Р Е Ш Е Н И Е
№ 13 / 12.2.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тридесети януари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........361..........по описа
за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Ч.Ч.С. в качеството й на едноличен търговец С-Л-П –
ГРУП - Ч.Ч. против наказателно
постановление № 471031- F 491405 от 17.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено
от него административно нарушение
по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по-
горе , като същият в
жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че поради
това същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния
закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата
касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.Същият жалбоподател изразява
алтернативно искане ако съдът прецени , че е налице извършено от него адм. нарушение
да намали да минимален размер така наложената му санкция съобразно разпоредбата на изречение 2 от чл. 185 ал.2
от ЗДДС в най- минимален размер .
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован не се явява лично
, за него се явява лично неговият процесуален
представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление , като
освен това заявява и за приложение при
алтернативността посочена от него на намаление до минимален размер на
наложената му парична санкция и по този начин не взема друго респ. допълнително
становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява неговия процесуален представител
в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна..
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя ЕТ С-Л- П- Груп – Ч.Ч. наказателно постановление № 471031- F 491405 от
17.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F 491405 от 10.06.2019 година срещу С-Л-П- ГРУП- Ч.Ч. ЕТ който констатира за извършено административно нарушение на дата 06.06.2019
година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена оперативна проверка в 11.55 часа в
търговски обект магазин – плод и зеленчук , намиращ се в гр. Карнобат на ул. 9-ти септември до Халите
, стопанисван от ЕТ С-Л-П- - Груп – Ч.Ч. се установило , че при сравнение на данните от
касовия апарат със записите „ служебно въведени „ , „ служебно изведени „ суми и
наличните суми в касата на обекта не е отбелязана
всяка промяна в касовата наличност със съответно записване в момента на
извършването й и по този начин се
установило необосновано различие
в касовата наличност както следва
: разчетената касова наличност от
монтираното в обекта ФУ модел DATECS DP – 150 с № на ФП
– 2726274 и индивидуален № DT 726274 е с разчетен общ оборот в размер на 12, 02 лв. , а фактическата
наличност в касата на обекта е в размер на 116, 08 лв. съгласно изготвен опис , като по този начин е установена положителна разлика в размер на сумата от 104, 06 лв. , която не
е отразена във ФУ към момента на
извършването и с точност до минута ,
въпреки наличност на съответните функции на ФУ за това, тъй като то е в
изправност и притежава операция –
служебно въведени и служебно изведени
парични средства , като горепосочените парични средства в касата са изброени лично от Ч.Ч.С.
в качеството й на управител на обекта По този начин се установява , че проверяваното лице нее
изпълнило задълженията си извън случаите
напродажба да отбележи всяка промяна в
касовата наличност на ФУ чрез операциите
„ служебно въведени „ и „служебно изведени
„ суми , с което е нарушило разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ във връзка с
чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени
такива – протокол за извършена проверка
№ 0340981 от 06.06.2019 година , фискален бон, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката на ЕТ
на дата 06.06.2019 година , декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице , дневен отчет на ФУ ,
съкратен отчет на фискалната памет на ФУ , както и от гласните доказателства - показанията
на разпитания в съдебно заседание свидетел М.А. , който
се явява очевидец на извършеното от
жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на
адм. нарушение което му се приписва със
съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по
делото, включително и от обясненията на жалбоподателя. Следователно въз основа
на събраните по делото доказателства ,
може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени
и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение
, което обстоятелство той и не оспорва в
съдебно заседание , поради което
обстоятелство му е наложено и
горепосоченото административно наказание.
Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на
чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено
виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо
не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено
и то в случая се явява наказуемо, като и
затова адм. наказващия орган правилно е
процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2 изр.
2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези
му горепосочени части е съставен в изпълнение
на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН
и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова той се явява законосъобразен и съобразно
процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление .
Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да измени обжалваното наказателно
постановление в частта на това наложено му адм. наказание , като го измени до
неговия най- минимален размер, ако съдът
приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , с оглед прилагането на
разпоредбата на чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС тъй като адм. наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание
, които не съответстват на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложените му адм. наказания са в
нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН съдът намира, че следва да разгледа това
обстоятелство тъй като има искане на жалбоподателя в тази насока . Затова първо следва да изследва въпроса дали
жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв
след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ.
наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези
разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител
да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за
неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства ,
като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с
това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани и дали
правилно адм. наказващия орган е приложил закона .
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че
извършеното от него деяние се явява маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
като не е изложил мотивирана преценка за
липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм.
наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в
противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание
се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да
разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия
орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани
с фиска на Държавата . В случая законът
е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения
от закона срок е достатъчно само
неговото наличие респ. извършване, за да
възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със спазване на данъчната
политика на Държавата и съответно
установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя
основание процесното наказателно постановление.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от
никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства
на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия
орган му е наложил горепосоченото адм.
наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на
основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС .Затова и съдът намира, че следва да обсъди въпроса за намаляването на това адм. наказание на
жалбоподателя на основание поисканото прилагане на наказанието предвидено в
изр. 2 от разпоредбата на чл. 185 ал.2 от ЗДДС което гласи , че когато това
адм. нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм.
наказание от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда
налагане на адм. наказание в размер от 500
лв. до 2000 лв. . По този начин
съдът намира, че с оглед това , че от деянието извършено от жалбоподателя не са
настъпили вредни последици – фиска на
Държавата не е увреден , това , че в хода на проверката контролните органи не са констатирали други нарушения на
данъчното законодателство , факта , че
това адм. нарушение от страна на жалбоподателя има инцидентен характер , понеже
последният не е наказван за други такива ,
както и че е налице съвсем ниска обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние , то
следва да бъде изменено наказателното постановление в горепосочената му
обжалвана част , като бъде намалено наложеното му адм. наказание имуществена
санкция, както следва : от 1000 лв. на 500 лв. .
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 471031- F 491405 от 17.10.2019
година на Началника на отдел
Оперативни дейности – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за
приходите против
ЕТ С-Л-П- Груп – Ч.Ч. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село
Огнен , Община Карнобат, обл. Бургас представляван от Ч.Ч.С. с ЕГН **********
В ЧАСТТА МУ
с която за извършено от него адм.
нарушение на дата 06.06.2019 г. на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н –
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на МФ във
връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което
на основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 лева , като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА СЪЩОТО АДМ. НАКАЗАНИЕ , а
именно : имуществена санкция от 1000 лв.
на имуществена санкция в размер на 500
лв. .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд Бургас в
14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: