Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 21.03.2022 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Десислава Алексиева
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 4913 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.01.2021
г. по гр.дело № 37837/2019 г., СРС, ІII ГО, 88 с-в е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск от Д.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, за признаване на установено спрямо „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-6 и "Ю.Б." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че Д.И.Г. не дължи, следните
суми: сумата от 4758,43 лв. главница по договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта № *******, сключен с „Б.П.Б.“ АД /чийто
правоприемник е "Ю.Б." АД/, ведно със законната лихва от 17.07.2012
г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 961.37 лева за
периода 20.11.2011 г. до 16.07.2012 г., такса в размер на 64.73 лева за периода
20.11.2011 г. до 16.07.2012 г. и 429.23 лв. - разноски в производството по ч.
гр. д. № 34488/2012 г. по описа на СРС, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 27.07.2012 г. по ч.гр.д. № 34488/2012 г. по описа на СРС, вземанията по
който са прехвърлени на "Е.М." ЕООД и въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 921/2012 г. по описа на ЧСИ А.Б.. Осъдил е Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Е.М." ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение по
производството, вкл. и за гр. д. № 11839/2018 г. по описа на СГС. Осъдил е Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "Ю.Б." АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв.- разноски
за юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Ч.
от РАК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че
неправилно съдът е приел, че след като длъжника е уведомен с писмения отговор
по делото за извършената цесия, т.е. че „Е.М.“ ЕООД е встъпил в правата на кредитор, то това създава обратно
действие за минал период на изпълнение на условията на чл.99 от ЗЗД, а именно
цедентът или цесионерът да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Не
може нововъзникнало обстоятелство да възстановява и да се приема за извършено
действие в минал период. Недопустимо е
да се кредитират извършени действия по връчване на писмо-уведомление по чл.99
от ЗЗД чрез куриерска фирма на дата-22.07.2016 г., т.е. преди същото да бъде
съставено и издадено на 04.08.2017 г. Счита, че са налице документи с невярно
съдържание съставени за целите на настоящето производство.
Съдът не е взел предвид заключението на ССЕ, видно от
което размерът на дълга, събран още през 2014 г. след извършена продажба на
недвижимо имущество, собственост на длъжника Д.Г./главница и лихва/ е бил вече
събран от страна на ЧСИ по отношение на прекият/първи/ кредитор. Неправилно съдът
не е разгледал по същество задължението на ЧСИ да преведе постъпилите суми по
дълга в полза на Взискателя и да счита, че постъпилите суми от публична продан
на недвижимо имущество на длъжника не служат за разпределение, след като не са
преведени лично от длъжника. Счита, че правото на собственост на движимите вещи
се прехвърля от момента на превода от длъжника към ЧСИ и от момента на влизане
в сила на Постановлението за възлагане. Съгласно трайната съдебна практика,
считано от момента, в който паричните средства са напуснали патримониума на
длъжника и същите са налични по специалната сметка на ЧСИ, се счита, че към
този момент е налице извършено плащане на дълга в размера, с който е заверена
сметката на ЧСИ по съответното изпълнително производство, независимо дали
сумите са директен превод от длъжника или постъпили от публична продан на
имуществото на длъжника. Счита, че към момента на постъпване на сумите по
сметка на ЧСИ и конкретно към 16.10.2017 г., датата на последното плащане
преведени от длъжника и постъпили от публичната
продан за длъжника Д.Г. е било погасено налично и изискуемо вземане
спрямо кредитора „Б.П.Б.“ АД с правоприемник „Ю.Б.“ АД или общо 11 606,53
лв., с което той е изпълнил в цялост след постъпване на преведените от него
суми и получените такива от публичната продан. Твърди за липса на редовно
връчено уведомление по чл.99 от ЗЗД по отношение на договора за цесия от
30.06.2016 г. и заплащане от страна на длъжника на сума в размер на 5434,25 лв.
към 19.06.2014 г. Сочи, че дори е налице
и надплащане. Релевира се още наличие на перемция по делото като съдът следва
да отговори на въпроса при перемция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК или чл.117 от ГПК, следва ли ЧСИ преди това да извърши разпределение на постъпилите суми ?
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемото
дружество „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Р.М.-Т., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт К., със съдебен адрес:***, сграда ******оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Въззиваемият "Ю.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявен е иск с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК от Д.И.Г., ЕГН **********
срещу "Е.М." ЕООД, ЕИК ******* и „Ю.Б.“ АД /в качеството на
правоприемник на „Б.П.Б.“ АД/, с искане да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответниците следните суми: сумата от 4758.43 лв. главница по
договор от 28.08.2007г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта
Visa
Classic № *******, ведно със законната лихва от 17.07.2012 г.
до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 961.37 лева за периода
20.11.2011 г. до 16.07.2012 г., такса в размер на 64.73 лева за периода 20.11.2011
г. до 16.07.2012 г. и 429.23 лв. - разноски в производството по ч. гр. д. №
34488/2012 г., за които вземания е издаден изп.лист по ч. гр. д. № 34488/2012
г. по описа на СРС, и е образувано изп. дело № 921/2012 г. по описа на ЧСИ А.Б..
Първоначално искът е бил предявен само
срещу "Е.М." ЕООД в качеството му на цесионер по процесиите вземания,
но с решение
по гр. д. № 11839/2018 г. по описа на СГС, решението по гр. д. №
29938/2017 г. на СРС е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане със
задължителни указания по делото да бъде конституиран цедента „Ю.Б.“ АД /в качеството на
правоприемник на „Б.П.Б.“ АД/. Указанията на въззивния съд са
изпълнени, ищецът е мотивирал интерес искът да бъде насочен и срещу цесионера, доколкото
"Е.М." ЕООД се легитимира като настоящият взискател по изп. дело №
921/2012 г. по описа на ЧСИ А.Б.. При тези данни, настоящото производство е
проведено спрямо "Е.М." ЕООД, ЕИК ******* и „Ю.Б.“ АД.
Ищецът Д.И.Г., ЕГН ********** твърди, че „Б.П.Б.“ АД се е
снабдила с изпълнителен лист на 27.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. №
34488/2012 г. по описа на СРС въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.07.2012 г. на основание договор от 28.08.2007 г. за издаване и
обслужване на международна кредитна карта Visa Classic. „Е.М.“ ЕООД се легитимира като носител на вземането на основание сключен
договор за цесия от 30.06.2016 г. Ищецът отрича дължимостта на паричните суми
на следните основания: 1. оспорва "Е.М." ЕООД да е кредитор на
вземането, да му е била редовно съобщена цесията, "Е.М." ЕООД да е
надлежно конституиран като взискател по изпълнителното дело; 2./ твърди, че е
извършено плащане, тъй като по изпълнителното дело били постъпили суми в
по-голям размер от дължимите по изпълнителния лист; 3./ изпълнителното дело
било перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8
считано от 18.03.2016 г., поради което смята, че не се дължи плащане по
конкретното изпълнително дело, тъй като същото е прекратено по силата на
закона; 4./ сочи, че никога не му е била връчвана покана за доброволно
изпълнение, заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което иска съдът
да се произнесе по законосъобразността на издадената заповед по чл. 417 ГПК по
. гр. д. № 34488/2012 г. по описа на СР
Ответникът
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******* в
срока по ч.131 ГПК е подал писмен отговор, в
който е оспорил исковете.
Ответникът „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, в качеството
на правоприемник на „Б.П.Б.“ АД/ също е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който оспорва иска, като недопустим спрямо него, а по същество неоснователен и
недоказан.
От правна страна:
Настоящата инстанция само ще отбележи, че ако длъжникът
отрича правото на принудително
изпълнение в неговия максимален обем, титулярството на това право на цедента, но и на цесионера, то
надлежните ответници може да са двама, но защитаваният правен интерес е
един-изрично относно възможността искът по чл.439 ГПК може да бъде насочен и
спрямо цедента и спрямо цесионера е посочено в определение № 262 от 09.07.2020 г. по ч.гр.д.
№ 586/2020 г. на IV г.о. на ВКС. Когато длъжникът оспорва
изпълнението с твърдения, че кредиторът е прехвърлил вземането, след като
заповедта е влязла в сила, а по изпълнителното дело съдебният изпълнител е
конституирал цедента като взискател на мястото на кредитора по изпълнителния
лист (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки твърденията, че цесията не му е съобщена от
кредитора по заповедта, но длъжникът се позовава също и на плащане преди
договора за цесия, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само
новоконституираният взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното
дело - в този смисъл цитираното определение № 262 от 09.07.2020 г. по ч. гр. д. №
586/2020 г. на IV г. о. на ВКС. Доколкото длъжникът отрича
титулярството на правото на принудително изпълнение и на цедента, и на
цесионера, то ответниците в настоящото производство са легитимирани по така
предявения иск.
Относно твърденията, че липсва
надлежно връчване на ПДИ, ведно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
настоящата инстанция също намира тези твърдения за относими към допустимостта и
правната квалификация. Неподаването на възражение по чл. 414 ГПК има за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. След стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта, обективираното в нея вземане не може да се
оспорва от длъжника по съображения и с оглед факти, които е могъл и е следвало
да заяви в рамките на срока за възражение по чл. 414 ГПК, т. е. преди влизането
й в сила. Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването
за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. От приетото
по делото копие от изп. дело № 921/2012 г. по описа на ЧСИ А.Б. е видно, че
покана за доброволно изпълнение е връчена на Д.И.Г. през 2012 г. по реда на чл.
18. ал. 5 във вр. с чл. 43 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК. В исковата молба липсват твърдения
за нарушения
на процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и с оглед диспозитивното начало съдът намира, че връчването на
ПДИ, ведно със заповед за изпълнение е надлежно. Освен това, Д.Г. е бил наясно с образуваното изпълнително дело и е получил копие от
материалите по него - видно от молба с вх. № 6191/11.09.2012 г. по
изпълнителното дело. Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена, като
длъжникът не се е възползвал от правата си по чл. 414 ГПК/чл. 423 ГПК. Освен
това в исковата молба същият не оспорва основанието или размера на вземанията
по договор от 28.08.2007 г. за издаване и обслужване на международна кредитна
карта Visa
Classic, а се позовава на новонастъпили факти и обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо претенциите са
допустими, а правната квалификация на исковете - чл. 439 във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК.
Предявеният иск
намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според
която длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като
искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
/т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за
изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието
на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на
изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.
Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, касаещи извършената цесия. Ищецът оспорва
договора за цесия, уведомяването му за него, както и че "Е.М." ЕООД има качеството на кредитор на вземанията:
По делото е безспорно извършването на цесия между „Е.М.“
ЕООД, ЕИК ******* и „Б.П.Б.“ АД, чийто правоприемник
се явява „Ю.Б.“ АД. Със сключване на договора за цесия
цесионерът става носител на вземането. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Доколкото длъжникът не е страна по транслативните
сделки между цедента и цесионера, то, за да породи правното си действие спрямо
него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил
извършването на допълнително действие, съобщаване на цесията. Съобщението
представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия
носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което до
знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по
заемното правоотношение. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015
г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Съгласно т. 2 от
ТР № 5/2014 на ОСГТК на ВКС, за ищеца липсва интерес от оспорването на представителната власт на лицата
представляващи упълномощителя. Тази недействителност е установена единствено в
интерес на представлявания, т.е. ищецът по настоящото производство няма интерес
да оспорва упълномощаването на новия кредитор по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът
оспорва уведомяването си за извършената цесия с уведомително писмо с изх. № МА
00343117/13.10.2016 г. по гр. д. № 29938/2017 г., като следва да се отбележи
обстоятелството, че това уведомително писмо е от 13.10.2016 г. и на него е
отбелязано, „в условията на отказ“, като са посочени двама свидетели. Но дори и
да се приеме, че това не е станало при
визираните обстоятелство, то трайна и непротиворечива е съдебната практика, че
уведомяването е извършено най-късно с връчването на препис от отговора на
исковата молба на "Е.М." ЕООД и приложенията към нея на 26.09.2017 г., което уведомяване следва да се вземе предвид от съда,
съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Получаване на уведомлението
за цесия от длъжника, заедно с препис от книжата по делото, представлява
новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в хода на
настоящия процес. Получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014
г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. №
572/2016 г. на ВКС, I т.о. Освен това, както бе отбелязано по-горе, без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания
в изпълнителното производство нов кредитор/цесионер е установяване на
надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД за извършена
цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането, то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително
от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които
освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в
изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга“ - решение № 209 от
28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на I т. о. на ВКС.
Следва да се приеме, че от една
страна, ищецът е
уведомен за цесията, което обстоятелство следва да се вземе предвид по чл. 235,
ал. 3 ГПК, а от друга, той не ангажира доказателства, че самото уведомяване/неуведомяване
рефлектира по какъвто и да е начин върху дължимостта на вземанията.
Въззивникът/ищец
твърди, че е извършил плащане на задълженията по изпълнителния лист преди
уведомяването за извършената цесия:
Под удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес следва
да се има предвид следното: в изпълнителното производство са проведени
изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител
са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от
длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и от така получените постъпления
съдебният изпълнител е превел суми на взискателя - кредитор за удовлетворяване
на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист - т. 13 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По делото
безспорно се установява, че действително по изпълнителното дело са постъпили по
принудителен път суми в размер на 11 606.53 лв., включително и от приетата ССЕ.
Сумите са постъпили по сметка на ЧСИ, но по изпълнителното дело не е извършвано
погасяване на задълженията чрез превеждане на суми на взискателя. Видно и от
представеното по делото копие от изпълнителен лист, находящ се в кориците на
изпълнителното дело, върху същия липсва отразяване за погасяване на вземанията
- изцяло или частично. Ето защо твърдяното плащане от ищеца не се установява по
делото, доколко не е осъществено удовлетворяване на вземането - събраните суми
от ЧСИ не са преведени по сметка на взискателя за удовлетворяване на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист. Правната теория и съдебната практика
приемат, че сумите, внесени по сметка на съдебния изпълнител, са на длъжника,
докато не бъдат изплатени на взискателя, те не са на взискателя, нито на
държавата, затова са на риск на длъжника,
противно на посоченото във въззивната жалба. Длъжникът е този, който ще
понесе последиците от евентуално погрешни плащания или злоупотреби. До размера
на внесените суми длъжникът има вземане към съответната банка, но е ограничен
във възможността да се разпорежда с него. Със сумите по сметката се разпорежда
съдебният изпълнител, издавайки до съответната банка, нареждания за плащане.
Именно защото сумите са на длъжника, съдебният изпълнител може да удовлетвори с
тях взискателите. Условие за последното се явява обстоятелството, че съдебният
изпълнител трябва да изготви разпределение, да посочи размера на дължимото на взискателя и едва след влизане
в сила на този акт, може да се извършва плащането. Съдебният изпълнител изплаща
дължимата на взискателя сума чрез платежно нареждане до този акт на банката,
където се води сметката на съдебния изпълнител, като плащането се води получено
от взискателя не от деня на платежното нареждане, а от получаване на сумата. Ето
защо е без значение твърдението на въззивника/ищец, че е било извършено плащане по сметка на
съдебния изпълнителБ., след като по делото се установява, че процесната сума не
е постъпвала по сметка на взискателя/ответник „ЕОС Матрикс“ в изпълнителното
производство. За настоящият спор е ирелевантно
защо ЧСИ не е извършил разпределение по съответния ред, защо липсват данни
сумите да се преведени на взискателя по процесния изпълнителен лист и включен
ли е в разпределението и друг взискател, спрямо когото изпълнителното
производство е прекратено. Всички тези въпроси могат да обусловят търсенето на
защита по реда на чл. 441 ГПК или чл. 463 ГПК, но са неотносими към настоящото производство
по чл.439 от ГПК.
В настоящата въззивна жалба се споменава бегло за настъпила
перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като се поставя въпросът при
настъпила преремция на това основание, следва ли ЧСИ преди това да извърши
разпределение на постъпилите суми. Относно извършване на разпределение или не
от ЧСИ, бе даден отговор на този въпрос по-горе в изложението. Изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при неизвършване на
изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК),
така както е разяснено в т. 10
от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на ВКС, но прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до
погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито
е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите
вземания. Дори изпълнителното производство да се е прекратило по силата на
закона, това обстоятелство само по себе си не обуславя основателност на
предявения иск по чл. 439 ГПК, тъй като не рефлектира върху дължимостта на
вземането. Несвоевременното констатиране от ЧСИ на настъпването на
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поддържането въпреки това на
изпълнителното производство висящо, би могло да е основание за ангажирането на
неговата отговорност, но не означава недължимост на вземането по изпълнителния
лист. Освен това, ищецът твърди настъпила перемпция, считано от 18.03.2016 г.,
но по изпълнителното дело има данни за предприети изпълнителни действия след
18.03.2014 г. През м.12.2014 г. са
наложени запори на банкови сметки на длъжника, като видно от съобщение на БАНКА
ДСК ЕАД, действително е бил наложен запор върху банкова сметка ***, а не е
налице единствено формално разпореждане от ЧСИ. Следващото действие препятстващо
настъпването на перемпция по изпълнителното дело е подадена молба от цесионера с
вх. № от 10.08.2016 г., в която е
налице възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Изпълнителното производство е
спряно м. 05.2017 г. на основание издадена обезпечителна заповед по ч. гр. д. №
4523/2017 г. по описа на СГС. Изводът е, че изпълнителното дело не е прекратено
по силата на закона.
Процесното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, на основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора и предявената
претенция, въззивникът Д.И.Г., ЕГН ********** следва да заплати на
възиваемите/ответници „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК ******* и „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер по 100 лв. за всеки.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2021 г. по гр.дело № 37837/2019
г. на СРС, IIІ ГО, 88 с-в.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Ч.
от РАК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Р.М.-Т., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт К., със съдебен адрес:***, сграда ******направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Ч. от РАК, със
съдебен адрес: *** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Светлин Тошев направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.