№ 322
гр. Габрово, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210100403 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че СТ. М. С. е клиент на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, като ищецът му продава ел. енергия за обект с абонатен № ********** на адрес гр.
Габрово, ул. „*********” № 5,вх.Б,ап.5-2, по клиентски № **********.
Отношенията им се регламентирани съобразно Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”АД и Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУДПЕЕ/, приложими за процесния период
„потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия
в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Съобразно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
За събиране на вземанията си от ответника СТ. М. С., ищецът подал заявление по чл.
410 от ГПК, по което е образувало ч. гр. д. № 65/2021г. по описа на ГРС за сумата 286.15
лева главница и 10.78 лева лихви за забава по фактури издадени в периода 11.05.2020г. –
19.08.2020г. С разпореждане на съда била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил.
1
По изложените съображения ищецът моли съдът за признае за установено, че
ответникът СТ. М. С. му дължи сумата 243.93 лева, включваща 286.15 лева главница и 10.78
лева лихви за забава по фактури издадени в периода 11.05.2020г. – 19.08.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Претендира за деловодни разноски.
В законния срок е постъпил отговор от ответника, който е получил лично препис от
исковата молба и доказателствата. Становището му е, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Ответникът заявява, че няма качество на потребител на ел. енергия в процесния
недвижим имот, нито през процесния период, нито когато и да било. Недвижимият имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул. „*********" № 5, вх. „Б", ет. 6, ап.
5-2 е собственост на Община Габрово. През 2004г. това общинско жилище е било отдадено
под наем на В.И.Ц., с ЕГН **********. в качеството й на правоимащо лице, като Община
Габрово е сключила писмен договор с нея за отдаването на това жилище под наем. През
този период В.И.Ц. е била в граждански брак с ответника и същият, като неин съпруг е
живял в това жилище до м. януари 2006г. В периода от м. януари 2006г. - м. март 2010г.,
ответникът е изтърпявал присъда лишаване от свобода в затвора в гр. Ловеч.
Междувременно, в този период, а именно през 2007г. съпругата му В.И.Ц. /тогава с фамилно
име С.а/ завела пред Габровски районен съд гражданско дело за развод, приключило с
влязло в законна сила на 29.02.2008г. Решение № 22/05.02.2008г. по гр. д. № 1328Б/2007г. по
описа на ГРС. По силата на това бракоразводно решение, бракът между страните бил
прекратен, а семейното жилище представляващо апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул.
„*********'' № 5, вх. „Б", ет. 6, ап. 5-2, било предоставено за ползване на бившата съпруга -
В.И.Ц..
Т. е. ответникът не е собственик, не е ползвател, не е държател на имота, а считано от
29.02.2008г. не е имал и качество на съпруг на държател на имота.
Само формалното вписване на ответника като титуляр по партидата за процесния
обект на потребление, не е достатъчно да се приеме, че той е реалният консуматор на
доставяната ел. енергия за този обект, ангажиращо и отговорността му като платец по
доставката.
Според действащият към онзи момент Закон за енергетиката, ред. ДВ, бр. 18/2005 г.,
на понятието „потребител" е дадена легална дефиниция в § 1, т. 42 ДР, а именно:
"Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си.
Едва с ред., ДВ, бр. 54/2012год., §1, т. 42 ЗЕ е отменен и е приет § 416., в сила от
17.07.2012 г.), съгл. който "Потребител на енергийни услуги" е: а) (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015
г., в сила от 15.05.2015 г.) краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б)
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ.
2
Налага се изводът, че към датата на влизане в сила на Общите условия от които
ищецът претендира правата си, ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател, нито
държател на имота, за който се претендират вземанията, нито е ползвал електрическа
енергия за домакинството си на този адрес.
Тъй като не е имал качеството на „потребител" по см. §1. т. 42 ДР на ЗЕ, той не е и
страна по договора.
Действително ОУ на ДПЕЕ вменява в задължение на потребителя да уведоми
продавача в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни
или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа
енергия на обекта, но нито в сключения при общи условия ДПЕЕ, нито в ЗЕ, нито в друг
нормативен акт е предвидено, че до момента на уведомяването за настъпилата промяна в
собствеността на захранвания с ел. енергия обект, страна по договора за продажба на ел.
енергия продължава да бъде бивш собственик или бивш ползвател или бивш държател на
имота. Неизпълнението на вмененото на потребителя от Общите условия задължение за
уведомяване на продавача за настъпили промени, не създава за потребителя задължение да
заплаща електроенергия, която реално не е потребил. Липсва уговорка в Общите условия,
която да обвързва неизпълнението на това задължение със задължение за плащане
стойността на електрическа енергия съобразно издадени за дадения период фактури. В този
смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК. В това решение е възприето, че неизпълненото
задължение за уведомяване за настъпили промени в 30-дневен срок може да породи вземане
на ищцовото дружество за обезщетение на вреди, но не и вземане за цена на доставената в
имота електроенергия.
На следващи място собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху
електроснабдения имот по презумпция на закона се смята за потребител на ел. енергия.
Такава законова презумпция не е предвидена по отношение на държателите на имота въз
основа на облигационно правоотношение. Действително, Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, предвиждат възможност качеството потребител на ел.
енергия за битови нужди, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото обаче,
съобразно Общите условия на ищеца, следва да има изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде
потребител на електрическа енергия за определен срок. Такова съгласие по отношение на
ответника, не е давано от собственика на имота Община Габрово.
Предвид гореизложеното се прави искане съдът да отхвърли предявения иск, както и
да присъди на ответника и направените разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 65/2021г. на ГРС, по
депозирано от ищеца “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД заявление по чл. 410 от ГПК,
3
срещу ответника СТ. М. С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
37/15.01.2021г. за сумата от 286.15 лева главница за незаплатена ел. енергия по фактури
издадени за периода 11.05.2020г. – 19.08.2020г. и за сумата 10.78 лева лихва за забава за
периода 31.05.2020г – 30.11.2020г.
В законния срок срещу заповедта е подадено възражение от СТ. М. С., съгласно
което в жилището на адрес гр. Габрово, ул. „*********” № 5,ет.6, той е живял до 2007г.,
когато бракът със съпругата му В.И.Ц. е прекратен и съдът е предоставил ползването на
жилището на нея. Самото жилище е общинска собственост и е било предоставено за
ползване на В.Ц. по силата на сключен договор за наем между нея и Община Габрово.
Това възражение се поддържа от ответника и в исковото производство като
кореспондира с отразеното в писмо № ОССД-03-01-88/06.07.2021г. на Община Габрово.
Съгласно писмото Община Габрово е собственик на 18 бр. апартаменти на адрес гр.
Габрово, ул. „*********” № 5 вх. Б. На 25.01.2005г. Община Габрово е сключила Договор
за предоставяне на общинско жилище №125-ОССД-05 с В.Ц., като по силата на Заповед
№88/25.01.20005г. на Кмета на Община Габрово в общинското жилище на адрес гр.
Габрово, ул. „*********” № 5 вх. Б, ет.6,ап.54 е настанена В.Ц., заедно със съпруга си С.С. и
двете им деца. Със заповед № 360/27.02.2020г. на Кмета на Община Габрово наемното
отношение с В.Ц. е прекратено като на 23.07.2020г. жилището е иззето от комисия
назначена от кмета на Община Габрово.
По делото е приложено и копие от Решение№ 22/05.02.2008г. по гр. д. №
1328Б/2007г., влязло в законна сила на 29.02.2008г., с което е прекратен брака между СТ. М.
С. и В.И.Ц., като ползването на семейното жилище на адрес гр. Габрово, ул. „*********” №
5 вх. Б, ет.6,ап.54 е предоставено на В.Ц..
При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че ищецът
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД по никакъв начин не доказа в настоящото производство,
че в исковия период 03.04.2020г. – 02.08.2020г. ответникът Стоянов е имал качеството на
"Потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1. т. 42 ДР на ЗЕ и на чл. 4 ал.1 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
Продажби” АД за обект на снабдяване с адрес гр. Габрово, ул. „*********” № 5 Б 5-2. От
събраните по делото доказателства – Писмо № ОПИО-03-01-3788/29.06.2021г. дори се
установи, че такъв административен адрес не съществува.
В случая очевидно става въпрос за апартамент 54, ет.6, вх. Б в сградата на адрес гр.
Габрово, ул. „*********” № 5, но видно от събраните доказателства, в процесния период
ответникът не е бил титуляр нито на вещни нито на облигационни права, свързани с този
имот, т.е. той няма как да е бил потребител на услугата снабдяване с ел. енергия за този
имот.
Следва да се сподели становището възприето в Решение № 205 от 28.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК, на което се позовава и ответникът, че
неизпълненото задължение за уведомяване за настъпили промени в 30-дневен срок може да
4
породи вземане на ищцовото дружество за обезщетение на вреди, но не и вземане за цена на
доставената в имота електроенергия.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Ищецът “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД следва да заплати на ответника СТ. М.
С. направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс -Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и
Даниела Колева Димитрова, с основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
“***********” № 37, че за потребена електроенергия за обект с абонатен № ********** на
адрес гр. Габрово, ул. „*********” № 5,вх.Б,ап.5-2, по клиентски № **********, по фактури
издадени за периода 11.05.2020г. – 19.08.2020г. същият ДЪЛЖИ главница в размер на
286.15 лева / двеста осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, ведно със законната
лихва считано от 12.01.2021г. и 10.78 лева / десет лева и седемдесет и осем стотинки/ лихва
за забава за периода 31.05.2020г. – 30.11.2020г., за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 37/15.01.2021г. по ч. гр. д. № 65/2021г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Даниела Колева
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
“***********” № 37 направените по делото разноски в размер на 300.00 лева / триста лева /,
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК .
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5