Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 09.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана Тодорова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 5189
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С Решение № 244493 от 15.10.2019
г. по гр. д.
№ 76829/2018 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав,
съдът е признал за установено, на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** следните суми: 2 380 лв. - стойност на потребена от ответника топлинна енергия за периода
12.09.2015 г. – м.април 2017 г., 330 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 380 лв., за
периода 15.11.2016 г. - 31.08.2018 г., като е отхвърлил иска за сумата над 2
380 лв. до пълния предявен размер от 2 397,44 лв. -
цена за ползвана топлоенергия
и за сумата над 330 лв. до пълния предявен размер от 339 лв. - лихва за забава върху главницата, като погасен по давност, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. С решението съдът е признал за установено, на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М.Г.С., дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД и следните суми: 30 лв. - стойност на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода
12.09.2015 г. – м.април 2017 г. и 6 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 30 лв. , за периода
15.11.2016 г. - 31.08.2018 г., като е отхвърлил иска за сумата над 30 лв. до пълния предявен
размер от 34,54 лв. - възнаграждение
за доставена услуга „дялово
разпределение“ и в частта
за сумата в размер над 6 лв.
до пълния предявен размер
от 6,85 лв. - лихва за забава върху
главницата, като погасени по давност, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
С решението М.Г.С. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 642,88 лв.
- деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 104,34 лв.
- деловодни разноски в заповедното
производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
в първоинстанционното производство М.Г.С., който в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК чрез процесуалният си представител адв. С. го обжалва в частта, в която установителните
искове с правно основание чл. 422 ГПК са уважени, при твърденията, че решението
в обжалваната част е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с
процесуалните права и материално правните норми. По-конкретно поддържа, че не е
доказано, че между страните съществува валидна облигационна връзка и ответникът
е собственик на процесния имот. На следващо място
твърди, че не е било на лице основание за начисляване на ТЕ на пълна мощност,
тъй като в имота липсвали отоплителни тела. По-нататък заявява, че за процесния период не е доставяна ТЕ в изискуемото от закона
количество и качество на предоставяната услуга. Твърди се нищожност на клаузите
на ОУ на ищеца и по конкретно чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2. При тези
съображения иска съда да отмени решението в обжалвана част и да отхвърли
исковете изцяло. Претендира сторените в
производството разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез
процесуалният си представител юрк. И.М.оспорва
подадената въззивна жалба в нейната цялост. Поддържа
се, че обжалваното решение е постановено при абсолютно съблюдаване на
материалния закон и процесуалните правила, като наведените във въззивната жалба възражения, са напълно неоснователни.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението в отхвърлителната
част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо.
По доводите във въззивната
жалба следва да бъде отбелязано и следното:
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен
състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане
на процесната сума, заявена в исковата молба.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на
материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главните
страни, досежно процесния
топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период въззивникът
подава в нея топлоенергия за битови нужди.
За установяване на посочените обстоятелства по делото
са представени молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека
върху апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда”
/сега ж.к. „*******за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство
в полза на М.Г.С. и писмо рег. № ДС-50357/27.11.2014 г. на МВР Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“, съгласно което ищецът „Т.С.“
ЕАД е уведомен, че процесния жилищен имот с аб.№ 327667 е продаден на 05.02.1996 г. на ответника М.Г.С..
Предвид горното съдът приема, че между страните за процесния период е съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна
енергия до обект апартамент № 28,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* с аб. № 327667.
Следователно анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че ответникът притежават качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.),
който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от
приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право
на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на
изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото
понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012
г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на
клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното
предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се
разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в
режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост, от една страна, и
помагача на ищеца, от друга, има действие и по отношение на ответника С.. Валидната
представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за
възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, съдът намира, че приетите от „Т.С.“
ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния
период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са
обвързващи между ищеца и ответникът. Следователно решението е обосновано в
частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията,
предмет на осъдителните искове).
Решението е обосновано и правилно и в частта, в която
районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на
топлинна енергия в размер на 2 397,44 лева и за периода от
месец май 2015 г. до месец април 2017 г.
Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи.
От
заключението на изслушаната пред първоинстанционния
съд СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентна, се установява, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата към съответния период нормативна уредба.
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява още, че за процесния
период процесната сграда се топлозахранва
от две абонатни станции, които работят паралелно, намират се в едно общо
помещение и се обслужват от 2бр. общи
топломери, които се отчитат по електронен път в 00:00
часа на първо число на месеца. Отчитането е чрез електронно устройство. Отчетът
се документира и се подписва от представител на ЕС. От отчетеното количество ТЕ
по всеки от двата топломера се приспадат технологичните разходи на АС, която
този топломер обслужва, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия.
Резултатите по двата топломера се сумират. Чистото количество ТЕ, което отива
при потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи части/ и БГВ. Според главните
отчети и изравнителните сметки в процесния имот
радиаторите са демонтирани. Абонатът не е ползвал и не заплаща ТЕ за отопление
на имот, а само стойността на ТЕ, отделена от сградната
инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. За процесния
период абонатът е осигурил достъп за проверка на отоплителната инсталация и
отчет на водомерите и главните отчети от 10.05.2016 г. и 19.05.2017 г. са
подписани. Според вещото лице общата сума за ТЕ, дължима от ответника след
изравняване е 2 397,45 лв.
Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно -
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, се установява,
че ответникът не е заплатил процесните вземания на
ищеца.
По
възражението на въззивника за изтекла погасителна
давност, съдът намира следното:
Задължението
да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия),
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл - ТР
№ 3/2011 г. на BKC-OCГTK). Следователно съгласно чл. 111, б.”в”, пp. II и III ЗЗД приложим за процесните
вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. С
предявяването на иска се смята, че давността се прекъсва съгласно чл. 116, б.„б.”, пр. 1 ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността
е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 12.09.2018 г.
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 на приложимите общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г., за задълженията, възникнали след тази дата, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на
общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в
която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период,
т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана
от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им - арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за
периода от м.05.2015 г. до 11.09.2015 г. включително са погасени по давност.
С оглед
гореизложеното, погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до 11.09.2015 г., поради което и
дължимата сума за главница правилно е била уважена за сумата от 2 380 лв.
По отношение на претенциите
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Съгласно Общите условия,
действали за процесния период купувачът е длъжен да
заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. При забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Поради това ответникът дължи
обезщетение за забава плащането на главницата за потребена
енергия за периода 15.11.2016 г. -31.08.2018 г. в размер на 330 лв.
Към посочената по-горе сума
следва да се добави съответна част от дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователни доводите на ответника, че не е установено точното
количество доставена топлинна енергия, респ. не били установени качествени
изисквания. На първо място и в ОУ от 2008 г. е въведено като задължение за
продавача да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на
топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за подгряване на
топлоносителя в сградната инсталация за отопление и
на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за
цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за продавача с
избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в
абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими - чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г.
продавачът е длъжен да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
хидравличния режим и температурния график на топлопреносната
мрежа. Температурният график отчита промяната на температурата на топлоносителя
при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено
задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите
на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната
мрежа. А според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната
мрежа (който е част от топлопреносното предприятие) е
длъжен да осигурява режима на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 3 - Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А
според последната операторът на топлопреносната мрежа
осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Именно това
определя качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно
определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо
водоснабдяване - 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация, докато за отопление на
помещенията задължението на топлоснабдителното
предприятие - продавач на топлинна енергия е да осигури такива качествени
показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни
условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната
инсталация. Тези параметри са определени точно и ясно, респ. посочен е
механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.
От друга страна, задължение
за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество
топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук
отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители
се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§1, т. 3 от ДР към
Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна
собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са
длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите,
които се топлоснабдяват.
На следващо място, по отношение
на количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага
с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е
обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била
направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от
страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва
да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело № 1557/2011
г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по иска е да докаже
твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав споделя извода на СРС, че размерът на дължимата сума
е 2 380 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия,
ползвана за периода 12.09.2015 г. - м.04.2017 г., обезщетение за забава
плащането на главницата за потребена енергия за
периода 15.11.2016 г. - 31.08.2018 г. в размер на 330 лв.; 30 лева - дължима цена
за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 12.09.2015 г. - м.04.2017
г. и 6 лв. лихва за забава върху тази сума, ведно със законната лихва върху
горните главници от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
Възраженията на въззивника останаха недоказани и в настоящото производство,
като в заключение, съдът приема, че задължението на ответника е определено
според отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно законовите
изисквания и събраните доказателства.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
решението в обжалваните му части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244493
от 15.10.2019 г. по гр.д. № 76829/2018 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав,
вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 100 лв.,
представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.