Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на
трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като
разгледа докладваното гр.дело №19079
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК
от „А.Б.“ ЕАД срещу Р.С.Р. за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №986573/16.08.2018г., издадена по ч.гр.д.
№**/2017г. по описа на ВРС, 10с. в полза на ищеца суми, а именно : сума в общ размер на 226.04 лв. (двеста двадесет и шест лева и четири
стотинки), представляваща
задължение произтичащо от сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с номер М4115617 от дата 03.06.2014г. формирана, както следва: сумата от 14.90лв. (четиринадесет лева и деветдесет
стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4115617 от дата 03.06.2014г., съгласно фактура №*********, с
падеж на плащане 01.08.2014г. за отчетен период от 28.06.2014г. до
27.07.2014г., сумата от 211.14лв. (двеста и единадесет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М4115617 от дата 03.06.2014г.
съгласно фактура №********* с падеж на плащане 04.12.2014г., за отчетен период
от 28.10.2014г. до 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.08.2017г., до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото
дружество и ответника са сключени договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги М4115617 от 03.06.2014г., с който
на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги. Излага се, че съгласно
чл.26 от ОУ на мобилния оператор заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане. В срока на
действие на договора били издадени следните фактури : Фактура №*********/01.08.2014г. с падеж на
плащане 16.08.2014г. за отчетен период 28.06.2014г. до 27.07.2014г. за ползвани
далекосъобщителни услуги на стойност 14.90 лева; Фактура
№*********/04.12.2014г. с падеж на плащане 04.12.2014г. за отчетен период
28.10.2014г. до 27.11.2014г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 211.14 лева. Неустойката била начислена
поради прекратяване на договора, тъй като абонатът не изпълнил задължението си
да заплати сумите за потребените услуги.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска.
Не оспорва наличието на облигационна връзка с
ищцовото дружество.
Оспорва наличие на задължения към ищеца за
сумата от 226.04 лева. Твърди, че е изплатил изцяло задължението си по фактура
№*********/01.08.2014г. в размер на 14.90 лева.
По отношение на твърдението, че договорът е
прекратен сочи, че волеизявление на ищеца в тази връзка, с което да е
предоставен срок за изпълнение, след изтичането на който да настъпи
прекратителния ефект не е имало. Излага се, че дори и в полза на ищеца да е
възникнало потестативното право да прекрати облигационната връзка, доколкото
същото не било упражнено по надлежния ред, договорът следвало да се счита
прекратен с изтичане на срока, поради и което в полза на ищеца не било
възникнало вземане за неустойка. Отделно счита, че клаузата за неустойката е нищожна, поради това че
противоречи на добрите нрави. Не следващо място се сочи, че тази клауза е
неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2014г. е сключен Договор
за мобилни услуги №********* между “Мобилтел”ЕАД
и Р.С.Р. за срок от 24 месеца за предпочитан
номер **при абонаментен план съгласно Приложение №1 – Мтел Трансфер S –
14.90 лева на месец, при ценоразпис на допълнителни
електронни съобщителни услуги съгласно Приложение №3. Съгласно раздела
“отговороност” т.5.3.1 от Приложение №1 при нарушаване на задължениета по ОУ,
договора и приложенията от страна на абоната, вкл. И при предсрочно
прекратяване на договора по негова вина, мобилният оператор има право да получи
неустойка в размер на всички стандратни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на срока на договора.
Във Фактура
№**********/01.08.2016г. е начислена сумата от 14.90 лева с ДДС, представляваща
месечна абонаментна такса за периода 28.06.2014г. – 27.07.2014г., с краен срок
за плащане на задължението 16.08.2014г.
Във Факура
№**********/04.12.2014г. е начислена сумата от 211.14 лева, посочена като
неустойка.
Представени са Общите условия
на мобилния оператор. Съгласно чл.27.2 мобилният оператор има право да
преустанови достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора за услуги
при цялостно или частично неизплащане на суми по издадени фактури в съответния
срок. Съгласно чл. 54.12 договорът се счита за едностранно прекратен от страна
на Мобилтел в случай на забава в плащането на дължими суми от абоната,
продължило повече от 124 дена.
Ответникът е представил
вносна бележка за извършено плащане на сумата от 14.90 лева по фактура Фактура
№**********/01.08.2016г. от дата 23.07.2018г.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на
вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да
установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидно договорно
правоотношение между него и ответника по
сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********, че на ответника са предоставени мобилни услуги, размера на исковата
претенция.
Ищецът претендира
заплащането на процесната сума с твърдението, че същите са начислени за месечна
абонаментна такса и неустойка.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били обвързани валидно от сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с номер М4115617 от дата 03.06.2014г.
Ответникът е заплатил задължението си за
месечна абонамента такса по Фактура №**********/01.08.2016г. в размер на 14.90
лева, който факт се признава от ищеца. Задължението е погасено на
23.07.2018г. преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.08.2017г., предвид и на което
претенцията е изначално неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претендираното вземане за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата
е договорена с длъжника, т.е. че
последният е изразил съгласие да понесе санкция в претендирания размер и период
в случай, че не изпълни или закъснее да
изпълни задължението си.
Съгласно Договора за мобилни услуги в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставяни от оператора на потребителя през срока на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този
срок.
Съгласно чл.54.12 от ОУ договорът се счита за
едностранно прекратен от страна на Мобилтел в случай на забава в плащането на
дължими суми от абоната, продължило повече от 124 дена. В исковата молба липсват твърдения относно
обстоятелството от коя дата мобилния оператор счита договора за прекратен, нито
дали е отправено нарочно волеизявления за разваляне на договора, което да е
достигнало до абоната.
Съобразно разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД кредиторът може да прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил
задълженията си по причина, за която отговаря, след като му даде подходящ срок
за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за
развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че процесният
договор е сключен в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са
ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил
валидно правото си да развали договора и същият не е бил прекратен преди
изтичане на уговорения срок, поради и което претенцията му за заплащане на
неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на процесуалния представител на
ответника адв.И.Д. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Р.С.Р.,
ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №986573/16.08.2018г., издадена по ч.гр.д.
№**/2017г. по описа на ВРС, 10с. в полза на ищеца суми, а именно : сума в общ размер на 226.04 лв. (двеста двадесет и шест лева и четири
стотинки), представляваща
задължение произтичащо от сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с номер М4115617 от дата 03.06.2014г. формирана, както следва: сумата от 14.90лв. (четиринадесет лева и
деветдесет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4115617 от дата 03.06.2014г.,
съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 01.08.2014г. за отчетен период
от 28.06.2014г. до 27.07.2014г., сумата от 211.14лв. (двеста и единадесет лева
и четиринадесет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги с номер М4115617 от дата
03.06.2014г. съгласно фактура №********* с падеж на плащане
04.12.2014г., за отчетен период от 28.10.2014г. до 27.11.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.08.2017г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв.И.Д., член
на ВАК със служебен адрес гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“ №10 сумата от 300/триста/
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ответника на основание
чл. 78, ал.3 ГПК и чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: