Решение по дело №162/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 198
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20207270700162
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 162 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от ЕТ"Н.Ц.– Б. 93" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ц.Т., със съдебен адрес гр.Шумен, ул.Съединение № 117, вх.Б, ет.1, депозирана чрез процесуалния му представител адв.И.Т., срещу Решение № 250/01.07.2020г. по ВАНД № 2416/2019г. на Районен съд - град Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № КХ-21/31.10.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Шумен, с което на касационния жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.53 от ЗАНН  вр.  чл.42, ал.2 от Закона за храните (ЗХ) – отм., както и в полза на ОДБХ-гр.Шумен е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на съдебния акт, по същество свеждащи се до постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че наказващият орган се е произнесъл при непълнота на доказателствата и неясна фактическа обстановка, без да положи усилия да установи обективната действителност по случая.  Аргументира се и тезата, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на нарушение по чл.28 от ЗАНН, доколкото от същата не са настъпили никакви неблагоприятни последици. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.С.К.от ШАК, редовно преупълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.

Ответната страна, ОДБХ-гр.Шумен, редовно и своевременно призована, не  изпраща представител.  

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № КХ-21/31.10.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, с което на касационния жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл.42, ал.2 от ЗХ, а именно за това, че на 13.08.2019 г. в обект, намиращ се в с.Развигорово, общ.Хитрино, обл.Шумен, на главен път Шумен-Русе, в ПИ 000487, извършвал търговска и производствена дейност с храни, без обектът да е регистриран по реда на чл.12 от ЗХ (отм.).

За описаното нарушение на 26.08.2019г. срещу касационния жалбоподател и в отсъствие на негов представител бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ********* за нарушение на  чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.). Впоследствие на 11.09.2019 г. актът бил предявен на представляващия ЕТ, който го подписал с възражение. Впоследствие срещу АУАН били депозирани и писмени възражения, които били счетени от наказващия орган за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, Директорът на ОДБХ-гр.Шумен издал процесното наказателно постановление, възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН, като на основание 42, ал.2 от ЗХ (отм.), във вр. с чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.) наложил на ЕТ"Н.Ц.– Б. 93" имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че описаното в НП осъществяване на търговска и производствена дейност с храни без надлежна регистрация съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения административно наказателен състав. С оглед на това съдът е заключил, че деятелността на ЕТ правилно е квалифицирана от наказващия орган като съставомерна по чл.42, ал.2 от ЗХ (отм.) и същата не представлява маловажен случай. По изложените съображения е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен състав е проявил процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

Обосновано районният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията в касационната жалба за несъставомерност на санкционираната деяелност на плоскостта на приложения административнонаказателен състав. По силата на чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.), производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. В чл.42, ал.2 от ЗХ (отм.) е предвидена административнонаказателна отговорност за юридическо лице или едноличен търговец, който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, като деянието е наказуемо с имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лв. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че търговският обект, стопанисван от оспорващия ЕТ, е осъществявал производствена и търговска дейност с храни, доколкото по време на проверката в него са били приготвяни такива, които са били предлагани за продажба на клиенти. Установява се също, че обектът не е бил надлежно регистриран в ОДБХ-гр.Шумен. При това положение обосновано районният съд е приел, че в касаторът е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав.

Правилни и съответни на доказателствения материал по делото са и доводите на предходната съдебна инстанция за немаловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение. На първо място, касае се за нарушение на просто извършване, като за съставомерността на същото не е необходимо настъпването на вредоносен резултат, от което следва, че липсата на установени неблагоприятни последици е ирелевантна за преценка осъществено ли е съответното административно нарушение. От друга страна, за да е маловажно едно административно нарушение, същото следва да притежава по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид (арг. от чл.93, т.9 от НК, във врчл.11 от ЗАНН). В случая обаче категорично не може да се приеме, че деятелността разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, касае се за търговски обект, в който се приготвят и предлагат на клиенти хранителни продукти, при липса на съответна регистрация на обекта в ОДБХ-гр.Шумен, респективно при липса на каквито и да било гаранции, че същият функционира в унисон с хигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания, както и с всички останали изисквания за безопасност на лицата, консумиращи предлаганите продукти. Това от своя страна създава сериозен риск за общественото здраве и не следва да се толерира, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства за последваща регистрация на обекта. От това следва, че като е определил имуществената санкция в параметрите, визирани в санкционната разпоредба, наказващият орган е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН и се е съобразил с целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.

Обоснован е и изводът на районния съд, че отмяната на действалия към датата на нарушението Закон за храните (отм., ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.), не рефлектира върху законосъобразността на обжалвания пред него правораздавателен акт, тъй като, считано от 9.06.2020г., е в сила нов Закон за храните (обн. ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г.), който също предвижда регистрация на обектите, произвеждащи и търгуващи с храни, като регламентираните в закона наказания за неизпълнение на това изискване не са по-благоприятни по смисъла, вложен в чл.3, ал.2 от ЗАНН. Регламентираното в сега действащия ЗХ помирително производство не променя този извод, тъй като настъпилите след извършване на нарушението нормативни изменения не променят факта на осъществяване на противоправно деяние от страна на санкционирания субект, чиято наказуемост не е отпаднала, нито минимума на предвиденото наказание е предвиден в по-нисък размер спрямо регламентирания в отменения ЗХ за процесното нарушение.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250/01.07.2020г., постановено по ВАНД № 2416/2019г. на Районен съд - град Шумен.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                           

      2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.10.2020г.