РЕШЕНИЕ
гр.София,13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV А въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 1623 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.02.2016 г.СРС-,ГО,120 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***-р *******, офис сграда *******, чрез юрисконсулт,
срещу В.Г.Т.,***, положителен установителен иск
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 99 от ЗЗД за
сумата от 1625.88 лв., от които
сумата от 800 лв. главница по Договор за кредит № 5005300 от 22.10.2012 г.,
сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответницата, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, договорна лихва от 494.08 лв., такса разходи в
размер на 200 лв., лихва за забава за периода от 22.11.2012 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 31.05.2014 г., което вземане е
цедирано на ищеца, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 29 674/2014 г. на Софийски районен
съд, I ГО, 120 състав, като неоснователен.
Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
решение.Съдът неправилно приел,че ответницата
следва да бъде уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,че
длъжникът не е уведомен за извършената цесия,че няма данни вземането да е било
прехвърлено с договора за цесия.
Въззивникът моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение, като вместо него постанови ново, с което да уважи иска.Претендира разноски .
Въззиваемият
не е подал писмен отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Правилността на съдебното решение е предмет на
въззивното обжалване в рамките на посоченото във въззивната жалба на ищеца /чл. 269, изр. 2 от ГПК/ - изложените по-горе доводи за нарушение на материалния закон и
необоснованост, както и в рамките, очертани от императивните материалноправни
норми, приложими към процесното правоотношение.
С искова молба с правно основание
чл.422 ГПК, подадена от „А.з.с.н.в." ООД срещу В.Г.Т., ищецът иска да
бъде установено, че ответникът му дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК,в качеството на кредитор,придобил вземанията по договор за цесия.
От
приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК ,се установява,че „Вива
кредит“ООД е сключила с ответника на 22.10.2012 г. договор за кредит,
по силата на който му е предоставен кредит в размер на 800 лв.,платими на равни вноски за шест месеца,при което вноските са с прибавена
възнаградителна лихва общо 494.08 лв.,последна вноска с падеж 20.04.2013 г.
Сумата е усвоена .Уговорена е предсрочна изискуемост на кредита при неплащане
на коя да вноска повече от пет календарни дни без да се уведомява длъжника.
Не е спорно по делото,че ответницата не е уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Съобразно ТР
№4/2014 г.по т.д4/14 г.,ОСГТК на ВКС в т.18 е прието
следното разрешение:. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422.
ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60. an. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Постигнатата в договора
предварителна уговорка,че при неплащане на определен брой вноски или други
обстоятелства ,кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си,не поражда действие,ако банката изрично
не е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предскрочно
изискуем,което изявление да е достигнало да длъжника-кретитополучател.
Вземането произтича от
договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски.Размерът
и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на
изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.418,
ал.З ГПК. В тази хипотеза искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи в размер
на изискуемите и неплатени вноски по кредита, а за разликата до размера на
неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски, в
т.ч. за остатъка от кредита - да се отхвърли. Решението за отхвърляне на
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК за тези вноски с ненастьпил падеж, респ.
за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна
изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право
може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422,
ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.
По този начин ,ВКС ,ТК,І ТО е отговорила с решение №139 /05.11.2014 г. по т.д.№57/12
г./постановено по реда на чл.290 ГПК/ на поставения правен въпрос в контекста на
ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС и в смисъл: Вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката -
кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази
хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания /неустойки, лихви/ , които са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За събиране на
вноските с ненастьпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно
изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен
с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно
производство.
Предвид така установеното настоящият съдебен състав
намира,че изискуеми са месечните неплатени вноски с падеж до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,т.е.посочените всички шест
вноски по договора за заем са с натъпил падеж преди датата на
заявлението/03.06.2014 г./.
По отношение възражението за редовно уведомяване за цесията.
Законодателят е създал правна фикция,чрез която се счита,че при наличие
на развило се производство по чл.410 или чл.417 ГПК датата на подаване на
исковата молба е датата,на която е подадено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.Целият процес до влизане в сила на решението по исковото
производство е единен и следва да се приеме,че длъжникът може да бъде уведомен
за цесията с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Налице са данни за прехвърляне на
вземането с договора за цесия.Представено е извлечение от Приложение
№1/13.06.2013 г.към договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ на
22.01.2013 г.,в което е индивидуализирано працесното вземане под номер 28.
Поради несъвпадане на крайните изводи на възивната и
първата инстанция първоинстанционното решение следва да се отмени и да се уважи
положителния установителен иск.
Разноски-в исковото и въззивното
производство са сторени такива за д.т. в размер на по 87.97 лв.,а за
юрисконсултско възнаграждение съдът определя сумата от по 50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решението от
15.02.2016 г.СРС-,ГО,120 с-в и вместо това
постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че В.Г.Т.,***,дължи н. „А.З.С.Н.В.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***-р *******, офис сграда *******,по положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415,
ал.1, връзка с чл. 99 от ЗЗД сумата от 1625.88
лв., от които сумата от 800 лв. главница по Договор за кредит № 5005300 от
22.10.2012 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответницата, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, договорна лихва от 494.08 лв.,
такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава за периода от 22.11.2012 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 31.05.2014 г.в размер на 131.80 лв., което вземане е цедирано на ищеца, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 29 674/2014 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120 състав,сумата 32.52 лв.разноски за д.т. и сумата 200 лв.юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.Г.Т.,*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ООД, ЕИК ******* сумата 84.97 лв. разноски за д.т.и 50 лв.за юрисносултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 87.97 лв.за д.т.за въззивна жалба и 50 лв.за
юрисконс,лтско възнагжраждение за възивното производство
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подежи: на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.