Р Е Ш Е Н И Е
№260678/15.10.2020г.
гр. Варна,15.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ състав в публично заседание на осемнадесети септември , през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2344
/ 2020 год.по описа на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена искова молба, заведена
във ВРС под рег. № 14 485/19.02.2020 год., уточнена с молба
от 26.2.2020 г. от ищеца С.Й.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез адв. К.М., със съдебен адрес:*** срещу ответното дружество :
З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К..
Предявеният иск е с цена 9 лева – частичен от основен в
размер 9 355,56 лв., с правно основание чл. 432 , ал.1
(нов) във вр.с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът С.Й.Г. основава исковата си молба на следните
твърдени факти и обстоятелства:
Ст.Г. сочи, че
притежавал в собственост л.а. марка „*“, модел „*“ с държавен контролен номер *,
който л.а. управлявал предимно в Република България.На
05.11.2019 г. около 17.30 часа в гр. Варна, ищецът твърди, че се движил по ул.
„*“ посока ул. „*“, когато бил блъснат от „*“ с ДКН *при следните
обстоятелства: На кръстовището на ул. „*“ с ул.“ *“, л.а. „*“ с ДКН *не спрял
на знак Б2 „Стоп“ и ударил ищеца. За
случая незабавно водачите на двете МПС-та се обадили на тел. 112, откъдето
изпратили екип на МВР. След запознаване със ситуацията, проверка на
документите, тест за алкохол (отрицателни проби) и установяване вината (без
спор) органите на МВР препоръчали съставяне на Двустранен констативен протокол.
На 06.11.2019 г., твърди Стр.Г., че бил уведомен застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, за което била образувана претенция №
**********/06.11.2019 г. Служител на ответника извършил оглед на автомобила,
като констатирал следните щети: предна врата лява - подмяна и боя; лайсна
предна врата лява - подмяна и боя; лайсна предна врата лява хром – подмяна;уплътняваща лента предна врата лява – подмяна; стъкло
предна лява врата – подмяна;колона средна лява - 3-та
степен и боя; панел заден ляв (калник) 3 врати - подмяна и боя; лайсна заден
ляв калник – боя; облицовка задна броня – боя; Ищецът заявява
в исковата си молба, че ответникът не оспорил механизма на настъпване и
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 744,44 лв. по лична банкова
сметка *** С.Й.Г.. След направено проучване за стойността на щетата в
оторизирани магазини за продажба на авточасти и сервизи за ремонт на
автомобили, ищецът и адвокатът му, обаче стигнали до заключението, че
застрахователното обезщетение не отговаряло на платеното такова.
Застрахователното обезщетение по средни пазарни цени твърди ищецът, че е в
размер на: предна врата лява - 2 800 лв.; лайсна предна врата лява-300 лв.;лайсна предна врата лява хром-350 лв.; уплътняваща лента предна
врата лява - 100 лв.; стъкло предна лява врата - 750 лв.; колона средна лява -
900 лв.; панел заден ляв (калник) 3 врати - 4 500 лв.; лайсна заден ляв калник
- 100 лв.; облицовка задна броня - 300 лв. (Всичко по т. 1 до
т. 9 - изброено по-горе - в размер на 10 100 лв. Към настоящият момент,ищецът предявява иск в размер на 9 лв. от основен в размер
на 9 355,56 лв., като това представлявал неплатеният остатък до средната
пазарна стойност на нанесената повреда. Предявеният иск пред Районен съд -
Варна изрично е посочил ищецът, че е предявен съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК съгласно, който потребителят може да предяви иск по настоящ или постоянен
адрес. Спорното правоотношение произтичало от договор за застраховка „Каско“
/вероятно в ИМ ищецът е допуснал грешка като не посочил „Гражданска
отговорност“/, а съгласно чл. 2, ал. 2 от , цитира
ищецът: „ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованите,
трето ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са
възникнали права по застрахователен договор. Посочената законова разпоредба
предвиждала изборна местна подсъдност, наред с подсъдността по чл. 105 ГПК,
като изборът бил предоставен на ищеца. В настоящия случай предявеният иск на
„ползвател на застрахователни услуги“, съгласно чл. 2, ал. 2 от КЗ, свързан с
упражненото право на изборна местна подсъдност по чл. 113 ГПК,обобщава
ищецът,че дерогира общата разпоредба на ГПК.В исковата
молба изрично е посочена съгласно нормата на чл. 127, ал. 4 банкова сметка: ***.
К.М., по който да бъде извършено плащането.Застрахователното
обезщетение е уточнил ищеца, че се претендира за нови оригинални авточасти,
като към посочената цена се включва стойността за труд, Д/М, тониране и камера
и цялото обезщетение се калкулира в размер на 9 355,56 лв.
Съобразно
наведените фактически твърдения в искова и уточителна молба, ищецът е отправил
следното искане по см. на чл.127 ал.1 т.5 ГПК до ВРС а
именно: Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде осъдено
ответното дружество З. „Б.И.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 9 лв.
представляващи частичен иск, както следва: Предна врата лява - частичен иск 1
лв. от основен иск 2 800 лв.; Лайсна предна врата лява - частичен иск 1 лв. от
основен иск 300 лв.; Лайсна предна врата лява хром - частичен иск 1 лв. от
основен иск 350 лв. Уплътняваща лента предна врата лява -
частичен иск 1 лв. от основен иск 100 лв.; Стъкло предна лява врата - частичен
иск 1 лв. от основен иск 750 лв.; Колона средна лява - частичен иск 1 лв. от
основен иск 900 лв.; Панел заден ляв (калник) 3 врати - частичен иск 1 лв. от
основен иск 3 755,56 лв.; Лайсна заден ляв калник - частичен иск 1 лв.
