№ 1102
гр. Бургас, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501091 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „АГРОКОЗ“ ЕООД, ЕИК; *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5, ет. 4, представляван
от управителя Иван Димитрова Арабаджиева, подадена чрез упълномощения му
процесуален представител адв. Ана Панайотова- БАК против решение № 993 от 18.05.2022
г. постановено по гр. д. № 6694/2021г. на Районен съд – Бургас , в ЧАСТТА, с която по
предявения от ответника „АГРО-ИД“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл.91, вх.2, ет.6, представлявано от
управителя Пламена М.а Денкова насрещен иск въззивното дружество е осъдено да му
заплати на сумата от 21 000 лв., представляваща част от общо задължение по издадени и
неплатени от фактури с №№10307/14.07.2021 г., №10306/14.07.2021 г., №10305/13.07.2021 г.
и №10304/10.07.2021 г., както и сумата в размер на 54.24 лв., представляваща разноски в
първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в
горепосочените обжалвани части, с твърдения, че същото е неправилно и необосновано.
Изложени са подробни съображения за недоказаност на фактическия състав на уважения
насрещен иск, в т.ч. и за допуснати от съда процесуални нарушения в кредитирането на
свидетелските показания на св. М. и неотчитане на заинтересоваността му съгласно чл. 172
от ГПК в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството- насрещна
стрА. по делото. Наведени са и аргументи в подкрепа на становището, че липсата на водени
1
от търговеца счетоводни книги за отразяване на движението на стока не препятства
изслушване на свидетелски показания, тъй като не съставлява установено в закона
изискване за съставяне на писмен акт по смисъла на чл. 164 от ГПК. Правят сe и
оплаквания, че представените от насрещната стрА. фактури като едностранно подписани от
издалата ги стрА., без да са осчетоводени от другата стрА. представляват частни писмени
документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, които не установяват фактите, отразени в
съдържанието им. По тези съображения въззивното дружество счита, че факта на
изпълнението по тези фактури подлежи на доказване от насрещната стрА.. По подробно
изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението в обжалваните му
осъдителни части и изцяло отхвърляне на насрещния иск. В съдебно заседание въззивникът,
чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба.
Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „АГРО-ИД“ ООД, чрез упълномощения
си процесуален представител адв. Георги Костов- БАК е депозирал писмен отговор, в който
е изложила становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорени са като
неоснователни и в противоречие с фактическата обстановка по делото наведените от
въззивното дружество доводи за неправилно кредитиране на показанията на свидетеля М. /
управител на въззиваемото дружество към момента на сключване на сделката/, без
извършена преценка за косвената му заинтересованост от изхода на делото. Счита, че в
решението си съдът аргументирано и изчерпателно се е произнесъл защо кредитира
неговите показания. Твърди се,че процесната сделка е безспорно установено, че е
осчетоводена в въззиваемото дружество и по нея са платени всички дължими данъци, като
съставените счетоводни документи съдържат всички реквизити относно видът и обема на
стоката и нейното предаване на получателя. Сочи, че тъй като въззиваемото дружество е
заплатило над 10 000 лв. ДДС, противно на житейската логика е да се касае за платен данък
за сделка, която не е осъществена реално. Заявява, че именно посоченото от насрещното
дружество лице като МОЛ - П. Д. е присъствало при предаване на стоката. По подробно
изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на решението е обжалвА.та
част и присъждане на разноските за въззивното производство. Ангажира допуснатите във
въззивното производство гласни доказателства. В съдебно заседание, чрез адвокатския си
представител поддържа писмения си отговор, като сочи, че по делото е безспорно
установено, че на първоначалния ищец е предадено заявеното по насрещния иск
количество стока. Представя писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа стрА. съдът следното:
Първоначално производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„АГРОКОЗ“ ЕООД за осъждане на ответника „Агро-Ид“ ООД да му заплати сумата от 20
244,38 лева, представляваща неплатени задължения по договор за търговска продажба на
стоки, за което са издадени фактури с №№41/01.07.2021 г., №42/02.07.2021 г. и
№43/02.07.2021 г. и приемо-предавателни протоколи към тях, и сумата от 263.49 лв.,
представляваща мораторна лхива за периода 16.07.2021 г. – 26.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й
2
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „АГРО-ИД“ ООД е предявило на
основание чл. 211 от ГПК насрещен иск срещу първоначалния ищец „Агрокоз“ ЕООД, който
е приет за съвместно разглеждане по делото. С него е поискано присъждане на сумата от
21000 лв., предявена като частичен иск от общо задължение от 49614,97лв., представляващо
стойността на доставени млечни продукти, фураж и медикаменти за животни, както и услуга
с трактор по издадени и неплатени фактури с №№10307/14.07.2021 г., №10306/14.07.2021 г.,
№10305/13.07.2021 г. и №10304/10.07.2021г.
Предявените искове са квалифицирани от районния съд, както следва: исковете на
първоначалния ищец с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, а насрещния иск с
правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С постановеното от районния съд съдебно решение първоначалния ответник „АГРО-
ИД“ ООД е осъден да заплати на първоначалния ищец „АГРОКОЗ“ ООД сумата от
19 829.38 лв., представляваща главница по издадени и неплатени от ответника фактури с
№№41/01.07.2021 г. и №42/02.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като в
остА.лата част иска за главница за разликата до предявения размер от 20 244,38 лв. е
отхвърлен. Изцяло е уважен иска за мораторна лихва в претендирания от „АГРОКОЗ“ ООД
размер от 263,49 лв. и период 16.07.2021 г. – 26.09.2021 г., като в полза на „АГРОКОЗ“
ООД са присъдени разноски в размер на 831,33 лв., съразмерно на уважената част от иска. В
посочените части решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд в частта, с която е
уважен изцяло насрещен частичен иск на „АГРО-ИД“ ООД за осъждане на „АГРОКОЗ“
ООД да му заплати сумата от 21 000 лв., представляваща част от общо задължение от
49 614.97 лв. за стойността на доставени му млечни продукти, фураж и медикаменти за
животни, както и услуга с трактор по издадени и неплатени фактури с №№10307/14.07.2021
г., №10306/14.07.2021 г., №10305/13.07.2021 г. и №10304/10.07.2021г., както и в частта, с
която в полза на „АГРО-ИД“ ООД са присъдени направените по делото разноски за сумата
от 54.24 лв., изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на първоинстанционното решение,
в обжалвА.та му част, извършена на основание чл.269 от ГПК не установи съществуването
на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
По делото представени издадени от насрещния ищец „АГРО-ИД“ ООД и подписани
от негов представител фактури с № №10307/14.07.2021 г., №10306/14.07.2021 г.,
№10305/13.07.2021 г. и № 10304/10.07.2021г. за продадени стоки и извършени услуги в
полза на ответника по насрещния иск ‚,АГРОКОЗ“ ООД на обща стойност 52 694.97 лв.
Представени са и издадени въз основа на посочените фактури двустранно подписани от
представители на двете страни приемо-предавателен протокол от 12.07.2021 г., стокова
разписка №110/14.07.2021 г., стокова разписка №106/13.07.2021 г. и стокова разписка
№76/10.07.2021 г.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел Михаил М. – бивш
управител и настоящ едноличен собственик на капитала на „АГРО-ИД“ ООД, който сочи, че
с ответника „АГРОКОЗ“ ООД са имали трайни търговски отношения във връзка със
закупуване на произведените в мандрата на ищеца млечни продукти. Относно процесните
доставки свидетелят сочи, че заедно с техноложката на мандрата са присъствали на
3
предаване на стоките по процесните фактури. Заявява, че в деня на предаването, съгласно
уговорка между страните в мандрата е дошъл бус на „АГРОКОЗ“ ООД, в който на няколко
курса е натоварено заявеното от последния количество за купуване на сирене и кашкавал,
произведено в мандрата. В показанията си свидетелят сочи, че за натовареното количество
стока са издадени всички необходими документи – товарителници и приемо-предавателен
протокол, в които е описано количеството и цената, като същите са подписани от получател.
Посочил е, че за доставката са издадени и другите необходими документи, които
удостоверяват, че продуктът е годен и за изпълнени всички изисквания на Закона за храните.
От показанията му се установява също, че въз основа на така съставените документи в
счетоводството на „АГРО-ИД“ ООД са издадени процесните фактури за извършените
доставки. Свидетелят сочи, че фактурите са предадени от него на С. С. с уговорката
последният да ги предаде в счетоводството на „АГРОКОЗ“ ООД.
Във въззивното производство е разпитА. като свидетел Т. Б.- т. във въззиваемото
дружество, която в показанията си е заявила, че помни сделката с „АГРОКОЗ“ ООД, тъй
като касаела голямо количество продукти. Сочи, че е присъствала на предаване на стоките, в
т.ч. и при натоварването им за транспортиране. Свидетелката посочва, че е видяла, че
стоката е натоварена на бус, управляван от непознат за нея млад мъж, който се представил за
представител на „АГРОКОЗ“ ООД, съобщил й имената си и данните на фирмата-
получателя „АГРОКОЗ“ ООД, на която били издадени документите за доставката.
В първата инстанция е извършена съдебно-икономическа експертиза, от чието
заключение, прието от съда, без възражения от страните се установява, че процесните
фактури са на обща стойност 52 694.97 лв., като същите са осчетоводени само от ищеца по
насрещния иск, но не и при ответника. Вещото лице е посочило, че по фактурите е платено
ДДС, но по тях няма извършено плащане от ответника.
С оглед установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка
районния съд е приел, че независимо, че не е осчетоводил процесните фактури по делото,
щом като няма данни да е своевременно извършените действия по получаване на стоките
описани в тях, се налага извода, че ответникът по насрещния иск е получил стоките и
дължи заплащане на цената им. По тези съображения и като е съобразил, че липсват данни
дължимите суми по тях да са платени, е достигнал до крайния извод за основателност на
насрещният иск. Този извод на съда и изложените в негова подкрепа доводи напълно се
споделят от настоящата инстанция и не се опровергават, а напротив – подкрепят се и от
събраните във въззивното производство гласни доказателства. Предвид това на основание
чл. 272 от ГПК въззивният съд, препращайки към мотивите на районния съд, намира, че
решението в обжалвА.та му част е правилно и постановено в съответствие със закона.
В допълнение, що се касае до направените в жалбата оплаквания настоящата
инстанция намира следното:
За да се приеме, че има твърдяното парично вземане към ответника за заплащане на
дължимата продажна цена по процесната фактура, ищецът по насрещният иск следва да
докаже при пълно и главно доказване, че между страните е възникнало именно соченото
продажбено правоотношение по доставка на стоки, обективирано в издадените четири №
№10307/14.07.2021 г., №10306/14.07.2021 г., №10305/13.07.2021 г. и № 10304/10.07.2021г.
на посочената в тях стойност, че ищецът е изпълнил задълженията си да предаде на
ответника описаните в тях стоки точно и в срок, както и изискуемостта на вземането си към
ответника за заплащане на дължимата продажна цена.
По делото не се спори, че страните са били в неформални търговски отношения,
свързани с продажба и доставка на произведени от ищеца млечни продукти. Предвид това с
оглед възникналите помежду им права и задължения следва извода, че между тях са
сключени търговски продажби по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ, за които ищецът-доставчик
е издал процесните четири фактури с горепосочените номера и дати.
4
Видно от съдържанието на фактурите се установява, че те са подписани само от
представител на ищеца- доставчик по тях, без да съдържат подпис на представител на
ответника. Експертизата сочи, че фактурите са осчетоводени само при ищеца, като за
дължимата цена последният е начислил ДДС. Ответникът е оспорил фактурите, по
съображения те не представляват доказателство за изпълнението на задълженията на ищеца
по договора и не го задължават с вмененото му с тях парични задължения за посочената
продажна цена, тъй като фактурата не е подписА. от негов представител и не е осчетоводена
от него. В тази връзка основателен се явява довода в жалбата, че едностранно подписаните
фактури, без да са осчетоводени от другата стрА. представляват частни писмени документи
по смисъла на чл. 180 от ГПК, които сами по себе си не установяват фактите, отразени в
съдържанието им. В тази връзка следва да се отбележи, че подписът във фактурата не е нейн
задължителен елемент съгласно Закона за счетоводството, а в чл. 114, ал. 1 от ЗЗДС
издателят на фактурата /тъй като в случая сделката се облага с ДДС/ има задължение да
посочи само индивидуализиращи белези на получателят, без да има изискване той или
негов представител да положат подпис под фактурата. Действително липсата на подпис и
осчетоводяване на процесните фактури при ответника водят до извод, че същият
извънсъдебно не е признал вземането на ищеца по тях, но липсва законова пречка ищецът да
докаже с всички допустими от закона доказателствени средства твърденията си за
извършена в полза на ответника доставка на стоките по същите фактури на посочената в тях
стойност. Тъй като ответникът е оспорил получаването на стоките по всяка от фактурите, а
оттам и дължимостта на продажната цена, неотразяването им от ответника в счетоводството
му само по себе си не значи, че липсва продажбено отношение или, че стоките не са му
доставени. Затова, за доказване факта на доставката по процесните фактури, в първата
инстанция ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства.
Видно от представените стокови документи – приемо - предавателен протокол от
12.07.2021 г., стокова разписка №110/14.07.2021 г., стокова разписка №106/13.07.2021 г. и
стокова разписка №76/10.07.2021 г., същите са двустранно подписани от представители и на
двете страни, като в тях е посочено, че описаните в тях стоки, съответстващи с данните по
издадените впоследствие въз основа на тях процесни фактури, са предадени от ищеца на
ответника в деня на издаване на всяка от тези фактури. Разпитан е св. М. – едноличен
собственик на капитала на ищцовото дружество и негов бивш управител, по отношение на
който в жалбата са направени възражения, че съдът е кредитирал показанията му при
несъобразяване на заинтересоваността му от изхода на делото. Въззивният съд намира, че
дори и такава заинтересуваност да е налице, само по себе си тя води до автоматично
дискредитиране на неговите показания. Този извод следва от обстоятелството, че нормата на
чл. 172 от ГПК въвежда изискването, че при данни за възможна заинтересованост от изхода
на делото, показанията на свидетеля следва да се преценяват с оглед всички други данни по
делото. В случая посочения свидетел е бил очевидец на фактите, за които е свидетелствал,
като пряко е възприел действията по предаване на стоката и получаването й от представител
на ответното дружество. Затова, отчитайки, че показанията на св. М. не противоречат, а
напълно кореспондират със съдържанието на двустранно подписаните от страните приемо-
предавателен протокол и стокови разписки и не се опровергават от остА.лия събран по
делото доказателствен материал, районният съд не е допуснал соченото в жалбата
процесуално нарушения, а правилно е оценил и кредитирал неговите показания в
съответствие с правилото на чл. 172 от ГПК. Настоящата инстанция напълно споделя
направената от районния съд оценка на доказателствения материал по делото, както и
изведените въз основа на нея фактически и правни изводи, с които е прието, че е налице
извършена в полза на ответника и приета от негов представител доставка на стоките по
процесните фактури. В подкрепа на този извод са и ангажираните пред настоящата
инстанция гласни доказателства. На следващо място правилно е прието от
първоинстанциония съд и, че неосчетоводяване на фактурите от ответника не променя
5
факта, че последният е получил стоките по тях на посочените в тях дати, без забележки. Още
повече, че няма данни да е оборена презумцията на чл. 301 от ТЗ, тъй като по делото не се
твърдят, а и не се установяват каквито и да предприети от ответника действия на
противопоставяне на извършената доставка по стоките документи.
Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, при търговската продажба
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи. Видно от събраните доказателства продадените стоки са доставени
от ищеца и приети от ответника срещу подпис в деня на издаване на всяка от фактурите.
Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е представил доказателства, от
които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричните си задължения към ищеца,
произтичащи от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в
процесните фактури за предявената в настоящото исково производство частична стойност от
21 000 лв. от общата дължима сума от 49 614.97 лв. Затова искът за присъждането й се явява
основателен и правилно е уважен от районния съд.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
районният съд, обжалваното решение в атакувА.та му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Що се касае до разноските, възложени в тежест на въззивника
в първата инстанция същите са изчислени от районния съд и присъдени съобразно изхода на
спора. Затова решението се явява правилно и в частта досежно разноските, имаща характер
на определение, в която част също следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 993 от 18.05.2022 г. постановено по гр. д. №
6694/2021г. на Районен съд – Бургас, в обжалвА.та му част.
ОСЪЖДА „АГРОКОЗ“ ЕООД, ЕИК; *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5, ет. 4, представляван от управителя Иван
Димитрова Арабаджиева ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО-ИД“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл.91, вх.2, ет.6, представлявано от
управителя Пламена М.а Денкова направените във въззивното производство разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6