Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИ***
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 9563 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 23900 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 43526/2016 г. по описа на СРС, 38 с-в е осъден
Е.Б.Н., ЕГН с адрес *** да заплати
на Ю.С.Д. ЕГН ********** от същия адрес етаж първи апартамент 19, на основание чл.45 ЗЗД сумата 705.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди и
400.00 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди причинени през 2015год., ведно със законната лихва от
02.08.2016год. до издължаване, както и 1284.00 лева разноски по компенсация за исковото и
обезпечителното производства.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са уважени исковете по
чл.45 ЗЗД, е депозирана въззивна
жалба от ответника Е.Б.Н. с
излагане на доводи, че решението в обжалвана част
е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, при непълнота на доказателства и
необоснованост.
Моли за отмяна на
постановеното решение в посочената обжалвана част, тъй като не дължи посочените суми. Заявява, че вреди в имота на ищеца са били причинени
от наводнения, които произтичат от състоянието, в което се намира сградата-теч
от покрива на панелния блок. В случая, районният съд е приел неправилно, че
вредите в имота на ищеца се дължат на неговото поведение като собственик на
съседен имот без да съобрази, че наводнение в сградата е имало много пъти през
годината.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Ю.С.Д., в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че постановеното решение в частта на уважаване на исковете по
чл.45 ЗЗД е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Моли за потвърждаване на решението на СРС в посочената обжалвана
част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата
предмет, приема следното:
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Чрез приетата в проведеното производство за обезпечаване на доказателства по гр.д.№ 60826/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в /приложено към настоящето производство/ СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че констатираните при извършения оглед на 09.02.2016 г. повреди в апартамент № 19, находящ се в град София, ж.к. ********се дължат на повреди в хоризонтална водопроводна инсталация /минаваща по стената между банята и кухнята/ в апартамент № 22, находящ се в град София, ж.к. ********собственост на ответника. При огледа е констатирано, че извършения ремонт на тази водопроводна инсталация в периода 2012 -2013 г. е некачествен-лошо изпълнена връзка на водопровода на ап.№ 22. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез показанията на Р.Д., която сочи, че през 2015 г. е възникнал друг теч след като в съседния имот е бил извършен ремонт от предишни течове. Тези обстоятелства се потвърждават и от извършеното термографско обследване, за което е съставен протокол на 22.07.2015 г. –приложен по делото на л.19 от делото на СРС.
При така установените
факти въззивният съд намира за доказано по делото, че повредите в съсобствения
на ищцата апартамент се намират в причинна връзка с противоправно бездействие на
ответника /собственик/, изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за
отстраняването на теч в жилището, за което същият отговаря по реда на чл.45,
ал. 1 ЗЗД.
Това налага приемането
на извод, че част от уврежданията в имота на ищцата са настъпили вследствие
бездействието на ответника да отстрани неизправности на канализационни тръби и
теч в баня с тоалетна в апартамента находящ се на втори етаж, което е причинило
теч на вода и увреждания в имота на ищцата.
Неоснователен при това се
явява поддържаният във въззивната жалба довод, че по делото не е установено, че
именно ответника със свое противоправно поведение е причинил вредите в имота на
ищцата. Правопораждащият вземанията на ищцата фактически състав на чл. 45 ЗЗД е
изпълнен във всичките си елементи, поради което и исковете за ангажиране
деликтната отговорност на ответника са доказани в своето основание, а от
заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза и показанията
на свидетеля Р.Д. се установяват
повреждания на имота на ищцата в резултат на теч предизвикан неизрядната в
техническо отношение канализация на апартамента на ответника.
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява неоснователна.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 200.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение за СГС /л.12 по делото на СГС/.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23900 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 43526/2016 г. по описа на СРС,
38 с-в, в частта, с която е осъден Е.Б.Н., ЕГН с адрес *** да заплати на Ю.С.Д.
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.45 ЗЗД сумата 705.00 лв.- обезщетение
за имуществени вреди и 400.00 лв. -обезщетение за неимуществени вреди причинени
през 2015год. вследствие бездействието на ответника да отстрани неизправности
на канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в собствения му апартамент №
22, находящ се на втори етаж в сградата с адрес град София ж.к. **********,
което е причинило теч на вода и увреждания в имота на ищцата, ведно със
законната лихва от 02.08.2016год. до издължаване, както и в частта на
разноските.
ОСЪЖДА Е.Б.Н., ЕГН с адрес *** да заплати на Ю.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 200.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.