ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
19.01.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в,
в
открито заседание в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
12175 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена
е искова молба от К.И.Б. *** срещу Софийска адвокатска колегия /САК/. В
исковата молба, наред с друго, се твърди, че на ищеца е била допусната правна
помощ и назначен особен представител по ч.гр.д.№ 4471/15г. на САС. Ищецът сочи
че назначения му особен представител адв. Г.не изпълнила указанията на съда да
подготви и преподпише подадената от ищеца частна касационна жалба. Поради това
последната била варната. Ангажира отговорността на ответника, тъй като той е
определил на адв. Г. за особен представител. Предявява искове за имуществена и
неимуществена обезвреда.
Ответникът
оспорва допустимостта на исковете. Излага съображения.
В
производството по чл.130 от ГПК , след като прецени становищата на
страните и приложените към исковата
молба и към отговора на същата доказателства, съдът установи следното:
Ищецът е предявил искове, които
изначално, с оглед на възможната правна квалификация, са недопустими.
Претендират се вреди от Софийска адвокатска колегия като определил адв. Г.за особен представител на ищеца, която
да изпълни работата по подготовка и преподписване на жалба на ищеца до ВКС. Правната
квалификация на този иск може да се намери в чл.49 от ЗЗД. По дефиниция отговорността
по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, при която предприятието,
учреждението или организацията отговарят не заради своя вина - действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници и
служители, на които са възложили работа. САК не е надлежен ответник по иск за
вреди причинени от адвокат. САК не е работодател на адвокатите, колегията не им
възлага работа, не им заплаща
възнаграждение. Адвокатът е независим и самостоятелен при упражняването на
професията си /вж. чл.134 от Конституцията на Р България, чл.2 и чл.3 от Закона
за адвокатурата, чл.3 от Етичния кодекс на адвоката/, той няма работодател и не
може да получава задачи от друг освен от своя клиент, като разбира се, се
ръководи от закона. Чл.3 ал.2 и ал.3 от кодекса много ясно посочват това - „Адвокатът действа в съответствие със закона,
с правилата на този кодекс и законните интереси на клиента, не се влияе от
личните си интереси, не се поддава на външен натиск или на чуждо въздействие и
предоставя правна помощ, ръководейки се от вътрешното си убеждение. Адвокатът се противопоставя на всяко
посегателство върху неговата независимост и не нарушава професионалната етика с
цел да се хареса на клиента, на властите или на трети лица“. Дори и при
назначаване за особен представител, този основен принцип на независимост не
отпада. Назначаването за особен представител възниква от сложен фактически
състав - акт за съда за допускане на
правна помощ на материално затруднена страна, след което съответната адвокатска
колегия определя адвокат , който е вписан в специалния регистър на адвокатите,
които осъществяват правна помощ. След определянето му съдът назначава адвоката
за особен представител на страна. Възнаграждението му се заплаща от НБПП. Вписването
на адвокатите в регистъра се извършва от НБПП по реда на ЗПП. Т.е. ролята на АК
е да посочи адвокат от регистъра. Колегията не му възлага задача, не получава
отчет за неговата дейност, не му заплаща труда. По правило определянето на
адвокат от АК става на случаен принцип. Процесуалното представителство възниква
с акта на съда, с който се назначава адвоката за особен представител.
Адвокатската колегия е професионална организация, в която адвокатите
задължително членуват и която има изпълнителни,
управителни и дисциплинарни функции. АК не следи как адвоката изпълнява
задълженията си като особен представител. Това обикновено се извършва от съда,
който може да замени назначен особен представител с друг; от НБПП, което
извършва заплащане труда на особения представител въз основа на доклад за
свършената работа и съдебни книжа, от които е видно изработеното; и от клиента,
който може да потърси имуществена или дисциплинарна отговорност на
адвоката. Съгласно чл.51 от ЗА адвокатът
отговоря за причинените на клиента вреди. И тъй като адвокатът е самостоятелен
при извършване на своята дейност, друг освен него или адвокатското дружество, в
което членува, не може да бъде отговорен
за причинени на клиентите вреди. Независимо дали тези клиенти са ангажирани на
частни начала или по системата за правна помощ.
Тъй като САК не може да
отговаря за вреди от работата на адвокат, назначен като особен представител, то
за ищеца не съществува правен интерес да води настоящото производство. Не са налице предпоставките на чл.124 ал.1 от ГПК, поради което исковата молба следва да се върне.
Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 125474/06.10.2016г. поради недопустимост на предявените искове за вреди срещу Софийска адвокатска колегия .
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 12175/2016г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия: