Решение по дело №10487/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2293
Дата: 19 август 2022 г. (в сила от 19 август 2022 г.)
Съдия: Димитър Ковачев
Дело: 20211100510487
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2293
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100510487 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на
М.М. чрез адв. Я. срещу Решение от 14.05.2021г., постановено по гр. д. №
44893/2019г. (с погрешно посочена година на образуване 2018г.) по описа на Софийски
районен съд, 171 с-в, с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Н.Е.
частични искове по чл. 45 и чл. 52 и чл. 86 ЗЗД за обезщетение на имуществени
(погиване на МПС) и неимуществени (душевни болки и страдания от загубата на
МПС) вреди от ПТП на 05.08.2014г. в гр. София, причинено от ответника.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради
неправилни изводи на СРС, че е имал възможност да предяви искове срещу
застрахователя си по застраховка „Автокаско“. Посочва, че застрахователя е платил
това, което му е дължал по своята договорна отговорност, ограничена до 4388,00 лева.
Вещото лице посочило, че това е четвърта щета и затова на него му платен от
застрахователя само сумата от 2547,17 лева. По отношение иска за неимуществени
вреди счита, че се търпят и следователно подлежат на обезщетяване неимуществени
вреди от погиването на МПС-то, което имало голяма сантиментална стойност. Иска се
отмяна на решението и уважаване на исковете.
Не е постъпил отговор на жалбата, включително след нейното връчване на
1
ответника по разпореждане на въззивния съд поради ненадлежното администриране
от СРС
СГС след служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност
съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по
делото доказателства СГС намира решението за правилно макар и по частично
различни мотиви, като съображенията затова са следните:
Предявен е иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от
ПТП, предизвикано от ответника. Квалификацията на исковете е по чл. 45 ЗЗД.
Претендира се обезщетение за имуществена вреда, като ищецът посочва, че тя е
разликата между сборът от изплатеното му застрахователно обезщетение по
застраховка „Автокаско“ и сумата получена от предаване на МПС-то за
разкомплектоване от една страна и застрахователната стойност на автомобила от друга
страна..
По иска за неимуществени вреди се търси обезщетение с доводи за висока
сантиментална стойност.
За отхвърляне на претенцията за имуществени вреди СРС е приел, че ищецът е
имал възможност да потърси по съдебен ред по-голямо обезщетение по договора за
застраховка от платеното му. Други мотиви за отхвърляне на претенцията няма.
Така изложените мотиви са в противоречие с принципа за интегрално
обезщетяване на вредите от деликт.
Както е посочено и в ПП на ВС № 7/77 г. от 4.X.1978 г., т. 8 увредения от
деликт може да търси от деликвента разликата над платеното му обезщетение по
имуществената застраховка до действителния размер на вредата, ако е останал непълно
обезщетен. Това е възможно не само в хипотеза на вреди надхвърлящи
застрахователната сума, която е граница на отговорността на застрахователя, но и
когато пострадалия смята, че определеното му обезщетение не покрива вредите му
дори те да са под застрахователната сума по договора. Закона не го ограничава в
избора към кого от двете възможно отговорни лица да насочи претенциите си.
Основанията на тяхната отговорност са различни.
При деликт изразяващ се в ПТП виновния водач като деликвент дължи
обезщетение за вреди, което при погиване на МПС се съизмерява с действителната му
пазарна стойност към момента на ПТП. Принципно според чл. 203, ал. 4 от КЗ
застрахователната сума/стойност/ съвпада с действителната стойност по смисъла на чл.
203, ал. 2 КЗ /отм./, но обезщетението се заплаща според стойностния еквивалент на
претърпяната вреда (действителната стойност на автомобила) към момента на ПТП и
2
който може да е различен от застрахователната стойност/сума/ посочена в
застрахователния договор.
В случая от неоспореното от страните писмо от застрахователя и според САТЕ е
имало три претенции предхождащи претенцията предявена на основание процесното
ПТП. От писмото на застрахователя прието по делото се установява, че по две от тези
предходни претенции ( за щети от градушка и от друго ПТП според САТЕ-неоспорена)
е имало отказ да се плати обезщетение.
Същевременно съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетяват се само преки и непосредствени
вреди- тоест само тези от процесното ПТП.
Вредите от предходни събития обаче обективно намаляват действителната
стойност на МПС-то към деня на процесното ПТП 05.08.2014г, която стойност следва
да се репарира от деликвента по реда на чл. 45 ЗЗД. При липса на данни да са
отстранени преди настъпване на процесното ПТП вредите от предходните събития, то
следва да се приеме, че са били налични към дата на деликта и при тяхната наличност е
било определено обезщетението от застрахователя за погиване на МПС от процесното
ПТП (деликт). Тоест действителните вреди подлежащи на обезщетяване са тези
определени от застрахователя и платени. По делото не е доказано включително с
приетата САТЕ действителната пазарна стойност на МПС-то да е по-голяма от
платеното от застрахователя по имуществената застраховка обезщетение. САТЕ не е
отчела наличието на откази по две от предишните претенции и съответно, че вредите
от тях не е доказано да са отстранени преди процесното ПТП
По иска за неимуществени вреди от погиването на МПС-то с оглед на твърдяна
висока сантиментална стойност на веща СГС намира решението за правилно. Както е
посочил и СРС няма никакви доказателства изобщо МПС-то да е имало сантиментална
стойност за ищеца. Няма доказателства то да е закупено със средства представляващи
обезщетение от трудова злополука, но дори да имаше такива, само по себе си това не
доказва, че съответната вещ има сантиментална стойност (няма доказателства за
някаква особена привързаност към автомобила). Напротив от представеното писмо от
самия ищец до застрахователя се налага извод, че автомобила му е бил необходим
преимуществено за изпълнение на негови работни ангажименти, само че твърдения за
причинени неудобства или дискомфорт от невъзможността да ползва автомобила за
работата си няма по делото. Ищецът извежда неимуществени вреди от това, че бил
закупил автомобила със средства от обезщетения за вреди от трудова злополука. На
практика твърденията му свързват загубата на вещта със и я приравняват на
неимуществените вреди от трудовата злополука и прекратяване на кариерата му като
банков служител (причината за което не е ПТП-то), което е настъпило много години
след злополуката и след събирането на сумите за нейното обезщетяване. Подобна
привръзка не обуславя отговорност за неимуществени вреди от ПТП, доколкото
3
вредата не е пряка и непосредствена. Освен това липсват доказателства трудовата
злополука да е довела до прекратяване на трудовата му кариера, доколкото видно от
представеното с исковата молба съдебно решение по спор по чл. 344 КТ и след
злополуката е продължила трудовата му кариера., тоест опровергано е твърдението, че
автомобилът е скъп спомен от прекратената поради злополука трудова кариера.
В жалбата липсва оплакване относно изводите на СРС за липса на
неимуществени вреди от поведението ответника, изразило се в жалба до полицията
срещу ищеца и СГС не може да се произнася по неподдържани пред въззивната
инстанция доводи и обстоятелства отнасящи се до основателността на иска за
неимуществени вреди.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.05.2021г., постановено по гр. д. № 44893/2019г.
по описа на Софийски районен съд, 171 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4