Решение по дело №12071/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 04.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                              мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ                                                    

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12071 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 181094/26.07.2017г. по гр.д. № 65598 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 126-ти състав „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център е осъдено да заплати на „С.С.” ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: адв. И.М.,*** сумите на основание и в размер, както следва: на основание на чл. 55, ал.1 пр. 3 и чл. 86  от ЗЗД сумата от 22 226,11лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2016г., до окончателното й изплащане, представляващи платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителна мрежа за периода от от 01.09.2012г. до 30.06.2013г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2991лв., представляващи съдебни разноски по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5118358/07.08.2017г. от ответника по исковете - „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че е предоставил на ищеца достъп до електроразпределителната си мрежа през периода и платената сума е дължима. Сделката била възмездна и отмяната на Решението на ДКЕВР за определяне цената не водела до отпадане на основанието за плащане. Основанието било предоставената услуга по валидна облигационна връзка между страните. Договорът бил с периодично изпълнение и развалянето му нямало обратно действие. Дори да се приемело обратното, то правилото по чл. 55 от ЗЗД изисквало връщане на разменените престации, тоест ответникът имал право да задържи стойността на предоставената услуга. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият-ищец  по исковете- С.С.” ЕООД, ЕИК ********, в предоставения срок е оспорило жалбата. Посочило е, че обжалваното решение е правилно. Събраните доказателства установявали плащането на процесната сума като временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа, но в последствие Решението за определянето на тази цена било отменено, действието на решението на ВАС било с обратно действие поради което и основанието за плащането на сумата отпаднало. Свободата на договаряне на страните по сделката била ограничена, като цената за достъп се определяла от КЕВР. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8024234/17.11.2016г. на С.С.” ЕООД, ЕИК ******** срещу „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 55, ал.1 пр. 3 и чл. 86  от ЗЗД сумата от 22 226,11лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2016г., до окончателното й изплащане, представляващи платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителна мрежа за периода  от 01.09.2012г. до 30.06.2013г., както и разноските по делото. Навело е твърдения, че на 20.06.2012г. с ответника сключили договор  за използване на разпределителната мрежа на ответника от ищеца като производител на електрическа енергия за обект фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л.”, а на 22.06.2012г. ищецът сключил с „Ч.Е.Б.”АД договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от същата централа. Заявил е, че за процесния период платил на ответника сумата от 22226,11лв. за достъп до мрежата му по временните цени за същото по т. 10 от Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, но в последствие тази цена била отменена с Решение на ВАС, поради което и платеното било на отпаднало основание.

Ответникът -„Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********,, в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че действително с ищеца сключили договора на 20.06.2012г. и ищецът му платил за процесния период сумата от 22 226,11лв. за достъп до мрежата, ответникът през процесния период изпълнил задълженията си по договора, поради което и платената от ищеца сума имала основание. Договорът между страните бил възмезден, той продължавало да обвързва страните, поради което и основанието за плащането на сумата не било отпаднало.  Отмяната на решението на ДКЕВР за цената на достъп не водела до отпадане на основанието за плащането й. Дори да се приеме, че договорът е развален, той бил с периодично изпълнение и развалянето нямало действие за минало време. Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните договор разрешения за ползване от 12.06.2012г., издадени от ДНСК, съгласно които С.С.”ЕООД е собственик на фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л.” и същата е въведена в експлоатация на 12.06.2012г.

По делото е приет неоспорен от страните договор № 246 от 22.06.2012г., носещ подпис за страните по него, съгласно който ищецът е сключил с Ч.Е.Б.”АД договор със срок до 12.06.2032г. за изкупуване на произведената електрическа енергия фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л..

По делото е приет неоспорен от страните договор № **********/20.06.2012г., носещ подпис, положен за страните по него, съгласно който ответникът се е задължил да осигури на ищеца достъп до собствената си електроразпределителна мрежа за произведената електрическа енергия фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л.срещу задължение на ищеца да заплаща цена за достъпа, утвърдена от ДКЕВР.

По делото е прието Решение  Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно т. 10, раздел ІІІ от което  считано от 18.09.2012г. временната цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.”АД без ДДС за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30  kWp до 200 kWp, които са въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012г. до 30.06.2012г. е в размер на 221,29лв./МВтч.

По делото са приети неоспорени от страните  фактури, издадени ежемесечно в периода от 30.09.2012г. до 30.06.2013г. от ответника на ищеца за достъп до електроразпределителна мрежа, партидни листове от същия период, съгласно които ответникът е начислил на ищеца като дължими сумата от общо 22 226,11лв. с включен ДДС за достъп до електроразпределителната мрежа, произведена от фотоволтаичната централа на ищеца при единична цена от 221,29лв./ МВтч. без ДДС.

По делото са приети неоспорени от страните Решение № 4659/30.04.2013г. на ВАС по дело 13239/2012г., Решение № 8733/17.06.2013г. по адм.д.№ 6086/2013г. на 5-членен състав на ВАС, с които е отменено Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, т. 10, раздел ІІІ за определяне считано от 18.09.2012г. на временната цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.”АД за енергия, произведена от фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30  kWp до 200 kWp, които са въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012г. до 30.06.2012г.,  в размер на 221,29лв./МВтч. без ДДС.

С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че ищецът е платил на ответника процесната сума като цена за достъп до елетроразпределителна и преносна мрежа на ответника за процесния период.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно чл. 55, ал.1 пр. 3 и чл. 86 от  ЗЗД – за връщане на платени на отпаднало основание суми.

За да се уважат така предявените  искове в тежест на ищеца по делото  е да установи, че е платил  процесните суми и към момента на извършване на плащането е имало основание за същото, но в последствие същото е отпаднало.

При така депозирания отговор в тежест на ответника е да докаже, че основанието, на което  е извършено плащането съществува.

По делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на на фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л.”, въведена в експлоатация на 12.06.2012г., че на 20.06.2012г. страните са сключили договор, с който ответникът се е задължил да предоставя на ищеца достъп до електроразпределителната си мрежа за произведената от тази централа енергия, както и че ищецът ще му заплаща възнаграждение по цени, определени от ДКЕВР, ищецът за процесния период е платил на ответника сумата от 22 226,11лв. за достъп до мрежата и такъв е бил осигурен от ответника, като цената е била определена съобразно Решение  Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, т. 10, раздел ІІІ.

Спорен въпрос по делото е дали основанието за плащане е отпаднало.

Съгласно чл. 38 вр. с чл. 30, ал.1, т. 13 от ЗЕ КЕВР разполага с правомощие да осъществява регулаторна дейност по отношение на цената на достъп до електропреносната и електоразпределителната мрежа, включително и временната цена за същото – аргумент по чл. 32 от ЗЕ.  Влязлото в сила решение на административния съд, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е Решение № Ц-33/14.09.2012г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране , има обратно действие и с обратна сила отпадат разпоредените с него правни последици. Отменителното съдебно решение на ВАС съгласно чл.177, ал.1 вр. с чл. 183 от АПК има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в производството пред административния съд, като по аргумент от обратното на чл. 195 от АПК тази отмяна има обратно действие. Определените временни цени на достъп от ДКЕВР, решението за което е отменено от административния съд, следва да се счита че не са били определяни, а плащането им е лишено от основание. Отмяната на тези цени предпоставя задължение за връщане на платената цена на достъп, като платена на отпаднало основание. (В този смисъл Решение № 70/07.04.2017г. по т.д.№ 606/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 195/12.01.2017г. по гр.д.№ 2441/2015г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 155/11.01.2016г. по т.д.№ 2611/2014г. на ВКС, ІІ-ро Т.О. всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав).

В конкретния случай по делото се установи,  че ищецът е платил сумата на ответника като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника по цени, определени с Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила на 17.06.2013г. решение на ВАС, плащането е било преди отмяната на това решение, поради което и по съображения изложени по-горе, съдът приема, че така платената сума подлежи на връщане поради отпадане на основанието за плащането й.  Неоснователни са доводите на ответника, че задължението на ищеца за заплащане на достъпа до мрежата на ищеца не е отпаднало. Това задължение се поражда от сложен фактически състав, съдържащ в себе си частно-правен елемент и административно-правен такъв. Първият елемент е сключването на договор за достъп, който е задължителен съобразно разпоредбата на чл. 84 и чл. 104 от ЗЕ. Вторият елемент е решение за определянето на цената за достъпа от КЕВР. Липсата на някой от тези елементи обосновава извод, че не съществува задължение за плащане на достъп до мрежата на ответника. Определянето на цената е съществен елемент от задължението, като страните не разполагат със свобода да определят сами тази цена, независимо че тази цена става елемент от договорното им правоотношение. Правомощието за определянето на цената е предоставена на държавния енергиен регулатор и тя не може да бъде определена по друг начин. Правното действие на решението на регулатора обуславя правното действие на клаузата по договора за цената на достъпа. С оглед гореизложеното и като съобрази, че за процесния период не е имало валидно определена цена чрез законосъобразно решение на енергийния регулатор, то съдът приема, че съдържанието на договорената клауза за цена на достъпа не е било определено и платена сума за същото е била платена на отпаднало основание – отменено решение на ДКЕВР.

Неоснователни са доводите на ответника, че доколкото бил изпълнил задълженията си по договора, то не били налице основанията на чл. 82 и сл. от ЗЗД и не следвало да връща сумите. В случая предявените искове са за неоснователно обогатяване, а не за обезщетение за вреди от неизпълнен договор, поради което и с оглед на смесения фактически състав на задължението за плащане на цената, то изпълнението на ответника само по себе си не е достатъчно за да обоснове основание за задържане на сумата.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1300лв. разноски за възнаграждение за адвокат пред СГС. Възражението на въззивника за прекомерност на същото е неоснователно. Това е така, защото  размерът на това възнаграждение е съпоставим с минималния такъв по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и съответства на сложността на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181094/26.07.2017г. по гр.д. № 65598 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 126-ти състав   в обжалваната част.

  ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център да заплати на „С.С.” ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: адв. И.М.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1300лв. (хиляда и триста лева), представляващи разноски по делото пред Софийски градски съд.

Решение може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.