Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261612 31.05.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 429 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.П.С., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 23.03.2018 г. –
21.08.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 723,54 лв. за собствен обект, находящ
се …. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията,
абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 36,86 лева за периода 31.05.2018
г. – 31.08.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ….., а отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.
В имота имало два водомера – месечното количество изразходвана вода било
определяно – за единия по показания /реални отчети/, а за другия – при
условията на неизправно устройство, поради изтекла годност на метрологична проверка.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8295/27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15110/2019 г. на ПРС, XXI гр.с., връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите
установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират
се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва – исковете по
основание и размер; качеството потребител и собствеността на имота; начина на
отчитане на твърдените ВиК услуги – не ставало ясно за кой период кое
устройство е било изправно и кое – не, съответно как са били отчитани и
начислявани съответни количества и суми; липсвало предписание за подмяна на
неизправен водомер; редовността на карнетите, в които нямало подпис на
ответника или негов представител, при което не се ползвали с док. стойност;
процедурата по отчитане била нарушена; нямало доказателства и за реална
доставка и консумация на вода. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15110/2019 г. на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
Дружеството – ищец следва да
докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № …., като установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за
обект, находящ се в …. както и, че през процесния период, ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за
начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните
съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки
отделен потребител.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Ответникът е собственик на
процесния имот, като това се установява по категоричен начин от – копието от
кадастралната карта с данни от КРНИ /л.6/, издадена от СГКК – гр. Пловдив и
съобразно създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР законова презумпция
за вярност на вписани обстоятелства, както и с оглед представените две
удостоверения за наследници, от които е видно, че ответникът е един от
законните такива /син/ на вписаните собственици на имота, като в тази насока са
и данните от справката по лице от СВ – Пловдив.
Поради това той има качеството „потребител”
и като такъв – следва да заплаща потребената и отведена вода, която услуга е
ползвал в имота си.
За пълнота и относно оспорванията в ОИМ
- без значение за изхода на спора е,
че имотът е съсобствен /няколко наследници/. В отношенията с доставчика,
ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и
приложени документи във връзка с имота – вкл. покани за доброволно плащане за
имота, подписани лично от него/,
дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между
съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на
който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от
другите съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ. С
оглед изложеното и док. ответникът има качеството на клиент на ищцовото
дружество, дължи плащане на предоставените услуги.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и
чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя
или негов представител. По делото са
представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани количества –
след реални отчети на единия водомер и служебни такива – по 7 куб. за другия.
Има поставени и подписи срещу част от данните.
Според показанията на св. В. /инкасатор/
- ежемесечно правила посещения, но въпреки отправените покани и уведомления –
писмено и устно, единият водомер да бъде подменен, т.к. бил неизправен, действия
не последвали, вкл. и понастоящем – ответникът давал обещания да го смени, но
без резултат. Въпреки че в имота живеели четирима обитатели, било начислявано по
7 куб. по тарифа. Лично ответникът я допускал в имота, като той и синът му се
разписвали в карнетите. Нямало възражения относно записванията, т.к. отв. знаел
какво е положението му. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и
житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.
Не
могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени
надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни
се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява, че потребителят или негов представител са поставяли
подписи. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия
отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са
ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени, като касаят именно исковия период и за двата водомера,
въпреки възраженията в обратна насока в ПЗ на ответника. Отделно, вещото лице
по приетата ССЕ, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е
дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено
съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо
и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е имало
реално ползване на доставената и отведена вода.
В действащите ОУ на дружеството,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично
задължение на потребителите да поставят
индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да
уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал.
3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява
потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало неколкократно/. След
като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най –
необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде
отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване,
така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и
остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от
Наредба №4, потребителят поставя
индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.
Горното не е изпълнено, въпреки
нормативните изисквания и указанията на инкасатора, като се установява по
категоричен начин и от заключението на ВЛ по СТЕ, което съдът цени като ясно и
компетентно изготвено. След посещение в имота, експертът е посочил, че – имотът
е водоснабден и вода се ползва, като
един от водомерите е неизправен, не отговаря на изискванията на ЗИ и подзак.
нормативна уредба, липсват знаци за премината метрологична проверка, при което
не представлява тип средство за измерване, одобрено от ДАМТН. Другият водомер е
изправен, има съответните знаци за проверки и отчита реално преминаващите
количества вода.
Според
разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ,
месечното количество изразходвана
питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища,
като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
Видно от карнетите, сл. начислявания са
правени по 7 куб. на месец /без
завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му
задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в
по-благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна, дори
напротив – т.к. са начислявани количества като за по – малко от 2-ма обитатели, макар да са установени повече. За исковия
период, дори и при служебно начисляване по тарифа за един от водомерите, са дължими
суми от 15 лева месечно за консумацията по този неизправен водомер /сп. издадените
фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за
прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с
ползването на вода и нейната цена.
С
оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане
на клаузите на
чл.23, ал.5 и ал.7
от Общите условия
на ищцовото дружество при
определяне на задълженията
на ответника за процесния период за един от водомерите в имота. Имало е
реална консумация на вода, която не
е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият дължи
плащането й, като начислените количества са в негов интерес. За другия водомер –
отчетите са правени по реални показания, които са вписвани в карнетите, като
няма основание данните в тях да не бъдат кредитирани.
Въз основа на
описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен
начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител
на ВиК услуги. Част от показанията за исковия период са служебни, но при
наличие на предпоставки за записванията; останалите отразяват реалното
потребление на вода в имота от обитателите му. Възраженията в ОИМ и ПЗ, макар
принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се
споделят. Потребителят не може да черпи изгодни последици от собственото си
неизпълнение на вменени му задължения, като се освободи от отговорност да плати
реално консумираното. В производството са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане
търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на
консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано заключение на
ССЕ, което съдът цени като компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното
количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за
битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено
и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.
В чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Плащане не се
доказва, поради което е дължимо и претендираното обезщетение за забава за
исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни
вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за установяване на дължимост
на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива
в размер на: 75 лева – платена ДТ; общо 355 лева - ДТ СУ, депозити СТЕ, ССЕ и свидетел
/изплатен/; 100 лева – възнаграждение за особения представител, като се претендира и юрк.
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25
лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени
съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от
100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За
исковия процес, на ищеца се дължат общо 630 лева, а за заповедното производство
– 75 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.П.С.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 723,54 лева - главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 23.03.2018 г. – 21.08.2019 г. за
обект, находящ се в …; 36,86 лева
- обезщетение за забава за периода 31.05.2018 г. – 31.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.09.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
8295/27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15110/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, следните суми: общо 630 лева
/шестстотин и тридесет лева/ - разноски за настоящото производство и общо
75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 15110/2019 г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП