Решение по дело №367/2019 на Окръжен съд - Разград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №

 

гр.Разград, 31.01.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н АР О Д А

 

Разградският окръжен съд в публичното заседание на двадесети януари,  две хиляди и двадесета година  в състав:

                                      ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ  ЙОРДАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА                

При участието на секретаря Н.Р., като изслуша докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА  в.гр.дело №367 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена „Амилум България“ЕАД, гр.Разград, представлявано от  адв.Димитър Димитров, против Решение № 457/ 14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1313 / 2019г. по описа на РС Разград, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на К.К.Х., извършено със заповед №2019-0166/10.05.2019год., същата е възстановена на длъжността „специалист логистика” и е уважена претенцията му  за заплащане на обезщетение за оставането й без работа, поради незаконното уволнение  в съответен период  за сумата 10 114.18 лева.В полза на ищеца са  присъдени и деловодни разноски.В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост  на атакуваното решение.Излагат се подробни съображения.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по спора, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски. 

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата  К.Х., чрез пълномощника си адв.Д.Р. *** е депозирала отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна и моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощник поддържа подадената жалба, с направеното в нея искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.Представя списък на сторените разноски.

Въззиваемата страна, лично и чрез пълномощник оспорва въззивната жалба.Моли за потвърждаване на обжалваното решение.Представя списък за направените разноски.

Разградският окръжен съд, като взе предвид релевираните в жалбата основания за отмяна на атакуваното решение, както и становищата на страните, констатира следното : Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

   С оглед на твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност настоящата инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:

РРС е бил сезиран с искова молба, подадена от   К.К.Х.,чрез пълномощник, с която   ищцата е предявила против ответника „Амилум България“ЕАД, гр.Разград, обективно съединени искове   по чл.344 от КТ за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение от 10.05.2019 г., за възстановяване на заеманата от нея длъжност „специалист логистика“ и за заплащане на обезщетение за времето, в което е останала без работа в резултат на уволнението, за периода 11.05.2019г. до датата на последно с.з. в сезирания съд, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 05.07.2019г., до окончателното заплащане, като е допуснато изменение в размера на претенцията.Заявено е искане за присъждане на разноски.

 В молбата са изложени твърдения, че ТПО между страните е прекратено на осн. чл.325, ал.1 т.5 от КТ, като същото се счита за незаконосъобразно.Посочват се сключен между страните първоначален тр.договор на осн. чл.68, ал.1,т.3 от КТ и сключени четири поредни  допълнителни споразумения за изменение вида на договора и неговия срок.Излагат се съображения за трансформирането на срочния трудов договор в безсрочен.

В с.з. ищцата, лично и чрез процесуалния си представител е поддържала предявените искове, сочейки, че прекратяването на ТПО следва да бъде отменено, поради наличие вече на безсрочен трудов договор между страните.

Ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба,  чрез пълномощник, заявявайки  становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.Изложил е, че  предприетите изменения на срочния трудов договор по реда на чл.119 от КТ не са в противоречие на чл.68 ал.5 от КТ.Счита, че е настъпила погасителна давност относно спора  за изменение характера на работата на ищцата, като твърди, че това изменение е настъпило най-късно на дата 11.02.2019г.

  Съдът, като съобрази  доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

   Между страните е бил сключен трудов договор № 2016- 0156/18.05.2016 г. на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, по силата на който ищцата е заемала длъжността "специалист логистика", със срок на договора - до завръщане на замествания работник или служител - в случая на лицето А.Н. Д.По делото липсват данни дали и кога заместваният работник или служител се е завърнал на работа.На 22.11.2017г.страните са сключили  допълнително споразумение № 0454, по силата което са се споразумели за изменение на основния трудов договор, считано от  същата дата, като са изменили срока по трудовия договор от 2016г. от чл. 68, ал. 1, т. 3 на чл. 68, ал. 1, т. 1 със срок до 31.01.2018 г.На тази дата, 31.01.2018г. сключили второ допълнително споразумение, № 0062, по силата на което, срокът на договора бил променен от 31.01.2018г.  на 31.03.2018г.Преди изтичане на срока, на 28.03.2018г. сключили поредното, трето допълнително споразумение, № 0127, с което срокът бил променен  до 31.03.2019г.Последвало сключването и на четвърто допълнително споразумение №2019-0061/11.02.2019г., с което била постигната договорка за нова промяна в договора от чл. 68, ал. 1, т. 1 на чл. 68, ал. 1, т. 3 за заместване на Мерлин Якуб Реджеб.

 ТПО между страните е прекратено едностранно със заповед №2019-0166 от 10.05.2019г. на Председателя на УС и на член на УС на ответното дружество, на основание чл.325 ал.1, т.5 от КТ, поради завръщане на замествания работник на работа. 

Ищцата е регистрирана  като безработна  в Бюро по труда, гр.Разград, на 15.05.2019г.и няма данни да е започвала работа.

        Според заключението на вещото лице по назначената  пред РС съдебно-счетоводна експертиза, обезщетението за оставане без работа на ищцата за исковия период е в размер на 10 114.18 лева, съобразно брутното трудово възнаграждение на ищцата, получено за м.април 2019г. от 1 986.56 лева.

Въз основа на горната фактическа обстановка, правилно установена и от РС, окръжният съд приема от правна страна следното:

По предявения иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Няма спор между страните по делото, че  първоначално е бил сключен срочен трудов договор на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ - за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Безспорно е , че в  последствие са сключени четири допълнителни  споразумения, без изрично искане от страна на ищцата,съответно от  22.11.2017г., по силата което са се споразумели за изменение на основния трудов договор, считано от  същата дата, като са изменили вида и срока по трудовия договор от 2016г. от чл. 68, ал. 1, т. 3 на чл. 68, ал. 1, т. 1 със срок до 31.01.2018 г.С второто допълнително споразумение от 31.01.2018г., срокът на договора бил променен от 31.01.2018г.  на 31.03.2018г.На 28.03.2018г. сключили поредното, трето допълнително споразумение, с което срокът бил променен до 31.03.2019г.Последвало сключването и на четвърто допълнително споразумение от 11.02.2019г., с което била постигната договорка за нова промяна в договора от чл. 68, ал. 1, т. 1 на чл. 68, ал. 1, т. 3 за заместване на Мерлин Якуб Реджеб, след което била издадена и атакуваната заповед за прекратяване на ТПО на осн.чл.325, т.5 от КТ.

По отношение на срочните трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ законодателят е предвидил доста ограничения както по отношение на срока, така и по отношение на естеството на работата и условията, при които могат да се сключват - в изрично посочените случаи и предвидени изключения. Ограничението за сключване на срочни трудови договори се отнася както за първоначално сключваните трудови договори, така и за последващите им промени с допълнително споразумение /в този смисъл е и Решение № 933/25.05.2005 г. на ВКС по гр. д. № 469/2003 г., III г. о./.Първото  допълнително споразумение е сключено на 22.11.2017г. и неговият срок е до 31.01.2018 г. В него изрично е записано, че се сключва на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, като обаче не са посочени допълнителни обстоятелства относно наличието на някоя от хипотезите на ал. 3 и 4 от същата разпоредба. Безспорно е, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КТ - тъй като не се касае за дейност, представляваща изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна работа и дейност, нито работодателят е предприятие в несъстоятелност или ликвидация. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година /а по писмено искане на работника или служителя - и за по-кратък срок/ може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но за наличието на тази хипотеза законодателят е дал легална дефиниция на понятието "изключение" по смисъла на 68, ал. 4 - с разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на КТ. В случая работодателят не твърди и не е доказал наличието на изключение по смисъла на сочената разпоредба, за да е налице валидно сключен трудов договор. Още повече, че изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ е: причините, обуславящи сключването на такъв срочен трудов договор /конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и др. обективни причини от подобен характер, да бъдат посочени в него. Същото се отнася и за останалите допълнителни споразумения за промяна на срока на тр.договор по чл.61, ал.1 от КТ, както и за последното такова , с което вида  на договора е променен от такъв по чл.68, ал.1, т.1  на такъв по чл.68,ал.1, т.3 от КТ.Допълнителните трудови  споразумения са сключено в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 във вр. с § 1, т. 8 от ДР на КТ, поради което и на осн. чл. 68, ал. 5 трудовият договор между страните се смята за сключен за неопределено време, поради което по отношение на него не може да се приложи предвиденото в чл. 325, т. 5 от КТ основание за прекратяване. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че уволнението е незаконно поради неприложимост в случая на основанието за уволнение по чл. 325, т. 5 от КТ. Оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна на посоченото основание и като такава следва да бъде отменена.

По предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ:

Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна обуславят основателността и на двата акцесорни иска - исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Следва ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност "специалист логистика", както и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва от завеждане на иска - 05.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. С оглед доказателствена тежест по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ ищцата е доказала, че вследствие на уволнението е останала без работа - видно от представената служебна бележка от Дирекция "Бюро по труда" гр. Разград, за времето след 15.05.2019г. ищцата е регистрирана като лице, търсещо работа и не е била заета по трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът /служителят/ има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца - а това обстоятелство е безспорно доказано в процеса. О заключението по СЧЕ е видно, че полученото трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението, е в размер на 1 986.56 лева. Претенцията по  по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ по  следва да бъде уважена до размера на сумата 10 114.18 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска, до окончателното й заплащане.

 С оглед изложеното, атакуваното решение на РРС следва да бъде потвърдено.Подадената срещу същото въззивна жалба се явява неоснователна, като изложените в същата съображения за законосъобразност на уволнението на ищцата не могат да бъдат споделени.

Предвид изхода на делото на въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв. - договорено и заплатено адвокатско  възнаграждение.

 Водим от горното, Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 457/ 14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1313 / 2019г. по описа на РС Разград в производство по чл.344 от КТ.

       ОСЪЖДА „Амилум България“ЕАД, гр.Разград, Северна индустриална зона,   да заплати на К.К.Х. *** сумата 500 лева разноски по делото за въззивната инстанция.

       Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от 03.02.2020г. пред Върховен касационен съд.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                2.                                       

 

НР