в имоти 68134.1501.16 и 68134.1501.887, с предназначение административно- делова сграда; сграда с идентификатор 68134.1501.16.2, с площ от 885кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; и сграда с идентификатор 68134.1501.16.1, с площ от 1864 кв.м., на 2 етажа, с предназначение сграда за търговия, както и от СКЛАД с площ от 300кв.м., с идентификатор 68134.1501.16.4 по адастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на съответните части от правото на строеж върху парцел ХІІІ, кв.1, по плана на гр. С., м. „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Изток- юг“, представляващо имот с идентификатор идентификатор 68134.1501.16.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.З., ЕГН: ********** срещу „Б.“ ООД, несъстоятелност, ЕИК: *********, гр. П., ул. *********, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ от 1615,08/2691,80 идеални части от 2691,80/4400 идеални части от двуетажна сграда- Комплекс- Технико- търговски център със застроена площ от 2740,00 кв.м., при разпределение на първия етаж: демонстрационна зала, склад за резервни части, зала за диагностика, учебно- производствен участък, санитарни помещения, а на втория етаж- офис помещения, зала за съвещания, апаратно помещение и санитарни помещения, представляваща по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор 68134.1501.16.3 с площ от 228кв.м., на 2 етажа, разположена в имоти 68134.1501.16 и 68134.1501.887, с предназначение административно- делова сграда; сграда с идентификатор 68134.1501.16.2, с площ от 885кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; и сграда с идентификатор 68134.1501.16.1, с площ от 1864 кв.м., на 2 етажа, с предназначение сграда за търговия, както и от СКЛАД с площ от 300кв.м., с идентификатор 68134.1501.16.4 по адастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на съответните части от правото на строеж върху парцел ХІІІ, кв.1, по плана на гр. С., м. „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Изток- юг“, представляващо имот с идентификатор идентификатор 68134.1501.16, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните по- горе имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.П.“ ООД, *** срещу „А.“ ОАД, Руска федерация, гр. М., ул. *********, удостоверение 77 №*******за внасяне на ЕГРЮЛ за гр. М. иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. второ от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ от 1615,08/2691,80 идеални части от 2691,80/4400 идеални части от двуетажна сграда- Комплекс- Технико- търговски център със застроена площ от 2740,00 кв.м., при разпределение на първия етаж: демонстрационна зала, склад за резервни части, зала за диагностика, учебно- производствен участък, санитарни помещения, а на втория етаж- офис помещения, зала за съвещания, апаратно помещение и санитарни помещения, представляваща по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор 68134.1501.16.3 с площ от 228кв.м., на 2 етажа, разположена в имоти 68134.1501.16 и 68134.1501.887, с предназначение административно- делова сграда; сграда с идентификатор 68134.1501.16.2, с площ от 885кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; и сграда с идентификатор 68134.1501.16.1, с площ от 1864 кв.м., на 2 етажа, с предназначение сграда за търговия, както и от СКЛАД с площ от 300кв.м., с идентификатор 68134.1501.16.4 по адастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на съответните части от правото на строеж върху парцел ХІІІ, кв.1, по плана на гр. С., м. „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Изток- юг“, представляващо имот с идентификатор идентификатор 68134.1501.16.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.П.“ ООД, *** срещу „Б.“ ООД- несъстоятелност, ЕИК: *********, гр. П., ул. *********, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ от 1615,08/2691,80 идеални части от 2691,80/4400 идеални части от двуетажна сграда- Комплекс- Технико- търговски център със застроена площ от 2740,00 кв.м., при разпределение на първия етаж: демонстрационна зала, склад за резервни части, зала за диагностика, учебно- производствен участък, санитарни помещения, а на втория етаж- офис помещения, зала за съвещания, апаратно помещение и санитарни помещения, представляваща по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор 68134.1501.16.3 с площ от 228кв.м., на 2 етажа, разположена в имоти 68134.1501.16 и 68134.1501.887, с предназначение административно- делова сграда; сграда с идентификатор 68134.1501.16.2, с площ от 885кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; и сграда с идентификатор 68134.1501.16.1, с площ от 1864 кв.м., на 2 етажа, с предназначение сграда за търговия, както и от СКЛАД с площ от 300кв.м., с идентификатор 68134.1501.16.4 по адастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на съответните части от правото на строеж върху парцел ХІІІ, кв.1, по плана на гр. С., м. „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Изток- юг“, представляващо имот с идентификатор идентификатор 68134.1501.16, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните по- горе имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.А.0.“ ООД, *** срещу „А.“ ОАД, Руска федерация, гр. М., ул. *********, удостоверение 77 №*******за внасяне на ЕГРЮЛ за гр. М. иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. второ от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 937,48/4400 идеални части от двуетажна сграда- Комплекс- Технико- търговски център със застроена площ от 2740,00 кв.м., при разпределение на първия етаж: демонстрационна зала, склад за резервни части, зала за диагностика, учебно- производствен участък, санитарни помещения, а на втория етаж- офис помещения, зала за съвещания, апаратно помещение и санитарни помещения, представляваща по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор 68134.1501.16.3 с площ от 228кв.м., на 2 етажа, разположена в имоти 68134.1501.16 и 68134.1501.887, с предназначение административно- делова сграда; сграда с идентификатор 68134.1501.16.2, с площ от 885кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; и сграда с идентификатор 68134.1501.16.1, с площ от 1864 кв.м., на 2 етажа, с предназначение сграда за търговия, както и от СКЛАД с площ от 300кв.м., с идентификатор 68134.1501.16.4 по адастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на съответните части от правото на строеж върху парцел ХІІІ, кв.1, по плана на гр. С., м. „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Изток- юг“, представляващо имот с идентификатор идентификатор 68134.1501.16.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.А.0.“ ООД, *** срещу „Б.“ ООД- несъстоятелност, ЕИК: *********, гр. П., ул. *********, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на 937,48/4400 идеални части от двуетажна сграда- Комплекс- Технико- търговски център със застроена площ от 2740,00 кв.м., при разпределение на първия етаж: демонстрационна зала, склад за резервни части, зала за диагностика, учебно- производствен участък, санитарни помещения, а на втория етаж- офис помещения, зала за съвещания, апаратно помещение и санитарни помещения, представляваща по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор 68134.1501.16.3 с площ от 228кв.м., на 2 етажа, разположена в имоти 68134.1501.16 и 68134.1501.887, с предназначение административно- делова сграда; сграда с идентификатор 68134.1501.16.2, с площ от 885кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; и сграда с идентификатор 68134.1501.16.1, с площ от 1864 кв.м., на 2 етажа, с предназначение сграда за търговия, както и от СКЛАД с площ от 300кв.м., с идентификатор 68134.1501.16.4 по адастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/ 03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на съответните части от правото на строеж върху парцел ХІІІ, кв.1, по плана на гр. С., м. „продължение на трамвай № 4, МПЗ- Изток- юг“, представляващо имот с идентификатор идентификатор 68134.1501.16, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните по- горе имоти.
ОСЪЖДА ищците Н.П.З., ЕГН: **********, „Н.П.“ ООД, ЕИК: ********, Д.А.0.“ ООД, ЕИК: ******** да заплатят на ответника „Б.“ ООД- несъстоятелност, ЕИК: *********, гр. П., ул. ********* сумата от 1800лева- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Ц.А.И., ЕГН: **********, като третото лице- помагач на ищците.
Решението е постановено при участието на „А.Б.Б.“ АД, ЕИК: ********, като трето лице- помагач на ответника „Б.“ ООД- в несъстоятелност.
Решението е постановено при участието на „Г.Б.“ ООД, ЕИК: ********, като трето лице- помагач на ищеца „Н.П.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: