Р Е Ш Е Н И Е
№………………/………. 2020 година,
гр. ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, Втори
касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА
ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
в съдебно заседание, проведено
на 19.12.2019г., при секретаря
Наталия Зирковска с участието на прокурора С. Иванов, изслуша докладваното от
Председателя касационно административно-наказателно дело № 2995/2019 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община
Варна против Решение № 1713/09.09.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 371 по
описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав, за 2019 година.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на
решението поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с описанието на нарушението. Изложени са
съображения за категорично изложени обстоятелства, които обосновават
приложената от наказващия орган правна разпоредба, които правят неоснователен и
извода на съда за нарушено право на защита на наказаното лице. Искането е обжалваното
решение да бъде отменено, като бъде потвърдено отмененото с него наказателно
постановление.
Ответницата П.Р.А., чрез процесуален
представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав, преценявайки
обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно,
съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 от АПК, за да се произнесе, взе предвид:
Касационната жалба е депозирана от
надлежна страна, в законния срок, поради което производството е допустимо и
съдът дължи произнасяне по същество.
С решението от 09.09.2019 година въззивният
съд отменя издаденото от Зам. Кмета на Община Варна Наказателно постановление №
451/17.12.2018 г., с което на П.Р.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183,
ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1
от същия закон.
Въз основа на събраните по делото
доказателства районният съд приема за установено, че при изпълнение на
служебните си задължения 05.11.2018 г. около 1,30 ч., полицейски служители от
„Общинска полиция“ - Варна установяват, че лек автомобил АУДИ с рег. № У 4706
АТ, е паркиран в гр. Варна на платното за движение на ул. „Кавала“ до №42, пред
намиращ се там гараж. Констатираните факти са квалифицирани като
административно нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата и на водача е наложена глоба, като е съставен фиш. След предявени
възражения и изготвена докладна записка, в която е посочено, че автомобилът е
бил паркиран на ул***, на пътното платно, с което е създавал пречки и
затруднения в движението на останалите участници, фишът е анулиран и срещу
водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение, отново
квалифицирано по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. На 17.12.2017 година с наказателно
постановление, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на П.А. е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 лева.
Районният съд отменя наказателното
постановление като приема, че в производството по издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен
материалния закон. Съдът преценява, че в акта за установяване на
административно нарушение липсва описание на съставомерни елементи на
нарушението по чл.98, ал.1, т. 1 от ЗДвП – посочено е само, че лекият автомобил
е паркиран на пътното платно, което само по себе си не представлява състав на
административно нарушение. Едва в хода на съдебното следствие актосъставителят В.
свидетелства пред съда, че, според него, паркиран по този начин, автомобилът на
Пл. А. е пречел на движението на останалите участници в движението. В допълнение съдът сочи, че от показанията на
актосътавителя П. В. и на колегата му Л.
Ч., свидетел при установяване на нарушението, се установява, че автомобилът на
Пл. А. е бил паркиран на пътното платно пред гараж, което от обективна страна
изпълнява състава на нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, каквото обвинение
не е повдигнато.
Касационният състав намира решението на
районния съд постановено при правилно приложение на закона.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на
решението. Нормата на чл.220 от АПК установява забрана за нови фактически
установявания в хода на касационното производство, с оглед на което в
настоящото производство съдът следва да преценява прилагането на материалния
закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Според приложената от административно-наказващия
орган разпоредба на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, престоят и паркирането са
забранени на място, където превозното средство: 1) създава опасност или 2) е
пречка за движението, или 3) закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал. Анализът на нормата сочи на три възможни форми на
изпълнителното деяние на нарушението. Ето защо в АУАН, с който се поставя
началото на административнанаказателното производство фактите следва да бъдат описани
коректно и в достатъчна степен да описват белезите на изпълнителното деяние.
Доводът на касатора за неправилност на
извода на ВРС, че в конкретния случай е било налице основание за ангажиране
отговорността на Пл. А. за друго нарушение на ЗДвП, настоящият касационен
състав преценява като ирелевантен за правилността на оспорения съдебен акт.
Съдебното производство пред въззивната инстанция има за цел установяване законосъобразността
на оспореното пред него НП с оглед на описаните в него факти и обстоятелства и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна
норма, което в случая е сторено. Обстоятелството, че съдът е коментирал в
мотивите към решението си и вероятността за наличие на други нарушения на ЗДвП
не представлява съществен порок на съдебния акт, поради което не е основание за
отмяната му като неправилно.
При служебната проверка на обжалваното
решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, касационният състав не намира основания за неговата отмяна.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1713/09.09.2019
год., постановено по н.а.х.д. № 371/2019 год. на Варненския районен
съд, ХХІІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.