Определение по дело №314/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 192
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20207100700314
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

……/28.07.2020 г., гр. Добрич

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

като разгледа  административно дело № 314 по описа за 2020 година, за да се произнесе, намери следното:

Производство по чл. 34, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Постъпила е жалба от „Трудово производителна кооперация „ПРОГРЕС“ гр. Добрич с ЕИК *********, сре­щу Решение за отказ за спиране на производството с № П - 03000820091772-104-001 от 10.07.2020 г., издадено от Началник Сектор при ТД на НАП - Варна, с което е отказано спиране на производството, свързано с извършване на проверка, възложена със Резолюция №П- 03000820091772-ОРП-001/02.06.2020 г. , по молба вх. №9917/06.07.2020 г., подадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят излага становище за неговата незаконосъобразност, като сочи, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон и моли за отмяната му, както и за връщане преписката на административния орган за постановяване заповед за спиране на производството. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответният административен орган в срока по чл.152 от АПК, не изпраща административната преписка на съда. Рарзпореждането на АС Добрич за изпращане на преписка от АО е получено от същия на същата дата 13.07.2020 г. Едва на 28.07.2020 г. /след срока за произнасяне и на съда/ е представена копие на преписката. Не излага становище по жалбата.

Обжалваното решение е акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 34, ал. 5 от ДОПК. Същото е връчено на ревизирания субект на 10.07.2020 г., а жалбата е постъпила в съда на същата дата, т.е. в законоустановения срок за обжалване. С оглед съдържанието на акта, който е неблагоприятен за жалбоподателя, налице е и правен интерес от обжалването му. Поради това и жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата се явява и основателна.

Не е спорно между страните, че с Резолюция №П- 03000820091772-ОРП-001/02.06.2020 г. на Началник на сектор при ТД на НАП Варна е определено да се извърши проверка на жалбоподателя. Посочено е, проверката следва да обхване установяване на факти и обстоятелства, съгл. указание №20-00-84/26.05.2020 г. /липсва в преписката/ със срок до 03.08.2020 г.

По твръдение на органа /тъй като отново липсват доказателства в преписката/, на  02.06.2020 г. на жалбоподателя е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице до 31.05.2020 г. Ревизираното лице е подало две молби за удължаване на срока за предоставяне на изисканите документи, като с две свои решения органа на 17.06.2020 г. и 12.06.2020 г.  е удължел срока на изисканите документи до 25.06.2020 г. и 30.06.2020 г. , предвид необходимостта от технологично време поради изисквания голям обем документи и справки. На 06.07.2020 г. от жалбоподателя постъпила  молба до органа, възложил проверката, с основание по чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК и искане за спиране на производството за срок от три месеца. Като основание в молбата било посочено, че е налице технически проблем и ангажираност на управителя с договаряне на сделка с чуждестранен контрагент, с оглед продажба на имот, собственост на дружеството.

С решение № г. № П - 03000820091772-104-001 от 10.07.2020 г., за отказ за спиране на производство, Началникът на сектор при ТД на НАП-Варна е отказал спирането на производството, като е посочил, че с връченото искане за представяне на документи не се изисква съставянето на нови документи, тъй като ревизията обхваща стар период, а в случай, че не се съхраняват от лицето може да бъде извършена проверка от органите по приходите в мястото, където се съхраняват, посочено от лицето. Прието е в оспорения акт, че не са посочени конкретни обстоятелства, които затрудняват или препятстват временно развитието на производството, а необходимите документи могат да бъдат събрани по служебен път, а и лицето може да се възползва от възможността да упълномощи лице, което да го представлява.

Настоящият съдебен състав счита, че преценката на издателя на обжалваното решение е незаконосъобразна, като при излагане на мотивите му същият не е съобразил точния смисъл на закона.

Законът в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК е предвидил задължително спиране на производството при наличие на изброените в т. 1 до т. 5 обстоятелства. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, на основание на която разпоредба е подадена молбата от жалбоподателя, производството се спира при подадена молба на субекта - еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Следователно, на преценка от органа по реда на чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежат обстоятелствата - дали е налице молба за спиране, депозирана ли е същата от лице, което може да поиска спиране на производството, както и дали не са налице данни производството вече да е било спирано на това основание, предвид изискването това да е еднократно. В случай, че са налице посочените в закона формални предпоставки за спиране - молба на субекта и еднократност на искането, то за органа, възложил производството, не съществува основание да откаже спирането му, като на автономна преценка съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежи единствено въпросът относно продължителността на спирането и то в рамките на предвидения максимален срок по чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК от три месеца. Ето защо и наличието или липсата на изложени конкретни мотиви и причини, поради които е направено искането за спиране, на практика не е и относимо към преценката за неговото формално уважаване, доколкото такова изискване не е поставено в закона, а единствено изложените основания за спиране, съответно доказателства в тази връзка, биха могли и следва да се обсъждат в светлината на преценката относно срока, за който това спиране да бъде постановено. В тази насока следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК е императивна и за административния орган съществува задължение при установяване наличието на законовите основания за това, изчерпателно изброени в законовата норма, да спре производството. Автономната преценка на административния орган, както се посочи, се разпростира върху проверка на формалните основания за спиране по този ред - наличие на молба, изходяща от субекта на правото да се иска спиране, липса на предходно спиране, постановено по този ред, както и срока, за който да се постанови спиране. Относно последната преценка /за срока на спирането/ именно административният орган може и следва да съобрази представените от молителя доводи и съответно доказателства и като вземе предвид срока на ревизионното производство и етапа на развитие на същото да прецени как и доколко изложените в молбата обстоятелства и/или представени доказателства се отразяват върху хода на ревизията, съответно правото на защита на ревизирания субект. Ето защо и в случая, като е посочил на практика като основание за отказа си, че изложените от молителя причини за спиране не били уважителни, административният орган е процедирал незаконосъобразно, защото мотивите, които са изложени от ревизираното лице, не са обект на преценката дали изобщо производството да бъде спряно. Следвало е при наличие на установени формални основания за спиране, визирани в чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, каквито са били налице, органът да постанови такова, като вече с оглед на мотивите и/или доказателствата, посочени в искането, да прецени за какъв срок да е същото, съблюдавайки максимално предвидения в закона срок.

Ето защо и предвид установеното незаконосъобразно процедиране от издателя на обжалваното решение, последното ще следва да се отмени.

Тъй като въпросът за спиране на производството е от изключителна компетентност на органа по приходите според чл. 34, ал. 3, изр.1 ДОПК, то следва преписката да му се изпрати за ново разглеждане на молбата, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора и при направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, се дължат такива, които се установиха в общ размер на 50 лева, внесена ДТ.   Поради това и следва ТД на НАП - Варна да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.

По изложените мотиви Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение П - 03000820091772-104-001 от 10.07.2020 г., издадено от Началник Сектор при ТД на НАП - Варна, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗ­НО.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Варна, да заплати на ТПК „ПРОГРЕС“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, пл. „Възраждане“ №4, представлявано от Председателя М.П.П., сумата от 50 лева / петдесет лева/ направени разноски по делото.

ИЗПРАЩА административната преписка по молба вх. №9917/06.07.2020 г., подадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК от ТПК „ПРОГРЕС“  на Началник Сектор "Реви­зии" в ТД на НАП - Варна за ново произнасяне, съобразно мотивите, дадени с настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: