РЕШЕНИЕ
№ 1203
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от И. Владова Въззивно гражданско дело №
20233100501230 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 23495/28.03.2023г. по регистратурата на ВРС
подадена от И. Х. П. срещу решение № 709/06.03.2023г. постановено по гр.д.№ 554/2022г. в
частта, с която е ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на сключения между И. Х. П., ЕГН
********** и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** договор за замяна, обективиран в нот.акт за замяна
на недвижим имот № 116, том 5, рег.№ 9930, нот.дело № 820/2021г., с който на 19.11.2021г.
И. Х. П. е прехвърлила на „Ромеро“ ЕООД 2 кв.м. ид.ч. от притежаваните от нея от следния
недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. ******** по КККР на гр.
Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед номер РД – 18- 64/16.05.2008г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. Варна, район „Младост“, местност „Пчелина“, целият с
площ от 728 кв.м., в замяна на които „Ромеро“ ЕООД е прехвърлило на И. Х. П.
собствеността върху картина „Слънчогледи“ с автор И. Д.а, маслени бои, описана във
фактура с № 001 от 18.11.2021г., издадена от ДЗЗД „Лили и Гого“, със стойност на
картината от 100 лева, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД и е ДОПУСНАТО ИЗКУПУВАНЕ на основание чл.33, ал.2 от ЗС от Ц. Й.
И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН ********** и Д. Г. Т., ЕГН ********** на 362 кв.м. ид.
части от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. ******** по
1
КККР на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед номер РД – 18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. Варна, район „Младост“, местност
„Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м., срещу сумата от 16 000 лева, договорена в нот. акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 117, том 5, рег.№ 9931, нот.дело №
821/19.11.2021г., с който И. Х. П. е продала на „Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** 362 кв.м. ид.ч. от
посочения имот ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно
решение в законна сила Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. заплатят на „Ромеро“ ЕООД сумата от
16 000 лева и въззивникът е ОСЪДЕНА да заплати заедно с „Ромеро“ ЕООД на насрещната
страна сумата от 2488 лева – сторени по делото съдебно деловодни разноски.
Въззивникът – И. Х. П. оспорва решението с твърдения за незаконосъобразност и
неправилно приложение на материалния закон. Счита изводите на съда за нищожност на
сделката замяна обективирана в нот.акт 116, том 5, рег.№ 9930, нот.дело № 820/2021г.
поради противоречие с добрите нрави за неправилни и необосновани. Посочва, че е
поканила съсобствениците си – ищци в процеса да изкупят нейната част от съсобствения
имот, но те не са приели, тъй като тяхното желание е било да продадат собствените си
ид.части от имота, а не да изкупят нейните ид.части и по този начин да запазят целият имот
за себе си. Посочва, че и всички други съсобствени имоти между тях са били продадени от
ищците, като и по отношение на процесния те са водили преговори със свидетеля Зограф за
продажбата му. На база изложеното счита, че с оспорената сделка не са нарушени правилата
на морала и справедливостта.
Оспорват се и изводите на съда, че заменената срещу 2 кв.м. от собствената на И. Х.
½ ид.част от имота картина „Слънчогледи“ е била случайно избрана, не е била желана от
заменителката и от това се прави извод за постигане на забранен от закона резултат. Счита,
че при постановяване на съдебното решение съдът е допуснал нарушения при обсъждане на
доказателствата, което е довело до формиране на неправилни крайни изводи по същество на
спора. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, а исковете за нищожност
на сделката – замяна и за изкупуване на 362 кв.м. ид.части от недвижимия имот да бъдат
отхвърлени. Претендира се за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т., чрез процесуалния им представител.
Считат жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
Посочват, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за нищожност на
договора за замяна поради нарушаване на основни правни принципи – тези на
справедливост и добросъвестност в гражданскоправните отношения. Излагат, че
показателно за намерението да бъде постигнат целеният резултат – да бъде ограничено
правото на изкупуване на останалите съсобственици е както обема на заменената
собственост – 2 кв.м., така и поредността на сключените сделки. Считат, че това е била и
единственият мотив и цел на въззивницата при сключване на договора за замяна.
