РЕШЕНИЕ
№ 1440
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.02.2021г., постановено по гр.д. № 46952/2019г. на СРС,
ГО, 166 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, че ответницата М.
СТ. К. дължи следните суми: сумата от 414, 24 лева представляваща стойност
на доставена топлинна енергия през периода от м.04.2016г. до 30.04.2018г. в
недвижим имот – магазин № 6, находящ се в гр. София, ул. *******, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, с която сума ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и сумата от 16, 94 лева –
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2016г. до
30.04.2018г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за
главница за разликата над сумата от 414, 24 лева до пълния предявен размер
от 836, 85 лева и за разликата над сумата от 16, 94 лева до пълния предявен
размер от 34, 22 лева, както са отхвърлени изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 от
1
ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 148, 75 лева - законна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.05.2016г. до
30.04.2019г. и мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на 7 лева за периода от 30.05.2016г. до 30.04.2019г. г.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответницата М. СТ. К., в която са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че спорът е решен
тенденциозно в полза на ищцовото дружество, тъй като не са разгледани
всички наведени от ответницата възражения срещу основателността на
предявените искове. Счита, че е била лишена от право на защита, не били
уважени исканията й за отвод на вещите лица и за спиране на делото поради
установеното ползване на документ с невярно съдържание. Същевременнно
по делото не били ангажирани доказателства, че процесната сграда е била
топлофицирана. На следващо място, неправилно било произнасянето на съда
и по повод искането на ответницата за привличане на трето лице-помагач –
бившият наемател на процесния имот, който се е отоплявал с климатици.
Недоказана била и реалната кубатура на имота, по отношение на който са
начислявани претендираните суми. С оглед изложеното е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрешната страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца,
с източник – неоснователно обогатяване.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
първоначалната ответница В.Г.В. е починала в хода на процеса, като е
2
оставила наследници по закон - конституирания ответник М. СТ. К. /дъщеря/
и В.В.К. - низходящ по право на заместване на починалия преди нея син,
които са наследили имуществата и задълженията на починалата ответница
при равни квоти. Посочено е, че за исковия период първоначалната ответница
се е легитимирала като носител на правото на ползване върху 99/100 ид. части
от процесния имот, а ответницата М.К. е била собственик на целия имот. Въз
основа на представените по делото писмени доказателства - протокол от общо
събрание на собствениците в сградата е приел, че имотът се намира в сграда
в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинната
енергия e извършвано по система за дялово разпределение. Въз основа на
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза е прието, че
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби, като е начислявана единствено топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация и за битово горещо водоснабдяване въз основа на
служебен разход за топла вода на един брой потребител при норма 140 литра
на потребител за денонощие. Посочено е, че ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, какъвто в случая не бил
представен. В мотивите на първоинстанционното решение са развити
съображения, че доколкото наследодателят на ответника през исковия период
е бил ползвател на 99/100 ид.ч. от процесния имот, формалната житейска
логика налага извод, че ответникът или лица, на които същият е предоставил
ползването на имота, е потребявал доставяното количество топлинна енергия
през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Фактът, че първоначалният ответник, закупувайки имот за небитови нужди и
запазвайки правото си на ползване след прехвърлянето му, потребява
топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от
договорна връзка с „Т.С.“ ЕАД, но не и от задължението да заплати реално
консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По
тези съображения е направен извод, че ответницата дължи заплащане на ½
част /съответна на притажаваната от нея квота от наследствената маса/ от
стойността на доставената, но незаплатена в имота топлинна енергия и ½ част
3
от стойността на предоставената от третото лице-помагач услуга дялово
разпределение. Претенциите за обезщетение за забава върху двете главница
са отхвърлени по съображения за липса на доказателства за поставянето на
длъжника в забава.
Настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част
е неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в
кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от
двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между
обедняването и обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са
последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да
произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се
решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е
пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този
смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
ищеца. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
4
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след
покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с
която неоснователно се е обогатил ( в този смисъл р ешение № 4/23.01.2009 г.
по гр. д. № 5382/2007 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. ; т. 4 и т. 5 от П ПВС №
1/28.05.1979 г.; ТР № 82/28.02.1975 г. по гр. д. № 74/1974 г. по описа на ОСГК
на ВС и др. ).
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е обусловено
от установяването на следните елементи – 1/. имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на
правата на обеднелия ищец.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е
да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на
процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански
нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно
правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно
основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/,
стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил
ответника да плати сумите. Ответникът следва да докаже своите възражения,
включително че е погасил процесните вземания.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда
до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на
обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
5
между двете страни. Следователно, основателността на предявения иск се
предпоставя от установяването на следните факти: 1/. реално доставена
топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване, в
смисъл на обитаване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна
топлинна енергия.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване
на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай,
че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010г. по
гр.д. № 941/2009г. на ВКС, ГО, ІV ГО/. В настоящия случай ищецът твърди,
че първоначалният ответник В.В. си е спестила разходи за доставената и
ползвана от нея топлинна енергия в процесния имот, на който последната е
била вещен ползвател. От представения по делото договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 02.10.2009г., обективиран в нотариален акто
№ 40, том III, дело № 445/2009г. се установява, че на 02.10.2009г. В.Г.В. и М.
СТ. К. са придобили процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
“******* и представляващ магазин № 6, при следните квоти – В.Г.В. - 99/100
ид. части и М. СТ. К. - 1/100 ид. части. С договор от 20.12.2011г. за
прехвърляне на идеални части от съсобствен недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 60, том
IV, рег. №, дело № 512/2011г., се установява, че В.В. е прехвърлила на М.К.
собствените си 99/100 ид.ч. от процесния недвижим имот срещу
задължението на приобритателя да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя, като прехвърлителката си е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху идеалните части. По тези съображения
се налага извод, че по правило за възникналите във връзка с ползването на
вещта задължения отговаря лицето, в чиято полза е учредено вещно право на
ползване доколкото именно носителят на вещното право на ползване
упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за
разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/. След смъртта на вещния
ползвател на 22.01.2020г. наследствената маса като съвкупност от права и
задължения е преминала върху нейните наследници по закон – ответницата
6
М.К. /дъщеря/ и В.В.К. /внук, по право на заместване на починалия преди
наследодателката нейн син В.С. К./ при равни квоти /чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1
от ЗН/. Обстоятелствата относно настъпилото законово наследствено
правоприемство между В.В. и посочените две лица се установява от приетото
по делото удостоверение за наследници от 23.06.2020г., издадено от СО –
район Средец.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се
регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.)
"потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима
за процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответницата.
Безспорно е по делото, че процесният топлоснабден имот е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови
нужди, доколкото представлява магазин. С оглед на това топлоснабдяването
на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз
основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно
предприятие и клиент а на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите,
в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът
7
между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия - по арг.
от чл. 150 ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за
небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на
писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба
на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за
небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
В случая наследодателката на ответницата има качеството на небитов клиент
на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е
действителен сключеният от нея договор за продажба с топлопреносното
предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото
доказателства относно нуждите, които задоволява имотът, така и от анализа
на дефинитивните разпоредби на понятията за " небитов клиент " и " битов
клиент ", който съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР
на ЗЕ, както в отменената редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в
действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект ( физическо
или юридическо лице ) и нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови - по арг.
на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са
нуждите, за които се ползва/купува енергия. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ сочи
единствено кои са клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, но не и как следва да се уредят отношенията
между клиентите и топлопреносното предприятие, което е предвидено
именно в чл. 149 - 153 ЗЕ.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е
бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в
предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду
им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба
8
на топлинна енергия за небитови (стопански ) нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Предвид изложеното и при липсата на
писмен договор въззивният съд приема, че между страните не е възникнало
валидно облигационно отношение и ищецът може да търси претендираните
суми с иска по чл. 59 ЗЗД.
Релевантно за делото с оглед правния характер на предявените искове е
дали наследодателката на ответницата е ползвала имота лично през
процесния период. Това е така, защото само ползвайки го би могла да се
обогати със стойността на топлинната енeргия, потребена в него, съответно
със стойността на възнаграждението за дялово разпределение.
В конкретния случай по делото не е доказано, че именно
първоначалната ответница В.В. е ползвала доставяната до
имота топлинна енергия през процесния период, съответно, че се е обогатила
неоснователно със спестяване на разходите за заплащането за сметка на
ищеца. В срока за отговор на исковата молба ответницата изрично е оспорила
да е задължено лице за заплащане на претендираните от ищеца вземания,
включително и по съображения, че имотът е ползван от трето лице въз основа
на договор за наем. В тежест на ищцовото дружество е възложено да
установи по реда на пълното и главно доказване всички елементи на съдебно
предявеното вземане, включително и обстоятелството, че през процесния
период именно първоначалната ответница В.В. е ползвала имота, съответно
че тя е консумирана доставената в него топлинна енергия.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД не е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик или вещен
ползвател на топлоснабдяван имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно
и главно доказване, че насрещната страна реално е ползвала топлинна
енергия. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
9
установяване на този релевантен спорен между страните факт, съдът следва
да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата
хипотеза това означава, че съдът приема, че наследодателката на ответницата
не е консумирала топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо
водоснабдяване, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване. При така установеното се налага извод, че
не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва
обогатяване от страна на ответника, поради което предявеният иск е
неоснователен.
Исковете за неоснователно обогатяване в размер на стойността на
дяловото разпределение на топлинна енергия са обусловени от изхода на
делото по исковете за стойността на потребена та топлинна енергия, поради
което и доколкото последните въззивният съд приема за неоснователни, то
неоснователни са и исковете за неоснователно обогатяване в размер на
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
извършвано за процесния имот.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
се отмени в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивницата следва да се присъдят сторените по делото разноски за
държавна такса в размер на 25 лева за държавна такса.
Предвид изхода на делото първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на “Т.С.”
ЕАД съдебни разноски в първоинстанционото исково и в заповедното
производства.
В полза на ответницата следва да се присъди допълнително сумата от
още 293, 94 лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
10
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20049952 от 22.02.2021г., постановено по гр.д. №
46952/2019г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, В ЧАСТТА, в която са
уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.
СТ. К. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на сумата от 414, 24 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.04.2016г. до 30.04.2018г., в недвижим имот – магазин № 6, находящ се в
гр. София, ул. *******, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца и за установяване съществуването на вземане в размер на
16, 94 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.04.2016г. до 30.04.2018г., с която ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, както и В ЧАСТТА, в която ответницата е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД съдебни разноски в исковото и в заповедното
производство в пълен размер и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******
срещу М. СТ. К., ЕГН **********, гр. София, жк “******* /конституирана по
реда на чл. 227 от ГПК в качеството на законен наследник в правата на
починалата в хода на висящото исково производство ответница В.Г.В., ЕГН
**********/ обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за
сумата от 414, 24 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. в недвижим имот –
магазин № 6, находящ се в гр. София, ул. *******, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане и за сумата от 16, 94 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 29711/2019г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
11
управление гр. София, ул. ******* да заплати на М. СТ. К., ЕГН **********,
гр. София, жк “******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК допълнително
сумата от още 293, 94 /двеста деветдесет и три лева и 94 ст./ лева – съдебни
разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 25 /двадесет и пет/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение:
Не споделям становището на мнозинството от състава, че ищецът по иска по чл.
59 ЗЗД за заплащане на стойност на ползвана без договор топлинна енергия следва да
доказва, че ответника фактически е ползвал съответния топлоснабден имот, в хипотеза
в която по делото е доказано, че ответника е собственик или притежава вещно право на
ползване върху съответния имот.
Считам, че в тази хипотеза не е необходимо топлопреносното предприятие да
доказва фактическо ползване на имота, съответно енергията от ответника, доколко се
предполага, че собственика владее и ползва вещите си. Още повече в случая в полза на
праводателката на ответницата (и първоначална ответница) е било учредено вещно
право на ползване, а такова право се учредява с цел фактическо ползване (чл. 56 ЗС)
или извличане на граждански плодове.
Фактическо ползване подлежи на доказване само при липса на доказателства
ответника по иска да притежава вещни права върху съответния имот.
С-я Д. Ковачев
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12