от основен иск 100 лв.; Облицовка задна броня - частичен иск 1 лв. от основен
иск 300 лв. - за обезщетение на имуществени вреди по собствения на ищеца
автомобил(* * с ДКН *), причинени в резултат на
застрахователно събитие - ПТП от 05.11.2019 г., причинено по вина на виновния
водач, управлявал л.а. „*“ с ДКН *, застрахован към датата на ПТП в З. „Б.И.“ по силата на полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG/02/119000511944,
с валидност от 14.02.2019 г. до 13.02.2020 г., като същата е била валидна към
датата на събитието, от основен иск в размер на 9 355,56 лв., както и законната
лихва върху присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.02.2020 год.до окончателното плащане на
обезщетението,на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото
съдебно - деловодни разноски, включително и заплатени адвокатски хонорари.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил
доказателствени искания за събиране на доказателства.
Ответникът от своя страна, в депозирания в срока по
чл.131 ГПК отговор на искова молба, чрез адвокати В. А.от
САК и С. С.от ВАК изразява следното становище по предявената искова молба:
1. Ответното
дружество счита, че подадената искова молба е нередовна, а предявените искове -
недопустими и по същество неоснователни, необосновани, недоказани и завишени по
размер, поради което оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.Съображенията на
ответника–застраховател изложени в отговора са следните: В обстоятелствената
част на исковата молба се твърдяло, че на 05.11.2019 г., около 17:30 часа,
ищецът, управлявайки собствения си лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *се движел по
ул. „*“ посока ул. „*“, когато на самото кръстовище е настъпило ПТП с друг
автомобил марка „*“ , с ДКН *, управлявано от Р. М. Х..
Във връзка с процесното ПТП между страните бил подписан Двустранен констативен протокол за ПТП, като за виновен е записан водача на „*“,
с ДКН *Р. Х.. Във връзка с горното ищецът твърдял, че уведомил ответното
дружество за настъпилото ПТП, с което е била образувана щета №
**********/06.11.2019 г., като на ищеца било изплатено от застрахователя сумата
от 744,44 лв., като застрахователно обезщетение. Недоволен
от изплатеното застрахователно обезщетение ищецът предявил исковата си
претенция с настоящата молба.
Становището на ответника по допустимостта на предявените
искове е следното: 1. На първо място, счита ответното дружество, че не е
дало повод за завеждане на настоящото дело.Исковете
предмет на настоящето съдебно производство са предявени по реда на чл.432, ал.1
от КЗ, като съответно за тях били относими нормите на Кодекс за застраховането
обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила
от 01.01.2016 год., тъй като отговорността на ответника се претендирала на
основание полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ BG/02/11900511944
валидна към датата на събитието. При действието на Кодекс за застраховането
обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г. в сила от 01.01.2016 год., била предвидена
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск (чл. 432, ал.
1, чл. 493, вр чл. 380 ) на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на
МПС, уредена в нормата на чл.498, ал.3 от КЗ. Тази норма обвързвала
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Ответникът твърди, че се касае за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ
с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства. Следователно,
изтичането на рекламационния срок за ответника е предпоставка за възникването
на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. /В тази насока ответникът се позовава на
определение №29711 от 15.11.2017год. на СГС по гр.дело
№7479/2017год., определение №165 от 24.03.2017год. по ч.т.дело №306/2017год.
ТК, II Т.О. на ВКС/. С
оглед тези възражения ответникът счита конкретно исковете за „процесуално
недопустими“, поради което и извежда извода, че производството следва да бъде
прекратено.2. Становището на ответника по редовността на исковата молба е
следното:Според ответника исковата молба е нередовна –
т.к.не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и ал. 4 ГПК,
поради което моли, съдът да остави производството по делото „без движение“, по
следните съображения: Исковата молба не отговаряла на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата,
на които се основа искът. Повод за тази позиция дава
безспорно наложеното изискване на закона, ищецът да посочи фактическите
обстоятелства, на които се основава искът и които позволяват да се
индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято
защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин, за да може
ответникът да има достатъчно информация и да може да изрази становището си
по иска и да направи съответни възражения. В този
смисъл ответникът препраща към мотивите на ВКС, изложени в следните актове : Определение № 75 от 23.03.2016год.
по т. д. № 1310/2015год., II т. о. и
Определение № 616 от 16.08.2010год. по ч. т. д. № 455/201Огод., II т. о. В исковата
молба ищецът, според ответника, изключително неясно и съвсем кратко описвал
„фактическа обстановка и механизма на ПТП“. С оглед на това,
счита ответникът, че в същата не бил описан изобщо механизмът на настъпилото
ПТП, липсвали подробности за скоростта на движение на двете МПС, мястото,
където настъпило твърдяното ПТП, пътната обстановка и знаци, на какво
разстояние един от друг били двете МПС, маневрите, които били предприети от
водачите преди и по време на твърдяното ПТП, изобщо липсвало каквото и
да е посочване на релевантни за спора факти и
обстоятелства. Абсолютно нередно за ответника е той да извлича и да предполага
каква е твърдяната фактическа обстановка от ищеца единствено на
база представен от него Двустранен констативен
протокол за ПТП от 05.11.2019г., който протокол ответното дружество оспорва
изцяло, на основания, подробно посочени по-долу в настоящия отговор. Също така,
от страна на ищеца били изложени голословни твърдения, че „сумата, необходима
за възстановяване на автомобила е в размер на 9355,56 лв.“, без горните да били
подкрепени с каквито и да било доказателства (например
оферти или становища от така „проучените“ сервизи). Непосочването на горните
обстоятелства без съмнение не позволявало на ответника да вземе становище и да
възрази по исковете в тази им част, респ. да заеме
позиция и по направените доказателствени искания, най-вече свързаните с
назначаването на автотехническа експертиза. Счита, че с
това е нарушено правото на защита на ответника в процеса. Поради липсата на
пълно изложение на релевантните за спора факти и формулиране на ясен петитум, се твърди че ответното дружество не може да
упражни правото си на защита в процеса. Отделно от горното ответникът твърди,
че е налице ясно изразено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и
т. 5 ГПК а практиката на ВКС в тази връзка била
еднопосочна. В Решение № 24 от 16.05.2016год. по гр. д. № 5335/2015год. на Върховен касационен съд, Второ
гражданско отделение се казвало, че „при обективното или субективно съединяване
на исковете за надлежното упражняване право на иск законодателят изисква всяка
една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно
- релевантните факти, на който основава правото си, и с ясен петитум, определящ
не само обема на търсената защита, но и рамката на защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като ответници по делото“.
Предвид гореизложеното, счита ответното дружество, че исковата молба е
нередовна, поради което, моли, съдът да я остави „без
движение“ за отстраняване на посочените недостатъци.3. Становището на ответника
по основателността на предявените искове е следното: Предявените искове за
ответното дружество са неоснователни, необосновани, недоказани и завишени по
размер, поради следните съображения: Оспорва се от ответника да е причинен
деликт от Р. Х., водач на лек автомобил марка „*“ с peг. № *,
застрахован при З. „Б.И. „АД . От представените с
исковата молба документи не се доказвало изобщо, „камо ли безспорно и
категорично деяние, неговата противоправност, виновността на дееца, причинна
връзка и настъпилите вреди“. Видно било за ответника, че не били налице
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Оспорва се и
твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие, както
и твърдяната причинно- следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени вреди. В
представения с исковата молба Констативен протокол, възразява ответника, че не
било посочено кой от водачите има вина за твърдените от ищеца имуществени
вреди. Нещо повече: без каквито и да било данни и доказателства, Р. М. Х.,
предварително бил обявен от ищеца, за виновният водач, станал причина за
настъпването на процесното ПТП.Оспорва се от ответника
и законосъобразността на издадения на 05.11.2019г. Констативен протокол.
Ответникът намира, че същият бил издаден в нарушение на материалния закон.
Редът за съставянето на протоколи за ПТП бил строго уреден в Наредба № 1з - 41
от 12.01.2009год. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд (загл. Изменено ДВ, бр. 19 от
2017год.). В чл. 2, ал. 1 от Наредбата лимитативно били изброени
видовете протоколи, които се съставят за настъпило ПТП: 1. констативен протокол
за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. двустранен
констативен протокол за ПТП. Отделно от посоченото
изчерпателно изброяване на протоколите за ПТП, очевидно съвсем не случайно,
твърди ответникът, че законодателят предвидил и специална норма, уреждаща
съставянето на протоколи за произшествията, при които
има материални щети. В чл. 4 от Наредбата било регламентирано, че: „При ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП - Приложение №2“, като се изготвя и
схема на ПТП от Органите на „Пътна полиция“ - МВР.В
настоящият случай, твърди ответникът, че въобще не бил съставен протоколът,
който съобразно посочената по-горе Наредба следвало да бъде съставен при
настъпването на ПТП с материални щети, камо ли подробна схема на ПТП, поради
което счита, че констативният протокол е невалиден и незаконосъобразен, тъй
като не отговарял на конкретните изисквания на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з -
41 от 12.01.2009 год. Горното било вярно и поради
обстоятелството, че между страните не е имало съгласие относно обстоятелствата,
свързани с произшествието - в протокола не било посочено кой е виновният водач,
станал причина за ПТП, не били посочени и видимите щети по превозните средства,
поради което страните следвало да уведомят органите на МВР, които да посетят
мястото на произшествието, с оглед съставянето на правилния и
законосъобразен за конкретния случай протокол. В тази връзка
ответникът оспорва и верността на представения като доказателство към исковата
молба Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.11.2019г., в частта му и по
отношение на съдържанието му, касаещо описания механизъм на настъпване на ПТП,
сочените в него обстоятелства и причини за ПТП, тъй като в конкретния случая не
бил съставен Констативен протокол за ПТП с материални щети, какъвто
следвало да бъде съставен при ПТП с наличие на материални щети, изпаднали от
МПС и при наличие на несъгласие между участниците относно обстоятелствата,
свързани с ПТП, а бил изготвен Двустранен констативен протокол за ПТП.Отделно от това, Двустранният констативен протокол,твърди
ответникът, че не отговарял и на изискванията на Наредба № 1з - 41 от
12.01.2009год., тъй като не бил съставен надлежно, пълно и съобразно посочения
в Наредбата образец -Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1. В протокола не били посочени
обстоятелствата относно ПТП, именно защото в образеца на Двустранния
констативен протокол за ПТП лимитативно били изброени случаите, при които
същият можел да бъде съставен. За конкретния казус - при твърдяно „изхвърчане“
на товар от движещ се автомобил, сочи ответникът /макар ищецът да не твърди
това/ не можело да бъде съставен такъв протокол Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1
от наредбата. Отделно от това, изключително неясно била начертана скицата на
пътната обстановка - без посочване на трасето на пътя, посоката на
автомобилите, позицията към момента на сблъсъка, пътните знаци, имената на
улиците или пътищата, не били посочени и видимите щети на
превозните средства. Също така, в констативния протокол били налице и
зачерквания и задрасквания, които водели до невалидност на същия. С оглед на
горното, счита ответника, че оскъдността на обективни данни за механизма на
процесното ПТП, водела до невъзможността да се установи по безспорен начин, че
твърдените повреди на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № *, собственост
на ищеца, били настъпили вследствие на процесното ПТП. Също така, ответникът
подчертава,че Двустранният протокол не представлява
достатъчно доказателство за обстоятелствата посочени в него, доколкото
представлявал частен свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила се
изчерпвала с визираното в чл. 180 от ГПК. Двустранният констативен протокол
като частен свидетелстващ документ не се ползвал с материална доказателствена
сила, а само с формална такава. С оглед това, следвало да се изследва наличието
на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния
констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на
произшествието. Поради горното, счита ответника, че представеният с исковата
молба Двустранен констативен протокол за ПТП не доказвал по никакъв начин