Оспорват твърденията на въззивника И. П., че не са имали желание и намерение да
2
изкупят собствените и ид.части от имота, но твърдят че с отправената им покана същите са
били предложени при по-неизгодни условия, при по-висока цена от тази, на която са
продадени на „Ромеро“ ЕООД и това е било причината да не сключат сделката. Посочват, че
именно продавачката П. е действала недобросъвестно предлагайки им изкупуване при
различни условия, както и сключвайки сделката по замяна с единствената цел дружеството
да стане съсобственик, така че той да придобие чрез последващата покупко-продажба
собствените и идеални части. Оспорват и твърденията във въззивната жалба, че са водили
преговори със свидетеля Зограф за продажба на техните ид.части от имота за цена в размер
на 15000 евро.
Считат, че именно нищожността на сделката по замяна дава основание за уважаване
на иска за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС, доколкото действителната продажба на
съсобствените 362 кв.м. ид.части от имота е извършена на несъсобственик, какъвто се явява
„Ромеро“ ЕООД. Сочат, че не са налице процесуални нарушения при извършването на
доклад на делото, при събирането и обсъждането на доказателствата по делото, поради
което считат, че съдът е достигнал до обосновани, правилни и законосъобразни крайни
изводи. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски в това число
адвокатско възнаграждение.
Подадена е и въззивна жалба с вх. № 26898/10.04.2023г. по регистратурата на ВРС
подадена от „Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** срещу решение № 709/06.03.2023г. постановено по
гр.д.№ 554/2022г. в частта, с която е ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на сключения
между И. Х. П., ЕГН ********** и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** договор за замяна,
обективиран в нот.акт за замяна на недвижим имот № 116, том 5, рег.№ 9930, нот.дело №
820/2021г., с който на 19.11.2021г. И. Х. П. е прехвърлила на „Ромеро“ ЕООД 2 кв.м. ид.ч.
от притежаваните от нея от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ
с ид. ******** по КККР на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед
номер РД – 18- 64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. Варна, район
„Младост“, местност „Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м., в замяна на които „Ромеро“
ЕООД е прехвърлило на И. Х. П. собствеността върху картина „Слънчогледи“ с автор И.
Д.а, маслени бои, описана във фактура с № 001 от 18.11.2021г., издадена от ДЗЗД „Лили и
Гого“, със стойност на картината от 100,00 лева, поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и е ДОПУСНАТО ИЗКУПУВАНЕ на основание
чл.33, ал.2 от ЗС от Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН **********, и Д. Г. Т., ЕГН
********** на 362 кв.м. ид. части от следния недвижим имот, придобит по наследство, а
именно: ПИ с ид. ******** по КККР на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени
със Заповед номер РД – 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. Варна,
район „Младост“, местност „Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м., срещу сумата от 16 000
лева, договорена в нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот № 117, том 5, рег.№
9931, нот.дело № 821/19.11.2021г., с който И. Х. П. е продала на „Ромеро“ ЕООД, ЕИК ***
362 кв.м. ид.ч. от посочения имот ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на
3
настоящото съдебно решение в законна сила Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. заплатят на
„Ромеро“ ЕООД сумата от 16 000 лева и въззивникът е ОСЪДЕН да заплати заедно с И. Х.
П. на насрещната страна сумата от 2488 лева – сторени по делото съдебно деловодни
разноски.
Въззивникът – „Ромеро“ ЕООД оспорва решението с твърдения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Счита изводите на съда за нищожност на сделката
замяна обективирана в нот.акт № 116, том 5, рег.№ 9930, нот.дело № 820/2021г. поради
противоречие с добрите нрави за неправилни и необосновани. Излага, че не е налице
нееквивалентност на престациите, доколкото дадената в замяна картина „Слънчогледи“ е на
стойност двойно по-голяма от данъчната оЦ. на заменените 2 кв.м. земя. На това основание
посочва, че замяната е действителна и във връзка с това не е налице основание за
признаване на ищците на право на изкупуване. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т., чрез процесуалния им представител.
Считат жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
Посочват, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за нищожност на
договора за замяна поради нарушаване на основни правни принципи – тези на
справедливост и добросъвестност в гражданскоправните отношения. Твърдят, че
оспорването, което са направили в исковата молба за накърняване на добрите нрави при
сключване на договора за замяна не се основава само на нееквивалентност на престациите,
но и на това че със сделката се е целяло преодоляване на законовото изискване за отправяне
на предложение към другите съсобственици да изкупят първи, преди третото за
собствеността лице. Излагат, че показателно за намерението да бъде постигнат целеният
резултат – да бъде ограничено правото на изкупуване на останалите съсобственици е както
обема на заменената собственост – 2 кв.м., така и поредността на сключените сделки.
Считат, че това е била и единственият мотив и цел на съсобственика И. П. при сключване на
договора за замяна с въззивника „Ромеро“ ЕООД, като се избегне възможността те да
изкупят предпочитателно разпоредените ид.части от имота.
Твърдят, че с отправената им покана от И. П. за закупуване на собствените и идеални
части от имота са предложени по-неизгодни условия от тези, при които е сключена сделката
- при по-висока цена /15000 евро/ от тази, на която са продадени на „Ромеро“ ЕООД /16000
лева/ и това е било причината да не приемат предложението.
Считат, че именно нищожността на сделката по замяна дава основание за уважаване
на иска за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС, доколкото действителната продажба на
съсобствените 362 кв.м. ид.части от имота е извършена на несъсобственик, какъвто се явява
„Ромеро“ ЕООД. Сочат, че не са налице извършени процесуални нарушения при
извършването на доклад на делото, при събирането и обсъждането на доказателствата по
делото, поради което считат, че съдът е достигнал до обосновани, правилни и
4
законосъобразни крайни изводи. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и
да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание и с писмена молба страните, чрез процесуалните си
представители поддържат заявените становища по исковете – въззивниците „Ромеро“ ЕООД
и И. Х. П. - за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, а въззиваемите Ц. Й. И., Р. Г.
Т. и Д. Г. Т. – за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваните му
части. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като дружеството
въззивник прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемите
адвокатско възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Предявените пред ВРС от Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. срещу И. Х. П. и „Ромеро“
ЕООД обективно кумулативно и в условията на евентуалност съединени искове са както
следва: Главен иск с правно основание чл.17 от ЗЗД за обявяване за относително
недействителен на договора за замяна сключен между И. П. и „Ромеро“ ЕООД на
19.11.2021г. и обективиран в нот.акт № 116, том 5, рег.№ 9930, нот.дело № 820/2021г., с
който са заменени собствени на И. П. 2 кв.м. ид.части от ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
******** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 728 кв.м. находящ се в гр.Варна, район
„Младост“, местност „Пчелина“ срещу картина – маслени бои „Слънчогледи“ с автор И. Д.а
на стойност 100 лева поради привидност, като прикритото съглашение между страните е
покупко -продажба на 2 кв.м. ид.части от имота на цена от 100 лева; предявен в условията на
евентуалност от него иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на същия договор за замяна поради накърняване на добрите нрави, тъй като
действителната воля на страните не е била да има действителна размяна на престациите, а са
целели формално създаване на съсобственост и заобикаляне на изискването на чл.33, ал.1 от
ЗС. Кумулативно с исковете за нищожност са предявени и искове по чл.33, ал.2 от ЗС за
допускане на изкупуване от страна на ищците от ответниците И. П. и „Ромеро“ ЕООД на ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 728 кв.м., на
адрес в гр. Варна, район „Младост“, местност „Пчелина“, като ищците заплатят поравно
всеки един от тях на съсобственика уговорената действителна пазарна цена от 16 100 лева.
Първоинстанционното решение, в частта относно отхвърлянето на предявения иск от
Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. срещу И. Х. П. и „Ромеро“ ЕООД за прогласяване нищожността
на сключения между И. Х. П. и „Ромеро“ ЕООД договор за замяна, обективиран в нот. акт за
замяна на недвижим имот № 116, том 5, рег.№ 9930, нот. дело № 820 от 2021г., с който на
19.11.2021г. И. Х. П. е прехвърлила на „Ромеро“ ЕООД, два квадратни метра ид.ч. от
притежаваните от нея от недвижим имот ПИ с ид. ******** по Кадастралната карта на гр.
Варна, местност „Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м., в замяна на които „Ромеро“ ЕООД е
прехвърлило на И. Х. П. собствеността върху картина „Слънчогледи“, с автор И. Д.а,
5
маслени бои, описана във фактура с номер 001 от 18.11.2021г., издадена от ДЗЗД „Лили и
Гого“, със стойност на картината от 100 лева, поради привидност при относителна
симулация, като прикритото съглашение между страните е покупко-продажба, както и да
бъде прието, че Договорът за замяна по своя характер е Договор за покупко – продажба на 2
кв.м. ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ******** по Кадастралната карта на гр. Варна,
целият с площ от 728 кв.м., на адрес в гр. Варна, район „Младост“, местност „Пчелина“ за
сумата от 100,00 лева не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на въззивно обжалване е решението в частта, с която са уважени исковете
по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и по чл.33, ал.2 от ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на Г. Т. И.ов, починал
на 21.01.2021г. и в това си качество се легитимират като собственици на по 1/3 ид.част от
притежаваната от наследодателя си ½ ид.част от недвижим имот с ид. ******** по
Кадастралната карта на гр. Варна, целият с площ от 728 кв.м., на адрес в гр. Варна, район
„Младост“, местност „Пчелина“. Другата ½ ид.част се притежава от ответника И. Х. П..
Излагат, че с нот.акт № 116/19.11.2021г. П. се е разпоредила с 2 кв.м. от нея чрез замяна в
полза на ответника „Ромеро“ ЕООД, който й предоставил в замяна картина „Слънчогледи“ с
автор И. Д.а на стойност 100 лева. Непосредствено след това с нот.акт № 117/19.11.2021г. И.
П. е продала на дружеството останалите притежавани от нея 362 кв.м. ид.части от ПИ с ид.
******** по Кадастралната карта на гр. Варна за сумата от 16000 лева.
Ищците считат, че първата сделка - замяна на 2 кв.м. от имота е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, тъй като целта, с която е сключена е създаването на
формална съсобственост с дружеството, с цел извършване на последващата сделка –
покупко-продажба без спазване на изискването на чл.33, ал.1 от ЗС за задължително
предлагане на имота на другите съсобственици. Твърди се също, че мотивацията, с която и
двете страни по сделката са встъпили в нея е да бъде увредено имуществото на ищците, като
се препятства правото им да изкупят разпоредената част от съсобствения имот преди
третото лице. Считат, че по този начин е демонстрирано незачитане на обществения ред и
морал в обществото. Кумулативно с иска за нищожност се предявява и иск за изкупуване на
продадената част от съсобствения имот в полза на „Ромеро“ ЕООД при условията на тази
сделка. Ищците посочват, че продавачката И. П. не е спазила изискването да им предложи
имота при условията, при които е продаден на дружеството, тъй като отправената до тях
покана е за 15000 евро, а цената, на която е продаден съгласно отразяването в нотариалния
акт е 16000 лева. Молят предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори на исковата молба от
ответниците И. П. и „Ромеро“ ЕООД, в които заявяват становище за неоснователност на
исковете. Оспорва се, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави с
твърдения, че страните по атакуваната сделка са желали именно да бъде извършена замяна
на 2 кв.м. от имота с картина „Слънчогледи“, която да получи заменителката П.. Предвид
действителността на първата сделка-замяна, П. е могла валидно и без ограничения да се
разпореди в полза на новия съсобственик – ответното дружество с останалата й
6
съсобственост по отношение на имота, поради което считат иска за изкупуване за
неоснователен.
След съвкупна преЦ. на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения нот.акт № 116, том 5, рег.№ 9930, дело № 820/19.11.2021г., И. Х.
П. е прехвърлила чрез замяна на „Ромеро“ ЕООД, само 2 кв.м. ид.ч. от притежаваните от нея
от недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. ******** по Кадастралната
карта на гр. Варна, местност „Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м. като в замяна на това е
получила от дружеството картина „Слънчогледи“, с автор И. Д.а, маслени бои на стойност
100 лева. Представен е препис от приемо – предавателен протокол между „Ромеро“ ЕООД и
И. П., видно от който И. П. е получила картината „Слънчогледи“, с автор И. Д.а. „Ромеро“
ЕООД е придобило картината на 18.11.2021г. срещу заплатена цена от 100 лева, за което е
издадена фактура № 1/18.11.2021г. от „Лили и Гого“ ДЗЗД.
С последващ договор за покупко-продажба обективитан в нот.акт № 117, том 5, рег.№
9931, дело № 821 от 2021г. /поправен с нот.акт № 140, том 5, рег.№ 10209, дело №
842/2021г./, на 19.11.2021г. И. Х. П. е продала на съсобственика си „Ромеро“ ЕООД всички
свои собствени ид.части от същия недвижим имот, а именно 362 кв.м. ид.части от ПИ с ид.
******** по Кадастралната карта на гр.Варна при договорена продажна цена в размер на 16
000 лева. Цената е заплатена чрез банков превод от купувача „Ромеро“ ЕООД по сметка на
И. П. с преводно нареждане от 19.11.2021г.
По делото са представени удостоверения за наследници /л.17, 18 и 123/, видно от които
ищците - Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. са наследници на Г. Т. И.ов починал на 21.01.2021г.
Ответницата И. Х. П. е наследник по право на заместване на И. Т. И.ов, починал на
07.12.2013г., който пък заедно с братята си Г. Т. И.ов и Боян Т. И.ов, починал на
22.06.2020г. са съвместно братя на Рилка Т.а Лазарова, починала на 12.08.2015г.
По делото е приложена покана /без дата/, изходяща от И. Х. П. до ищците Ц. И., Д. Т. и
Р. Т. /без данни за изпращане и получаване от адресатите/, с която П. е уведомила
съсобствениците си за готовността да изкупи притежаваната от тях ½ ид.част от ПИ с ид.
******** за сумата от 15000 евро или при насрещно желание да им прехвърли за същата
цена своя дял от имота. Направено е и предложение съсобствеността по отношение на
процесния имот да бъде прекратена чрез извършване на замяна на съсобствените имоти,
получени по наследство, като И. П. прехвърли ½ ид.ч. от процесния имот в замяна 20% от
съсобствения на страните имот в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 109, вх. Б, ет. 1, ап.1.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И. М. К., Л.Б.З., И. Ф. Ф. и Е.В.Б..
Свидетелят К. посочва, че съжителства от 2009г. на семейни начала с Д. Т. и знае, че той
е съсобственик с И. П., Р. Т. и Ц. И. на недвижим имот – лозе в местност „Пчелина“. През
лятото на миналата година /2021г./ се повдигнала темата за продажба на този имот. По-
късно Д. получил изпратена до него, брат му и майка му покани от И. във връзка с имота,
7
посочена в нея цена от 15 000 евро и срок от 1 месец. И тримата били категорични, че не
искат да продават техния дял, нито да купуват делът на И..
От показанията на св.Л.З. се установява, че е кум на Р. Т. и през м.09.2021г. бил в
търсене да закупи имот. При разговор с него узнал, че техния съсобственик /внучка на леля
му/ продава своята част от имот за сумата от 15 000 евро. Р. уточнил, че цената е фиксирана,
тъй като получил писмо с такава оферта. При последващ разговор към Нова година, станало
ясно, че мястото вече е продадено.
В показанията си свидетелят Ф. посочва, че работи като помощник – нотариус по
заместване в кантората на нотариус Павлина Симеонова от 2018г., където били изповядани
сделките с „Ромеро“ ЕООД – замяна на ид.части от имот срещу картина и покупко-
продажба. Картината била донесена в нотариалната кантора и възприета лично от свидетеля.
Страните по сделките завили съгласие за сключването им.
Свидетелят Борисов излага, че познава С.Р., с която в края на м.11.2021г. посетили една
галерия, видели картината „Слънчогледи“, харесали я и я закупили.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на въззивна проверка за допустимост, правилност и законосъобразност е
съдебното решение постановено по гр.д.№ 554/2022г. по описа на ВРС в частта досежно
уважените искови претенции на И. Х. П. против ответниците Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката по
нот.акт № 116/2021г. за замяна на 2 кв.м. ид.части от ПИ с ид. ******** по Кадастралната
карта на гр.Варна с картина „Слънчогледи“ поради противоречие с добрите нрави и в частта
по исковете с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, по които е допуснато ищците да изкупят
продадените от И. П. в полза на „Ромеро“ ЕООД 362 кв.м. ид.части от имота с ид. ********
по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ от 728 кв.м. срещу сумата от 16000 лева
по нот.акт № 117/2021г.
Решението в частта по отхвърления иск по чл.17 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сделката замяна по нот.акт № 116/2021г. като привидна, както и на прикритото с нея
съглашение – покупко-продажба, не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
По иска за нищожност на сделката замяна по нот.акт № 116/19.11.2021г. поради
противоречие с добрите нрави
Трайната съдебна практика на ВКС и правната доктрина непротиворечиво приемат, че
добрите нрави са неписани общовалидни морални норми или произтичат от тях и са
критерии за оЦ. на сделките. Противоречаща на добрите нрави би била сделка, чийто
предмет или цел са дотолкова морално недопустими или забранени, че не би следвало
изобщо да бъде сключвана. Накърняване на добрите нрави е налице и при сделки,
нарушаващи основните принципи на справедливост и добросъвестност в гражданските
правоотношения, като нарушението следва да е дотолкова съществено, че да е съизмеримо с
нарушаването на закона или заобикалянето му. Сключена в противоречие с добрите нрави
8
например е и сделка, при която се постига неоснователно обогатяване на една от страните
по нея поради съществена нееквивалентност на престациите.
При преЦ. на атакуваната сделка с наложилите се в съдебната практика критерии за
нищожността й поради противоречие с добрите нрави, съдът намира че същата не отговаря
на тях. Сделката е двустранна и възмездна с предмет замяна на 2 кв.м.ид.части от поземлен
имот срещу картина. Предметът и целта й не са забранени от закона, нито са морално
укорими, доколкото всеки собственик има правомощието да прецени с какъв обем от
притежаваното от него право на собственост върху недвижим имот или движима вещ, по
какъв начин и в полза на кого да се разпореди като израз на принципа за свободно
договаряне.
В случая волята на ответницата И. П. е била да замени 2 кв.м. ид.части от общо
притежаваните от нея в съсобственост с ищците идеални части от ПИ с ид. ******** по
Кадастралната карта на гр.Варна срещу картината „Слънчогледи“. Замяната е реална, като
всяка от страните е получила престацията, по повод на която е встъпила в договорните
правоотношения. Картината е била предадена на И. П. от насрещната страна „Ромеро“
ЕООД в нотариалната кантора, в която е изповядана сделката, което се потвърждава от
показанията на свидетеля Ф. /помощник нотариус в същата кантора/. Очевидно насрещната
престация е била одобрена от заменителката П. и предвид съвпадащите воли на двете страни
замяната е извършена в изискуемата от закона форма. Не се доказа сделката да противоречи
на принципите за добросъвестност и справедливост, нито пък с нея са накърнени
обществените интереси и в частност тези на ищците, тъй като сделката обвързва с
последиците си само страните по нея и не засяга по никакъв начин правната сфера на
ищците, респективно притежаваната от тях част от съсобствения имот. Законът не създава
ограничения за съсобственика да се разпореди с притежаваната от него част от
съсобствеността в полза на трето лице, освен в хипотезата на продажба, когато се предвижда
тя да бъде предложена за закупуване първо на останалите съсобственици. Дори при липса на
такова предложение обаче, разпоредителната сделка остава действителна, поражда вещно-
транслативно действие в полза на купувача, като в полза на съсобствениците остава
възможността да претендират по съдебен ред изкупуването й от приобретателя.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в мотивите на съдебния акт
съждения, че изводът за действителността на сделката е обусловен от провеждането на
успешно доказване, че заменителката П. е желаела да притежава точно картината
„Слънчогледи“ с автор И. Д.а. Независимо дали е желаела точно тази картина или не,
ответницата И. П. се е съгласила да я получи в замяна на собствените си 2 кв.м. ид.части от
притежавания в режим на съсобственост имот и израз на това е фактът, че е заявила
съгласие за това и е подписала нот.акт, който е съставен за нуждите на сделката – съгласие,
което не се оспорва от страните по сделката.
Несъстоятелни са и допълнително изложените от първоинстанционния съд аргументи, че
сделката замяна е довела до злепоставяне на чужди интереси /тези на ищците/ и до
извличане на собствена облага предвид на това, че на ищците не е била предоставена
9
възможност да придобият процесните 2 кв.м. ид.части от съсобствения имот в замяна на
картина, по аналогия от сделката межди И. П. и „Ромеро“ ЕООД. Както вече бе посочено,
абсолютно право на собственика е да се разпореди изцяло или отчасти с притежаваното
право на собственост в полза и при условия каквито намери за добре и това не се отразява
на действителността на сделката.
В случая не е нарушен и принципа за справедливост и добросъвестност при
договарянето предвид евкивалентността на заменяните престации. Данъчна оЦ. на 2 кв.м. от
имота е в размер на 46,08 лева, а цената на картината, за която са заменени – е два пъти по-
висока - 100 лева, поради което не е налице нарушение на забраната за неоснователно
обогатяване.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за действителността на атакуваната сделка
– замяна може да се извлече и от мотивите на тълкувателно решение № 5/28.11.2012г. по т.д.
№ 5/2012г. на ВКС, според които дори в случаите, в които предхождаща покупко-
продажбата разпоредителна сделка – дарение е сключена с цел да се осуети правото на
изкупуване от съсобственик в последваща продажба, същата не е нищожна, тъй като
преследваният резултат не е забранен или непозволен. По аргумент на по-силното
основание, даденото разрешение е валидно и когато атакуваната сделка не е безвъзмездна
/дарение/, а е възмездна /замяна/, при това с напълно равностойни престации.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че сделката – замяна,
обективирана в нот.акт № 116/2021г. не е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
поради което искът за прогласяването й за такава се явява неоснователен.
По отношение на иска по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на ид.части от недвижим имот
с ид. ******** по Кадастралната карта на гр.Варна предмет на покупко-продажба по нот.акт
№ 117/2021г.
Правото на изкупуване е от категорията на преобразуващите субективни права, защото
предоставя възможност съсобственикът - изкупвач едностранно да предизвика правна
промяна в правната сфера на съсобственика-купувач.
Искът за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС е конститутивен, а основателното му
провеждане предполага наличието на всички елементи от фактическия му състав, а именно:
съсобственикът-продавач да се е разпоредил със своята ид.част от съсобствения недвижим
имот в полза на лице извън кръга на съсобствениците посредством действителна покупко-
продажба; да липсва отправено от него до другите съсобственици предложение за продажба,
което се удостоверява с представена пред нотариуса декларация, че никой от останалите
съсобственици не е приел предложението, респективно да е представена неистинска
декларация.
Легитимиран да предяви иска за изкупуване е съсобственика, който не се е разпоредил със
своята идеална част от съсобствения недвижим имот. Именно нему принадлежи правото с
едностранно волеизявление заявено до съда да поиска промяна в правната сфера на
купувача – приобретател, като го замести в договорната връзка по силата на съдебното
10
решение. Ограничителният характер на разпоредбата се разпростира и по отношение вида
на сделката, като принудително изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС може да има само
при покупко-продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот.
Съдът намира, че ищците, в качеството им на съсобственици по отношение на
процесния имот с ид. ******** по Кадастралната карта на гр.Варна са легитимирани да
предявят иска по чл.33, ал.2 от ЗС. Изкупуването е принципно допустимо и с оглед вида на
сделката – покупко-продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот.
В случая обаче не е налице още първият от посочените по-горе елементи, а именно да е
извършено разпореждане от съсобственика И. П. с договора за покупко-продажба
обективиран в нот.акт № 117/2021г. със собствената и ид.част от имота в полза на лице
извън кръга на съсобствениците. Този извод е логично обусловен от констатацията за
неоснователност на иска за прогласяване нищожността на предхождащата сделка – замяна, с
която приобретателят „Ромеро“ ЕООД е придобил 2 кв.м.ид.части от процесния имот
предмет на покупко-продажбата. Замяната по нот.акт № 116/2021г., доколкото е
действителна правна сделка, е породила права по отношение на дружеството – купувач и
към момента на сключване на последващата сделка – покупко-продажба с нот.акт №
117/2021г. го легитимира като съсобственик на 2 кв.м. ид.части от имота. Следователно
приобретателят „Ромеро“ ЕООД е станал част кръга на съсобствениците на имота, т.е
договорът за покупко-продажба не е сключен с външно за съсобствеността лице. Това
означава, че пред продавача И. П. не е било налице изискването на чл.33, ал.1 от ЗС да
предложи на останалите съсобственици да купят продаваната част от имота преди
изповядване на сделката покупко-продажба с ответното дружество. Горното обуславя извод,
че в полза на ищците, настоящи въззиваеми страни - Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. не е
възникнало правото да изкупят продадените на „Ромеро“ ЕООД ид.части от имота, което
прави предявеният от тях иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС неоснователен.
Доколкото настоящият съдебен състав достига до различни изводи от тези на
първоинстанционният съд, решението в обжалваните му части се явява неправилно, поради
което следва да бъде отменено изцяло, включително в частта относно присъдените в полза
на ищците съдебно-деловодни разноски, а предявените искове с правно основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗС и с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
И двамата въззивници – И. П. и „Ромеро“ ЕООД са направили искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, като съобразно изхода на спора
такива им се следват. В полза на въззивника И. П. следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и общо 1778,71 лева – за въззивното производство, включващи заплатена
такса за въззивно обжалване и адвокатско възнаграждение.
В полза на въззивника „Ромеро“ ЕООД следва да присъдят разноски в размер на 900
лева – адвокатско възнаграждение заплатено за първоинстанционното производство
11
/заплатеният по сметка на ВРС депозит за призоваване на свидетел в размер на 50 лева не е
използван и връщането му може да бъде поискано от съда/ и 1598 лева – разноски за
въззивното производство включващи заплатена такса за въззивно обжалване и 1200 лева –
адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
въззиваемите.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 709/06.03.2023г. постановено по гр.д.№ 554/2022г. в частта, с
която е ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на сключения между И. Х. П., ЕГН
********** и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** договор за замяна, обективиран в нот.акт за замяна
на недвижим имот № 116, том 5, рег.№ 9930, нот.дело № 820/2021г., с който на 19.11.2021г.
И. Х. П. е прехвърлила на „Ромеро“ ЕООД 2 кв.м. ид.ч. от притежаваните от нея от следния
недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. ******** по Кадастралната
карта на гр.Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед номер РД – 18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. Варна, район „Младост“, местност
„Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м., в замяна на които „Ромеро“ ЕООД е прехвърлило на
И. Х. П. собствеността върху картина „Слънчогледи“ с автор И. Д.а, маслени бои, описана
във фактура № 001 от 18.11.2021г., издадена от ДЗЗД „Лили и Гого“, със стойност на
картината от 100 лева, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, в частта, с която е ДОПУСНАТО ИЗКУПУВАНЕ на основание чл.33,
ал.2 от ЗС от Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН ********** и Д. Г. Т., ЕГН
********** на 362 кв.м. ид. части от следния недвижим имот, придобит по наследство, а
именно: ПИ с ид. ******** по Кадастралната карта на гр.Варна, община Варна, област
Варна, одобрени със Заповед номер РД – 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота в гр. Варна, район „Младост“, местност „Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м. срещу
сумата от 16 000 лева, договорена в нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот №
117, том 5, рег.№ 9931, нот.дело № 821/19.11.2021г., с който И. Х. П. е продала на „Ромеро“
ЕООД, ЕИК *** 362 кв.м. ид.ч. от посочения имот ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок
от влизане на настоящото съдебно решение в законна сила Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т.
заплатят на „Ромеро“ ЕООД сумата от 16 000 лева и в частта, с която И. Х. П., ЕГН
********** и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** са осъдени да заплатят в полза на Ц. Й. И., ЕГН
**********, Р. Г. Т., ЕГН ********** и Д. Г. Т., ЕГН ********** сторените разноски в
настоящото производство в общ размер на 2488,00 лева, в която сума се включва адвокатско
възнаграждение с ДДС, разноски за издаване на съдебно удостоверение и заплатена
държавна такса И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН ********** и
Д. Г. Т., ЕГН ********** против И. Х. П., ЕГН ********** и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК ***
активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от
12
ГПК за прогласяване нищожността на сключения между И. Х. П., ЕГН ********** и
„Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** договор за замяна, обективиран в нот.акт № 116, том 5, рег.№
9930, нот.дело № 820/2021г., с който на 19.11.2021г. И. Х. П. е прехвърлила на „Ромеро“
ЕООД 2 кв.м. ид.ч. от притежаваните от нея от следния недвижим имот, придобит по
наследство, а именно: ПИ с ид. ******** по Кадастралната карта на гр.Варна, община
Варна, област Варна, одобрени със Заповед номер РД – 18- 64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота в гр. Варна, район „Младост“, местност „Пчелина“, целият с площ от 728
кв.м., в замяна на които „Ромеро“ ЕООД е прехвърлило на И. Х. П. собствеността върху
картина „Слънчогледи“ с автор И. Д.а, маслени бои, описана във фактура № 001 от
18.11.2021г., издадена от ДЗЗД „Лили и Гого“, със стойност на картината от 100 лева,
поради противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН ********** и
Д. Г. Т., ЕГН ********** против И. Х. П., ЕГН ********** и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК ***
активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за
допускане на изкупуване от страна на Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН ********** и
Д. Г. Т., ЕГН ********** на ½ ид.част от недвижим имот ПИ с ид. ******** по
Кадастралната карта на гр.Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед номер
РД – 18- 64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. Варна, район „Младост“,
местност „Пчелина“, целият с площ от 728 кв.м., която е предмет на покупко-продажба
сключена между И. Х. П., ЕГН ********** и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК ***, обективирана в
нот.акт № 117, том 5, рег.№ 9931, дело № 821/2021г. за цена от 16000 лева.
ОСЪЖДА Ц. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Т.Х.“ ***, Р. Г. Т. , ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул.“В.А.“ *** и Д. Г. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
ул.“Т.Х.“ *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 75, вх. А, ет.5, ап.28 сумата от 900 /деветстотин/ лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 1778,71 /хиляда
седемстотин седемдесет и осем и 0,71/ лева – разноски и адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Т.Х.“ ***, Р. Г. Т. , ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул.“В.А.“ *** и Д. Г. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
ул.“Т.Х.“ *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ромеро“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ № 60, ет.6, ап.9, представлявано от
управителя С.Р. сумата от 900 /деветстотин/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и 1598 /хиляда петстотин деветдесет и осем/ лева –
разноски и адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14