Р Е Ш Е Н И
Е №106
гр. С., 01.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.ския районен съд, трети състав,
в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
при участието на секретаря
Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 193 по
описа на С.. районен съд за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалбата на Й.Г.С., ЕГН ********** срещу НП № 21-0338-000144/22.03.2021
г. издадено от Е. П. Ф. – Началник група към ОДМВР С., РУ С., упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
С жалбата се
сочи, че атакуваното НП е немотивирано и незаконосъобразно, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му нарушение и същото не е установено по законовия ред,
със законови средства. Сочи се, че НП противоречи на разпоредби на материалния
и процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна на НП.
В
проведеното съдебно заседание, жалбоподателят чрез упълномощения си повереник адв.
Б., развива подробни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на НП.
Ответника по жалбата не заявява становище в проведеното съдебно заседание.
Като
взе предвид становищата на страните и като събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Доказа
се от разпита на свидетелите, че на посочената в АУАН дата 21.01.2021 г., около
22.50 часа, свидетелите А. и А. пътували в управлявания от жалбоподателя
автомобил марка „БМВ“. Автомобилът бил собствен на свидетеля А., който
извършвал ремонти по този автомобил. Жалбоподателят возел собственика –
свидетеля А. и другия пътник – свидетеля А., от село Д. в посока С., когато по
пътя настигнали автомобил, който се движел със скорост по – ниска от скоростта
на управлявания от жалбоподателя автомобил. Жалбоподателят подал светлинен
пътепоказател, за да изпревари предния автомобил и пристъпил към изпреварване, като
се изнесъл в лявата лента. В този момент автомобила, който дотогава се движел
бавно, рязко увеличил скоростта си на движение, не позволил изпреварването да
бъде извършено и се придвижил значително пред автомобила в който пътували
свидетелите. Свидетелите възприели, че в този момент зад тях се появил и движещ
се полицейски автомобил, който не бил с включен светлинен или звуков сигнал.
Въпросният полицейски автомобил изпреварил автомобила в който пътували
свидетелите и продължил движението си като следвал по – бързо движещия се
автомобил, който жалбоподателят по – рано не успял да изпревари. През цялото
това време, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил
бил около 60 – 70 км. в час. По същото време в полицейския автомобил бил
свидетеля Д., който заедно с друг полицай на име И. Д., се намирали в село Д. и
покрай тях по преценка на свидетелите, с висока скорост преминали два автомобила
БМВ, единият от които бил автомобила управляван от жалбоподателя. Единият от
автомобилите се отдалечавал бързо и бил последван от полицейския автомобил, а
изоставащия автомобил намалил скоростта си, което дало възможност на
полицейските служители да запишат регистрационният му номер. Именно този изоставащ
автомобил, бил автомобила управляван от жалбоподателя. По – късно автомобила
управляван от жалбоподателя, бил установен от полицейските служители на паркинг
в гр. С., пред магазин Л.. Бил издирен водача му, а именно Й.С., на който бил съставен
АУАН. В акта свидетеля Д. отразил, че жалбоподателя, като водач на лек
автомобил БМВ 330Д, с регистрационен № СО 4220 СМ, на 21.01.2021 г. в 22.50
часа, в село Д., по улица без име, управлява лек автомобил, като Първо: водача
използва пътя отворен за обществено ползване за други цели освен в съответствие
с неговото предназначение за превоз на хора и товари, участва в
нерегламентирани гонки по уличната мрежа и Второ: непредставя контролен талон
към свидетелство за управление на МПС, с което виновно е нарушил по точка 1 чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, а именно: използва пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари, и по точка 2 нарушение по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП – не носи контролен
талон от свидетелство за управление. АУАН е връчен на привлеченото лице, при
условията на отказ, установен по надлежния ред. Въз основа на така съставения
АУАН е издадено и обжалваното НП, с което наказващия орган за това, че на
21.01.2021 г. в 22.50 часа в село Д., на улица без име, управлява лек автомобил
БМВ 330Д, с регистрационни табели № СО 4220 СМ, собственост на Андрей А. А.,
използва пътя отворен за обществено ползване за други цели освен в съответствие
с неговото предназначение за превоз на хора и товари, участва в
нерегламентирани гонки по уличната мрежа и не представя КТ към СУМПС.
Горното,
наказващия орган е преценил, че съставлява нарушение по чл. 104б, т. 2 и по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП и по чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Славов, глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за
нарушението посочено по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за
нарушението по чл. 100 от ЗДвП.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, което се установи на
основание писмените доказателства и разпитите на свидетелите в това число и на
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът достига до следните правни изводи:
По
отношение на нарушението, изразяващо се в непредставяне на КТ към СУМПС, както
акта, така и НП са съставени от компетентни органи, със съответна материална и
териториална компетентност. Не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до неотстраними пороци в НП в тази му част.
Деянието е
доказано от обективна и субективна страна, съобразно правилото на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, ето защо НП в тази част следва да бъде потвърден.
Що се отнася до
наложеното наказание по чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, съдът намира че в случая
е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразяваща се във
вътрешна противоречивост, както на съставения акт за установяване на
административно нарушение, така и на атакуваното НП. Тази вътрешна
противоречивост се изразява в следното: съгласно чл. 104б от ЗДвП, са въведени
две забрани за водачите на МПС. Първата забрана е по точка 1 и тя е: забрана да
организира или да участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за
обществено ползване. Именно на тази забрана, по точка 1 съответства
текстуалното описание на възприетото от актосъставителя и от наказващия орган.
Въпреки, че текстуалното описание на фактическата обстановка съответства на
нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, както в акта, така и в НП, посочено е, че
възприетото съставлява нарушение по т. 2 на същия член. Оттук следва и
решаващия извод на съда, за вътрешна противоречивост на атакуваното НП, като тя
е довела до невъзможност на привлеченото лице да разбере в какво именно е
обвинено и да насочи процесуалните си усилия към защита, именно по ясното и
безпротиворечиво обвинение. Това вътрешно противоречие е пренесено и в
санкционната част на НП, като административното наказание глоба в размер на
3000 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, са
наложени на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Посоченият чл. 175а, ал.
1, съдържа действително три хипотези и закона предвижда санкция и за трите от
тях, като първата хипотеза за която се налага санкция е за водач, който
организира нерегламентирани състезания по пътищата. Втората хипотеза е за
водач, който участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване и третата хипотеза е за налагане на санкция на водач, който
ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Очевидно е,
че вмененото деяние, а именно гонка по уличната мрежа е деяние което
съответства на втората хипотеза, на второто предложение от чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, а не на третото предложение. Тази неяснота на свой ред следва да се
прецени като съществено процесуално нарушение, тъй като е наложено
административно наказание, несъответно от възприетото от наказващия орган, като
извършено нарушение.
Ето защо, на
основание така констатираното процесуално нарушение, НП следва да бъде отменено
в тази му част, без съдът да излага съображения по същество на спора, а именно
извършено ли е действително административно нарушение и извършено ли е то
виновно, именно от жалбоподателя по делото.
С оглед
изложените по – горе съображения, съдът следва да отмени отчасти НП, в частта
му с която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и да потвърди същото НП в
останалата му част.
Мотивиран
от изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №
21-0338-000144/22.03.2021 г. издадено от Е. П. Ф. – Началник група към ОДМВР С.,
РУ С., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г на МВР В ЧАСТТА с която на Й.Г.С., на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата
му част.
Решението може
да бъде обжалвано с касационно жалба пред Административен съд С. – Област, в 14
дневен срок от съобщаването му.