№ 50
гр. Кубрат, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20243320200268 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: ***
против Наказателно постановление (НП) № 24-0290-000396/13.08.2024 г.
издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с
МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено
административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Посочва се, че НП е
издадено без да е бил съставен АУАН на жалбоподателя. Отделно от това на
същата дата и място са му били издадени два фиша, единият от които за
управление на МПС без обезопасителен колан, глобите по които заплатил, а с
атакуваното НП му е наложено повторно наказание глоба в размер на 50 лв. за
същото нарушение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован явява се лично и
1
поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната
незаконосъобразност на издаденото НП. Заявява, че на посочената дата не му
е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Посочва,
че е казал на полицаите, че има обезопасителен колан, но не бил закопчан.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат,
при редовност в призоваването, не се явява. Постъпило е становище от
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт в ОДМВР Разград,
който претендира съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно и остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:
От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. А. – мл.
автоконтрольор в РУ – Кубрат се установява, че на 28.07.2024 г. в гр. Кубрат,
по ул. „Добруджа“ към изхода за гр. Тутракан е спрян за проверка водачът на
лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ***. При проверката е било
констатирано, че водачът А. Г. М. при движение не използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила.
Не е спорно, а се установява и от приложените по делото Глоба с фиш
GT № 3196922/28.07.2024 г. и Глоба с фиш GT № 3196921/28.07.2024 г., че по
време на същата проверка на 28.07.2024 г., е констатирано също, че
жалбоподателят А. Г. М. се движи с МПС без задължително включени
светлини за движение през деня или с къси светлини, както и че
жалбоподателят като водач превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. Не се спори между страните,
а се установява и от представеното с жалбата писмено доказателство, че
наложените с фишовете две глоби, в размер на 50.00 лева всяка, са заплатени
от М..
За това, че М. управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан
св. А. съставил приложения към административнонаказателната преписка
АУАН серия GA № 1237889/28.07.2024 г. като повдигнал обвинение за
2
извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Актосъставителят предявил акта на жалбоподателя, но последният отказал да
го подпише. Отказът на нарушителя да подпише е удостоверен от свидетел на
нарушението К. Е. Д..
На 13.08.2024 г. Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат издал
атакуваното в настоящото производство НП № 24-0290-000396, с което приел,
че М. е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му наложил наказание глоба в размер на 50 лева.
На 30.09.2024 г. издаденото НП е било връчено на жалбоподателя, който
на 07.10.2024 г. депозирал в РУ Кубрат Жалба вх. № 290000-7549.
Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от
приетите писмени доказателства, приложени към жалбата и находящи се в
приобщената административнонаказателна преписка и представени в хода на
производството, както и от показанията на разпитания свидетел А..
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания като свидетел
актосъставител, тъй като същият е без родствени отношения с жалбоподателя,
и незаинтересован от изхода на делото.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния
преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица.
Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Твърдението на жалбоподателя, че не му е съставен АУАН се
опровергава с представения такъв в производството, съставен на същата дата
на електронен носител.
В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно
по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни
3
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, трябва да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което
е санкциониран, защото при управление на МПС не е поставил
обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Съобразно
материално-правните характеристики на твърдяното нарушение, то подлежи
на доказване основно с гласни доказателства. Показанията на свидетеля А. за
липсата на поставен от водача обезопасителен колан са убедителни, поради
което съдът ги кредитира. Изложеното от полицейския служител се признава
и от самия водач. В хода на устните състезания М. признава, че е имал колан,
но не е бил „закопчан.“ Съдът намира, че премятането на обезопасителния
колан, без да е закопчан следва да се разглежда като нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП. Това е така, защото поставянето на обезопасителен колан без да е
закопчан, не би позволило да се постигнат преследваните от законодателя
цели с въвеждането на подобно задължение, а именно опазване здравето и
живота на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДВП за
извършеното нарушение е предвидено наказание – глоба в размер на 50 лв.
Това мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е
правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради
което наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е бил
санкциониран за едно и също нарушение два пъти. Нарушението, за което е
бил санкциониран с фиш е за това, че пътникът в управлявания от М.
автомобил е бил без поставен обезопасителен колан.
Предвид изложеното съдът намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото
в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение да управлява пътно
превозно средство след като е поставил обезопасителен колан.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
4
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
При този изход на делото, водещ до отхвърляне на жалбата, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0290-
000396/13.08.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ
Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на А. Г. М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00
лева за извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ОД на
МВР – Разград сумата 80.00 лева (осемдесет лева, нула ст.) – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5