№ 18
гр. Монтана, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20231630201451 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П." АД, ЕИК ********* с адрес на
управление: гр. София, п.к. 1700 р-н Витоша, ул. С.ш. № 93Б, вх. А, ет. 5,
офис 10, представлявано от В. Я. В., ЕГН **********, чрез адвокат Ц. К. М.-
К., против Електронен фиш Серия К № 8226047, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречия с материалния закон, за което излага
подробни съображения. Твърди, че е налице разминаването между правната
квалификация на нарушението и описаната в санкционния акт фактическа
обстановка, което съставлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита. Моли за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание – редовно призова, не се явява и не се
представлява.
1
Въззиваемата страна, не взема становище. В съдебно заседание -
редовно призована, не се представлява.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2023 г. в 15:27 часа, в обл. Монтана, РП 2-81, при км. 96.988,
лек автомобил БМВ И7 ХДРАЙВ60, рег. № ххх ползвано от фирма "П. АД"
със законен представител на В. Я. В., бил управляван със скорост 92 км/ч, при
ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено място, при което бил
заснет с автоматизирано техническо средство № 003059047В8D и за
констатираното превишение на скоростта с 32 км/ч срещу жалбоподателя бил
издаден процесния електронен фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите в хода на съдебното следствие доказателства ЕФ Серия К №
8226047, два броя платежни нареждания, снимка към ЕФ, данни за служебна
промяна на регистрация на МПС, протокол от проверка № 003-
СГИСИС/01.02.2023г. на БИМ, АИС АНД, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Същите намира за непротиворечиви в тяхната цялост, поради което не
следва да бъдат обсъждани поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
В електронния фиш е описана неправилна правна квалификация на
твърдяното деяние. Като нарушена правна норма е описано чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, а като основание за санкцията на нарушителя е посочена нормата на ч.
189, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Няма как да има нарушение с такава
правна конструкция.
В обстоятелствената част на електронния фиш, където се съдържа
описание на извършеното нарушение е посочено, че жалбоподателят е
управлявал процесния лек автомобил с превишена скорост извън населено
място, а именно в обл. Монтана, РП 2-81 при км. 96.988 при, където е
описано, че ограничението на скоростта било 60 км/ч, извън населено място и
2
санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
предвиждащ наказание за водачите, които превишат максималната скорост за
движение извън населено място.
На следващо място като нарушена правна норма в електронния фиш е
посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която вменява забрана на
различните категории моторни превозни средства да превишават посочените
в нормата стойност на скорост в км/ч за население места, извън населени
места, автомагистрали и скоростен път, като посочените за извън населено
място скорости в км/ч не включват 60 км/ч.
В случая водачът на процесния лек автомобил е бил санкциониран, че е
превишил максимално позволената в извън населено място стойност на
скоростта от 60 км/ч, но в изброените в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
позволени стойности в извън населените места не фигурира стойността от
60км/ч, каквато стойност е посочена в обжалвания електронен фиш.
Изложеното представлява противоречие както във фактическото
описание на нарушението, така и противоречие между фактическото
описание на извършеното нарушение и правното основание за налагане на
наказанието, което съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя, понеже последният не може да разбере дали е наказан за
това, че е управлявал МПС с превишена скорост извън или в населено място.
Така направеното описание не само нарушава правото на защита на
наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била максимално
допустимата стойност на скоростта извън населено място на РП 2-81 при км.
96.988 при в обл. Монтана.
По делото не са приложени доказателства, от които да е видно,
посочване на ограничението на скоростта от +/- 60 км/ч, както и нито в
обжалвания електронен фиш, нито в доказателствата не е описано какво е
основанието за това ограничение.
Дори, да се предположи, че става въпрос за урегулирана скорост с
пътен знак и чрез евентуално събиране на допълнителни доказателства, съдът
да установи, че ограничението на скоростта извън населеното място при км.
96.988, РП 2-81 в обл. Монтана от 60 км/ч е въведено с пътен знак, то
нарушението следва да бъде квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В този случай, то отново остава твърдението в електронния фиш скоростта да
3
е била превишена при максимално разрешена такава от 60 км/ч, при
нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелството, за което се
отнася констатираното противоречие и неяснота, е от съществено значение за
извършеното нарушение, тъй като ЗДвП предвижда различни по размер
наказания в зависимост скоростта, с която е надвишена максимално
допустимата. Така се стига до невъзможност и съдът да прецени, основанието
на максимално допустимата стойност на скоростта в посочения участък от
пътя, на който е заснето процесното МПС.
Тази вътрешна противоречивост на атакувания административен акт
реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не
може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги
съставлява предпоставка за отмяна на атакувания електронен фиш.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че атакуваният
електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Въз основа на представените доказателства – Договор за правна
защита и съдействие от 20.11.2023г., става ясно, че жалбоподателят е
заплатил на адвокат Ц. К. М. – К.. от АКБ, уговорената сума в договора за
правна защита и съдействие в размер на 500 лева, като това е станало в брой
при подписване на договора на 23.11.2023 г. Съдът намира, че не следва да се
редуцира размерът на така заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като
няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, то с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, възнаграждението надхвърля
само със 100 лева размера на минималното такова, дължимо съгласно
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е
400 лева, тоест не надхвърля дори двукратно размера на минималното
възнаграждение. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
4
лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е
и доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8226047, издаден от ОДМВР -
Монтана, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, на „П." АД, ЕИК *********, представлявано от В. Я. В., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300
/триста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на „П." АД, ЕИК *********,
представлявано от В. Я. В., ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща сторените от жалбоподателя разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Монтана град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5