Решение по дело №40111/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15275
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110140111
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15275
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110140111 по описа за 2021 година
„Р. /с ново наименование ”К./ е предявила срещу Р. И. А. иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Ищецът излага, че на 02.02.2018г. между него и ответника Р. А. бил сключен Рамков
договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa № ., по силата на който
"Р. (Б.)" ЕАД отпуснала на кредитополучателя Р. И. А. кредитен лимит в размер на 1 500,00
лв. Кредитът бил с първо усвояване 02.02.2018г. В чл. 4 от Договора е уговорена лихва като
възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит. Кредитът бил револвиращ,
т.е. позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора,
като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част, като вноските включват
плащане по главница и възнаградителна лихва. Съгласно договора кредитният лимит
възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин, погасената
част от главницата отново може да бъде използвана. В чл. 33 от Договора страните
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва, която се
начислява върху усвоената част от кредитния лимит за периода от датата на обработка на
съответната операция до пълното погашение и се събирала служебно от банката от
кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение (чл. 34). При изцяло или частично
неплащане на минималната погасителна вноска в посочения срок, банката начислява
обезщетение за забава в размер на 10 % на годишна база съгласно тарифата върху
забавената дължима от картодържателя сума (чл. 47 от Договора). Банката изпълнила всички
свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит.
Кредитополучателят изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните
вноски, като не заплатил вноски с падежни дати: 16.03.2019г.; 16.04.2019г.; 16.05.2019г.;
1
16.06.2019г.; 16.07.2019г.; 16.08.2019; 16.09.2019г.; 16.10.2019г.; 16.11.2019г.; 16.12.2019г.;
16.01.2020г.; 16.02.2020г.; 16.03.2020г.; 16.04.2020г.; 16.05.2020г.; 16.06.2020г.; 16.07.2020г.
С оглед на неизпълнението, и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до
кредитополучателя било изпратено писмо с изх. № ИЗХ-001-31 814, с което последният се
уведомявал обявената пресрочна изискуемост по кредита. Алтернативно, уведомяването на
длъжника за пресрочната изискуемост се мотивира с връчването на исковата молба и
приложенията към нея.
Банката предприела действия за събиране на вземането си в размер на 1478,81 лева,
представляваща главница по договора, като депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което по ч.гр. д. № 41265/2020г. била издадена
заповед за изпълнение за претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2020г. до окончателното плащане на
сумата. С оглед дадени от съда указания по чл. 415 ГПК, ищецът предявил настоящия
установителен иск относно вземанията си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. И. А. чрез адв. М. Д. – особен представител е
депозирал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. В частност оспорва
усвояването на кредита и настъпването на предсрочната изискуемост, респективно –
надлежното уведомяване на ответника за нея. Моли искът да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
По този иск в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно
отношение между “Р. и ответника; получаване на паричната сума от ответника; настъпване
на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
От представения от ищеца Рамков договор № . за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта /л. 6-14 от делото/ се установява, че на 02.02.2018г. между „Р.
Б.” ЕАД и ответника Р. И. А. в качеството на картодържател било постигнато съгласие, по
силата на което банката издава основна безконтактна кредитна карта с чип на името на
картодържателя с ПИН, известен само на него, за използване на кредитен лимит по
конкретно визирана в договора банкова сметка.
Съгласно т. II, чл. 14 – банката издава карта със срок на валидност 3 години.
Съгласно т. III.1, чл. 31 – банката разрешава ползването на кредитен лимит по
сметката, който с настоящия договор двете страни договорят да бъде 1500 лева.
Съгласно т. III.1, чл. 33 – за ползваната част от кредитния лимит /включително за
непогасената част от кредитния лимит по чл. 2, ако има такава/, картодържателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на: 18,9 % за R. Fix и V.c; 17,9 % за M.; 14,9 % за
покупка/плащания на стоки, извършени с B. на ПОС терминал в магазин Б. в страната; 18,9
% за теглене на пари в брой, както и за заплащанията, извършени на ПОС терминал в
магазин, различен от Б..
2
Съгласно т. III.1, чл. 34 – лихвата по чл. 33 се начислява върху усвоената част от
кредитния лимит за периода от датата на обработка на съответната операция до пълното
погашение и се събира служебно от банката.
Съгласно т. III.1, чл. 41 – картодържателят дължи месечна погасителна вноска, която
е в размер не по-малък от минималната погасителна вноска и следва да се внесе/предаде от
картодържателя или трето лице по сметката.
В т. III.1, чл. 42 били посочени конкретни дължими минимални погасителни вноски
/МПВ/ в зависимост от кредитния лимит, като при кредитен лимит 1500 лева минималната
погасителна вноска била 30 лева, плюс непогасени МПВ от предходни периоди.
Минималната погасителна вноска за V.c; M. и B. била в размер на 5 % от общата дължима
сума /усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни/, плюс непогасени МПВ
от предходен период. Били уговорени и конкретни срокове за заплащане на МПВ.
В т. III.2, чл. 52 била предвидена като последица от неизпълнение на задълженията
на картодържателя /непогасяване на кредита/ предсрочна изискуемост на кредитния лимит.
В т. III.3, чл. 59 било предвидено, че предсрочна изискуемост се обявява от банката
след непогасяване на четири последователни месечни вноски.
От представената от ищеца разписка за получаване на кредитна карта /л. 15 от
делото/ се установява, че на 02.02.2018г. клиентът – ответникът е получил лично
предоставената му от банката кредитна карта V.c и ПИН код, като получаването е
удостоверено с подписа на лицето.
Коментираните до тук документи не са оспорени от ответника от гледна точка на
тяхната автентичност, поради което съдът ги кредитира изцяло, като съобрази, че
документите съдържат подписите на всички страни по договора, съответно подпис на
получателя на картата и ПИН кода, както и на служителя, предал картата и ПИН кода на
клиента.
Видно от писмо от „Р. Б.” ЕАД до Р. А. от дата 15.07.2020г. /л. 16 от делото/ поради
неплащане на МПВ в периода от 04.03.2019г. до 15.07.2020г. банката обявила предсрочна
изискуемост на всички дължими по договора за кредитна карта суми.
Видно от известие за доставяне /л. 17-18 от делото/ писмото било изпратено на
адреса на картодържателя, но пратката не била „потърсена” съгласно отбелязването върху
плика от служител на Български пощи.
Съдът кредитира изцяло и предоставената от ищеца справка /л. 19-21 от делото/ по
партидата на кредитната карта предоставена на ответника, като съобрази, че макар този
документ да изхожда от ищеца и да удостоверява изгодни за него факти и обстоятелства,
касаещи усвояването на кредита и непогасени минимални вноски от страна на ответника,
тези обстоятелства намират подкрепа и в приетото по делото заключение на ССЕ.
Съдът кредитира заключението на ССЕ, като съобрази, че същото е дало пълни и
обосновани отговори на поставените въпроси, като вещото лице е работило включително и
след проверка в счетоводството на ищеца.
3
От заключението на ССЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението –
28.08.2020г. е имало просрочени задължения по процесния договор, които са били с падежи
за периода от 16.03.2019г. до 16.07.2020г., като непогасените задължения към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК са в общ размер на 1478,81 лева - главница, формирана от усвоен непогасен кредит
в размер на 1470,83 лева и възнаградителна лихва в размер на 7,98 лева.
В частта относно размера на начислената и дължима наказателна лихва, съдът
намира заключението за ирелелантно, тъй като такава лихва не се претендира в настоящото
производство. Визирания размер на заплатена държавна такса касае разноски по
заповедното производство, чиято съдба зависи от изхода на делото.
Вещото лице сочи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение няма постъпили плащания във връзка с непогасените
задължения по договора за кредитна карта.
С тези доводи и при така събраните доказателства съдът намира за безспорно
установен дължимия размер на претендираната от ищеца главница – 1478,81 лева,
формирана от неплатени падежирали МПВ за периода от 16.03.2019г. до 16.07.2020г., който
период предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
общ размер на 1470,83 лева и възнаградителна лихва в размер на 7,98 лева.
При това положение искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото така претендираният размер на главница касае неплатени падежирали
МПВ преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, съдът намира за ирелевантни възраженията на ответника чрез особения
представител, свързани с предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор.
С аналогични доводи съдът не намира за необходимо да коментира и обстоятелствата,
свързани с тази предсрочна изискуемост, тъй като същите са ирелевантни.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца.
Ищецът доказва в исковото производство следните разноски: 29,57 лева – ДТ; 300
лева – възнаграждение за особен представител и 300 лева - депозит за ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Така, общата сума за разноски, която доказва ищеца, е в размер на 729,57 лева, който
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ищецът доказва следните разноски в заповедното производство: 29,58 лева - ДТ и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноските на ищеца в заповедното
производство са в размер на 79,58 лева, които също следва да бъдат възложени в тежест на
4
ответника.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „Р. с ЕИК . /с ново наименование ”К./,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н. срещу Р. И. А. ЕГН **********, с
адрес: гр. С., жк. „Л., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
че Р. И. А. ЕГН ********** дължи на „Р. с ЕИК . /с ново наименование ”К./ сумата от
1478,81 лева, представляваща главница по Рамков договор за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта № . от 02.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41265/2020г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. А. ЕГН ********** с адрес: гр. С.,
жк. „Л. да заплати на „Р. с ЕИК . /с ново наименование ”К./, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Н. сумата от 729,57 лева - разноски в исковото производство пред
СРС и сумата от 79,58 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 41265/2020г.
по описа на СРС, 61 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5