РЕШЕНИЕ
№ ...40
Самоков, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 490 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Х.Г.П. *** обжалва Наказателно постановление № ІІ-36, издадено
на 07.05.2020 г. от Директора на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – София, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Д. С., който заявява, че поддържа жалбата
и в хода на съдебните прения излага
допълнителни съображения в подкрепа на нейната основателност. Претендира
разноски.
В писмено становище, постъпило по
делото преди даване ход на съдебните прения юрк. П. И. – пълномощник на въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбата и евентуално възразява
за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Административно-наказателното
производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на
23.04.2020 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу
жалбоподателя от св. Б.Д., на длъжност „полицейски инспектор по КОС“ в ОДМВР –
София, за това, че на 23.04.2020 г. около 14,50 ч. на път ІІІ-6206 между селата
Б.И. и М. ц., до пътното платно, жалбоподателят стои без предпазна
маска/шал/кърпа, поставена на лицето, с което същият нарушава
противоепидемичните мерки, въведени във връзка с обявеното извънредно
положение, прието с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Посочено е в
АУАН, че с така описаното в него деяние жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето, вр. т. 9 от Заповед РД 01-124/13.03.2020 г. и РД
01-197/11.04.2020 г.
В обжалваното НП
административно-наказващият орган е възприел изложената в АУАН фактическа
обстановка; изложил е съждения, че мястото, на което е извършено и установено
нарушението се явява открито обществено пространство, поради което деянието на
жалбоподателя съставлява неизпълнение на въведените противоепидемични мерки във
връзка с обявеното извънредно положение съгласно решението на Народното
събрание от 13.03.2020 г.; посочил е, че с това си деяние жалбоподателят е
нарушил чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка със заповед № РД
01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването (изменена и допълнена със
заповед № РД 01-197/11.04.2020 г.), поради което и на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето е наложил на жалбоподателя глоба в размер 300 лв.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, но обжалваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон.
Установява се от съдържанието на
съставения срещу жалбоподателя АУАН (на редовно съставения АУАН не следва да се
отрича значението на писмено доказателство), подкрепено от показанията на св. Б.Д.
(актосъставител) и неопровергано от показанията на св. Ю. С., че на 23.04.2020
г. около 14,50 ч. на път ІІІ-6206 между селата Б. И. и М. ц., до пътното
платно, жалбоподателят е стоял без поставена защитна маска за лице или друго
приспособление (шал, кърпа), покриващо носа и устата му.
По това време е действала заповед
№ РД 01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването (чието съдържание е
общодостъпно в интернет и не е необходимо да бъде нарочно приобщавана като
доказателство по делото), с която е допълнена заповед № РД 01-124/13.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването чрез създаване на т. 9 в последната, със
следното съдържание: „9. Всички лица,
когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите
на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги).“
Сред правните основания за
издаване на тази заповед е и чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето (ЗЗДр.), в редакцията й (обн. ДВ, бр. 28/2020 г.), действаща към
датата на вмененото на жалбоподателя нарушение, гласи, че „при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“.
Следователно жалбоподателят, който към датата на твърдяното деяние очевидно не
е бил министър на здравеопазването, не е адресат на разпоредбата и по никакъв
начин не може със свое лично деяние да я наруши, както неправилно е посочено и
в АУАН, и в НП. Нарушението на противоепидемична мярка, въведена със заповед на
министъра на здравеопазването с деяние, каквото е вменено на жалбоподателя от
фактическа страна, не е нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. (в
ред. ДВ, бр. 28/2020 г.).
Все пак, вярно е, че както в
АУАН, така и в НП, правната квалификация на деянието на жалбоподателя не се
изчерпва с посочването на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. като нарушена с деянието
разпоредба, а тя е обвързана и със заповед № РД 01-124/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването (изменена и допълнена със заповед № РД
01-197/11.04.2020 г.), като е посочено, че това деяние нарушава
противоепидемична мярка, въведена във връзка с обявеното с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение. Поради това, а и с оглед
обстоятелството, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
за това деяние е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. (в ред. ДВ,
бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), в който е установен състав на
административно нарушение, изразяващо се в нарушение или неизпълнение на
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2 от ЗЗдр.,
освен ако деянието съставлява престъпление, за материалната законосъобразност
на НП е от значение не само дали това деяние съставлява нарушение на ненужно и
излишно посочената в АУАН и в НП разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., а и дали
то съставлява нарушение или неизпълнение на противоепидемична мярка, въведена с
акт на министъра на здравеопазването, издаден на основание тази разпоредба.
От събраните гласни и писмени
доказателства, се налага извод, че деянието на жалбоподателя е съставлявало
неизпълнение на противоепидемичната мярка, въведена с т. 9 от Заповед № РД
01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването след изменението й, извършено
със заповед № РД 01-197/11.04.2020 г., което обуславя формалната му
съставомерност като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.
Това административно нарушение
обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН.
Съставът на нарушението е
формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от
нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.
Независимо от това, налице са
твърде сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с
оглед които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
На първо място,
противоепидемичната мярка, въведена с т. 9 от Заповед № РД 01-124/13.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването след изменението й, извършено със заповед № РД
01-197/11.04.2020 г., има изключително широко определено приложно поле с оглед
местата, на които намиращите се там лица са били длъжни да бъдат с поставена
маска за лице или друго подобно приспособление, покриващо носа и устата – това
са на практика всички открити и закрити обществени места, като сред откритите
обществени места са посочени и свободно достъпните места, независимо дали те са
част или не от урбанизирани територии. Следователно, по един начин следва да се
третира неизпълнение на тази мярка на открито обществено място в урбанизирана
територия, където броят и гъстотата на населението, както и наличието на повече
хора на едно място създават по-голям риск от пренасяне на коронавирусна
инфекция, отколкото неизпълнението й в неурбанизирана територия, както е в
конкретния случай – край междуселски път, където не е имало други лица освен
жалбоподателя и св. С., като последният и бездруго е бил без защитна маска, с
което евентуалният риск да предаде на жалбоподателя такова заболяване или сам
да се зарази от него, се е дължал най-вече на собственото му поведение. С други
думи, мястото, на което жалбоподателят е бил без поставена защитна маска за
лице или друго приспособление, покриващо носа и устата му, както и липсата на
множество хора на това място, са свеждали до минимум възможността деянието на
жалбоподателя да засегне неблагоприятно целите на установената
противоепидемична мярка. Тези обстоятелства, съпоставени с това, че до
извършването на нарушението няма данни жалбоподателят да е санкциониран с
влезли в сила НП за други такива предходни нарушения, в тяхната съвкупност са твърде
сериозни и дори изключителни смекчаващи обстоятелства, които обосновават извод,
че нарушението е с отчетливо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Затова именно в случаи като
конкретния, в който за пръв път е констатирано формално и по естеството си
незначително нарушение на „буквата” на една напълно непозната дотогава противоепидемична
мярка, обществено-присъщата функция на органите на МВР като част от
изпълнителната власт преди всичко да насърчават спазването на нормативните актове
и да предотвратяват извършването на нарушения и едва след това – да ги наказват,
е следвало да бъде реализирана чрез предупреждение до жалбоподателя, че при
следващо нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание.
Такова предупреждение е било възможно и ефикасно с оглед неопроверганите от
други доказателства показания на св. С., че жалбоподателят е носел шал, макар и
той да не е покривал носа и устата му. Това е и действителният смисъл на
разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, която в редакцията й, обн. ДВ, бр.
92/1969 г. е част от действащото обективно право към датата на издаване на НП и
към датата на приключване на съдебните прения и в никакъв случай не следва да
се възприема нито като отживелица, нито като a priori неприложима към нарушения по ЗЗдр.
По тези съображения и на
основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН административно-наказващият орган е следвало
да не налага на жалбоподателя предвидената за нарушението глоба, а да го
предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на такова нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката на
административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН
поради маловажност на административното нарушение е елемент от
законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото
производство. Поради това, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона /в т. см. ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/. В
конкретния случай съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства и по изложените по-горе съображения, че извършеното от
жалбоподателя деяние, формално съставомерно като административно нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр., представлява маловажен случай, за който разпоредбата
на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е приложима.
Ето защо, като не е приложил тази
разпоредба, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП в
нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.
Към датата на приключване на съдебните прения пред настоящата инстанция
разпоредбата на чл. 63, ал. 4, изр. второ от ЗАНН (в редакцията й, обн. ДВ, бр.
109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) все още не е била в сила, поради което
независимо от отмяната на наказателното постановление поради маловажност на
случая на административно нарушение, съдът не следва да предупреждава жалбоподателя,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание
При този изход на делото и предвид
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакцията й обн. ДВ, бр. 94/2019 г.),
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя, чрез пълномощника му, за
присъждане на разноски е основателно. Ответникът по жалбата следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер 200 лв. за платено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, което не е прекомерно с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ІІ-36, издадено на
07.05.2020 г. от Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – София.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи, гр. С., ул. „Г. М.“ № .., да заплати на Х.Г.П., ЕГН **********, с адрес
***, сумата 200 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: