Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1046/17.7.2020г. гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Варна, Пети наказателен състав,
на
девети юни, две хиляди и двадесета година,
в
публично съдебно заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като
разгледа докладвано от съдията АНД № 1735 по описа на съда за 2020 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А.Б. ЕООД, ***,
представлявано от управителя М.И.И., ЕГН **********,
чрез процесуалния ѝ представител адв.Р.Ж.И. от
Варненска адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №
03-010960/06.03.2019 г., издадено от И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по
труда Варна, с което на А.Б. ЕООД за нарушаване разпоредбата на чл.403а ал.1 от
Кодекса на труда, на основание 416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200
лева.
Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта
и наказателното постановление относно фактическата обстановка, счита, че
наказание в минимален размер по чл.415в ал.1 от Кодекса на труда напълно би
изпълнило целите на закона и моли настоящата въззивна
инстанция да измени наказателното постановление и да наложи наказание
имуществена санкция в минималния размер на 100 лева.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява, представлява се от адв.Р.Ж., редовно упълномощен. По същество адв.Ж. моли съда да измени наказателното постановление и да
наложи наказание в минималния размер и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представено Наказателно
постановление № 03-010960/06.03.2019 г., издадено от И.А.И. - директор на
Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на А.Б. ЕООД, за нарушаване
разпоредбата на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда, на основание 416 ал.5 във връзка
с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 200
лева.
В Акта за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-010960/27.02.2019 г., съставен от инспектор М.О.М. - Ж.от
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна е посочено, че при извършена проверка на
строителен обект - жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна на ул.Хан Кубрат № 38
е установено, че А.Б. ЕООД в качеството на строител и работодател не държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешен трудов
ред в обекта, където се полага наемен труд - строителен обект жилищна сграда в
гр.Варна ул.Хан Кубрат № 38 – нарушение на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено
на 07.02.2019 г.
АУАН е връчен на дата 27.02.2019 г. на
пълномощника на дружеството М.В.К.по пълномощно № 919 и 920 от 26.02.2020 г.,
която записала като обяснения: „Правилника за вътрешния трудов ред е вече в
обекта и на разположение на контролните органи“.
На 06.03.2019 г. е издадено процесното наказателно постановление, като същото е връчено
на пълномощник на А.Б. ЕООД на 24.04.2019 г.В него административно-наказващият
орган е посочил като дата на извършване на нарушението 01.02.2019 г.
Съдът,извършвайки служебна проверка на
съставения АУАН и издаденото въз основа на същия наказателно постановление,
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, водещо самостоятелно
до основание за отмяна на наказателното постановление, а именно:
В обстоятелствената част на наказателното
постановление е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН №
03-010960/27.02.2019 г. и за нарушение извършено на 01.02.2019 г., а от самия АУАН
е видно, че датата на съставяне на акта е 27.02.2019 г., а за дата на
извършване и констатиране на нарушението в него е посочена дата 07.02.2019 г.
Актът за установяване на административно
нарушение е документът, който поставя началото на административно-наказателното
производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства,
съставляващи елементи на посочения от закона състав на нарушение, следва да
бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към
отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира
доказателства в своя защита.
Датата на извършване на нарушението освен, че
е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване,
респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се
защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна
функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се
развива административно-наказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка
следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административно-наказателната
процедура и финализиращият я такъв – наказателното
постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на
наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на
нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е
предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние,
различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността
на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да
организира адекватно защитата си. Административно-наказателната процедура по
ЗАНН е строго формална и повечето от правилата, въведени от законодателят в
нормите на ЗАНН, са императивни, особено тези на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното
нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до
незаконосъобразност на издадените актове.
Различието в посочване на задължителният
реквизит – дата на извършване на нарушението, в АУАН и в атакуваното
наказателно постановление, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, допуснато в административната фаза на производството. Посоченото
нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя,
поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира
отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна
преценка относно законосъобразността на акта по същество на спора.
От обективна страна административното нарушение
се характеризира с дата, респективно период на осъществяването си, която следва
да бъде посочена в АУАН и наказателното постановление, така както изисква чл.
42 т. 3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и наказателното
постановление да е идентична. Посочването на този факт относно обективната
страна на административното нарушение е от значение както за защитата на
административно-наказания субект, който има право да научи всички установени
елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има
значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е
наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите
/обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Датата на извършване
на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Посочването на различни дати на извършване на
нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН и наказателното
постановление е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на последното.
Причината за допуснатите разлики по отношение
на датата на извършване на нарушението в съставения АУАН и оспореното наказателно
постановление е без правно значение за настоящия спор. Това е така, тъй като в
административно-наказателното производство не е познат института на очевидната
фактическа грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава грешка,
когато се касае за датата на нарушението, която е един от важните факти,
очертаващи деянието, обективиращо административното
нарушение.
Посочената нередовност обуславя нередовност от
формална страна на атакуваното наказателно постановление, явява се абсолютно и
достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на
съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се
налага изследване на спора по същество. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на визираното
наказателно постановление. С оглед на
това, излишно е разглеждането на спора по същество, защото въпросите свързани с
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина
подлежат на обсъждане при редовно проведено производство, а в случая е
неприложима хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна в съдебно заседание бе направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Едновременно с това не е направено възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски.
Идентично искане за
присъждане на разноски бе направено в съдебно заседание и от
процесуалния представител на въззивника, като са
ангажирани и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. – представена е операционна бележка за внесена по банкова сметка ***а
за процесуално представителство по две съдебни дела на дружеството.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /наказателното постановление
следва да бъде отменено/, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, като последният има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателно постановление и с
оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложената на л.16
операционна бележка и приложеното на л.6 пълномощно
се установява, че жалбоподателят е възложил заедно и поотделно на адвокати С.П.и
Р.Ж. от Адвокатска кантора „П.и Ж.“ да го представляват пред Районен съд Варна
по административно-наказателните дела, образувани по две наказателни
постановления срещу дружеството. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева на дело и е заплатено по банков път преди
подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за възнаграждение за адвокат, но само по искане
на насрещната страна. Тъй като от процесуалния представител на Дирекция
Инспекция по труда Варна не бе направено накова искане, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за възнаграждение на
адвокат следва да бъде уважено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Наказателно постановление №
03-010960/06.03.2019 г., издадено от И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна, с което на А.Б. ЕООД, ***, представлявано от М.И.И., за нарушаване разпоредбата на чл.403а ал.1 от Кодекса
на труда и на основание 416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева.
Осъжда Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна да заплати на А.Б.
ЕООД, ЕИК 201 462 378, представлявано от М.И.И., сума в размер на 300 лева (триста лева), представляваща
направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Отхвърля искането на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и
на А.Б. ЕООД чрез адв.Р.Ж..
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненския административен съд в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщенията, че решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението
административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :