№ 69
гр. Разград, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 260155 от 13.12.2021г. постановено по гражданско дело
№ 730 по описа за 2020 година на РС – Исперих, съдът е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИСМ. С. М. от село Подайва, област
Разградска, ул. Г.М. № 11, Х. С. М. от село Подайва, област Разградска, ул.
М. № 1, М. С. М. от село Подайва, област Разградска, ул. Г.М. № 11 и Я. М.
И. от село Ножарово, област Разградска, ул. Х.Б. № 2 против Ф. Х. М. от
село Подайва, област Разградска, ул. Х.Д. № 2, Ш. С. М. от село Тодорово,
област Разградска, ул. В.Л. № 20, Ф. Х. М. от село Лъвино, област
Разградска, ул. О. № 15, иск по чл.108 от Закона за собствеността съдът
да приеме за установено, че са собственици на 6/15 ид.части съответно за
първите трима по 1/ 15 ид.част и за четвъртия ищец 1/ 5 ид.част от
следният недвижим имот : Поземлен имот с начин на трайно ползване –
дворно място находящо се в строителните граници на село Подайва, община
Исперих, област Разградска, ул.”Г.М.” за който по ЗРП на селото одобрен
със заповед № 453/ 14.07.1982г. на Кмета на Община Исперих е отреден
имот № 1.344 в квартал 44, с площ от 2.037 дка, с начин на ползване –
индивидуално застрояване, от който поземлен имот е образуван УПИ № VII
с площ от 935.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване и който включва и
придаваемо място № VI в квартал 44 с площ от 385.00 кв.м. – неуредено, при
1
граници и съседи на дворното място : имот № I-345, двор, улица, имот №
1.343, както и ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността
и предадат владението над посочения имот, както и да се отменят
издадените в полза на ответниците нотариални актове за собственост
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ИСМ. С. М., ЕГН - **********,
Х. С. М., ЕГН - **********, М. С. М., ЕГН – ********** и Я. М. И., ЕГН –
********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Ф. Х. М., Ш. С. М. и Ф.
Х. М. за разноски по делото сумата 1500.00 /хиляда и
петстотин лева/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволни от това решение, останали ищците ИСМ. С. М., Х. С. М.,
М. С. М. и Я. М. ИСМ., които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат
И.К. от АК - Разград. Намират в решението за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Молят същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение, с което исковите им претенции бъдат уважени изцяло, ведно с
всички законни последици. Сочат, че по делото безспорно е доказано, че
ищците притежават претендираните идеални части от процесния имот, както
и че ответниците владеят имота без основание. При условие на евентуалност
– в случай че съдът приеме, че ответниците не владеят имота, то съдът молят
съда да постанови установителен диспозитив, че ищците са собственици на
имота при претендираните квоти, а с отделен диспозитив да отхъври искането
за предаване на владението върху имота. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни - Ф. Х.
М., Ш. С. М. и Ф. Х. М., чрез пълномощника си адвокат Е.К. от СсАК,
депозира отговор на жалбата. Намират жалбата за неоснователна и молят
решението да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат И.К. от АК –
Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивамите не се явяват и не изпращат представител. Пълномощникът им
адвокат Е.К. от АК – Силистра, депозира писмена молба, с която моли делото
да бъде разгледано в нейно отстътвие, поддържа отговора на жалбата и излага
подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
2
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. По отношение правилността на решението в
обжалваната част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба
съдът приема следното от фактическа страна:
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищците ИСМ. С. М., Х. С. М., М. С. М. и Я. М. И.
твърдят, че са собственици на общо 6/15 ид. части, съответно за първите
трима по 1/ 15 ид.част и за четвъртия ищец 3/15 ид.част от процесния имот.
Ищците притежавали посочените по-горе идеални части по наследство от
дядо им М. М.Ю.. Имота се обработвал от дядо им Ю. приживе, а след това
от неговите наследници. През 1994г. всички наследници се събрали и общо
решили имота да се обработва от единия от наследниците - ищеца М. С. М.,
като обработването се е извършвало в полза на всеки един от наследниците.
Ответниците от 1989г. трайно живеели в Република Турция. Никога между
наследниците не било имало спорове, че някой от тях владее имота за себе си.
М.М. обработвал имота до месец август 2020г., когато ищците случайно
разбрали, че първия ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост
над целият имот по давностно владение. На 14.08.2020г. първите двама
ответници - съпрузи са сключили с третия ответника договор за дарание на
1357/2037 ид.части от подробно описания недвижим имот, чрез нотариален
акт за дарение. Ищците след като разбрали, че ответниците са се снабдили с
въпросните нотариални актове освободили имота и същия в момента се
владеел от ответниците, които твърдели че са еднолични собственици.
Ищците сочат, че имота винаги е бил владян за всички наследници. Никой не
е упражнявал самостоятелна фактическа власт и не е демонстрирал по
отношение на останалите намерение за своене на вещта. Дворното място и
идеалните части никога не били придобивани въз основа на давностно
владение от първите двама ответници, които трайно живеели в чужбина.
Предвид изложеното се моли за признаване за установено по отоншение на
ответниците, че всеки един от първите трима ищци е собственик на по 1/15
ид. част, а четвъртия ищец е собственик на 3/15 ид. част от гореописания
имот, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху
имотите в съответните идеални части и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2
ГПК на гореописаните констативен нотариален акт и нотариалния акт за
дарение на имота. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от тримата
3
ответници, чрез адвокат Е.К.. Намират исковата пратенция за допустима, но
неоснователна. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски. Твърдят, че имотът е бил владян
от техния баща и той го е придобил по давност. Оспорват фактическата
обстановка изложна в исковата молба. Твърдението, че ищеца М. обработвал
имота със съгласието на всички наследници не отговаряло на истината.
Всички знаели, че имата е на бащата на първия и третия от ответниците и за
да не пустеел имота ответниците го предоставили на ищеца да го ползва.
Твърдят на следващо място, че техния баща Х.М.М. е владял имота до
смъртта си. Затова и имота бил записан по разписен лист от 1982г. на
наследниците на А.И.В., като другите му имена са Х.М.М. /л. 34 РС/. Всички
ищци винаги били знаели, че имота бил на ответниците.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно
установено, че страните по делото, без втория ответник, са наследници на М.
М.Ю., б.ж. на село Подайва, област Разградска, починал на 12.11.1975 година.
Видно от Удостоверение за наследници /л. 8-9 РС/, е, че същияте имал
съпруга и 5 деца. Няма спор между страните, че съпругата му, която починала
на 02.02.1990г., е майка на тези деца. Ищецът Я. М. И. е син на Ю.. Другите
трима ищци са деца на С.И.В./С.М.М., поч. на 15.01.1986г. - друг син на
общия наследодател М. М.Ю.. Ответниците Ф. Х. М. и Ф. Х. М., заедно със
сестра си А.Х.Р. /последната не е страна по делото/ са деца на
А.И.В./Х.М.М., също починал - друг син на общия наследодател М. М.Ю..
Втория ответник - Ш. С. М. е съпруга на ответника Ф. Х. М..
Приживе наследодателят М. М.Ю. притежавал имот в землището на
село Подайва с номер 262 в плана от 1935г. в кв.26, като от имота бил
образуван парцел VI /видно от данните по Разписен лист на стр.16 РС/. По
разписен лист от 1982г. имотът се индивидуализира като номер в плана 344,
попадащ в кв.44, като от имота е образуван партиден номер VII. /лист 28 от
дело РС/. Във втория разписен лист като собственик е посочен бащата на
първия и третия ответник – Х.М.М./А.И.В., но е посочен и бащата на първите
трима ищци – С.И.В., а над тях са написани имената „М.М.“ – съвпадащи с
имената на общия наследодател.
Прието е неоспорено Удостоверение от община Исперих за
идентичност на описаните в двата разписни листа имоти /л. 35 РС/.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2, том III, рег.
№ 3790, дело № 358 от 2020г. на нотариус П.А., peг. № 688 на НК, ответникът
Ф. Х. М. бил признат за собственик по давностно владение на процесния
поземлен имот: Поземлен имот с начин на трайно ползване : дворно място,
находящ се в строителните граници на село Подайва, улица „Г.М.", община
Исперих, област Разградска, за който по ЗРП на селото одобрен със Заповед
№ 453/14.07.1982г. на Кмет на Община Исперих е отреден имот № 1.344, в
квартал 44, с площ от 2.037 декара, с начин на ползване индивидуално
застрояване, от който поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ 935.00
4
кв.м. отреден за жилищно застрояване и който включва и придаваемо място
№ 90 към парцел VI в квартал 44 с площ 385.00 кв.м. - неуредено, при
граници и съседи на дворното място : имот № 1.345 - двор, имот № 1.666 -
двор, улица, имот № 1.343 – двор /л. 13 РС/.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том III, рег.№
4064, дело № 392 от 2020г. на нотариус П.А., peг. № 688 на НК ответникът
Ф.М. и съпругата му Ш.М. дарили на третия ответник Ф.М. 1357/2037
ид.части от описания в предходният нотариален акт недвижим имот /л.14 РС/.
Не се спори, че имота описан в горепосочените НА е идентичен с
имота посочен в разписните листи.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Р.Х.М., Б.С.Б., Ф.Б.И.,
Е.К.Н. и С.Х.С. /л. 66-67 РС/. Абсолютно всички свидетели са категорични по
въпроса, че процесният имот е на наследниците на М. М.Ю.. От 30 години
имотът се обработвал от ищеца М.М., като той го е орал и сял през всичките
години. Имота бил от две части - една част била засята с лозя и тези лозя
свидетелите са виждали да се обработват от ищеца М., а от няколко години и
от ответниците Факри и Ф.М..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно задължителните указания по тълкуване и прелагане на
Закона дадени с Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. №
3/2020 г., ОСГК: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу
друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът
може да уважи искането за предаване владението върху претендираната
идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху
имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.“
В случая ответниците Ф.М. и Ф.М. са придобил по наследство от своя
баща по 1/15 ид.ч. от процесния имот. Ф. обаче се е снабдил по реда на чл.
587, ал.2 ГПК с нотариален акт за собственост на целия имот, а след това
заедно със съпругата си – ответницата Ш.М. са дарили на ответника Ф.М.
1357/2037 ид.ч. от имота.
Ищците притежават по наследство общо 6/15 ид.ч. от процесния
имот, като всеки един от първите трима ищци е собственик на по 1/15 ид.
част, а четвъртия ищец е собственик на 3/15 ид. част.
За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в
производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го
владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на
владение от страна на ответника, а ответникът да докаже, че владее имота на
правно основание.
По въпроса дали е основателно възражението за изтекла
5
придобивна давност в полза на ответника Ф.М..
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10
години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче
фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се
породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т.
е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в
смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81
ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и
за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е
установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС, ако сънаследник упражнява фактическа власт върху
съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване,
сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на
идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в
качеството на държател, независимо дали последните знаят за нестъпилото
правоприемство и придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290
ГПК е константна, че за да промени държането във владение, държателят
трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е
открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността
последният да предприеме действия за защита на правото си. Това е така, тъй
като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателят
се придобива по право от всички негови наследници, а не само от този, който
е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик, той има право да
ползва сам цялата вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС, доколкото това не пречи на
останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си.
Затова, само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително
време се е ползвал от един от сънаследниците, не може да се съди за това
дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за
себе си или упражнява предоставеното му от закона право да се служи с
цялата вещ.
Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание,
6
сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна
давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил
такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието
на останалите съсобственици. За да породи придобиване по давност на
чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт
предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици
чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че
съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта,
отричайки правата им. В този смисъл завладяването на частите на останалите
сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се
манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен
случай и конкретно. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника,
упражняващ фактическа власт върху съсобствен – сънаследствен имот е да
докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до
знанието на останалите сънаследници намерението си да свои целия имот.
В случая няма данни, които да сочат отблъскване владението на
ищците по отношение на процесния имот, както и данни, че ответниците са
демонстрирали явно и недвусмислено своенето на идеалните части на
ищците. Няма данни ответниците да са препятствали достъпа на останалите
наследници до имотите в период, по - дълъг от десет години.
Като вече се посочи, в представения от ответниците разписен лист за
имота /л.28 РС/ като собственик на имота е посочен не само бащата на първия
и третия ответник – Х.М.М./А.И.В., но е посочен и бащата на първите трима
ищци – С.И.В., а над тях са написани имената „М.М.“ – съвпадащи с имената
на общия наследодател.
Снабдяването и вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл.
587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е
действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на
намерението на владелеца - съсобственик да свои целия имот /решение № 95
от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на ВКС, II г. о. /.
Така по делото, се установи че първите двама ответници не са
придобили въз основа на давностно владение идеалните части на ищците от
процесния имот – общо 6/15 ид.ч.
По въпроса дали ответниците владеят имота.
Съгласно т. 2 А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д.
№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от
Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума
7
на ищеца, като в мотивите е разяснено, че искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе
си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота и за да бъде решен
предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания
следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение. Следователно
в случаите, в които ответникът по спора по предявен ревандикационен иск не
владее имота и съдът е установил правото на собственост на ищеца, следва да
уважи иска в установителната му част и да я отхвърли в осъдителната. Така и
Решение № 60125 от 5.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2021 г., II г. о., ГК.
Следва да се изтъкне посоченото от самите ответници твърдение в
отговора на исковата молба, че въз основа на правно основание – съответно
придобивна давност и дарение, са собственици на процесния имот. Вж.и
Определение № 291 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3724/2013 г., II г. о.,
ГК. В отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответниците не са оспорили
факта, че владеят имота, предмет на делото. По смисъла на чл. 153 ГПК на
доказване подлежат само спорните факти, от значение за решаването на
делото. Възражението, че ответниците не владеят имота е направено едва в
хода на устните състезания пред първоинстанционния съд. Вж. и Решение №
16327 от 14.08.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 12271/2012 г. и Решение № 2864
от 18.04.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 5755/2011 г. Това възражение
разгледано по същество се явява неоснователно. Водения от ответниците
свидетел Ерхан Наим /л.67 РС/ сочи, че: „От 2-3 години имотът е насят,
половин декар някъде с лозя. Тези лозя се гледат от Ф.…….Лозята са
насадени в този спорния имот, а не в имота където е къщата на Ф.. Ф. и Ф.
ходят в този спорния имот. Влизат вътре в спорния имот и обработват
лозята.“ Другия воден от ответниците свидетел Сюлейман Сюлейман /л.67 –
68 РС/ сочи, че : „В имота има насадени лозя, но лозята се обработват от
Фикри, той ги зася. До сега го работиха, но тази година не е работен. В
момента не се работи.“ Водения от ищците свидетел Билял Билял /л.67 – 68
РС/ сочи, че: „Сега в сескостопанскаата 2020-2021 година, в момента
имотът е изоран, но няма нищо засято вътре, пустеещ е според мен. Няма
засято вътре. Това е положенито от селскостопанската 2020-2021година.
В момента мястато не е изорано, буренясало е. Има лозе в това място….“
От горепосочените показания, съдът стига до извода, че ответниците
владеят имота. Именно водените от тях свидетели, сочат че ответниците
„ходят в този спорния имот“ и „обработват лозята“. Обстоятелството, че
имота е „буренясал“ и не е засят с други култури не означава, че не се владее
от ответниците.
При изложените съображения, искът по чл. 108 ЗС следва да се
уважи, като се признае за установено, че ищците са собственици на поцесния
имот при квоти – по 1/ 15 ид.част за първите трима ищци, а за четвъртия
ищец 3/15 ид.ч., и се осъдят ответниците да им предадат владението върху
съответните идеални части.
8
По искането по чл. 537, ал. 2 ГПК относно Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3790, дело № 358 от
2020г. на нотариус П.А., peг. № 688 на НК:
Със задължителните разяснения в ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК е прието, че отмяната на констативния нотариален
акт е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице. Вж. и Решение № 73 от 2.06.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3809/2020 г., I г. о., ГК. Доколкото в настоящия граждански спор искът за
собственост на ищците е основателен за 4/15 ид.ч., то Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3790, дело № 358 от 2020г.
на нотариус П.А., peг. № 688 на НК издаден на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК в полза
на Ф. Х. М. следва да бъде отменен за разликата над 9/15 (т.е. 3/5) ид.ч. от
имота до пълния размер /т.е. следва да се отмени за 6/15 (2/5) ид.ч.
притежавани от ищците/, като в тази част обжалваното решение следва да
се отмени.
Искането нотариалния акт, издаден на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК, да бъде
отменен изцяло е неоснователно, тъй като ищците претендират и доказват, че
са собственици само на 6/15 ид.ч. от имота. Ето защо, решението в частта, с
която искането за отмяна на НА е отхвърлено до размера на 9/15 (т.е. 3/5)
ид.ч. следва да бъде потвърдено тъй като е правилно като краен резултат.
По искането за отмяна по рена чл. 537 ГПК на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 37, том III, рег.№ 4064, дело № 392 от 2020г.
на нотариус П.А., peг. № 688 на НК.
На отмяна по реда на чл. 537 от ГПК подлежат само констативни
нотариални актове. Нотариалните актове, обективиращи сделки,
удостоверяват волеизявления на страните по сделката, насочени към
сключване на сделката, целяща прехвърляне на вещни права, а не
удостоверява съществуването на правото. Сделката е действително
независимо от това дали праводателят по сделката е бил носител на правото.
Тази сделка поражда валидно правоотношение между страните по нея, като
нотариалният акт е само форма за действителност на същата и тя трябва да
бъде запазена с оглед реализиране за в бъдеще на права, произтичащи от
неизпълнение на този договор. (В този смисъл ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС). В случая искането по чл. 537 от ГПК е
насочено към нотариален акт, който обективира договор за дарение, тоест
това не е констативен нотариален акт, поради което и искането за отмяната му
съдът приема за неоснователно. Ето защо, в тази част обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно като краен резултат.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да
бъде ревизирано и в частта за разноските. Същото следва да бъде отменено в
частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в
размер на 1 500 лв. Исканет она ответниците за присъждане на разноски
9
следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени, на
осн. чл. 78, ал.1 вр. чл. 81, вр. чл. 273 ГПК да заплатят на ищците сумата от
586.20 лв. представляваща разноски в първоинстонционното производство,
както и сумата от 300 лв. разноски за въззивното производство, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК /л. 39 ОС/.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260155 от 13.12.2021г. постановено по
гражданско дело № 730 по описа за 2020 година на РС – Исперих, в следните
му части:
частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС,
предявени от ИСМ. С. М., Х. С. М., М. С. М. и Яафес М. И. за
признаване за установено спрямо Ф. Х. М., Ш. С. М. и Ф. Х. М., че
ищците са собственици 6/15 ид.части съответно за първите трима по 1/
15 ид.част и за четвъртия ищец 3/15 ид. част от следният недвижим имот
: Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място находящо се
в строителните граници на село Подайва, община Исперих, област
Разградска, ул.”Г.М.” за който по ЗРП на селото одобрен със заповед №
453/14.07.1982г. на Кмета на Община Исперих е отреден имот № 1.344 в
квартал 44, с площ от 2037 дка, с начин на ползване – индивидуално
застрояване, от който поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ от
935.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване и който включва и
придаваемо място № VI в квартал 44 с площ от 385.00 кв.м. – неуредено,
при граници и съседи на дворното място: имот № I-345, двор, улица,
имот № 1.343, разположен в имот с идентификатор № 00357.5354.ЗЗ7 и
за осъждане на ответниците да предадат фактическата власт върху
описаните имоти в посочените идеални части;
в частта е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на ищците да се
отмени издадения осн. чл. 587, ал. 1 ГПК Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3790, дело № 358 от 2020г. на
нотариус П.А., peг. № 688 на НК, за разликата над 3/5 ид.ч. от имота до
пълния размер /т.е за 2/5 ид. части от имота/,
в частта, с която ищците ИСМ. С. М., Х. С. М., М. С. М. и Я. М. ИСМ.
са осъдени да заплатят на ответниците Ф. Х. М., Ш. С. М. и Ф. Х. М.
разноски в размер на 1 500 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ф. Х.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Лозница, с. Синя
вода, ул. Х.Д. № 2, Ш. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл.
Разград, общ. Исперих, с. Тодорово, ул. В.Л. № 20 и Ф. Х. М., ЕГН
10
**********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Лъвино, ул. О.
№ 15, по иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците ИСМ. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Подайва, ул.
Г.М. № 11, Х. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разгад, общ.
Исперих, с. Подайва, ул. М. № 1, М. С. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Подайва, ул. Г.М. № 11 и Я. М. ИСМ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Самуил, с. Ножарово,
ул. Х.Б. № 2 са СОБСТВЕНИЦИ въз основа на наследство при квоти 1/15 ид.
ч. за ИСМ. С. М., 1/15 ид. ч. за Х. С. М., 1/15 ид. ч. за М. С. М. и 3/15 ид. ч. за
Я. М. ИСМ. на следния недвижим имот: Поземлен имот с начин на трайно
ползване – дворно място находящо се в строителните граници на село
Подайва, община Исперих, област Разградска, ул.”Г.М.” за който по ЗРП на
селото одобрен със заповед № 453/ 14.07.1982г. на Кмета на Община Исперих
е отреден имот № 1.344 в квартал 44, с площ от 2.037 дка, с начин на
ползване – индивидуално застрояване, от който поземлен имот е образуван
УПИ № VII с площ от 935.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване и който
включва и придаваемо място № VI в квартал 44 с площ от 385.00 кв.м. –
неуредено, при граници и съседи на дворното място : имот № I-345, двор,
улица, имот № 1.343.
ОСЪЖДА Ф. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград,
общ. Лозница, с. Синя вода, ул. Х.Д. № 2, Ш. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Тодорово, ул. В.Л. № 20 и Ф.
Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с.
Лъвино, ул. О. № 15 ДА ПРЕДАДАТ на ИСМ. С. М., ЕГН **********
владението върху 1/15 ид. ч., на Х. С. М., ЕГН ********** владението върху
1/15 ид. ч., на М. С. М., ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ 1/15 ид. ч.
и на Я. М. ИСМ., ЕГН ********** владението върху 3/15 ид. ч. от следния
недвижим имот: Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място
находящо се в строителните граници на село Подайва, община Исперих,
област Разградска, ул.”Г.М.” за който по ЗРП на селото одобрен със заповед
№ 453/14.07.1982г. на Кмета на Община Исперих е отреден имот № 1.344 в
квартал 44, с площ от 2.037 дка, с начин на ползване – индивидуално
застрояване, от който поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ от
935.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване и който включва и придаваемо
място № VI в квартал 44 с площ от 385.00 кв.м. – неуредено, при граници и
съседи на дворното място : имот № I-345, двор, улица, имот № 1.343.
ОТМЕНЯ по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3790, дело № 358 от 2020г.
на нотариус П.А., peг. № 688 на НК, издаден на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК, за
размера над 3/5 ид. ч. от описания в нотариалния акт имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260155 от 13.12.2021г. постановено по
гражданско дело № 730 по описа за 2020 година на РС – Исперих, в следните
части:
11
- в частта с която е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на
ищците да се отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2,
том III, рег.№ 3790, дело № 358 от 2020г. на нотариус П.А., peг. № 688 на НК,
за размера до 3/5 ид. ч. от описания в нотариалния акт имот,
- в частта с която е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на
ищците да се отмени издадения Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 37, том III, рег.№ 4064, дело № 392 от 2020г. на нотариус П.А., peг. № 688
на НК.
ОСЪЖДА Ф. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград,
общ. Лозница, с. Синя вода, ул. Х.Д. № 2, Ш. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Тодорово, ул. В.Л. № 20 и Ф.
Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с.
Лъвино, ул. О. № 15 ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 81, вр.
чл. 273 ГПК на ИСМ. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград,
общ. Исперих, с. Подайва, ул. Г.М. № 11, Х. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. Разгад, общ. Исперих, с. Подайва, ул. М. № 1, М. С.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с.
Подайва, ул. Г.М. № 11 и Я. М. ИСМ., ЕГН **********, с постоянен
адресобл. Разград, общ. Самуил, с. Ножарово, ул. Х.Б. № 2 сумите:
586.20 лв. - представляваща разноски в първоинстанционното
производство,
300.00 лв. - представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ф. Х. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес обл. Разград, общ. Лозница, с. Синя вода, ул. Х.Д. № 2, Ш. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Тодорово, ул.
В.Л. № 20 и Ф. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ.
Исперих, с. Лъвино, ул. О. № 15 за присъждане на разноски, като
неоснователноа на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81, вр. чл. 273 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12