Решение по дело №501/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260026
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20201800500501
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                              гр. София, 28.01.2021 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                          ВАНЯ И.

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 501 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 53 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 1390/2018 г.  С.ският районен съд е осъдил „Б.т. к.” ЕАД да заплати на Б.Г.П., на основание чл. 50 от ЗЗД, сумата 2700 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в следствие фрактура на дисталната част на лявата предмишница с дислокация на костните фрагменти, кръвонасядания в областта на гърба на носа, периорбитален хематом в дясната орбитална област, охлузване в областта на дясната гривнена става и кръвонасядане в областта на дясната колянна става, които увреждания са получени в резултат на настъпило на 12.08.2018 г. в гр. С., на тротоара на ъгъла между улиците „Г. И.” и „А.”, спъване в изпъкнала метална част от капак на шахта, собственост на „БТК” ЕАД и падане на терена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 5000 лв.

            Решението е обжалвано от ответника „БТК” ЕАД като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявени иск. В жалбата се излага възражение, че събраните по делото доказателства не установяват отговорност на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Сочи се, че не е установено по безспорен начин твърдяната от ищцата неизправност на капака на шахтата да е следствие от неправилно монтиране и поддържане от „БТК” ЕАД. Излагат се аргументи срещу доказателствената стойност на заключението на съдебно-техническата експертиза, показанията на разпитаните свидетели, както и представения снимков материал, и възражения срещу изложените от съда мотиви за кредитиране на тези доказателства. Изложено е оплакване за прекомерност на определеното от съда обезщетение.

            Ищцата е подала насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част. В жалбата излага оплакване срещу извода на съда за съпричиняване на вредите от поведението на пострадалата, във връзка с което излага подробни доводи за липса на проявена от нея небрежност.

            Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

            За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Б.Г.П. е предявила срещу „Б.т. к.” ЕАД /след прекратяване на производството по отношение на втория посочен в исковата молба ответник Община С./ иск за заплащане на сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в следствие на телесни увреждания, получени при спъване в издаден болт от капак на шахта, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 12.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

            В исковата молба ищцата твърди, че на 12.08.2018 г. около 9,30 ч., вървейки по тротоара на ъгъла на улица „А.” и улица „ Г. И.” в гр. С., се спънала в стърчащ метален болт на капака на намираща се на тротоара шахта, висок няколко сантиметра над повърхността на капака на шахтата, загубила равновесие и паднала на земята. При падането ударила и двете си ръце, както и главата, изпитала силна болка. Ищцата твърди, че свидетели на падането на ищцата били приятелките й В. и К., които в този момент я чакали на улица „А.” на около двадесетина метра. Те й помогнали да се изправи, при което ищцата продължавала да изпитва силни болки в ръцете, краката, главата. Ищцата била откарана в Центъра за спешна помощ при МБАЛ – С., където били обработени нараняванията й по лицето ръцете и краката, а след направена рентгенова снимка била установено счупване на дисталната част на лявата предмишница, което наложило гипсиране на ръката от пръстите до лакътя и поставяне на шина. На следващия ден в медицинското заведение бил свален сложения предния ден гипс и с местна упойка били наместени счупените кости, поставен бил нов гипс на лявата ръка, който бил свален след 45 дни. След свалянето на гипса на ищцата  в продължение на 10 дни на ищцата били провеждани физиотерапевтични процедури за раздвижване на ръката, след които ръката й не се възстановила напълно – останала надута и към момента. В продължение на около месец ищцата ходела в болничното заведение за смяна на превръзките на китката на дясната й ръка. Освен описаните увреждания, ищцата получила и многобройни по-леки такива – синини, кръвонасядания и отоци по краката, ръцете и лицето. В следствие на травмите и проведените медицински интервенции ищцата не можела да се обслужва сама. Болките в дясната китка продължили около месец, а тези в лявата ръка продължават и понастоящем. Ищцата сочи, че обезщетение за претърпените от нея болки и страдания в резултат на телесните увреждания, получени по описани в исковата молба начин, се дължи от собственика на шахтата „БТК” ЕАД като част от комуникационно съобщително съоръжение, на основание чл. 50 от ЗЗД.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Оспорва твърдението на ищцата, че от капака на шахтата е стърчал болт към момента, в който се твърди тя да се е спънала в такъв болт и, че именно болтът е причината за падането на ищцата и претърпените от нея болки и страдания. Ответникът твърди, че шахтата, която според твърденията на ищцата е довела до падането й, се намира на ул. „Г. И.” и е собственост на ответника, като тази улица е ремонтирана и покрита с асфалт,  а положените по ул. „А.” плочки са стари и неравни. Поради това и с оглед твърдението на ищцата, че инциденът е настъпил след като е завила по ул. „А.”, ответникът счита, че голяма вероятност има причина за падането да е била неравност по тротоара на ул. „А.”. Оспорва твърдението на ищцата, че е претърпяла описаните неимуществени вреди, причинно-следствената връзка на тези вреди с твърдяното падане заради спъване в стърчащ болт от капака на шахта, както и размера на вредите. Навежда и възражение за проявена от ищцата небрежност, изразяваща се в това, че същата не е проявила нужното внимание и не е съобразила, че тротоарът, който е бил ремонтиран приключва, а на съседната улица е бил с разбити плочки и неравности.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от заключението на СТЕ, че на северния тротоар на ул. „Г. И.” преди източния тротоар на ул. „А.” в гр. С. е разположена шахта с бетонова плоча, както и че същата се е намирала на това място и към датата на твърдения в исковата молба инцидент - 12.08.2018 г. Ответникът не оспорва, че шахтата е негова собственост като част от подземни съоръжения на далекосъобщителната инфраструктура на „БТК” ЕАД.

            По делото са приобщени като доказателства представени от ищцата фотоснимки чрез извършване на оглед по реда на чл. 204 от ГПК, като същите са описани подробно в протокола от съдебно заседание, в което са представени и е извършен огледът. Фотоснимките изобразяват уличен тротоар и намиращ се на него капак на шахта, в центъра на който има изпъкнал метален връх.

            Според показанията на свидетелите К. И. и В. Н., на 12.08.2018 г. имали уговорка да се съберат на кафе  с ищцата в къщата на св. И. на ул. „Н.”. Двете свидетелки се срещнали на кръстовището на ул. „Н.” и ул. „А.” и изчакали да посрещнат ищцата. Те видели как ищцата, която идвала от  ул. „Г. И.”, стъпвайки на ъгъла с ул. „А.”, паднала на земята към шосето. Двете свидетелки веднага се притекли на помощ на ищцата и я вдигнали от земята. Ищцата била цялата в прах и ожулена, от бузата и едната й ръка течала кръв. След като я вдигнали, свидетелките забелязали шахта на тротоара на ъгъла на ул. „Г. И.” и „А.”, от която стърчало едно високо желязо. Докато чакали Бърза помощ, техен съсед ги видял и предложил да ги закара. В Бърза помощ прегледали ищцата и я изпратили на рентген, след което гипсирали ръката й. След инцидента ищцата не можела да върши нищо сама в продължение на месеци и свидетелките й помагали в обслужването /къпане, преобличане/ и домакинската работа. През цялото това време ищцата се оплаквала болки в счупената си ръка, като такива оплаквания има и сега.

            Според показанията на св. В. М., тя живее на ъгъла на ул. „Г. И. и ул. „А.”. Сочи, че на този ъгъл има една шахта, под която минават кабелите на БТК. Поради кражби на кабели зациментирали капака на шахтата, като направили една голяма бубуна. На капака имало болт, като на 26 март тази година дошли и го извадили, сложили на негово място друг, с няколко сантиметра по-нисък.

            При предявяването на фотоснимките след разпита, свидетелката К. И. сочи, че ищцата е паднала на мястото, където е капака на шахтата, изобразен на снимка № 1, и че сега на него няма стърчащ болт. Свидетелката В. Н. сочи, че ищцата е полетяла от мястото, където се вижда капака на шахтата и паднала на ул. „А.”. И двете свидетелки заявяват, че капакът на шахтата, в който се е спънала ищцата, е същият, който е изобразен на предявените им снимки. Свидетелката В. М. сочи след предявяването й на снимка № 1, че когато ищцата е паднала, капакът на шахтата на тротоара до нейния имот, е бил във вида, в който е изобразен на снимката – с издаден в центъра болт.

            Според приетото като неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза от 11.10.2019 г., на северния тротоар на ул. „Г. И.” преди източния тротоар на ул. „А.” се намира шахта с бетонови плочи с размери 1.70/2.00  м., с метален капак. Цялата бетонова плоча на шахтата е задигната спрямо тротоара и бордюра с около 5 до 10 см., като преходът е плавен от всички страни. На приложените по делото снимки вещото лице е констатирало, че капакът е бил задигнат спрямо бетоновата плоча на шахтата и спрямо тротоара, а по средата на капака има метална планка със заварена метална топка, която стърчи над капака. В момента на огледа металният капак е под нивото на бетоновата плоча и има разлика с нивото на тротоара. Към датата на огледа 10.10.2019 г. тротоарната настилка на мястото, на което се намира шахтата на ул. „Г. И.”, е асфалтова. През 2016 – 2017 г. са били подменени бордюрите и тротоарната настилка. По ул. „А.” бордюрите и тротоарната настилка не са подменяни – бордюрите и бетоновите плочки са очукани.

            Съгласно приетото като неоспорено заключение на съдебно-медицинската експертиза, извършено на база представената по делото медицинска документация и извършен личен преглед, ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на дисталната част на лявата предмишница с дислокация на костните фрагменти, наложила извършване на мануална репозиция и гипсова имобилизация за период от 45 дни, и проведени в последствие физиотерапевтични и рехабилитационни процедури с наличен функционален дефицит, ограничен обем на движения в лява гривнена става и непълноценен захват с пръстите на лява ръка; кръвонасядания в областта на гърба на носа и периорбитален хематом в дясна орбитална област; охлузване в областта на дясната гривнена става; кръвонасядане в областта на дясна колянна става. Описаните травматични увреждания по своята медико-биологична характеристика са причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. Претърпените болки и страдания си бил с най-голям интензитет в първите 6-7 дни. Периодът на възстановяване от причинените кръвонасядания и охлузвания е в рамките на 3-4 седмици. Така описаните увреждания са в резултат на действието на удари с или върху твърд предмет и могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин – спъване и падане върху плоска повърхност. При извършения на 10.10.2019 г. преглед на ищцата експертът е установил оточна и деформирана лява гривнена става с функционален дефицит и непълноценен захват с пръстите на лявата ръка. При разпита му в съдебно заседание вещото лице допълва, че е налице трайно затруднение в движението на горния ляв крайник на ищцата.

            Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:      

          Предявен е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от вещ, която е собственост на ответника.

Тази правна квалификация се извежда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпило увреждане, причинено от описаната вещ /метален капак на шахта, намиращ се на тротоара, по който се е движела ищцата/, поради обективнтите конструктивни свойства на тази вещ, като не се твърди вредата да е резултат от използването, управлението или служенето с тази вещ при или по повод изпълнение на работа, възложена от ответника. Когато вредата е причинена единствено от действието на самата вещ, а не е резултат на действия или бездействия на трети лица при извършване на работа с тази вещ, претенцията за обезщетяване на вредите е по чл. 50 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани съображения относно така приетата правна квалификация въз основа на разграничителните критерии на фактическите състави на деликта по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД и с оглед твърденията в исковата молба относно настъпването на вредите, които съображения се споделят напълно от въззивния съд.

Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД визира реализирането на обективна отговорност на собственика или надзорника на вещта, поради което на доказване подлежат единствено обстоятелствата относно настъпилите вреди и причинната връзка между увреждането и вещта.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че на посочената дата 12.08.2018 г. е настъпил процесният инцидент по описания в исковата молба начин, а именно: ходейки по тротоара на ул. „Г. И.” на ъгъла с ул. „А.”, ищцата е паднала на земята в резултат на спъване в издаден метален предмет /болт/ на капака на намираща се там шахта, което й е причинило телесни увреждания. Падането на ищцата е било възприето от свидетелите Й. и Н., които са се намирали в непосредствена близост до нея в този момент, и то не случайно, а са били там в очакване на ищцата след уговорка да се срещнат. Свидетелките са се намирали на едно и също място на кръстовището на ул. „Н.” и „А.”, когато са видели ищцата да се движи към тях по ул. „Г. И.”, като и двете са възприели как ищцата, завивайки ул. „А.”, на ъгъла между двете улици, пада на тротоара към шосето. И двете свидетелки веднага се отправили да окажат помощ на ищцата да се изправи и са възприели наличието на метален капак на шахта на ъгъла на двете улици, където е паднала ищцата, със стърчащо по средата на капака желязо. Показанията на двете свидетелки са еднозначни, логични и непротиворечиви относно непосредствено и едновременно възприетия от тях факт на падането на ищцата, относно състоянието на ищцата в този момент, като и последвалите действия по оказване на първа помощ, транспортиране на ищцата до Спешния център и предприетите там медицински манипулации. Няма обоснована от доказателствата по делото причина съдът да не кредитира показанията на тези две свидетелки. По отношение на факта, че на мястото на падането на ищцата на ъгъла на ул. „Г. И.” и „А.” е имало шахта с метален капак и стърчащ от нея болт /”желязо”/, показанията на свидетелките също са непротиворечиви, а се подкрепят и от показанията на св. В. М., която живее на тези улици, и макар да не е била очевидец на процесния инцидент, описва състоянието на шахтата към този момент, намираща пред двора на къщата й, което описание съответства на посоченото от другите две свидетелки. Показанията на свидетелите Й. и Н. относно наличието на шахта с изпъкнал над капака й метален болт на мястото, на което ищцата е паднала, се подкрепят напълно и от приобщените по реда на чл. 204 от ГПК веществени доказателства – фотоснимки, изобразяващи частта от тротоара и локализацията на шахтата. При предявяването на тези снимки като веществени доказателства на посочените свидетелки, последните са категорични, че в момента, в който са възприели падането на ищцата на процесната дата, капакът на шахтата е била във вида, в който е изобразен на тези снимки. При това положение обстоятелството, че снимките са направени след датата на процесния инцидент, както и установеното от заключението на СТЕ, че към датата на извършения от вещото лице оглед капакът на шахтата е подменен с друг, не може да опровергае обоснования от гласните и веществени доказателства извод, че на посочените в исковата молба време  и място се е намирала шахта с изпъкнал над капака и метален болт. Както е посочил първоинстанционния съд, самото естество на процесната вещ /бетонен капак на тротоарна шахта/ изключва възможността върху тази веща да са били извършени конструктивни интервенции и манипулации за нуждите на процеса в периода след датата на процесния инцидент до датата на изготвяне на фотоснимките, които видно от отбелязването на плика от фотостудиото, с който са представени, са били проявени на 07.09.2018 г. Ответникът не е оспорил представените фотоснимки в хода на първоинстанционното производство. Не са налице данни по делото, които да пораждат съмнение относно доказателствената годност на тези снимки, нито данни за извършена в периода между процесния инцидент и изготвянето им промяна на вещта.

Въз основа на горни анализ на доказателствата, съдът намира за доказано, че ищцата е паднала на посочените в исковата молба дата и място и при посочените обстоятелства – чрез спъване в стърчащ механизъм, част от метален капак на шахта, която безспорно е собственост на ответника.  Извод, че причина за падането на ищцата е именно стърчащия в центъра на металния капак на шахтата механизъм /болт или какъвто и да било друг изпъкнал над повърхността метален предмет/ следва от безпротиворечивите показания на свидетелите Й. и Н., които, както бе посочено по-горе, са се намирали в близост до ищцата, очаквайки я да се срещнат, възприели са движението й към тях по ул. „Г. И.” и последвалото падане на ищцата на ъгъла с ул. „А.”, където се е намирала шахтата. И двете свидетелки еднозначно конкретизират мястото, от което е започнало падането на ищцата, а именно – от капака на шахтата. Няма данни за наличие в този момент на други препятствия или неравности по тротоара около тази шахта, които биха могли да причинят такова спъване.  Както е посочено в заключението на СТЕ, настилката на северния тротоар на ул. „Г. И.”, където се намира процесната шахта, е била асфалтова, като настилката е била подменена през 2016-2017 г.

Установява се по несъмнен начин от представената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в резултат на падането си на земята ищцата е получила описаните в експертното заключение телесни увреждания, които безспорно са й причинили неимуществени вреди. Падането на ищцата е резултат от спъване в изпъкналата метална част от капака на шахтата.

С оглед на горното, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от собствената му вещ. 

Неотносимо към предмета на спора с оглед правната квалификация на предявения иск е възражението на жалбоподателя за неустановеност по делото твърдяната от ищцата неизправност на капака на шахтата да е следствие от неправилно монтиране и поддържане от „БТК” ЕАД. Както бе посочено по-горе, за възникване на отговорността на собственика на вещта по чл. 50 от ЗЗД без значение е дали в конструктивно отношение или при монтирането, използването и поддържането на вещта са спазени нормативно установените изисквания. Обезщетение по чл. 50 от ЗЗД се дължи, когато вредите са произлезли от действието на самата вещ, какъвто е настоящият случай. Първоинстанционият съд е изложил подробни съображения във връзка с това възражение на ответника, които се споделят от въззивния съд.

При определяне на размера на обезщетението при съобразяване на критерия по чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид следното:

Ищцата е получила в резултат на падането счупване на дисталната част на лявата предмишница, както и мекотъканни травми /кръвонасядания/ в различни области на тялото. Счупването на лявата предмишница е наложило гипсова имобилизация за период от 45 дни, като впоследствие са провеждани и физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. С оглед на естеството на тази травма, ищцата е търпяла силни болки в продължителен период от време. В период около два месеца след травмата ищцата е изпитвала и битови неудобства, свързани с невъзможността да се обслужва сама за елементарните си лични нужди. Това увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, като повече от година след инцидента не е възстановена напълно двигателната способност на лявата ръка, налице е остатъчен деформитет на лявата гривнена става и непълноценен захват на пръстите на лявата ръка. Останалите увреждания /множество мекотъканни травми/ са отшумели за период от 3-4 седмици. Така предвид естеството и броя на получените увреждания, извършените медицински манипулации, наличието на остатъчни дефицити в горния крайник, немалкия възстановителен период, възрастта на ищцата към момента на инцидента /82 г./, и съобразявайки икономическите условия към момента на увреждането, съдът намира, че обезщетение в размер на 5000 лева е адекватно на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Въззивният съд намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на настъпилите вреди с поведението на пострадалата ищца. С оглед конкретния механизъм и мястото на настъпване на вредите – чрез спъване в стърчащ метален връх на капак на шахта, разположена на асфалтиран тротоар, по който се е движела ищцата, не може да се приеме, че падането й в резултат на това спъване е в причинна връзка с проявена от нея небрежност. Наличието на подобна стърчаща и изпъкнала над повърхността на тротоара метална част от капак на шахта, не може да се приеме за предвидимо за пешеходеца при полагане на обичайно дължимото внимание при движение по тротоар препятствие. Естеството, относително малките размери, липсата на открояващи белези на стърчащия метален връх от капака на шахтата, респ. и на  сигнализиращи знаци, изключват обективната възможност на движещия се по тротоара да го възприеме при движението си, респ. и своевременно да предприеме действия да го избегне. От друга страна обаче, този метален връх, въпреки неголемия си размер, представлява такова препятствие, което може да причини нарушаване на нормалното движение на човека по пътя, с травматологични последици, каквито са несъмнено са настъпили при ищцата.

С оглед на горното, въззивната жалба на „БТК” ЕАД срещу решението на районния съд в осъдителната му част е неоснователна, а насрещната въззивна жалба на Б.П. срещу отхвърлителната част на решението е основателна.

Предвид тези изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част, и вместо него постановено друго, с което ответникът се осъди да заплати на ищцата сумата 2300 лв., представляваща разликата над уважения от районния съд размер от 2700 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на този резултат, решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 117 лв. съобразно отхвърлената от районния съд част от иска. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответницата по въззивната жалба и жалбоподателка по насрещната въззивна жалба искане за разноски, жалбоподателят „БТК” ЕАД следва да бъде осъден да й заплати направените разноски в двете съдебни инстанции, както следва: сумата 529 лв. разноски в първата инстанция съобразно уважената от настоящия съд част от иска, и сумата 546 лв. разноски за въззивната инстанция, или общо разноски по делото в размер на 1075 лв.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

                 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 53 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 1390/2018 г. на С.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Б.Г.П. срещу „Б.т. к.” ЕАД иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД за разликата над уважения от районния съд размер от 2700 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. /или за сумата 2300 лв./, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 117 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Б.т. к.” ЕАД да заплати на Б.Г.П., на основание чл. 50 от ЗЗД, сумата 2300 лева, представляваща разликата над уважения от районния съд размер от 2700 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като  обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в следствие фрактура на дисталната част на лявата предмишница с дислокация на костните фрагменти, кръвонасядания в областта на гърба на носа, периорбитален хематом в дясната орбитална област, охлузване в областта на дясната гривнена става и кръвонасядане в областта на дясната колянна става, които увреждания са получени в резултат на настъпило на 12.08.2018 г. в гр. С., на тротоара на ъгъла между улиците „Г. И.” и „А.”, спъване в изпъкнала метална част от капак на шахта, собственост на „БТК” ЕАД и падане на терена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 1390/2018 г. на С.ски районен съд в останалата му част.

                           

           ОСЪЖДА „Б.т. к.” ЕАД да заплати на Б.Г.П. сумата 1075  лв. за разноски по делото.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.