№ 52
гр. Поморие, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20212160100304 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца „ЮБЦ “ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр.София , чрез пълномощника адв.Г. от САК със съдебен
адрес в гр.София , против ответника М. В. М. с настоящ адрес в гр.Поморие, обл.Бургас.
Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
60,77 лв. за парично вземане произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги от
22.05.2017г.; 17,28 лв. мораторна лихва за периода от 24.12.2017 г. до 13.10.2020г. , ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 03.11.2020 г. –датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
№260156/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№834/2020 г. по описа на РС-Поморие. Претендират се и направените разноски в
настоящото и заповедното производство . Представя доказателства.
Предявеният иск е с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, 92 и
чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е
изпратен на особения представител назначен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК
е подал отговор на иска. В отговора се оспорва иска като недоказан по основание и размер,
като се сочи, че общите условия не са обвързали ответника и договорът не е бил надлежно
прекратен, а представените фактури не установявали процесното вземане в полза на ищеца.
Прави се и възражение за погасяване на задължението по давност.Моли за отхвърляне на
предявените искове.
По делото ищецът се представлява от процесуален представител-адвокат, който не
1
се явява в с.з. редовно призован. С писмено становище депозирано до съда, поддържа
исковата претенция на заявените в исковата молба основания.
За ответника в с.з. не се явява представител.
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е
налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.
За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и
исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази
относимите законови разпоредби, прие следното:
По делото не е спорно съществуването на облигационно правоотношение между
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД (БТК ЕАД), в качеството на предприятие
предоставящо обществени електронни съобщителни услуги и ответника, в качеството на
абонат с клиентски №16653588001 възникнало на основание представения по делото
договор за мобилна услуга сключен при представените по делото общи условия между
страните на 22.05.2017 г. . По делото не е спорно доставянето на услугата чрез осигуряване
достъп на абоната до мобилната мрежа на оператора. Представени са и фактури издадени за
периода на отчитане от 27.09.2017 г. до 07.12.2017 г., в които са начислени потребените от
ответника услуги според абонаментния му план общо за 60,77 лв.. Не се спори по делото,
а се установява и от представените договори за прехвърляне на вземания, че вземането на
„БТК“ ЕАД по цитирания договора за мобилни услуги с ответника, е било прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ЕООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., като последното дружество от своя
страна с договор за цесия от 01.10.2019 г. , прехвърлило същото вземане на ищеца ЮБЦ
“ЕООД. Представено е пълномощно, с което цедентът „БТК“ ЕАД е упълномощило
цесионера „С.Г.Груп“ ЕООД да го представлява пред длъжниците по повод съобщението
по чл.99, ал.3 от ЗЗД-за прехвърляне на цесията. Приложено е и уведомление за
извършената цесия изходящо от „БТК“ ЕАД ЕАД, чрез пълномощника „Иновативни
финанси“ ЕООД и ищеца в настоящото производство, за което няма данни да е изпращано
на длъжника- ответник по делото.
При така установените факти, съдът прие следните правни изводи:
Безспорно се установява от доказателствената съвкупност по делото наличието на
твърдените от ищеца облигационни правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по
повод доставянето и ползването на мобилни услуги.
При наличие на валидно възникнали облигационни правоотношения между
страните, по които са доставяни от оператора и ползвани от абоната услуги, за ответника е
следвало да заплаща цената на договорените месечни такси при условията и в срока на
договора- в 15-дневен срок от издаването на фактурата, но не по-късно от 29-то число на
месеца. По делото не са представени доказателства за изпълнението на това задължение от
ответника. По делото няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че
2
задължението на ответника към „БТК“ ЕАД е прехвърлено първоначално на „С.Г.Груп“
ЕООД, което от своя страна го е прехвърлило на ищеца с договор за цесия. В случая поради
това, че не се доказва изпълнение на задълженията на ответника по договора да заплаща
дължимите месечни вноски според избрания тарифен план, съдът намира, че искът за
заплащането им е доказан по основание. Що се отнася до размера, в който следва да се
уважи иска, съдът намира, че следва да се съобрази, че задължението по първата издадена
фактура-№**********/08.10.2017 г. за сумата 27,31 лв. с падеж 25.10.2017 г. е такова за
периодично плащане и е погасено поради изтекъл на 25.10.2020 г. 3-годишен давностен
срок по чл.111, б.“в“от ЗЗД, преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и за тази
сума е основателно направеното в този смисъл възражение от особения представител на
ответника. Поради изложеното след приспадане на погасената по давност сума 27,31 лв. от
общата дължима сума 60,77 лв., искът следва да се уважи за остатъка от 33,46 лв..
Предвид уважаването на главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск с
правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава, за периода
преди предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК, в размер на законната лихва върху
уважения размер на претенцията за главница от 33,46 лв., като размера на обезщетението
изчислено от съда за посочения от ищеца период от 24.12.2017 г. до 13.10.2020 г. е 9,52 лв.,
за която сума искът следва да се уважи, а в останалата си част за разликата над този размер
до претендирания размер от 17,28 лв. искът следва да се отхвърли.
По направеното искане за присъждане на разноски на ищеца в настоящото и
заповедното производство, съдът прие следното: По настоящото дело ищецът, съобразно
представения списък, е направил разноски в размер на 405 лв., от които д.т.-75 лв., 180 лв. –
адвокатско възнаграждение и 150 лв. за възнаграждение на особен представител. Предвид
изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК, следва да се уважи за сумата 223 лв., съразмерно на уважената част от иска, като в
останалата си част над този размер до претендирания размер от 405 лв. искането за
присъждане на разноски следва да се отхвърли. В заповедното дело ищецът е направил
разноски в размер на 205 лв., от която сума следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му се
присъдят разноски в размер на 112,87 лв., съразмерно с уважената част от вземането, като в
останалата му част, над уважения размер искането за присъждане на разноски следва да се
отхвърли до претендирания размер от 205 лв. .
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. В. М.,
ЕГН********** с настоящ адрес в гр.Поморие , ... съществуването на ВЗЕМАНЕ в полза
на ищеца "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София, 1404, р-н
3
„Триадица“, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, ЕИК205680303 , представлявано от
пълномощника адв.Г. от САК с адрес в гр.София , бул.”България” №81, вх.В, ет.8, ап.22,
по заповед №260156/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №834/2020 г. по описа на РС-Поморие за сумата 33,46 лв./ тридесет и три лева и 46
ст./ - задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, ведно със
сумата 9,52 лв.( девет лева 52 ст.) представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, за периода от 24.12.2017 г. до 13.10.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над уважения размер на главницата от
33,46 лв. до претендирания размер от 60,77 лв., както и за разликата над уважения размер на
обезщетението за забава от 9,52 лв. до претендирания му размер от 17,28 лв. .
ОСЪЖДА М. В. М. да заплати на "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, сумата 112,87 лв.(сто и дванадесет лева 87 ст.), представляващи
разноски по ч.гр.д. №834/2020 г. по описа на Районен съд гр.Поморие, като отхвърля
искането за разликата над тази сума до претендирания размер от 205 лв.
ОСЪЖДА М. В. М. да заплати на "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.София, сумата 223 лв.(двеста двадесет и три лева), представляващи разноски
в настоящото производство, като отхвърля искането за разликата над тази сума до
претендирания размер от 405 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4