Р
Е Ш Е
Н И Е № 54
Гр. Тополовград, 24.08.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично
заседание на тринадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
СЕМЕРДЖИЕВА
При
секретаря: К.П.
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 168 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ж.А.К. твърди, че страните са сключили писмен
договор за продажба на движими вещи – овце, шилета и кочове на обща стойност
40530 лева, който договор е с нотариална заверка на подписите с Рег.№
1171/05.10.2017 г. на и.д. нотариус при
РС – Тополовград. Освен това ответника е издал запис на заповед за сумата по
която ремитент е ищеца и подписа върху тази заповед също е нотариално заверен.
Съгласно клаузите на договора, купувачът се е задължил да изплати на продавача
продажната цена до 28.02.2018 г., а владението на вещите е било предадено при
подписване на договора. Продавачът е изплатил на два пъти част от продажната
цена, а именно на 29.12.2017 г. – 1500 лева и на 12.03.2018 г. – 35800 лева,
или общо сума в размер на 37300 лева, като за плащанията са били издадени
разписки които се намират у ответника. Остатъка от продажната цена от 3230 лева
ответникът не е заплатил до подаването на исковата молба, въпреки поканите от
страна на ищеца и срещите между тях. Твърди се, че по този начин ответникът е
изпаднал в забава от 28.02.2018 г. Съгласно последната клауза на договора - при
неизпълнение от страна на купувача, той дължи и връщане на вещите ведно с
уговорена неустойка от 5000 лева. Поради което претендира да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 3230 лева, представляваща неизпълнено парично
задължение по Договор за продажба на движими вещи с падеж 28.02.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата от посочената дата до окончателното й
изплащане, както и сумата от 5000 лева, представляваща уговорената по Договора
неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото
разноски.
В с.з. от 13.08.2018 г., ищецът е направил частичен
отказ от предявения иск, касаещ претендираната лихва за забава за периода от
28.02.2018 г., до предявяване на исковата молба – 28.05.2018 г. и в тази част
производството е прекратено с определение на съда.
В останалата част исковете се поддържат изцяло в с.з.,
като е представена писмена защита от пълномощника на ищеца в която се
доразвиват съображения, свързани с оспорвания размер на иска и оспорвания
размер на неустойката от пълномощника на ответника и се претендира да бъде
уважен основния иск до размер 230 лева, а иска за неустойката в пълен размер –
5000 лева, като сумите се присъдят със законната лихва от предявяване на исковата
молба. Претендират се и разноските в пълен размер, съгласно приложен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответника К.М.А. в законоустановения едномесечен срок
не е представил писмен отговор по чл.131 ГПК, не е взел становище по исковете, не
се явява в с.з. лично, но явилият се представител – пълномощник на ответника в
с.з. от 13.08.2018 г. твърди, че не оспорва исковете по основания, а само по
размер като представя писмени доказателства в подкрепа на възраженията си и
претендира да бъде намален размера на договорената неустойка, тъй като същия е
прекомерно завишен. Въпреки искането за представяне на писмена защита и
указанията на съда, пълномощника на ответника в посочения едноседмичен срок не
е представил такава.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните са сключили писмен договор за продажба на
движими вещи – овце, шилета и кочове на обща стойност 40530 лева, който договор
е с нотариална заверка на подписите с Рег.№ 1171/05.10.2017 г. на и.д. нотариус при РС – Тополовград. Освен
това ответника е издал запис на заповед за сумата по която ремитент е ищеца и
подписа върху тази заповед също е нотариално заверен. Съгласно клаузите на договора,
купувачът се е задължил да изплати на продавача продажната цена до 28.02.2018
г., а владението на вещите е било предадено при подписване на договора.
Продавачът е изплатил на два пъти част от продажната цена, а именно на
29.12.2017 г. – 1500 лева и на 12.03.2018 г. – 35800 лева, или общо сума в
размер на 37300 лева, като за плащанията са били издадени разписки, които се
намират у ответника. Остатъка от продажната цена от 3230 лева, ответникът не е
заплатил до подаването на исковата молба, въпреки поканите от страна на ищеца и
срещите между тях. В с.з. са представени от пълномощника на ответника: разписки,
служебен бон на „ЕКОНТ Експрес“ – гр.Харманли и пощенски запис от 22.06.2018
г., от които е видно, че действително на 28.12.2017 г., ответника е платил на
ищеца сумата от 1500 лева; на 12.03.2018 г., след изтичане на фиксирания в
договора за продажба срок – 28.02.2018 г. ответника е платил на ищеца сумата от
35800 лева, след което на 12.06.2018 г. и на 22.06.2018 г., след подаване на
исковата молба в съда, ответника е платил на ищеца сумите съответно – 2000 лева
и 1000 лева, общо 3000 лева.
Съгласно последната клауза на договора - при
неизпълнение на задълженията по този договор, виновната страна дължи на
изправната неустойка в размер на 5000 лева, като ако виновната страна е
купувача, той дължи и връщане на вещите, ведно с уговорена неустойка от 5000
лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото документи, които съдът кредитира, тъй като са документи,
съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.
С оглед на изложеното и като прецени
събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са предявени искове с правно
основание чл.79 във вр. чл.183, ал.1 от ЗЗД.
Съдът счита предявените искове за
основателни и доказани и като такива същите следва да се уважат.
По делото безспорно е установено, а и
ответника не оспорва факта, че е налице неизпълнение на парично задължение от
страна на ответника по сключен договор за продажба на движими вещи. От самия
договор, приложения към делото, запис на заповед и другите писмени
доказателства – разписки, бонове и пощенски запис се установява, че ответника е
бил задължен да заплати на ищеца, за продадените му и предадени животни,
продажна цена общо в размер на 40530 лева в срок до 28.02.2018 г. До
уговорената дата ответника е изплатил на ищеца единствено и само сумата от 1500
лева. Останалите плащания, които е направил в последствие са след тази дата,
като последните две плащания са извършени и след подаване на исковата молба в
съда. Установено е, че към датата на падежа по договора – 28.02.2018 г.,
неизплатената от ответника сума възлиза на 39030 лева. В последствие след
падежа, ответникът е заплатил на няколко пъти суми по договора и към настоящия
момент е установено, че заплатените от него суми на ищеца възлизат в размер на
38800 лева, от която сума 35800 лева са платени на 12.03.2018 г.; 2000 лева на
12.06.2018 г., и 1000 лева на 22.06.2018 г. Следователно към момента на
последното с.з. по същество и постановяване на решението, дължимата сума от
ответника възлиза на 230 лева. В този размер следва да се уважи предявения
основен иск от страна на ищеца, като за разликата до претендирания размер от
3230 лева иска следва да се отхвърли. Сумата следва да се присъди със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Относно претендираната неустойка по
договора, съдът счита, че и този иск е основателен и доказан, тъй като се
установи по безспорен начин, че ответника не е изпълнил виновно задълженията си
по договора и съгласно последната клауза от договора дължи неустойка в размер
на 5000 лева. Съдът счита, че сумата следва да се присъди в пълен размер и няма основания за намаляването й така,
както претендира пълномощника на ответника с оглед разпоредбата на чл.92, ал.2
от ЗЗД. Съдът счита, че претендираната сума не е прекалено голяма, тъй като
тази неустойка обезпечава вземане в размер на 40530 лева и съотношението между
това вземане и размера на неустойката е приблизително 1:8, което съдът намира
за справедливо и в съответствие с добрите нрави и обичая. Съдът взе в предвид и
факта, че към деня на падежа по договора, ответника е изплатил само една
минимална сума от 1500 лева и към датата на падежа неизплатената сума възлиза
на 39030 лева, което съвсем не е минимална сума с оглед икономическите условия
в страната и претендираната неустойка напълно справедливо обезпечава това
вземане, което е имал ищеца към деня на падежа. Още към този ден в патримониума
на ищеца са настъпили значителни вреди от неплащането, още повече, че той е
предал продадените животни по договора още на 05.10.2017 г., когато е сключен
договора, без да е получил от ответника каквото и да е плащане, такова той е
получил някакво плащане няколко месеца след предаването на животните на
29.12.2017 г. и то в минимален размер от 1500 лева и рискът който е поел
продавача/ищеца/ е значителен. Освен това установи се, че по-голямата сума като
част от продажната цена 35800 лева, е платена много след изтичането на
календарната 2017 г. и след сключване на договора, а именно на 12.03.2018 г., а
другите суми са платени дори след завеждане на исковата молба в съда. За това
съдът счита, че неустойката следва да се дължи в пълен размер и няма основания
за нейното намаляване, тъй като същата служи за обезпечение на едно вземане,
което в деня на падежа е било в твърде голям размер и следва да обезщети ищеца
за настъпилите в неговия патримониум вреди, които съдът счита за значителни по
размер с оглед установените по делото факти свързани с извършените плащания.
Сумата от 5000 лева също следва да се присъди със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При този изход на делото следва да се
присъдят направените от ищеца разноски, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК, които са общо в размер на 1329,20 лева. Но съдът счита, че в случая
следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и да се присъдят
разноските съразмерно с уважената част от иска, тъй като ищеца не е поискал
изменение на основния иск в посока намаляване и претенцията му е в размер на
3230 лева, а с оглед на изложените по-горе съображения, съдът счита, че следва
да се уважи иска в размер на 230 лева. Следователно разноските които следва да
заплати ответника съразмерно на уважената част от иска възлизат на 844,68 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.М.А. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.К. ***, с
ЕГН **********, сумите: 230,00 лева/двеста
и тридесет лева/ - представляваща неизпълнено парично задължение по договор
за продажба на движими вещи от 05.10.2017
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 28.05.2018 г. до
окончателното й изплащане; 5000 лева /пет
хиляди лева/ - представляваща уговорената по договора за продажба на
движими вещи от 05.10.2017 г. неустойка за неизпълнение, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска 28.05.2018 г., до окончателното й
изплащане; както и направените по делото разноски в размер на 844,68 лева /осемстотин четиридесет и четири лева и 68 стотинки/.
Предявеният иск за неизпълнено парично задължение по
договора в частта над 230,00 лева до претендираният размер от 3230 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: