М О Т И В И към Присъда №129/16.06.2020 г., постановена по НОХД № 2351/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, ІХ н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.А.А.
- роден на *** ***, *, български гражданин, без образование, неработещ, женен,
неосъждан, с адрес: ***, ЕГН ********** за това, че на
21.12.2019 год. в гр. Хисаря, обл. Пловдив чрез употреба на сила е извършил
действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14- годишна възраст, а именно: малолетната М.Е.А. ***, родена на ***
год., поради което на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл.372 ал.4
от НПК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимия, като предлага той да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предадени на съд и да му бъде наложено наказания в
среден размер, а именно наказание лишаване от свобода в размер на четири години
и шест месеца, което наказание да бъде намалено с една трета на основание
чл.58а и да се бъде изтърпяно ефективно. Иска се и присъждане на направените
разноски в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия адв. Е.Н. сочи в пледоарията
си, че са налице достатъчно доказателства, подзащитния и да е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Моли да се определи по-ниско
наказание от поисканото от прокурора и да се прояви снизходителност към
подсъдимия с оглед липсата на други криминални проявления и чистото съдебно
минало на подсъдимия.
Подс. А. се признава за виновен в извършване на
деянието, във връзка с което му е
повдигнато обвинение заявява, че няма да се повтори повече и иска малко
наказание.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът
приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.А.А. е роден на *** ***, *, български
гражданин, без образование, неработещ, женен, неосъждан, с адрес: ****, ЕГН **********
Свид.
М.А. е родена на *** год. и към дата 21.12.2019 год. същата е малолетна т.е.
ненавършила 14 годишна възраст. Свид.живее в едноетажна къща, находяща се в ****.
В съседна къща с общ двор, намираща се на № **, живее обв. А.А..
На 21.12.2019 год., около 18:30 ч.,
свид. М.А. била в домът си, в стаята, в която живеят тя, ** и – свид. Е.А. и **
и – свид. С.Е.. По това време свидетелката била сама в къщата, тъй като Е.А. и С.Е.
били на работа. На посочената дата и час, докато свид. Е.А. била сама в стаята
при нея отишъл подс. А.А.. Той седнал до свидетелката, която била легнала на
дивана. Обвиняемият свалил долните дрехи – панталон и бельо на свид. М.А. до
над коленете. На тези действия на подс. А.А. свидетелката реагирала като му
казала да си отива. Той обаче отказал и хванал ръцете на свид. М.А., за да не
може последната да го бутне т.е. да окаже съпротивлява. Вършейки посоченото
обвиняемият казал на свидетелката да не казва на никой, от които думи тя се
уплашила. След това обв. А.А. се навел към половия орган на свид. М.А. и
започнал да го „целува“. В този момент покрай прозореца на стаята, прибирайки
се от работа минал свид. С.Е.. Той видял случващото се вътре и ядосан от
последното влязъл в къщата, в стаята, в която били свидетелката и подсъдимият.
Двамата – свид. С.Е. и обв. А.А. се
сбили като конфликтът между тях бил прекратен от свид. Й.А.. След като били
разделени свид. С.Е. подал сигнал на телефон 112, а в последствие той и
свидетелите М.А. и Е.*** при ОД МВР – Пловдив. Там обяснили за случилото
се.
В хода на разследването била назначена
СПЕ на св.М.А., която дала заключение, че същата не страда от психично
заболяване, не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ Пловдив,
може да дава достоверни обяснения по факти имащи значение за делото, като се
има предвид незрялата и възраст и затруднените и възможности да се ориентира
назад във времето, посочвайки конкретни факти.
Описаната експертиза се кредитира
изцяло от съда като обективна, с оглед на това че вещите лица са отговорили
пълно и ясно на поставените им задачи и не възникват съмнения около
обосноваността на заключенията им.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя, от
останалите събрани в хода на разследването доказателства – показанията на
свидетелите С.Е., М.А., Елка А., Й.А., А.А., Н.В., И.А., протокола за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него, заключението на изготвената СПЕ на М.А.,
справка за съдимост, характеристична справка.
При така установената фактическа обстановка по
категоричен начин се налага изводът, че е доказано осъществяването на
престъплението за което е предаден на съд подсъдимия, а именно такова по чл.149,
ал.2 , т.1 вр. ал.1 от НК. От
наличните доказателства, събрани и проверени
по реда на НПК с
поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава именно на престъплението, за което е бил предаден на съд.
От обективна страна
престъплението по чл.149, ал.2 , т.1 вр. ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия чрез действия. Безспорно е
доказано, че същият е употребил сила като е държал за ръцете пострадалата А. и
така е лишил същата от възможност за съпротива. От друга страна с оглед
доказателствата по делото е безспорно, че подсъдимата е малолетна, като към
датата на осъществяване на престъпното посегателство спрямо нея е била на ** годишна
възраст. Действията на подсъдимия по сваляне бельото на пострадалата и целуване
на половия и орган безспорно са такива, които целят възбуждането на полово
желание у извършителя. От друга страна няма спор по делото, че в конкретния
случай не е било извършено съвкупление между пострадалата и подсъдимия. Ето
защо и съдът счита, че от обективна страна е доказано осъществяването на
блудствени действия от подсъдимия спрямо пострадалата, както и следва да се
счита за доказано, че в конкретния случай те са били придружени с използването
на сила, т.е. налице е този квалифициращ признак на деянието от обективна
страна обуславящ по-тежката правна квалификация на деянието по смисъла на ал.2,
т.1 на чл.149 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, съзнавал е, че извършва блудствени
действия с малолетно лице, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от тези си действия и пряко е искал тяхното настъпване.
С оглед на изложеното и според съдебния състав следва
да бъде прието за безспорно доказано, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна именно съставът на престъплението, за което е предаден на
съд.
Съдът , като взе в предвид
принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя –
подсъдимия А.А.,
съдебното му минало, възрастта му, определи по следния начин
наказанието : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия А.А. за престъплението по чл.149, ал. 2,
т. 1 вр. ал. 1 от НК
съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства : за престъплението законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчита родствената връзка на подсъдимия с ** на
пострадалата /което е улеснило осъществяването на престъплението/, както и
голямата разлика във възрастта между подсъдимия и пострадалата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
проявеното съдействие при разследването и направеното самопризнание, чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни. Ето защо, при съпоставяне на всички
тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият
съдебен състав счете, че в конкретния казус е
налице лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства. От
друга страна същите не се явяват
многобройни смекчаващи или изключителни такива. След като се отчете, че в случая
са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита че няма
основание да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, поради което и определи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. За да определи такъв размер на наказанието, а не
по-висок съдебният състав отчете сочения по-горе лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Същевременно независимо от наличието на превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, доколкото са налице и отегчаващи
такива, съдебният състав счете, че определяне на наказание в по-нисък размер не
би отговаряло на тежестта на осъщественото престъпно деяние и на увреждащото
влияние на действията на подсъдимия спрямо пострадалата. След определяне на
този размер на наказание, в съответствие с правилата на чл.58а, ал.1 от НК
същото беше намалено с една трета и на подсъдимия А. беше наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Според преценката на
съда именно това наказание в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК.
След налагане на наказанието беше обсъдена
възможността за приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на
наказанието с изпитателен срок. Съдебният състав се обедини около становището,
че макар такава правна възможност да съществува, то за поправяне и превъзпитаване
на подсъдимия А.А. се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода
ефективно. Съдът счете, че обществената опасност на извършеното престъпно
посегателство е завишена с оглед сериозното засягане половата неприкосновеност
на малолетно лице, което към момента на извършване на действията спрямо него
няма разбиране за сексуалните взаимоотношения, обща информираност по този
въпрос липсва. С оглед на това и съдът приема, че такива действия в ранен етап
от развитието на пострадалата биха могли да имат негативно отражение върху
правилното и сексуално развитие. Ето защо и съдът е на мнение, че наложеното
наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено
наложеното наказание да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК от
така наложеното на подсъдимия А.А.А. наказание „лишаване от свобода“ е
приспадното времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК,
считано от 21.12.2019 г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден
„задържане“ да се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият А.А.А. е
осъден по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в досъдебното
производство разноски в размер на 512,40 лева /петстотин и дванадесет лева и
четиридесет стотинки/ за експертизи.
Причина за извършване на
престъплението е слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред и половата неприкосновеност на малолетните лица.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.