Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../09.11.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 88/2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 106, ал.
2 от ДОПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник жалба от „Т.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : град Добрич, ул. ********, представлявано от Г.П.Г., против
Акт за установяване на задължения (АУЗ) № П-03000822204558-135-001/07.12.2022
г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 9 от
17.01.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна, в частта, в която декларираният
ДДС за възстановяване в СД по ЗДДС за данъчен период м. 10/2022 г. е коригиран
от 41 397, 65 лева на 23 859, 08 лева в резултат на намаляване със
сумата на начисления ДДС в размер на общо 17 538, 57 лева по фактура №
********** от 05.10.2022 г. и фактура № ********** от 14.10.2022 г., издадени
на клиент - FISCALE EENHEID MELBLOM
BEHEER B.V. EN BLOM 1NTERIEURS B.V. с ДДС номер NL815430838B01.
Жалбоподателят твърди, че АУЗ в
оспорваната част и потвърждаващото го решение са необосновани, издадени при
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилни по същество. Счита
за произволна и невярна констатацията на органа по приходите, че ДДС номерът на
получателя по процесните две фактури не е валиден към датите на издаване на
фактурите, като се позовава на извършена от него проверка в системата VIES към
тези дати. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като АУЗ е издаден преди изтичането на предвидения в закона 14-дневен
срок по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, в който ДЗЛ може да направи корекция чрез
подаването на коригираща декларация. Изразява становище за неприложимост на чл.
106, ал. 1 от ДОПК поради липса на доказателства за установени несъответствия. Позовава
се на директното приложение на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и на практиката на СЕС по тълкуването
му. Излага доводи, че АУЗ и решението са издадени при неизяснена фактическа
обстановка и непълнота на доказателствата, което се явява съществено нарушение
на основните принципи за обективност, служебно начало и право на защита,
установени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. Претендира нарушение на
материалноправните разпоредби, необоснованост на фактическите констатации и
неправилност на изводите по същество за дължимост на ДДС от продавача. Иска от съда
да отмени АУЗ и потвърждаващото го решение, както и да му присъди сторените разноски
по делото.
В
хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, като с писмена молба заявява, че процесните две фактури са
анулирани с цел корекция на грешка относно получателя на доставките.
Ответникът
по делото - директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че жалбоподателят саморъчно
е посочил конкретния контрагент в процесните фактури, поради което правилно и
законосъобразно органът по приходите е извършил проверка в системата VIES именно
за този контрагент. Не оспорва, че в хода на съдебното производство е
установено, че получателят на стоките е друг, но счита, че жалбоподателят няма
право да черпи права от собственото си виновно поведение. Сочи, че АУЗ и
потвърждаващото го решение са издадени при различна фактическа обстановка, поради
което установяването на нови факти и обстоятелства след този момент не влияе на
тяхната законосъобразност. В писмени бележки по делото твърди, че процесните
доставки на стоки не са ВОД, тъй като получателят по тях не е регистрирано за
целите на ДДС лице в друга държава членка, поради което правилно органът по
приходите е начислил ДДС по двете процесни фактури. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Противопоставя се на искането за
присъждане на разноски.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване акт (АУЗ по
чл. 106, ал. 1 от ДОПК), поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е и основателна по следните съображения :
От материалите по административната преписка се установява, че с
Резолюция за извършване на проверка № П-03000822204558-0РП-001/15.11.2022 г.
(л.301-302) е разпоредено да се извърши проверка на „Т.М.“ ООД, гр. Добрич по
повод на подадена от дружеството СД по ЗДДС с вх. № 08001869797/11.11.2022 г.
за данъчен период 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г.
На проверяваното лице е връчено Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от ЗЛ № П-03000822204558-040-001/17.11.2022 г.
Въз основа на събраните доказателства органът по приходите е
констатирал, че в дневника за покупки и СД за данъчен период м.10/2022 г. не е
отразено КИ № ********** от 27.10.2022 г. с контрагент „Т.“ ООД, с данъчна
основа – 1060 и ДДС – 212. Констатирал е също така, че през проверявания период
дружеството - жалбоподател е декларирало вътреобщностни доставки на стоки по
две фактури с чуждестранен контрагент - фактура
№ ********** от 05.10.2022 г. и фактура № ********** от 14.10.2022 г., издадени
на FISCALE EENHEID MELBLOM BEHEER B.V. EN BLOM 1NTERIEURS B.V. с ДДС номер NL815430838B01.
В хода на проверката е установено, че ДДС номерът на получателя не
е валиден към датата на издаване на фактурите, тъй като клиентът е дерегистриран на 28.06.2022 г. съгласно
справка от системата VIES от 05.12.2022 г. (л. 31-32). С оглед на това органът
по приходите е приел, че дружеството - доставчик следва да начисли ДДС по
процесните две фактури и да коригира декларирания данък в клетка 81 „ДДС за
възстановяване по реда на чл. 92, ал. 3“ от 41 397, 65 лева на
23 647, 08 лева.
На 06.12.2022 г. на задълженото лице е връчена покана № П-03000822204558-177-001/05.12.2022
г. по чл. 103 от ДОПК (л.26-27), с която е уведомено да извърши посочените корекции
в подадената СД за ДДС за периода 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г.
На 07.12.2022 г. проверяваното дружество е подало писмени
обяснения (л.33), с които е отказало да начисли ДДС по двете фактури и да
коригира ДДС за възстановяване в СД по съображения, че няма несъответствие по
чл. 103 от ДОПК. В обясненията е посочено, че жалбоподателят е направил
необходимите проверки в системата VIES към датите на издаване на фактурите и
клиентът му е имал валидна регистрация по ДДС в Нидерландия към тези дати. Поради
тази причина е издал фактурите без ДДС, с основание за неначисляване чл. 53,
ал. 1 от ЗДДС. Към писмените обяснения на жалбоподателя са приложени разпечатки
от системата VIES, удостоверяващи валидността на ДДС номер NL815430838B01 към релевантните дати.
При
тези данни е издаден Акт за установяване на задължения №
П-03000822204558-135-001/07.12.2022 г. на орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, с който на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК е извършена служебна
корекция на подадената СД по ЗДДС за проверявания данъчен период м.10/2022 г. и
е определена сума за възстановяване в размер на 23 647, 08 лева вместо декларирания
от жалбоподателя ДДС за възстановяване в размер на 41 397, 65 лева (намалението включва сумата на начисления ДДС по двете
фактури с нидерландския контрагент в размер на 17 538, 57 лева и сумата на
ДДС по КИ в размер на 212 лева).
Задълженото лице е обжалвало акта в частта относно установеното
задължение за начисляване на ДДС и коригирания ДДС за възстановяване със сумата
на начисления данък пред Директора на ТД на НАП – Варна по съображения,
идентични с изложените в настоящата жалба. С жалбата е направено искане за
събиране на доказателства по реда на Регламент (ЕС) № 904/ 2010 на Съвета от 7
октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите
в областта на данъка върху добавената стойност.
Горестоящият административен орган е разгледал жалбата и с Решение
№9/17.01.2023 г. я е отхвърлил като неоснователна (л.10-12). В мотивите към
решението е посочено, че действително оспорващото дружество е направило
дължимата проверка в системата VIES, като е представило справка, според която
ДДС номер NL815430838B01 е с валидна регистрация за целите на ДДС на датата на
данъчните събития, но в същото време е прието, че получателят по доставките е
бил с прекратена регистрация още преди датата на данъчното събитие. Изложени са
съображения, че от служебно извършената справка в системата VIES VIN номер NL815430838B01 е дерегистриран за вътрешнообщностни
придобивания от 28.06.2022 г., поради което не е данъчно задължено лице за
целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно удостоверение за извършено връчване решението е съобщено
по електронен път на 17.01.2023 г.
В хода на съдебното производство е представена нова справка от
ответника от системата VIES от 20.03.2023 г. (л.326), която потвърждава данните
от първата справка от 05.12.2022 г., че ДДС номер NL815430838B01 е невалиден
към датата на издаване на процесните фактури.
По искане на жалбоподателя на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК е открито
производство по оспорване на истинността на посочените справки от системата VIES
в частта относно отразената в тях дата на дерегистрация на нидерландския
контрагент.
