Определение по дело №2424/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номeр 260694                Година 2020, 30 октомври                   гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ  ЕВТИМОВА  

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                                                                                                2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 2424/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. К. Б., гражданин на ***, роден на ***г. в гр.М. с адрес: ***, гр.М., ***чрез адвокат Полименова от БАК против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 263/30.07.2020г., издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК от Районен съд – Несебър по ч.гр.д. № 564/2020г. Жалбоподателят иска от съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнеие и да обезсили издадения изпълнителен лист.

В частната жалба Б. твърди, че: 1. документът, въз основа на който е издадена заповедта, не е представен в цялост на заповедния съд; 2. при издаването на заповедта е нарушен чл.418, ал.3 от ГПК, тъй като вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител – раздел IV, т.7 от договора; 3. при издаването на заповедта е нарушен чл.418, ал.3 от ГПК, тъй като вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение, което не е удостоверено пред съда с официален или с изходящ от длъжника документ; 4. в заявлението за издаване на заповедта не е посочено по какъв начин е изчислен размерът на главницата и размерът на лихвата; 5. спорът не е подведомствен на Районен съд – Несебър, тъй като договора съдържа арбитражна клауза.

Ответната страна – „Емералд хоспиталити“ ООД  представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответната страна твърди, че: 1. документът, въз основа на който е издадена заповедта, е с нотариално удостоверени подписи и е редовен от външна страна; 2. клаузата в раздел IV, т.7 от договора не попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите и не може да се квалифицира като неравноправна; 3. изискуемостта на вземането настъпва на 15 февруари в съответната календарна година и не е обвързана от изпълнението на насрещно задължение; 4. начинът, по който са изчислени главницата и лихвата не е основание за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение; 5. твърдението на жалбоподателя, че е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП изключва арбитражната клауза по силата на чл.19, ал.1 от ЗЗП.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът приема следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по заявление на „Емералд хоспиталити“ ООД, ЕИК: ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника Г.К.Б. за следните суми: 3 636,16 лева, представляваща неплатена такса за поддръжка за 2018г., ведно с мораторна лихва в размер на 893,62 лева, начислена за периода от 15.02.2018г. до 17.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението; 3 636,16 лева, представляваща неплатена такса за поддръжка за 2019г., ведно с мораторна лихва в размер на 524,65 лева, начислена за периода от 15.02.2019г. до 17.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението и сумата от 3 636,16 лева, представляваща неплатена такса за поддръжка за 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението; 246,54 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение. В заявлението е посочено, че длъжникът притежава апартамент в комплекс „Емералд Резорт Бийч и СПА“ – с.Равда, община Несебър и вземането на дружеството произтича от договор за поддръжка и управление на курортния комплекс, сключен на 21.02.2013г. с нотариална заверка на подписите.

Въз основа на заявлението е издадена заповед № 263/30.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В заповедта е инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение. Издаден е изпълнителен лист.

Заповедта е съобщена на длъжника и е образувано изпълнително дело № 20208030401495 от ЧСИ Таня Маджарова. В законоустановения срок е подадено възражение по чл.414, ал.1 от ГПК. Направено е искане за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 от ГПК. С определение от 11.09.2020г., Районен съд– Несебър спира изпълнението.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.1 и ал.2 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай частната жалба с правно основание чл.419, ал.1 от ГПК е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и след направено възражение по чл.414, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Според чл.419, ал.3 от ГПК съдът отменя разпореждането, когато са налице следните предпоставките: 1. документът не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; 2. изискуемостта на вземането според представения документ е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, които не са удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ; 3. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че въззивната проверка по чл.419, ал.2 от ГПК е ограничена само до формалните предпоставки на ал.3 и не обхваща действителните отношения между страните.

В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че документът, на който се основава вземането, е редовен от външна страна с нотариално удостоверяване на подписите. Този документ удостоверява ликвидни и изискуеми вземания на заявителя, които подлежат на изпълнение. Възражението на частния жалбоподател, че документът по чл.417, т.3 от ГПК не е представен в цялост, е неоснователно. Представеният от процесуалния представител на Б. договор е идентичен с договора, който заявителят е приложил към заявлението, а твърдението, че съществуват други приложения към него не е установено чрез представянето им.    

Неоснователно е и твърдението, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора. Като такава е визирана уговорката по т.7 от раздел IV на договора, според която Б. дължи заплащане на възнаграждение за извършване на неотложни ремонти, независимо дали дружеството ги изпълнява или не. Тази уговорка обаче не е изолирана и не е възпроизведена от жалбоподателя в цялост. Пълният текст на квалифицираната като неравноправна клауза е следният: „Разходите за неотложни ремонти са в размер на 0,10 евро месечно на квадратен метър площ от притежавания от възложителя имот и са включени във възнаграждението по т.IV.2 по-горе. Тези средства не подлежат на възстановяване в края на съответния отчетен период, независимо от извършването или неизвършването на неотложни ремонти и размера на средствата, изразходвани за тях. Сумите по тази точка се натрупват в специална целева сметка на изпълнителя и се използват единствено за извършване на неотложни ремонти“. Последното изречение в уговорката свидетелства за целевият характер на средствата за неотложни ремонти следва, които действително не подлежат на възстановяване, но се акумулират за извършване на бъдещи неотложни ремонти. Твърдението на жалбоподателя за неравнопоставеност между страните почива на изолиран и непълен прочит на цитираната уговорка, поради което е неоснователно.

Възражението на жалбоподателя, че заявителят не е изпълнил насрещното си задължение по договора, е възражение по съществото на спора, което следва да се разгледа в производството по чл.422 от ГПК.

Възражението, че вземането на изпълнителя по договора, е поставено в зависимост от издаването на фактура, също е неоснователно. Действително, изпълнителят по договора има задължение да издаде фактура за авансовото плащане, което е дължимо до 15 февруари на текущата година, но това задължение не е въздигнато в условие за изискуемост на вземането.

Оплакването в жалбата, че размерът на главницата и лихвата са определени неправилно, не е сред предпоставките, разписани в чл.419, ал.3 от ГПК и не подлежи на обсъждане в това производство.

На последно място, неоснователно е и възражението за неподведомственост на спора. Действително, договорът съдържа арбитражна клауза, но това не изключва правото на заявителя да реализира правата си по реда на заповедното производство, в който смисъл е постоянната практика на ВКС (определение № 938/25.11.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2011, II ТО).

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът приема, че трябва да присъди в полза на ответната страна извършените от нея разноски в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за правна помощ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. К. Б., гражданин на ***, роден на ***г. в гр.М. с адрес: ***, гр.М., ***чрез адвокат Полименова от БАК против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 263/30.07.2020г., издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК от Районен съд – Несебър по ч.гр.д. № 564/2020г.

ОСЪЖДА Г. К. Б., гражданин на ***, роден на ***г. в гр.М. с адрес: ***, гр.М., ***да заплати на „Емералд хоспиталити“ ООД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Неофит Рилски“ № 55, ет.1, ап.12 съдебни разноски в размер на 200 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.