Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РУСЕ,
първи касационен състав, в открито заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора Георги
Манолов, като разгледа докладваното от съдията Димитрова
к.а.н.д. № 396 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.А.Д.
срещу Решение № 659/12.10.2023 г. по АНД № 1576/2023 г. по описа на РС - Русе,
с което е потвърдено НП № 38-0005426/27.06.2023 г., издадено от директора на
РДАА – Русе, с което на касационния жалбоподател са наложени административни
наказания по т. 1 от НП - „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.93в ал.1
ЗАвтПР за нарушение на чл.32 параграф 1 изр.1 от Регламент на ЕС № 165/2014 и
по т. 2 – 100 лева на основание чл.93 ал.2 ЗАвтПр за нарушение на чл.87 т.3 от
Наредба № 33/03.11.1999г на МТ. Касационните основания, релевирани в жалбата,
са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че твърдяните нарушения не са извършени, т.е
неправилно е приложен материалния закон, като посочените за нарушени норми са
бланкетни и не са попълнени с дължимото фактическо съдържание, противно на
приетото от съда. Иска се да се постанови решение, с което да се отмени
решението на въззивния съд и се постанови друго, с което да се отмени
издаденото НП. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като изцяло
споделям мотивите на въззивния съд. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и иска тода бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Производството пред Районен съд – Русе
е образувано по жалба на С.А.Д. против НП № 38-0005426/27.06.2023 г., издадено
от директора на РДАА – Русе, с което са наложени административни наказания по
т. 1 от НП - „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.93в ал.1 ЗАвтПР за
нарушение на чл.32 параграф 1 изр.1 от Регламент на ЕС № 165/2014 и по т. 2 –
100 лева на основание чл.93 ал.2 ЗАвтПр за нарушение на чл.87 т.3 от Наредба №
33/03.11.1999г на МТ
За да потвърди процесното наказателно
постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП
на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в
размер, фиксиран от закона,нарушенията са безспорно установени , като не налице
основанията нарушенията да се счетат за маловажни.
Тази инстанция също счита, че при
постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка
и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението на Районен съд – Русе е
правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка
съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Следва да се посочи, че касационната
жалба е почти идентична с жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция, с
единствената разлика, че са въведени оплаквания срещу районния съд по причина, че същият не е уважил
възраженията на дружеството.
Неоснователно е твърдението в
касационната жалба, че въззивната инстанция не е установила в пълнота
фактическата обстановка.
Настоящият състав намира, че в
оспореното решение изключително подробно са изложени фактите и обстоятелствата,
които обуславят ангажирането на административната отговорност на касатора . Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи, т.е не е налице процесуално нарушение относно анализа
на доказателствата, което неправилно касатора отнася към необоснованост на
решението, което не е касационно основание по реда на АПК. Но дори да се отнесе
към категорията на съществените процесуални нарушения, такива не са допуснати
от въззивния съд при постановяване на решението и при проверката на
законосъобразността на НП.
Всяко едно от нарушенията е безспорно
доказано и установено и настоящата инстанция не намира за нужно да приповтаря
фактическите и правни изводи, тъй като намира ,че материалния закон е приложен
правилно още от АНО.
Възражението ,че приетите за нарушени
норми са бланкетни и АНО не е обвързал дължимото поведение на водача не е
основателно. Сочените за нарушени разпоредби не само не са бланкетни/
препращащи/,а визират дължимо от водача поведение правилно да използва
тахографа като въвежда точно периодите на почивка, управление или друга работа.
Както аналитично и правилно е установил РРС това задължение на база писмените
доказателства не е изпълнено от касатора ,поради ай-малко, че в момента на
проверката при движение на управляваното от касатора ППС, той не е бил в
почивка , тъй като всички превозни документи установяват период на движените,
т.е работа.Безспорно е установено ,че представената карта на водача е с изтекъл
срок на валидност. В атакуваното решение на районния съд са изложени подробни
мотиви по каква причина нарушението не може да се приеме за маловажно, като
изрично е посочена съответната норма и настоящата инстанция напълно е съгласна
с изложените правни съображения.
Касационният
съд намира оспорваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна и
недоказана – да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 659/12.10.2023 г. по АНД №
1576/2023 г. по описа на РС - Русе
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.