Мотиви по НОХД № 1801 по описа на ПОС, за 2016г.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив
Окръжна прокуратура гр. ПловдивО е внесла в
Пловдивски окръжен съд обвинителен акт против Н.И.И. за извършено престъпление
по чл.343 ал. 1,б.в”, вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на 19.11.2015 г. в гр.Пловдив, на бул.
„Брезовско шосе", при управление моторно превозно средство - лек автомобил
„БМВ 318 ТДС" с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение,
а именно:
Чл.20 ал.2 изречение 2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението;
Чл.21 ал.1 от ЗДвП: При избиране на скоростта на
движение на водачите на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км /50 км/ч в населено място за пътно
превозно средство категория »В";
Чл.116 от ЗДвП: Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците,
и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Г. Д.
ЕГН **********.
Съдебното разглеждане на делото бе проведено при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато
съкратено съдебно следствие подсъдимият призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
и с определение от 12.10.2016 г. обяви, че ще ползва това самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив поддържа повдигнатото
обвинение. Счита го за доказано от самопризнанието на подсъдимия И. и от
събраните на досъдебното производство доказателства. Акцентира върху реда, по
който се е развило производството и предлага при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да се отложи
на основание чл. 66 ал.1 от НК, като към него бъде прибавена кумулативната
санкция лишаване от правоуправление.
Защитата не оспорва, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Подробно и задълбочено се анализират
смекчаващите отговорността обстоятелства, както и дали следва наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи реално или следва да се отложи на основание
чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият
поддържа тезата на адвоката си.
Повереникът на частните обвинители – К. и Д. адв. Д. излага доводи, че
фактическата обстановка е доказана и е такава, както е изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият е съгласен с предложеното от
страна на прокурора наказание и от своя страна също пледира за налагане на
сериозно по своя размер кумулативно наказание лишаване от право да се управлява
МПС.
Частните обвинители са съгласни с тезата на
повереника си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Н.И.И. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан-реабилитиран, ЕГН-**********.
Подсъдимият Н.И.И. притежава
СУМПС № ***, издадено на 24.03.2008 г. от МВР гр.Пловдив и е правоспособен
водач на МПС, категории „В", „А" и „М". Видно от справка за
нарушител от масивите на КАТ гр.Пловдив /л.82-83/, И. е бил наказван, както за
нарушение на ЗДвП по административен ред. Подсъдимият Н.И. работел на длъжност
„***" във фирма „Т." ООД гр.Велико Търново. Дружеството стопанисвало
складова база, находяща се в двора на „А." ООД гр.Пловдив на ул. „П.".
На 19.11.2015 г. И. бил нощна смяна, като работното му време започвало в 18,00
часа. Същият ден, около 17,30 часа, обвиняемият тръгнал към работното си място,
като обикновено се придвижвал до там с л.а. „БМВ" 318 ТДС с ДК№ ***.
Автомобилът И. закупил от И. Н. С., но документално не бил прехвърлен на негово име.
Моторното превозно средство имало всички необходими за експлоатация документи -
гражданска отговорност, както и стикер за минат технически преглед. След като
напуснал адреса си - ул. „Б." № **, на път за работа И. минал през
хипермаркет „К.", находящ се в близост до кръстовището на
бул."Северен" и ул."Брезовско шосе" гр.Пловдив, където си
закупил кафе. Качил се отново в автомобила, привел го в движение, като карал на
къси светлини поради намалената видимост с оглед на настъпващата нощ. На
кръстовището на бул. „Северен" завил наляво в посока юг по „Брезовско
шосе". Пътното платно било сухо с асфалтова настилка, с две платна за
движение в двете посоки, като всяко платно било с две ленти за движение. По
средата, като изключим изходите и входовете на различните търговии и фирми,
двете платна са разделени от двойна непрекъсната линия. Пътното платно било без
дупки и други препятствия. В района е имало улично осветление, но част от него
намиращо се в източната част на ул. "Брезовско шосе" не е работило
/схема л.69, том 1/. По ул. „Брезовско шосе" в посока от юг към север,
обвиняемият се движел в лявото западна лента за движение. Същата вечер в тази
посока, по същия път, няколко секунди по-рано преминал св.Н. Б., който
управлявал личния си автомобил „Хонда" ЦРВ с ДК№ *** Б. също се движел в лявата западна лента за
движение на къси светлини, като пред него се движел товарен автомобил
/неустановен в хода на разследването/. На участък, където е разрешено за
пресичане платното за движение, срещу входа на „Малките търговии",
товарния автомобил включил ляв пътепоказател /мигач/ и спрял за да изчака
насрещно движещите се автомобили. Свидетелят Б. включил десен мигач и се
пристроил в дясната лента за движение, която в този момент била свободна и
продължил пътя си.
В. Г. Д. работела във фирма „С."
ООД гр.Пловдив като работник. Същият ден, свършвайки работното й време, около
17,50 часа, Д. предприела пресичане на ул. „Брезовско шосе" срещу № ** в
района на ТЦ „Тракия" и хотел „Филипополис". Пострадалата тръгнала да
пресича на няколко метра след пешеходната пътека, в близост до светофарите до
търговския център. В момента, в който започнала да пресича, св.Б. на светлината
на фаровете забелязал пешеходката, като реагирал с вдигане на крака от газта,
което било достатъчно да убие инерцията на автомобила, през което време
пешеходката успяла да навлезе в другата лента за движение. Точно в този момент,
подсъдимият И., който бързал за работа, поради напредналото време, движейки се
в лявата лента на платното за движение в посока север-юг, форсирал автомобила
си, като увеличил скоростта над 50 км./ч., каквото било ограничението за града.
Това било забелязано от св.Б., който в огледалото за обратно виждане забелязал
бързо приближаващите се светлини на автомобил, а и чул форсирането на
двигателя. В същия момент св.Д. П., също се прибирал от работа с личния си
автомобил. Свидетелят се движел в обратна посока от юг към север и ясно виждал
автомобилите на св.Б., на обв.И., както и забелязал движението на пресичащия
пешеходец - В. Д.. Забързан за работното си място, движейки се с превишена
скорост, обвиняемият не успял изобщо да реагира, когато стигнал до Д..
Непосредствено преди сблъсъка, Д. била стигнала почти до края на лявата лента,
в която се движел И., като се оглеждала за идващи автомобили надясно в другата
лента за движение в посока север - юг. Ударът настъпил в предната лява част на
управлявания от И. автомобил „БМВ" с ДК№ ***. От удара Д. била възкачена
на капака, ударила се в лявото предно обзорно стъкло, била провлачена от
автомобила на около 29 метра в посока север, където паднала от него. По време
на удара подс. И. не задействал спирачната система на автомобила, а спрял на
около 30 метра в дясно на него /посока изток/. Свидетелят П. видял ясно как
автомобила на обвиняемия блъснал пешеходката, като същото видял и св.Б. в
огледалото си за обратно виждане.
След последвалия удар св.П. позвънил на тел. 112. Същото направили и
други лица, намиращи се наблизо, които не видели пътнотранспортното
произшествие, но чули удара от сблъсъка. Видно от справката, постъпила от
Дирекция „Национална система 112", на 19.11.2015 г., в 17,55 часа, са
постъпили три обаждания за пътното транспортно произшествие от лица с имена Д. П.,
Ю. И. Г. и лице от женски пол, което не се е представило /писмо л.57, том 1/.
На място пристигнал автомобил на „Спешна помощ" и
на „Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив. Служителите на „Спешна
помощ" констатирали смъртта на Д., а пристигналите служители на „Пътна
полиция" гр.Пловдив тествали с техническо средство „Дрегер" № **
подс.И.. Дрегерът не отчел наличие на алкохол в издишания от обвиняемия въздух.
На 20.11.2015 г. подс.И. е дал и кръвна проба.
Според заключението на химическата експертиза № ** г.
/л.18, том 21 в кръвта взета от подс.И. не
се установява наличие на алкалоиди в т.ч. опиати /морфин, хероин, кодеин/,
метадон и метаболита му, ЕДДП, кокаин, метамфетамини, амфетамини,
МДМА /екстази/,
тетрахидроканабиноли /марихуана/, хашиш, барбитурати, салицилати, фенотиазцини,
бензодиазцепинови съединения, трициклични антидепресанти и техните метаболи в
границите на чувствителността на използваните методи.
Според заключението на СМЕ № *** г. /л.6-7, том 2/ се
установява следното:
На починалата Д. са били причинени тежка луксация
/изкълчване/ между основата на главата и първи шиен прешлен, луксация на
атланто - окципиталното съчленение, контузия на границата между гръбначния и
продълговатия мозък на нивото на луксацията с деструктуриране на мозъчното
вещество и примесени кръвоизливи, контузия на главата с разкъсно контузна рана
в тилно-теменната област, кръвонасядане по меките черепни покривки в същата
област на главата, изолирани и малки кръвоизливи под меките мозъчни обвивки
двустранно, кървав ликвор в мозъчните стомахчета, оток на мозъка, счупване на
множество ребра в лявата гръдна половина и на две ребра отдясно, контузия на
левия бял дроб, кръвоизливи в хилусните области на двата бели дроба и по хода
на аортата, кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, кръвонасядане в
извънперитонеалното пространство и около двата бъбрека, повърхностни напуквания
по капсулата на черния дроб, кръвонасядания по кожата на долните крайници и в
мускулатурата, счупвания на двете малкопищялни кости /с триъгълен фрагмент на
дясна/, разкъсно-контузна рана по дясното бедро, охлузвания на двете коленни
стави и по дланта на дясната ръка.
Причината за смъртта на В. Г. Д. е свързана с тежка
висока шийна травма и контузия с деструктуриране на гръбначния мозък на
границата с продълговатия, което е довело до възходяща парализа на жизнено
важни мозъчни центрове в продълговатия мозък, с последвала остра дихателна и
сърдечно съдова недостатъчност, като непосредствена причина за смъртта.
Всички травматични увреждания
са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре
отговарят да са получени при ПТП, така както е отразено в предварителните
сведения, а именно при автомобилна травма с блъскане на Д. от лек автомобил.
Налице е причинно-следствена
връзка между станалото ПТП на 19.11.2015 г. и настъпилата смърт на В. Г. Д..
Според заключението на
назначена комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза /л.77-79,
том 21 - причината за смъртта на В. Г. Д.
е свързана с тежка висока шийна травма и контузия с деструктуриране на
гръбначния мозък на границата с продълговатия, което е довело до възходяща
парализа на жизнено важни мозъчни центрове в продълговатия мозък, с последвала
остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, като непосредствена причина
за смъртта.
На починалата Д. са били причинени тежка луксация
/изкълчване/ между основата на главата и първи шиен прешлен, луксация на
атланто - окципиталното съчленение, контузия на границата между гръбначния и
продълговатия мозък на нивото на луксацията с деструктуриране на мозъчното вещество
и примесени кръвоизливи, контузия на главата с разкъсно контузна рана в
тилно-теменната област, кръвонасядане по меките черепни покривки в същата
област на главата, изолирани и малки кръвоизливи под меките мозъчни обвивки
двустранно, кървав ликвор в мозъчните стомахчета, оток на мозъка, счупване на
множество ребра в лявата гръдна половина и на две ребра отдясно, контузия на
левия бял дроб, кръвоизливи в хилусните области на двата бели дроба и по хода
на аортата, кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, кръвонасядане в
извънперитонеалното пространство и около двата бъбрека, повърхностни напуквания
по капсулата на черния дроб, кръвонасядания по кожата на долните крайници и в
мускулатурата, счупвания на двете малкопищялни кости /с триъгълен фрагмент на дясна/,
разкъсно-контузна рана по дясното бедро, охлузвания на двете коленни стави и по
дланта на дясната ръка.
Всички травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са
получени при ПТП, така както е отразено в предварителните сведения, а именно
при автомобилна травма с блъскане на Д. от лек автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка между станалото
ПТП на 19.11.2015 г. и настъпилата смърт на В. Г. Д..
Мястото на сблъсъка между л.а. „БМВ" и пострадалата пешеходка е
било разположено: по широчина на платното на около 5-5,50 м. западно от
ориентира; по дължина на платното на около 16 м. южно от ориентира.
Скоростта на движение на л.а. „БМВ" при приближаването му към
местопроизшествието е била около 58 км./ч.
Скоростта на движение на л.а. „БМВ" в момента на
сблъсъка с пострадалата е била около 58 км./ч. Водачът не е задействал
спирачната система на автомобила преди сблъсъка.
Технически причини за настъпване на ПТП, довело до
настъпване на настоящото произшествие са: изборът на водача на л.а. „БМВ"
да управлява автомобила със скорост около 58 км./ч., който избор е довел до
увеличаване на дължината на опасната му зона за спиране при наличното
разполагаемо разстояние за предотвратяване на ПТП; липсата на реакция от страна
на водача на л.а. „БМВ" при наличие на обективна възможност за
предотвратяване на произшествието
чрез предприемане на
екстремно спиране или чрез предприемане на спасителна маневра
за отклоняване на траекторията на автомобила надясно, без да се допусне
навлизане в съседната лента.
Приетата за
несъмнена фактическа обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимия
по чл.
371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания
на свидетелите г., А., Н., Т., Й., К., Д., С. и С., Писма от мобили оператори,
писма от единна система 112, трудов договор, длъжностна характеристика, справки
БДС, справки КАТ, справка съдимост, характеристична справка, АТЕ, СМЕ,
фотоалбум, оглед на местопроизшествие.
След произнасяне на
определението по чл.
372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на
самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на
материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от
същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него
изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът по този
начин вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността,
надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства,
той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите
и ги постави в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно,
както би сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.
Доказателственият анализ във връзка с част от описаната фактология
по делото в случая е улеснен от обстоятелството, че събраните доказателствени материали, са непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Това е така, тъй като съдът напълно кредитира
показанията на посочените по-горе свидетели,
които се подкрепят изцяло от останалите писмени доказателства и които са
напълно безпристрастни, непротиворечиви и последователни, както и събрани по
при условията и реда, предвиден в НПК. За своите изводи съдът напълно се довери
на експертните заключения, необорени от страните.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по 343 ал.1 б. В вр. чл. 342 ал.1 от НК.
От обективна страна на 19.11.2015 г. в гр. Пловдив,
на бул. Брезовско шосе, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „БМВ 318 ТДС” с ДК № ***, подсъдимият е нарушил правилата за
движение, а именно: Чл.21 ал.1 ЗДвП: При
избиране на скоростта на движение на водачите на пътно превозно средство е
забранено да превишават следните стойности на скоростта в км /50 км/ч/ в
населено място, за пътно превозно средство категория „В”, като е шофирал със скорост от около 58 км/ч. и
по този начин е причинил смъртта на Д..
От възприетата фактология по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.
21 ал.1 от ЗДВП ал.1 от ЗДвП, т.к. именно изборът на водача да шофира с
превишена скорост е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Именно това
нарушение е част от причинно следствения процес, довел до смъртта на Д. т.к. основната причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е именно превишаването на скоростта. Въз
основа на изложеното и след анализ на приложената АТЕ по делото, съдът призна И.
за невинен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение да е нарушил
правилата за движение по чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП, които не са в причинна връзка
с настъпилото произшествие .
От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вината
небрежност по см. на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си и не е желаел настъпването им.
Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че като превишава
разрешената скорост на ППС, което управлява съществува опасност от настъпване
на ПТП, при което могат да пострадат хора.
Подсъдимият е знаел за нормативните изисквания на
посочените текстове от Закона за движението по пътищата, но ги е пренебрегнал,
вследствие на което е възникнала описаната ситуация и е причинена смъртта на
едно лице и средна телесна повреда на друго.
По вида и размера на наложените наказания:
За да
определи адекватното наказание за извършеното от И. престъпление, съдът
съобрази на първо място предвиденото за извършеното от него престъпление
наказание, а освен това беше отчетена и императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК, която задължава съда при провеждането на съдебното следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.
Според съдебният състав
смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са:
чистото му съдебно минало и изразеното искрено съжаление за
стореното, трудовата му ангажираност,
фактът, че е семеен и полага грижи за дете.
Признанието
му в настоящия казус не следва да бъде ценено като такова, съгласно
задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г.
на ОСНК.
Отегчаващи
обстоятелства за съдът са: установените други нарушения по ЗДВП на подсъдимия.
Същите обаче по тежест не следва да се надценяват – не са много на брой и не за
тежки нарушения.
В
случая съдът намери, че наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни,
като никое от тях не е изключително. Предвиденото в закона най-леко наказание
не е несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката извършена по реда на чл. 58а,
ал. 4 НК, съдът прие, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието
на подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.
При
това положение, с оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът
прецени, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Въз
основа на горното, съдът определи на подс. И. наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцира така определеното наказание с една трета, в резултат на което с
присъдата се наложи на подс. И. наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
Като прецени, че за постигане целите на
наказанието не се налага подс. И. да изтърпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода, съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му с
изпитателен срок от ТРИ години. За това свое решение, съдебният състав взе предвид обсъдените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, които безспорно сочат, че
индивидуалната превенция може да бъде постигната и без изолиране на подсъдимия
от обществото, което
не е необходимо и оправдано, като с нищо
не би допринесло за поправянето му. С определянето на изпитателен срок от три години ще бъде
постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения и
общопревантивната функция на наказанието.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяване на наложеното наказание.
На
основание чл. 343г от НК съдът лиши подс. И. от право да управлява МПС за срок
от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ месеца. Това наказание, на осн. чл. 58а, ал. 5 НК, не
подлежи на редуциране. Определеният от съда размер на кумулативното наказание
"лишаване от право" съдът прецени за справедлив с оглед на това, че
посредством допълнителното наказание по чл.343г от НК ще се постигнат в
максимална степен целите на индивидуалната и генералната превенция.
С оглед
изхода на делото, съдът на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК приспадна от така
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири
месеца времето, през което подсъдимият Н.И.И. е бил задържан по реда на ЗМВР за
срок от 24 часа на 19.11.2015 г., както и го осъди да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОД на МВР – гр. Пловдив направените разноски на досъдебното производство в размер
на 1355,70 лв. /хиляда триста петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/.
Причини
за извършване на престъплението - неспазване на правилата за движение по
пътищата.
Мотивиран
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С оглед изхода н аделото, съдът