От представеното в хода на съдебното производство уведомление от Blom
Interieurs B.V. (в превод на л.346-347) се установява, че фактура №********** с
дата 05.10.2022 г. и фактура №********** с дата 14.10.2022 г. са неверни по
отношение идентификацията на клиента. Стоките са доставени на адреса на Blom
Interieurs B.V. и са платени от същата компания, което показва, че тя е клиент,
но фактурите са погрешно издадени на друго предприятие „FISCALE EENHEID MELBLOM
BEHEER B.V.EN BLOM INTERIEURS B.V.“ с ДДС номер NL815430838B01. В уведомлението
е предложено на българския доставчик „Т.М.“ ООД да коригира фактурите,
заменяйки „FISCALE EENHEID MELBLOM
BEHEER B.V.EN BLOM INTERIEURS B.V.“ с ДДС номер NL815430838B01 с Blom
Interieurs B.V. с ДДС номер NL003922546B02.
Видно от приложеното в превод на български език писмо на л. 356-357,
Blom Interieurs B.V. е уведомено на 22.10.2022 г. от офиса в Утрехт на
Централни административни процеси, че повече не е част от фискална
единица/обединение MELBLOM BEHEER B.V.EN BLOM INTERIEURS B.V. Пояснено е, че от
28.06.2022 г. е самостоятелен предприемач относно ДДС, като отсега нататък
трябва да изготвя декларация по ДДС и да подава заявление за вътреобщностни производителности
(дейности) ICP
с данъчен номер 003922546B02.
В хода на съдебното производство е изискана информация от
приходната администрация на Нидерландия, според която Trubna mebel („Т.М.“ ООД) е извършвало доставки за Blom
Interieurs B.V. през 29-6-2022 г. чак до и включително 31-10-2022. По погрешка Trubna mebel („Т.М.“ ООД) е използвало
идентификационен номер за ДДС NL 8154.30.838 B01, докато е трябвало да бъде
идентификационен номер за ДДС NL 0039.22.546 B02 на Blom Interieurs B.V.
Доставките са декларирани като вътреобщностни придобивания в данъчната
декларация за оборота за 3-то тримесечие на 2022 г.
Въз основа на писмото от Blom Interieurs B.V. и отговора на
данъчните нидерландски власти жалбоподателят е издал протоколи №6 и №7 от
10.07.2023 г. (л.379 и л.381) за анулиране на процесните две фактури с цел корекция
на допуснатата в тях грешка по отношение на получателя на доставките. За същите
доставки са издадени нови фактури (л. 380 и л. 382) на правилния получател – Blom
Interieurs B.V. с номер за ДДС NL003922546B02, което от своя страна ги е
декларирало като вътреобщностни придобивания пред данъчната администрация в
Нидерландия.
От събраните по делото доказателства е видно, че не е доказана неистинността
на представените от ответника справки от системата VIES, но е видно също така,
че в случая е допусната грешка при отразяването на получателя на стоките, което
от своя страна е довело до неправилното вписване на ДДС номера на действителния
контрагент в процесните две фактури.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното :
Предмет на оспорване в настоящото производство е АУЗ по чл. 106,
ал. 1 от ДОПК, потвърден с решение на директора на ТД на НАП (погрешно в жалбата
е посочено, че се оспорва решението на горестоящия орган и потвърдения с него
АУЗ).
Обжалваният АУЗ в частта относно намаляването на ДДС за
възстановяване със сумата на начисления ДДС по спорните две фактури с
нидерландския контрагент (т.е. без сумата на ДДС по КИ в размер на 212 лева) е
издаден при особено съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо
некомпетентност на издателя му.
Разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ДОПК дава
възможност на органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация
по чл. 105 ДОПК, с която ЗЛ само изчислява основата и размера на дължимия данък
и/или задължителните осигурителни вноски. По този процесуален ред могат да се извършват корекции само в декларираните
от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или определените
задължения, които не са отстранени съгласно чл. 103 от ДОПК. Недопустимо е
обаче с АУЗ да се установява публично задължение по ЗДДС, което на практика е направено
с начисляването на ДДС по процесните фактури и коригирането на декларирания ДДС
за възстановяване.
Нормата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК гласи, че подателят на декларацията се
поканва в 14-дневен срок от получаване на съобщението да коригира декларацията
си, като една от хипотезите е при установяване на несъответствия между данните
в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица и
администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации и информация, извън случаите на чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. Следователно законът
изрично е ограничил данните, въз основа на които в производството по чл. 106,
ал. 1 от ДОПК органите по приходите могат да установяват несъответствия в подадените
декларации. Служебната корекция по дефиниция не засяга предпоставките за
съществуване на публичните задължения, като несъответствията, които подлежат на
поправяне по този ред, са само такива, установени по и в самата декларация, без
да се търси друга допълнителна информация.
С процесния АУЗ по същество не е извършена
служебна корекция на грешка/несъответствие при попълването или подаването на СД
по ЗДДС, с която жалбоподателят сам е изчислил основата и дължимия данък, а се
установяват нови факти и обстоятелства, водещи до различна правна квалификация
на осъществените доставки на услуги и начисляване на ДДС по процесните две
фактури. Подобни констатации и изводи е възможно да бъдат установени единствено
в хода на надлежно образувано и проведено ревизионно производство по аргумент
на чл. 106, ал. 3, във вр. с чл. 108 от ДОПК.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК в този
случай данъчното задължение подлежи на установяване с ревизионен акт (РА),
издаден от съответните компетентни органи съобразно правомощията им по чл. 119,
ал. 2 от ДОПК. В производството по чл. 106 от ДОПК органът по приходите не
разполага с компетентност да издава ревизионни актове и да установява данъчни
задължения, които не са свързани с отстраняване на пропуски, непълноти и грешки
в подадените от ЗЛ декларации. Отказът за прилагане на режима на ВОД по чл. 7,
ал. 1 от ЗДДС заради липса на валидна ДДС регистрация на получателя на стоките
(т.е. непризнаването на вътреобщностния характер на доставките) и намаляването
на размера на определения ДДС за възстановяване със сумата на начисления ДДС по
двете спорни фактури не съставлява несъответствие по смисъла на чл. 103 от ДОПК.
От изложеното следва, че редът по чл. 106,
ал. 1 от ДОПК за извършване на служебна корекция в случая е неприложим.
Административните производства по издаване на АУЗ и на РА се развиват по
различен ред, пред органи с различна материална компетентност и приключват с
различни по форма и съдържание актове. Допуснатият порок е тежък и е довел до
издаване на административен акт от некомпетентен за това административен орган.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС - Решение № 4551 от
16.04.2020 г. по адм. дело № 11804/2019 г. по описа на ВАС, VІІІ отделение, Решение
№ 5983 от 09.05.2018 г. по адм. дело № 13226/2017 г. по описа на ВАС, І
отделение, Решение № 3774 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 6172/2017 г. по описа
на ВАС, І отделение, Решение № 7482 от 06.06.2018 г. по адм. дело № 8888/2017
г. по описа на ВАС, VІІІ отделение, Решение № 12021 от 09.11.2016 г. по адм.
дело № 7508/2014 г. по описа на ВАС, VІІІ отделение, Решение № 1349 от
09.02.2016 г. по адм. дело № 14207/2014 г. по описа на ВАС, VІІІ отделение и
др.
По тези съображения съдът намира, че АУЗ в
оспорената му част се явява нищожен и следва да бъде обявен за такъв, без да се
разглеждат останалите възражения в жалбата. И това е така, независимо че в
жалбата липсва такова искане, тъй като съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 2 от ДОПК
и § 2 от ДР на ДОПК проверката за нищожност на акта се извършва служебно от
съда.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в
размер на общо 3406 лева, от които 50 лева за такса за обжалване, 2760 лева за
адвокатски хонорар, 216 лева за пътни разходи и 380 лева за превод на
документи.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт
за установяване на задължения №
П-03000822204558-135-001/07.12.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна,
потвърден с Решение № 9 от 17.01.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна, в
частта, в която декларираният ДДС за възстановяване в СД по ЗДДС за данъчен
период м. 10/2022 г. е коригиран от 41 397, 65 лева на 23 859, 08
лева в резултат на намаляване със сумата на начисления ДДС в размер на общо 17 538,
57 лева по фактура № ********** от 05.10.2022 г. и фактура № ********** от
14.10.2022 г., издадени на клиент - FISCALE EENHEID MELBLOM
BEHEER B.V. EN BLOM 1NTERIEURS B.V. с ДДС номер NL815430838B01.
ОСЪЖДА
ТД на НАП – Варна да заплати на „Т.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град Добрич, ул. ********, представлявано от Г.П.Г., сумата от 3406
(три хиляди четиристотин и шест) лева, сторени разноски пред първата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия :