Р E Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Плевен, 02.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –
Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното
от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1262 по описа за 2019 год. на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 647 от 2.10.2019 г., постановено по нахд № 1282/2019 г., Районен съд – Плевен
е отменил наказателно постановление № 19-0938-001354/2019 г. на Началник сектор
ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Ц.В.Ц. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, за това, че на
15.03.2019 г. в 14,00 часа в община Плевен, на път Първи клас № 3, км.122+081 с
посока на движение към град София, управлява лек автомобил Опел Астра с рег.№ **********, като при движение с несъобразена скорост
губи контрол над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, не успява
да спре и удря насрещно движещият се в дясната лента лек автомобил Опел Зафира
с рег.№ ********* с водач И. Б.,
с което допуска ПТП с материални щети по автомобилите.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, който
счита същото за неправилно и необосновано. Намира, че въззивният съд е
постановил решението си при непълнота на доказателствената съвкупност, т.к. не
е упражнил вмененото му правомощие да събере служебно релевантни към предмета
на доказване доказателства и по този начин е допуснал съществено процедурно
нарушение, което се явява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Сочи,
че според мотивите на районния съд е допуснато съществено процесуално нарушение
от страна на актосъставителя като не е посочил в протокола за ПТП какви
материални щети са настъпили от последното и по кои автомобили. Намира този
извод за неправилен и необоснован, т.к. видно от протокола за ПТП
актосъставителят е посочил в графа „видими щети“ къде точно се намират същите
по двата автомобила, като освен това актосъставителят изрично е посочил както в
протокола за ПТП, така и в показанията си пред съда, че при наличие на
по-големи щети, каквито са налице в процесния случай, представители на
застрахователните компании, обслужващи участниците в ПТП, извършват оглед и
съставят съответните документи във връзка с констатираните материални щети. Според
касатора въззивният съд е проявил неоправдано бездействие като служебно не е
изискал от двете застрахователни дружества относимите към предмета на доказване
документи, съдържащи подробна информация за вида, характера и размера на
материалните щети по двата автомобила и по този начин не е изпълнил вмененото
му от закона правомощие служебно да изясни фактическата обстановка. Навежда
доводи, че от приобщения по делото снимков материал е видно, че в резултат на
осъщественото ПТП пострадалият автомобил Опел Зафира е обърнат по таван и
разположението на двата автомобила напълно съответства на приетия от
актосъставителя механизъм на причиняване на ПТП, вследствие на извършено
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП от страна на водача Ц.. Твърди, че вмененото
нарушение е доказано безспорно от събраните по делото доказателства. Счита, че решаващият
съд е постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка и при
непълнота на доказателствата. В заключение моли съда да отмени решението и да
потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът по жалбата-Ц.В.Ц. е депозирал писмено
становище, в което подробно е аргументирал неоснователността на подадената
жалба.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Ц.В.Ц. се явява лично и се представлява
от адв.Н.с надлежно пълномощно и оспорва жалбата, по същество моли съда да
остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че е съставен акт № 201422 на 15.03.2019 г.затова,
че в 14.00 часа в община Плевен на път
първи клас №3-ПП I 3 км.122+081 с посока на движение гр.София, Ц. управлява лек
автомобил Опел Астра с рег.№*********, като при
движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и навлиза в лентата
за насрещно движение, не успява да спре и удря насрещно движещият се в дясната
лента лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№******** с водач И. Б., с което допуска ПТП с материални щети
по автомобилите. Съдът приел, че изложената
в акта фактическа обстановка се
подкрепя от актосъставитетеля Цветанов и
свидетеля по акта Неделчев, които в хода на съдебното следствие преповтарят
написаното в АУАН и НП и твърдят, че след обаждане на дежурния за настъпило ПТП,
посетили мястото на инцидента, служителите на полицията установили фактическата
обстановка, при която е настъпило ПТП-то от разговор с двамата водачи и по
местоположението на автомобилите. Съставен бил и протокол за ПТП, като
съставителят преценил, че жалбоподателят е извършил нарушение и е виновен за
настъпилото ПТП и по щетите по автомобилите /които не са описани/. Пред тях водачът
Ц. съобщил, че е спукал гума и те
установили, че гумата е спукана, но не можели да преценят дали е спукана преди
или в следствие на ПТП-то. Съдът направил констатация, че по делото няма
приложени други доказателства, напр. обяснения на свидетели на инцидента за
начина, по който е настъпило произшествието. Няма данни дали произшествието е
било запазено и от кого. В показанията си пред съда свидетелите, посочени от
жалбоподателя Ц. – Х. Д. и М. Б.-пътници в автомобила „Опел Астра“, съобщили, че колата тръгнала
наляво, поради спукване на гумата.
При тези данни съдът направил извод, че от
представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не
се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя нарушение, като ответникът не е ангажирал доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът приел, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на
актосъставителя се установява, че АУАН е
съставен от неочевидец, а вписаният като свидетел по акта свидетел Неделчев
също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. В АУАН няма вписан
втори свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, актът за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се
отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта
не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Съдът направил извод,
че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Тъй като в случая и актосъставителят, и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това
не е сторено. Липсата на втори свидетел според въззивния съд се явява
съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание
за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съдът направил извод още, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочено какви материални щети са
настъпили от ПТП, по кой от двата
автомобила, което не става ясно и от разпита на свидетелите. Актосъставителят в
съдебно заседание е съобщил, че щетите се описват в протокола за ПТП, а
свидетелят Неделчев е заявил само, че автомобилът Опел Зафира е бил с по-големи
щети, но не конкретизира какви. Съдът констатирал, че в протокола за ПТП на л.35 от делото няма
описани щети.
При тези изложени съображения съдът направил извод, че
не са могли да бъдат направени категорични изводи за механизма на настъпване на
ПТП. Липсват годни, събрани по надлежния ред доказателства за обстоятелствата
във връзка с извършеното нарушение, които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на
акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за
неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не може
да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични
такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора факти.
На тези основания съдът отменил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно, но не по всички изложени в него съображения. Неправилен е изводът
на съда, че невписването на втори свидетел в съставения АУАН съставлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
тъй като в случая и актосъставителят, и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало
да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е
следвало да се отбележи в акта. Вярно е, че нито актосъставителят, нито
свидетелят по съставяна на АУАН са очевидци на нарушението, те са посетили
местопроизшествието по подаден сигнал за
настъпило ПТП. Но разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН предвижда съставянето на
АУАН в присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство изрично да се
отбележи в акта само при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие. Т.е. не е необходимо свидетелите да са
единствено присъствали при извършване на нарушението-т.нар. очевидци, възможно
е те да са такива на установяване на самото нарушение. В конкретния случай Цветанов
и Неделчев са установили, констатирали извършеното преди това нарушение и
затова те не са свидетели в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, както е приел
съдът, а такива в хипотезата на чл.40, ал.1, предложение второ от ЗАНН. В тази
хипотеза законът не поставя изискване свидетелите, освен актосъставителя, да са двама.
Правилен и обоснован на събраните по делото
доказателства обаче, е другият извод на съда за недоказаност на вмененото
деяние и неустановяването му по безспорен начин. Актосъставителят не е изяснил механизма на
настъпване на ПТП. Още при посещението му на място за изясняване на фактите,
жалбоподателят е съобщил, че е спукал гума и по тази причина управляваният от
него автомобил е навлязъл в насрещното движение. Тази теза жалбоподателят поддържа
и по време на съдебното оспорване на НП. Актосъставителят обаче е преценил, че
ПТП е настъпило вследствие на управление с несъобразена скорост, без да се е
обосновал за този свой извод. Двамата пътували с жалбоподателя свидетели Д. и Б.
съобщават също, че колата се е унесла поради спукване на гума, а полицейските
органи са констатирали още при проверката на място спуканата гума, но не са
могили да преценят дали е спукана преди или след удара. По делото не са събрани
доказателства, от които да се изясни причината и механизма за настъпване на
ПТП. Актосъставителят заявява, че е разпитал водачите на двата автомобила,
които са се ударили, но писмени обяснения, депозирани от двамата водачи, не са
приложени по делото. Очевидно, предвид разпитаните в съдебно заседание
свидетели Д. и Б., на мястото на произшествието са присъствали и други
свидетели-очевидци, водачът на другия автомобил, пострадал при сблъсъка. Няма
данни за спирачния път на двата автомобила, не са описани в протокола за ПТП и
щетите по двата автомобила, от които могат да се правят определени изводи, няма и други обективни данни, от които могат
да се направят изводи в една или друга посока. При това положение е останал
неизяснен основният твърдян в административнонаказателното производство факт,
че ПТП е причинено от несъобразена скорост на автомобила, управляван от
жалбоподателя, респ. не е оборено твърдяното и установено с гласни
доказателства обстоятелство, че ПТП е причинено от случайно и непредвидено
спукване на гума на автомобила на жалбоподателя. Липсата на годни първични
доказателства за установяване на релевантните за отговорността на Ц.
обстоятелства и наличието на доказателства, че причината за ПТП е не вписаната
такава в АУАН-несъобразена скорост, а спукване на гума, прави административното
обвинение недоказано и почиващо на предположения, до какъвто правилен извод е
достигнал и решаващият състав на въззивния съд. Решението му като правилно,
валидно и допустимо следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
за присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на ответника по
касационната жалба следва да се присъдят
поисканите, направени и доказани
разноски в размер на 300 лева за възнаграждение за един адвокат,
представлявал Ц.Ц. пред касационната инстанция. Искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред РС следва да се
остави без уважение като неоснователно, поради факта, че разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН е приета с измененията на ЗАНН, обнародвани в ДВ, бр. 94 от 2019 г., т.е. след приключване
на производството пред РС-Плевен и няма обратно действие.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 647
от 2.10.2019 г., постановено по нахд № 1282/2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да
заплати на Ц.В.Ц. ***, с ЕГН ********** разноски в размер на 300 (триста) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал ответника по
касационната жалба в производството по канд №1262/2019год. по описа на
АС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц.В.Ц. *** за
присъждане на разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството по анд №1282/2019 год. на
РС-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/