№ 3535
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110216713 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-020907 от 14.10.2021г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя М. на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на М. К. М. са отнети и 10 контролни точки.
В жалбата на М. К. М. се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Според жалбоподателя е бил нарушен
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Едновременно се твърдяло, че М. е
управлявал МПС, трамвай или самоходна машина, без да е уточнено кое предложение от
трите изброени е осъществено. Поради това било нарушено правото на М. К. М. да разбере в
извършването на какво административно нарушение е обвинен и наказан и така било
нарушено правото на защита на лицето. С тези аргументи се иска от съда да отмени
процесното Наказателно постановление и да уважи жалбата.
Пред СРС – 10 състав не се явяват нито жалбоподателят М. К. М., нито адв. Т. Х. и
съответно не вземат становище по спора.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР също не се явява и не изпраща
представител пред районния съд, който да вземе становище по спора.
1
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 02.10.2021г. около 21.45 часа, на път Е-79 жалбоподателят М. К. М. управлявал
лек автомобил марка „........“, модел „.........“ с рег. № .........., с посока на движение от гр.
София към гр. Перник. При КПП-Владая той бил спрян за полицейска проверка от
свидетелите Симеонов и К. (служители на ОПП - СДВР). При проверка на М. К. М. с
техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с № ARNA – 0146, проба № 590 в 21.50 часа на
02.10.2021г. бил отчетен положителен резултат от 1.16 промила в издишания въздух. На М.
К. М. бил издаден талон за изследване с бланков № 086093 от 02.10.2021г., който на
02.10.2021г. в 22.20 часа бил връчен на жалбоподателя. В талона за изследване изрично било
посочено, че лицето следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София в рамките на 40
минути от връчването на талона, т.е. до 23.00 часа на 02.10.2021г.
Свидетелят С. (в присъствието на св. А.) съставил срещу М. К. М. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 424245 за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в Акта М. К. М. се е запознал със
съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на 02.10.2021г.
На 02.10.2021г. М. К. М. не се явил в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София и съответно не
е дал кръв за изследване.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН срещу М. К. М. било издадено процесното
Наказателно постановление № 21-4332-020907 от 14.10.2021г., с което Началник Група в
Отдел „Пътна полиция” при СДВР на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя М. административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР му е отнел и 10 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено на М. К. М. на 08.11.2021г. и е обжалвано с
жалба, подадена по пощата /чрез ЕКОНТ/ на 15.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите С.С. и А.К., както и от писмените доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : талон за изследване
с бланков № 086093; резултат от тестването с Дрегер; справка – картон на водача; Заповед №
8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в
длъжност; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи; писмо
от ЕКОНТ с вх. № 10927/21.01.2022г. с приложения (лист 21-25 от делото); разписка за
връчване на НП (лист 28 от делото); Заповед № 513з-9368 от 03.06.2020г. на Директора на
СДВР; писмо от УМБАЛ „Света Анна“-София с вх. № 120312 от 13.06.2022г. и АУАН серия
GA № 424245 от 02.10.2021г.
Показанията на свидетелите С.С. и А.К. се явяват неинформативни, тъй като и
двамата свидетели нямат съхранен спомен за конкретното нарушение. Поради това съдът
кредитира техните думи само доколкото не противоречат на останалия доказателствен
2
материал и в частност на Акта, в които свидетелят Симеонов разпознава своя подпис като
актосъставител, а св. К. – като свидетел № 1 в Акта. Това означава, че със свидетелските
показания се доказва единствено, че С.С. е съставил в присъствието на А.К. АУАН серия
GA № 424245 от 02.10.2021г.
Съдът дава вяра на цитираните по-горе писмени доказателства, тъй като те са
достоверни, непредубедени, обективни и еднопосочни. Резултатът от тестването с Дрегер,
писмото от УМБАЛ „Света Анна“ – София с вх. № 120312 от 13.06.2022г., справка – картон
на водача, Актът за встъпване в длъжност и Заповедите на Министъра на вътрешните
работи и на Директора на СДВР имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че с техническо средство Алкотест
„Дрегер“ 7510 с № ARNA – 0146, проба № 590 в 21.50 часа на 02.10.2021г. е бил отчетен
положителен резултат от 1.16 промила в издишания въздух, както и че на 02.10.2021г. М. К.
М. не се е явил в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София и съответно не е дал кръв за изследване.
Въз основа на справката – картон на водача се установяват предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП. От Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на
Директора на СДВР, както и от Акта за встъпване в длъжност, става ясно, че Гергана
Борисова като Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” към ОПП –
СДВР e имала правото да издаде процесното Наказателно постановление, а св. Симеонов
/като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР/ - да състави АУАН.
Талонът за изследване с бланков № 086093 е обективно и достоверно писмено
доказателство, което намира опора в резултата от тестването с Дрегер. Поради това СРС
кредитира и талона, приложен на лист 8 от делото. От него се установява, че на М. К. М. е
бил издаден талон за изследване в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София, който е бил връчен на
лицето на 02.10.2021г. в 22.20 часа с време за явяване в болницата до 40 минути от
връчването на талона, т.е до 23.00 часа на 02.10.2021г.
Писмото от ЕКОНТ с вх. № 10927/21.01.2022г. и приложенията към него (на лист 21-
25 от делото), както и разписката за връчване на НП (на лист 28 от делото) имат достоверна
дата. Те са обективни и непредубедени писмени доказателства. Поради това съдът им се
доверява и приема, че процесното Наказателно постановление е било връчено на М. М. на
08.11.2021г., а жалбата срещу НП е била подадена по пощата /чрез ЕКОНТ/ на 15.11.2021г.,
което означава, че е била депозирана в законоустановения към месец ноември 2021г. 7-
дневен срок от връчване на Наказателното постановление.
Доколкото гласните доказателства, събрани по делото, се явяват неинформативни
относно конкретно извършеното нарушение, като информативни и относими към предмета
на доказване се очертават наличните по делото писмени доказателства – АУАН, талон за
изследване и резултат от тестването с Дрегер. Тези писмени доказателства са еднопосочни,
непредубедени, достоверни и взаимно обосновани. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, АУАН е доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността
на дееца – доколкото отразените в редовно издадения акт за констатации фактически
положения се подкрепят от кредитираните по-горе талон за изследване с бланков № 086093
3
и резултат от тестването с Дрегер (приложени на лист 8 и лист 9 от делото). Доколкото
свидетелите С.С. и А.К. нямат съхранен спомен за конкретното деяние и проверката на М.
К. М., то събраните по делото гласни доказателства не са от естество да опровергаят
констатациите от Акта. Поради изложеното по-горе и с оглед нормата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, съдът кредитира констатациите от АУАН серия GA № 424245 от 02.10.2021г.
Като съобрази гореизложеното и като взе предвид всички налични доказателства по
делото, които са обективни, еднопосочни, непротиворечиви и не се налага да бъдат
обсъждани по-подборно (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК),
съдът достигна до гореизложените фактически изводи.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица /с оглед на изложените по-горе мотиви в
тази връзка/ и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – доколкото Актът е
издаден в деня на извършване и установяване на нарушението (на 02.10.2021г.), а
Наказателното постановление е издадено след 12 дни след съставянето на Акта (на
14.10.2021г.). В случая дори е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Спазени са и
процедурите за съставяне и връчване на АУАН и Наказателно постановление.
В АУАН и в Наказателното постановление нарушението е описано с думи по един и
същи начин. Административно – наказателното обвинение е ясно и разбираемо. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, НП и
помежду им. Настоящият съдебен състав счита, че в случая изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН са спазени. Няма допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране на
административната отговорност на М. К. М., нито е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере срещу какво обвинение следва да организира защитата си. Съдът
не споделя тезата на жалбоподателя, че обвинението срещу М. не било ясно, тъй като било
посочено и управление на МПС, и трамвай, и самоходна машина, защото така визираното
изброяване на превозни средства фигурира в Акта и НП, но не при описание на
нарушението, а след цитирането на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. И без този цитат
административно – наказателното обвинение пак е достатъчно ясно. Вярно е, че актуалният
текст на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не отговаря дословно на възпроизведеното съдържание в
АУАН и НП, но смисълът е същият – че е забранено на водачите на превозни средства да ги
управляват след употреба на алкохол. Доколкото в обстоятелствената част на Акта и на
Наказателното постановление ясно е посочено, че М. е управлявал лек автомобил; посочени
са датата, часа и мястото; автомобилът, управляван от жалбоподателя, е индивидуализиран
по марка, модел, регистрационен номер и дори име на собственика на МПС-то, а също и
4
доколкото в Акта и НП е посочено с какво техническо средство е бил изпробван водачът и
какъв е отчетеният резултат, СРС счита, че релевантните за спора обстоятелства са посочени
в АУАН и НП. В случая резултатът от Дрегера е 1.16 промила, т.е. над 0.5 промила и под 1.2
промила, което описва деянието като административно нарушение, а не като престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК. Няма данни М. да е бил съден с влязла в сила присъда за
управлление на МПС с концетрация на алкохол над 1.2 промила, поради което и нормата на
чл.343б, ал.2 от НК в случая не се твърди да е приложима. Поради всичо това следва, че
процесното НП не следва да се отменя на формално основание и спорът следва да бъде
решен по същество.
Според чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водач на пътно превозно средство е забранено да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
За да се приеме за доказано от обективна страна конкретното административно
нарушение (с оглед рамките на процесните АУАН и НП) следва на първо място да се
установи, че жалбоподателят М. е бил водач на МПС, т.е. че той е управлявал моторно
превозно средство на процесните дата, час и място и на второ място – да се докаже, че е бил
под влияние на алкохол с концентрация над 0.5 промила. От АУАН и талона за изследване
се налага изводът, е М. К. М. на 02.10.2021г. около 21.45 часа е управлявал лек автомобил
„........ .........“ с рег. № СМ 9988 МС на път Е-79, с посока на движение от гр. София към гр.
Перник. От АУАН, Талона за изследване и резултата от Дрегера съдът приема за доказано,
че при КПП-Владая, по време на полицейска проверка с техническо средство Алкотест
„Дрегер“ 7510 с № ARNA – 0146, проба № 590 (в 21.50 часа на 02.10.2021г.) е било
установено, че М. е с 1.16 промила в издишания въздух. Това означава, че от обективна
страна е доказано, че на процесните дата и място М. К. М. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол 1.16 промила, което е над 0.5 и под 1.2 промила и представлява
административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози - в случаите на отказ на лицето да подпише или
да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или
при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Това означава, че за да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта на М. К. М. е
именно 1.16 промила, т.е. над законово предвидените 0.5 промила, според данните от
Дрегера, следва жалбоподателят да е отказал да подпише или получи талона за изследване,
да не се е явил в определения срок на посоченото място или да е отказал да се изследва с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. С оглед наличното на
лист 62 от делото писмо от УМБАЛ „Света Анна“ – София съдебният състав приема, че
5
жалбоподателят не се е явил в определения срок на посоченото в талона за изследване място
(УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София) и съответно не е дал кръв за изследване. Поради това
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя М. следва да се приеме за установена
въз основа на показанията на техническото средство и в случая от доказателствата,
кредитирани по-горе, следва, че е 1.16 промила, т.е. толкова, колкото е посочено и в
процесните АУАН и НП.
От субективна страна нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е извършено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като М. е съзнавал, че е водач на МПС и че го управлява след
употреба на алкохол – доколкото с техническо средство е установена концентрация на
алкохол 1.16 промила. Същевременно наличието на подпис на М. в талона за изследване и в
Акта и фактът, че той не се е явил до 40 минути в УМБАЛ „Света Анна“ – София доказват,
че той е съзнавал, че концентрацията на алкохол ще бъде отчетена на база резултата от
Дрегера. Всичко това говори, че жалбоподателят е предвиждал настъпването на обществено
– опасните последици от извършването на това деяние и ги е целял.
Съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух,
се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ и с „глоба“, като
при концентрация над 0.8 и под 1.2 промила административните наказания са „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер на
1000 лева. Точно фиксираният размер на наказанията не позволява на съда да прави
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП следва да бъдат наложени следните
административни наказания : „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца, т.е. толкова, колкото са наложени с обжалваното
Наказателно постановление на М. К. М..
Съгласно чл.6, ал.1, т.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) за управление на МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2
на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
(т.е при извършено нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП) – на нарушителя се отнемат 10
контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки,
които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.174, ал.1, вр. чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП също не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността
6
обстоятелства и доколкото именно 10 контролни точки са отнети на М. с процесното
Наказателно постановление, последното следва да се потвърди и в тази му част.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.174, ал.1,
т.2, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който М. след
употреба на алкохол над 0.5 и под 1.2 промила е привел в движение МПС-то. Обществената
опасност на деянието се състои в самото му извършване. Поради това липсата на настъпили
вредни последици не се отразява върху съставомерността на деянието или на неговата
обществена опасност. Освен това в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Налице са и отегчаващи такива, изводими от
справката картон на водача и свързани с предишни нарушения на ЗДвП от страна на
жалбоподателя. Поради всичко това случаят не следва да се приема за маловажен и
съответно не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН, още повече, че установените промили
(1.16 промила) са доста близо до горната граница от 1.2 промила, над която деянието е
престъпление, а не административно нарушение.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че обжалваното
Наказателно постановление като правилно, законосъобразно и при справедлив размер на
административните наказания, следва да се потвърди изцяло.
По делото не са ангажирани доказателства за направени разноски от която и да било
от страните в процеса. Съдебният състав не е и сезиран с искане за присъждане на разноски
по делото. Поради това СРС не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-020907 от 14.10.2021г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на М. К. М. на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7