настъпилото ПТП и в частност не доказвал, че вредите на лек автомобил марка „*“,
модел „*“, с peг. № * били в следствие от действията на
лицето Р. Х., водач на лек автомобил марка „*“ с peг. № *,
застрахован при З. „Б.И.“ АД. Поради това, твърди ответникът – застраховател,
че някои от вредите по автомобила на ищеца били налице
преди датата на настъпване на процесното ПТП. Самостоятелно е направено и
възражение от ответника за съпричиняване на вредите от страна на увредения при
осъществяване механизма на ПТП, като твърди, че произшествието е настъпило по
изключителна вина на водача на лек автомобил марка „*“,модел
„*“ с peг. № *, тъй като
същият не се движил със съобразена с пътните условия и обстановка скорост, като
виновно с действията си нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал.2, чл. 21,
ал. 1, чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Ако били спазени всички посочени по-горе правила
на ЗДВП, според ответника не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат. Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по
т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за
настъпване на увреждането бил налице, когато увреденото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на
вредите или е допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването било без значение дали увреденият е
действал виновно. Поради горните доводи ответникът - застраховател, счита, че
са налице основания за намаляване на обезщетението на ищеца поради
съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетението следвало да
бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.Оспорва
се и размера на предявения иск за имуществени вреди, като счита същия за
недължим, респ. за прекомерен. Оспорват се и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.В условията на евентуалност и в случай, че бъде установено
настъпване на твърдените увреди вследствие на процесното ПТП,ответникът желае
ВРС да вземе предвид следното: Обезщетението, което се претендира не отговаряло
на действителната вреда, като била прекомерно и не се подкрепяло от
фактическата обстановка и представените доказателства по делото. Видно било съставения Опис на щета № 1, № 19100036998/06.11.2019
г., че след извършен оглед на процесния автомобил, били описани констатираните
щети по автомобила, а именно: 1.предна лява врата - за подмяна, 2. лайсна
предна врата лява - за подмяна; 3. лайсна предна врата лява хром - за подмяна;
4. уплътняваща лента предна врата лява - за подмяна; 5. стъкло предна
лява врата- за подмяна; 6. колона средна лява- за боя;
7. панел заден ляв - за боя; 8. лайсна заден ляв калник- за боя и облицовка
задна броня- за боя.Тъй като ищецът не бил представил
на застрахователя доказателства за отремонтиране на автомобила, фактура или
друг разходен документ, обезщетението следвало да бъде определено съобразно
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС,
приета с Наредбата по чл. 504 КЗ. Според нормата на чл. 499, ал. 2 дължимото обезщетение по риска „Гражданска отговорност“
не можело да надвиши действителната стойност на вредата и се определяло
съгласно Наредба 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане. Не били налице и данни процесния автомобил да бил в гаранционен
срок на употреба, което да налагало отремонтирането му в официален сервиз, при
цени на предоставяните там услуги значително, надвишаващи средните за пазара
или поставянето на автомобила на оригинални части, надвишаващи в пъти
стойността на нови алтернативни части, които могат да бъдат поставени на
автомобила. С оглед на това твърди ответника, че в случай, че се
установи основателността на исковите претенции, обезщетението не можело да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
203, ал. 2 отм), съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други.При
изчисляване размера на обезщетението не следвало да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният бил инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл ответникът препраща към решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по
т.д. № 1069/2010 год., II т.о., решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. №
156/2009г., I т. о., решение №
6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./.При всички изложени
правни доводи ответникът отправя искане до ВРС да бъде постановено определение,
с което на основание чл. 130 от ГПК да бъде върната
исковата молба и прекратено настоящото производство поради недопустимост на
исковете.В условията на евентуалност, ответникът моли
ВРС да се произнесе с решение, с което
да отхвърли изцяло предявените от С.Й.Г. обективно съединени искове, като
неоснователни и недоказани. Алтернативно моли ответникът, в
случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищеца, то да намали
размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като
същият не отговарял на действителната вреда и бил завишен, като моли съдът да се съобрази и с разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и вземе предвид съпричиняването от страна на водача на лек
автомобил „*“, модел „*“, с peг. № *.Обективирано е искане ищецът да бъде осъден да
заплати Застрахователно акционерно дружество „*“ АД всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково
производство.В случай, че частично съдът уважи
исковите претенции, ответникът желае ВРС да му бъдат присъдени съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска. Изрично е отправено искане
- при представяне на допълнителни доказателства по делото и допълнителни
твърдения на ответника да се даде възможност да допълни въпросите към
експертизата. С оглед становището на ищеца и евентуално направените възражения
ответникът сочи, че ще ангажира допълнителни доказателства по делото. В случай,
че бъдат ангажирани нови доказателства, ответникът моли да му бъде дадена
възможност да се запознае с тях и да изрази становище.В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е направил доказателствени искания.
С протоколно определение,постановено
в о.с.з. на 18.09.2020 г. ВРС е допуснал изменение на предявения иск
от С.Й.Г., ЕГН **********, срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *, иск с правно основание
чл. 432 , ал.1 КЗ (нов), във вр.с чл. 86, ал.1 ЗЗД и цена на частичния иск от 9
лева, като същия се счита за предявен от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 19.02.2020 г.ЗА СУМАТА от 6195,00 лева (шест хиляди сто деветдесет и пет лева) -
частичен иск от основен иск в размер на 9355,56 лв., както следва: предна врата
лява увеличен от 1 лв. на 2208 лв..,лайсна предна врата лява увеличен от
1 лев на 117 лв.,лайсна предна врата
лява хром увеличен от 1 лев на 381 лв.,
Уплътняваща лента предна врата лява увеличен от 1 лев на 105 лв..,Стъкло предна
лява врата увеличен от 1 лев на 487 лв.,
Колона средна лява увеличен от 1 лев на 280
лв.,Панел заден ляв (калник) 3 врати увеличен от 1
лев на 2 332 лв.,Лайсна заден ляв
калник увеличен от 1
лев на 45 лв. и Облицовка
задна броня увеличен от 1 лев на 240,00лв.- за обезщетение на
имуществени вреди по собствения на ищеца автомобил (* * с ДКН *), причинени в
резултат на застрахователно събитие - ПТП от 05.11.2019 г., причинено по вина
на виновния водач, управлявал л.а. „*“ с ДКН *, застрахован към датата на ПТП в
З. „Б.И.“ по силата на полица „Гражданска отговорност“
на автомобилистите № BG/02/119000511944,
с валидност от 14.02.2019 г. до 13.02.2020 г., като същата е била валидна към
датата на събитието, от основен иск в размер на 9355,56 лв., както и законната
лихва върху присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.02.2020 г., до окончателното плащане на обезщетението,
на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.( Самото изменение на иска е прецизно посочено в Молбата по чл.214 ГПК. )
В проведеното последно открито съдебно заседание ищецът, представляван
от адв.И. желае ВРС да уважи иска,както е предявен съгласно допуснатото
изменение.Фактите и обстоятелствата затова, сочи адв.И.,
че са изложили в исковата молба и били видни и от доказателствата.Обективирано
е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски
съгласно списъка по чл.80 ГПК,като е заявено и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .
В същото
заседание, ответната страна редовно уведомена не изпраща представител, но
изразява становището си по същество в писмена молба от 14.09.2020 г.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл.
432,ал.1 , вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество .
Както бе посочено -
първоначално искът е бил заявен като частичен, след което е допуснато на осн.
чл.214 ГПК изменение на размера на иска от 9 лв. на 6195,00 лева (шест хиляди
сто деветдесет и пет лева) - частичен иск от основен иск в размер на 9355,56
лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от дата на подаване на исковата молба –19.02.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
С проекта за
доклад по делото, обявен за окончателен ВРС е отделил безспорните от спорните
между страните факти .Спор няма относно квалификацията
на иска .С доклада по делото съдът е обявил на страните за безспорно и не
нуждаещо се от доказване : съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ответника застраховател и водачът на л.а. „*“ с peг. № *,
обективирано в застрахователен договор „Гражданска отговорност на
автомобилистите „в застрахователна полица №BG/02/11900511944
валидна към датата на събитието,валиден към датата на ПТП, на основание чл.146 ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.
Спорни по делото
са всички останали въпроси свързани и с основанието и с размера на иска.За правилното разрешаване на спора между страните съдът е
разпределил доказателствената тежест по следния начин :Съдът е указал на двете
страни в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК, че всяка една от страните
следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата , от които черпи за себе
си положителни права В тежест на ищцовата страна е
било възложено да установи и докаже: Настъпването на процесното застрахователно
събитие; Наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност между
застрахователя и виновния водач, причинил ПТП; действаща по време
на застрахователното събитие. Механизма на ПТП, причинно - следствената
връзка между настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди по лекия автомобил
на ищеца; Съставянето на протокол за ПТП, отправянето на искане до
застрахователя за заплащане на причинените вреди – обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.;Размера на претърпените
вреди. Отделно от горното ищецът е следвало да установи и докаже,че своевременно е уведомил застрахователя –ответник за
настъпилото застрахователното събитие, твърденията си, че по образуваната по
случая преписка при ответника ответникът е заплатил на ищеца сумата от 744,44
лв.,датата на която е уведомен застрахователя –ответник и датата на която е
получил ищецът по банковата си сметка сумата от 744,44 лв. Ищецът е следвало да
докаже,че ответникът е изпаднал в забава по смисъла на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и му дължи пълния размер на дължимо застрахователно
обезщетение, началната дата от която ответникът е изпаднал в забава,както и че
ответникът –застраховател продължава да се намира в забава. В тежест на
ответната страна съдът е възложил да
установи и да докаже: Възведените в отговора Възражения –
затова, че за застрахователното събитие, от което ищецът твърди, че е претърпял
имуществени вреди по собствения си л.а. - не е налице твърдяната от ищеца
деликтна отговорност на водача на застрахования при ответника л.а. със
застрахова гражданска отговорност или че е било налице съпричиняване на
вредоносния резултат или че механизмът по който ищецът твърди ищецът да
е настъпило застрахователното събитие е различен от
описания от ищеца. В тази връзка ответникът –застраховател е следвало да
установи и докаже, че съставения двустранен констативен протокол за ПТП не
отговоря за законовите изисквания за форма, както и че съдържанието му не
съответства на фактите и обстоятелствата които са настъпили към датата на
съставяне на протокола.Доколкото се касае за
отрицателни факти съдът е указал на ответника, че отрицателните факти не подлежат на доказване, но за да докаже ответникът възраженията си
залегнали в отговора на исковата молба, е следвало да се ангажира доказателства на база на които
да бъдат установени положителни факти и обстоятелства които да изключат
отговорността на ответника застраховател - факти и обстоятелства имащи
правоизключващ, правопогасяващ или правоотлагащ характер. В тежест на ответната страна, ако ищецът докаже наличието на
правното основание на което се желае ангажирането на отговорността на
ответника, съдът е възложил да докаже възраженията си за завишеност на размера
на предявения иск.
При така
разпределената тежест на доказване и от приобщените по делото писмени
доказателства ангажирани от двете страни и от изготвеното от в.л. Л.М. заключение
по допуснатата САТЕ се установява и изяснява следната фактическа обстановка :
Ищецът С.Г., на 05
ноември 2019 год., около 17,30 часа се движел по улица „*“ във Варна посока ул. „* „ със собствения
си автомобил марка „*“, с ДКН *. По същото време л.а. „*“ с ДКН *преминавайки
през кръстовището на ул. „*“ с ул. „*“ не спрял на знак „Стоп“ и отнел
предимството на л.а. „*“ в следствие на което последвал сблъсък между двата
автомобила. След позвъняване на тел. 112, на място пристигнал екип на МВР и била извършена
проверка на документите на водачите, както и тест за алкохол (отрицателни
проби). Съставен бил двустранен констативен протокол от 05.11.2019 г.,в който протокол за виновен за ПТП-то бил посочен водача на
л.а. „*“ Р. Х..На 06.11.2019 г. бил
уведомен застрахователя на пострадалия автомобил, за което бил извършен
оглед и съставен Опис на щета № **********/06.11.2019 г., в който опис били
описани следните щети:1.Предна врата лява-подмяна и боя, 2.Лайсната предна
лява-подмяна и боя,3.Лайсната предна врата хром-подмяна,4.Уплътняваща лента пр.
лява врата-подмяна,5.Стъкло предна лява врата-подмяна,6.Колона средна лява-3-та
степен и боя,7.Панел заден ляв (калник) 3 вр. - подмяна
и боя,8.Лайсна заден ляв калник-боя и 9.Облицовка задна броня-боя.
Така изложената
фактическа страна на спора се установява както от писмените доказателства,така и от обстоятелствената част на САТЕ ,изготвена от
вещото лице Л.М..
Отделно от горното
вещото лице М. дава отговор на въпроса : в какво се изразяват щетите на
автомобила, на каква стойност са същите поотделно и като обща сума, като вещото
лице определя стойността на частите по средни пазарни цени към датата на
събитието,при съобразяване на разпоредбите на чл. 400, ал. 2 КЗ - без да се
прилага коефициент на овехтяване.Щетите по автомобила,
заключава вещото лице, че се изразяват в увреждане на
следните детайли: Предна врата лява-подмяна и боя, Лайсната предна лява-подмяна
и боя,Лайсната предна врата хром-подмяна,Уплътняваща лента пр. лява
врата-подмяна, Стъкло предна лява врата-подмяна, Колона средна лява-3-та степен
и боя, Панел заден ляв (калник) 3 вр. -подмяна и боя, Лайсна заден ляв
калник-боя, Облицовка задна броня-боя.Части за
подмяна, при средни пазарни цени,както следва : Предна лява врата- 1 890 лв.,
Лайсна предна врата-72 лв., Лайсна предна врата хром-366 лв., Уплътняваща лента
предна лява врата-85 лв., Стъкло предна лява врата- 457 лв., Панел заден ляв
(калник) - 2 977 лв.Общо части за подмяна - 5 847 лв.
Цените за извършена подмяна и боядисване с включени
материали вещото лице определя както следва : Предна врата лява
- 318 лв.,Лайсната предна лява - 45 лв., Лайсната
предна врата хром -15 лв., Уплътняваща лента пр. лява врата - 20 лв., Стъкло
предна лява врата - 30 лв. Колона средна лява-3-та степен - 280 лв., Панел
заден ляв (калник) 3 вр. - 450 лв. Лайсна заден ляв калник - 45 лв.,Облицовка задна броня - 240 лв. Общо -1443 лв. Т.е. -
общата сума за възстановяване на автомобила,пресметната
от в.л. Л.М., възлиза на 7 290 лв. (седем хиляди двеста и
деветдесет лева с вкл. ДДС).
На следващо място
от заключението на в.л. Л.М. се установява и изяснява, че описания механизъм на
ПТП, както и в Опис на щета от 06.11.2019 г., може да се твърди, че е в причинно-следствена
връзка, между произшествието и настъпилите вреди изброени и описани в Опис на
щета № **********/06.11.2019 г. Подобен тип на механизъм на ПТП, според вещото лице, напълно съответства на подобен род увреждания.
След проучване на пазара в сайтовете за
продажба на употребявани МПС и в сайтовете за продажба на автомобили вещото лице
е установило, че подобни модели в добро техническо състояние и външен вид се
продават на цена от 4 600 до 7 800 лева.
Обичайна практика
било от обявената цена да може да се намали с около 5% и така се формирала цена
от 5 890 лв. към днешна дата ( датата на изготвяне на САТЕ )
. Поради факта че произшествието е настъпило на 06.11.2019 г., в.л.
завишава с 10 % и получава средна пазарна цена на лек автомобил марка „*“,
модел „* “ *“ към датата на застрахователното събитие възлиза на 6 479 лв.
Така
описаната фактическа страна, фактът на плащане на застрахователно обезщетение
от точно 744,44 лв. / платено на 12.2.2020 г. по банков път – л. 58 –ми от
делото / се установяват от съвкупния и поотделен анализ на
следните писмени доказателства – представените с исковата молба заверени
копия на следните писмени доказателства: Двустранен
констативен протокол за ПТП; Удостоверение за техническа изправност;
Свидетелство за регистрация част II; Извлечение от банкова сметка; ***.,представената от ответната
страна с молба от 16.06.2020г. преписка по щета №********** в цялост,
съдържаща: платежно нареждане от 12.02.2020г.; уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС от 06.11.2019г.; свидетелство за
регистрация на МПС; свидетелство за управление на МПС; контролен талон;
двустранен протокол за ПТП; опис на щета от 06.11.2019г.; калкулация по щета; снимков материал – 4 л.В горния смисъл е и заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ .
При
така изложената по –горе фактическа страна на
спора,съдът прави следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният главен
иск намира правното си основание в нормата на чл. 432 , ал.1 ГПК ( аналог на
чл. 226, ал. 1 /отм./,) в сила от 01.01.2016 год.
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е възложено да установи
по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени
вреди и причинна връзка между вредите и
застрахователното събитие. Съобразно приобщените по делото писмени
доказателства ( описани по-горе ) и заключението на
в.л. инж. М. по допуснатата САТЕ, съдът намира за установени
всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност
на прекия извършител, а оттам и възникване на задължението на ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ да обезщети ищеца за причинените му имуществени вреди, в случая
подробно описани в съставения от ответника и неоспорен от същия опис -
заключение по щета, приложен по делото .Не се спори между страните, че
застрахователят е изплатил по повод застрахователното събитие на ищеца сумата
от 744,44 лв.Плащането е доказано от приложеното на
л.58 –ми заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане от дата 12.02.2020г., като в същото това преводно
нареждане е вписано и основанието за
плащане – BG /02 /
119000511944 ,на база на което само по себе си като факт обуславя извода за доказаност
на основанието на иска.Първият спорен въпрос е дали с
изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят е изпълнил точно
задължението си и в частност платеното застрахователно обезщетение покрива ли
имуществените щети по л.а. собствен на ищеца.
Отговорът на този
въпрос се съдържа в заключението по допуснатата САТЕ изготвена от в.л.М., , което заключение съдът кредитира и като
обективно и като пълно и като компетентно дадено. Пазарната стойност която
определя инж.М. за възстановяване на
всички ( подробно описани в исковата молба, доклада по делото и в заключението
на вещото лице ) щети по л.а., собствен на ищеца към датата на събитието
възлиза на сумата от 7 290 лева –сбора
от 5 847 лв. за части
за подмяна и 1 443 лв. за
подмяната на материалите с включени цени за боядисване и материали с ДДС. /
стр.2 –ра от САТЕ / .
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто е и настоящият
случай – предявен е пряк иск, който след изменението по реда на чл.214 ГПК е частичен
с цена от 6 195, 00 лева – в
увеличен размер от 9 лева на 6 195 лв. от основен иск от 9 355,56 лв. /
л.96–ти и л.108 -ми от делото /.
Изменението на
размера на частичния иск прецизно е посочено от ищеца в молбата по чл.214 ГПК
като е видно,че ищецът е използвал заключението по
допуснатата САТЕ за да измени иска от частичен от 9 лева по 1 лев за всеки
детайл на общо 6 195 лева – сбора
от пазарната стойност на детайлите с включена цена на боя материали и подмяна с
ДДС.Единствената разлика,която се установява след
направен от съда анализ на САТЕ и молбата по чл.214 ГПК се свежда само до
стойността на увредения детайл- Панел заден ляв (калник) 3 врати увеличен от 1
лев на 2 332 лв.,при
посочена цена от в.л. 2977 лв. за самия
детайл и 450 лв. за подмяна,боядисване с включени материали и ДДС или общо 3 427 лв. Разликата
от 3 427 лв.до 2 332 лева се получава от 1 095 лева – разлика
която прави изменения частичен иск заявен не в пълен размер,при посочена
,неизменена първоначална стойност на целия иск от общо 9 355,56 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 (аналогична с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 повелява, че за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решения, както
следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по
т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I
т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г.
на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими
и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента
на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената
вещ.
На първо място
следва да бъде отчетено, че по делото възраженията на ответника за завишеност
на исковата претенция са останали напълно недоказани.Това
е така, тъй като въз основа на заключението на в.л. Л.М. се установява ,че не
сумата от 744,44 лева /заплатена на 12.2.2020 г., видно от л. 58 –ми от делото
/ ще покрие щетите по л.а. на ищеца а сума от общо 7 290 лв.На
второ място възражението на ответника затова , че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца по делото е останало напълно
недоказано, т.к. от протокола за ПТП и заключението на в.л. М. данни за
нарушение на ЗДвП и ПП на ЗДвП от страна на ищеца няма .
Въз основа на изложеното
по-горе, съдът намира че ищецът е доказал основанието на своя иск поради което
и за ответника-застраховател е налице задължение да заплати застрахователно
обезщетение на ищеца до размера който се дължи, но в рамките на установените и
доказани и претендиран изменен размер .
В контекста на
възраженията на ответника за завишеност на размера на иска и за това,че е приложима Методиката на застрахователя, съдът излага
следните мотиви : Методиката на застрахователя –ответник
в случая е неприложима и т.к. като МПС на ищеца е било увредено до степен
неизползваемост, на собственика му се дължи обезщетение за действителната му
цена без приспадане стойност на запазени части (така р. № 79/02.07.2009 г. на
ВКС по търг. дело № 156/2009 г., І т.о.; р. № 115/09.07.2009 г. на ВКС по търг.
дело № 627/2008 г. ІІ т.о.; р. № 37/23.04.2009 г. по търг.
дело № 667/2008 г., І т.о.; р. № 109/14.11.2011 г. на ВКС по търг. дело №
870/2010 г., І т.о.; р. № 209/30.01.2012 г. на ВКС по търг. дело № 1069/2010
г., ІІ т.о.; р. № 52/08.07.2010 г. на ВКС по търг. дело № 652/2009 г., І т.о.,
всички постановени по реда на чл.290 от ГПК).
С оглед изложеното,
искът на ищеца срещу застрахователя, при ангажираните доказателства по делото и
при доказаност на платено обезщетение в размер на 744,44 лв., се явява
основателен и доказан в пълен размер, поради което и съдът го уважава в
пълнота, без да преповтаря изложените по-горе мотиви и от фактическа и от
правна страна .
Размерът на
дължимото се допълнително на ищеца обезщетение се определя като разлика от
определеното от вещото лице М. застрахователно обезщетение от 7290 лева и
платеното обезщетение от 744,44 лв. – т.е. общо 6 545,56 лв. Само до
размера от общо 6 545,56 лв. съдът
намира предявения иск по чл.432 КЗ за напълно установен и доказан, но не и за
заявения и неизменения основен 9 355,56 лв.За
напълно доказан съдът намира предявения частичен иск изменен от 9 лева на общо
6195,00 лева.
Разликата от
определеното от в.л. М. обезщетение от 7290 лева и изплатеното обезщетение от 744,44
лв. възлиза на точно 6 545,56 лв. а частичния иск е заявен в
размер на 6 195 лева.
Разликата от 6 195 лева до 6 545,56 лв. възлиза
на 350,56 лева и тази разлика, налага извод, че частичния иск е доказан напълно
и по размер.
За яснота на
мотивите и за прецизност на правните доводи,съдът намира за нужно да
почертае,че посочената по-горе разлика в размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отнесе само към един от деветте увредени детайла -
Панел заден ляв (калник) 3 врати.За този детайл искът
е увеличен от 1 лев на 2 332 лв.,като в.л. определя стойност за
обезвреда ( 2977 лв.+ 450 лв.) 3 427 лв. Т.е.
сумата от 3 427 лева е пълния
размер на застрахователно обезщетение което се дължи от ответника на ищеца но само за този детайл.
За всички останали
осем детайла по л.а. ищецът правилно и точно е посочил стойността на изменените
искове, които предявени като частични са доказани напълно по размери изброени в
молбата по чл.214 ГПК .
Предвид
основателността на главния иск съдът присъжда и акцесорното вземане за
законната лихва – така, както е претендирано от ищеца с исковата молба.За изискуемостта на вземането за законна лихва, считано от
датата на увреждането е налице трайна съдебна практика поради което съдът
намира за ненужно да препраща към различни съдебни актове на ВКС .
Предвид изхода от
спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива
следва да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Разноските
претендирани от ищеца са посочени на л.94 –ти : държавна такса 50 лв.,депозит за САТЕ - 200 лв., допълнителна държавна такса 198
лв. и адвокатско възнаграждение от 650 лв. Разноските за държавна такса и
депозит съдът следва да присъди в пълен размер като по отношение на
възнаграждението за процесуално представителство дължи изрично произнасяне по
възражението на ответната страна за прекомерност съгласно чл. 78, ал.5 ГПК . При материален интерес от 6195,00 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.32 от Наредба 1/2004 г., минималния размер
на дължимо адвокатско възнаграждение е равен на сбора от 300,00 лева плюс 7 %
за горницата над 1000 лева или 300,00 лева плюс 363,65 лева = 663,65 лева.При така изложеното разлика от 13,65 лева не може
да се приеме,че е прекомерна.Ето защо, само при това пресмятане на дължимия се
минимум на адвокатско възнаграждение съдът намира,че възражението на ответната
страна по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно .
При доказаност на претендираните
разноски от ищеца както по основание,така и по размер съдът присъжда на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца съдебно
деловодни разноски от общо 1 098 лева ( хиляда деветдесет и осем
лева ).
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.
С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.Й.Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, СУМАТА
от 6195,00 лева (шест хиляди сто деветдесет и пет лева) - ЧАСТИЧЕН ИСК от основен иск в размер на 9355,56 лв., както следва: предна врата
лява - 2208 лв.,лайсна предна врата лява - 117
лв.,лайсна предна врата лява хром увеличен 381 лв., Уплътняваща лента предна
врата лява увеличен 105 лв.,Стъкло предна лява врата 487 лв., Колона средна лява 280 лв.,Панел заден ляв (калник) 3 врати увеличен от 2 332 лв.,Лайсна
заден ляв калник 45лв и Облицовка задна
броня 240,00лв.- за обезщетение на
имуществени вреди по собствения на ищеца автомобил (* * с ДКН *), причинени
в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 05.11.2019 г., причинено по вина
на виновния водач, управлявал л.а. „*“ с ДКН *, застрахован към датата на ПТП в З. „Б.И.“ по силата на полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG/02/119000511944,
с валидност от 14.02.2019 г. до 13.02.2020 г., като същата е била валидна към
датата на събитието, от основен иск в размер на 9355,56 лв., както и законната лихва върху присъденото
обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.02.2020 г., до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.Й.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** СУМАТА от общо 1 098 лева ( хиляда
деветдесет и осем лева ) представляваща сторените съдебно- деловодни разноски от
ищеца пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: