Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Лом, 12.10.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при секретаря: Красимира Атанасова, след
като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гр.д.№ 358/2021г. по
описа на Районен съд- Лом, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрисконсулт А.С.Г.,
против Д.Ц. А с ЕГН ********** и адрес: ***. Предявен е установителен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) и чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 6, ал.1 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на
01.10.2018г. ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател, с
ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне
на кредит от разстояние N° 224428. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
входиране на исковата молба, е постъпила сума в размер на 728.87 лв.,
разпределени, както следва: 400.00 лв. главница, 110.26 лв. договорна лихва,
188.61 лв. неустойка, 30.00 лв. разходи за извънсъдебно събиране. На ответника
е отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен
от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка ***, а
именно: в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN ***, BIC ***. Вземането за главница е за 10
вноски за периода 31.10.2018г. - 28.07.2019г., всяка от които в размер на
100.00 лв.. Погасена е главница в размер на 400.00 лв. за вноските за
31.10.2018г., 30.11.2018г., 30.12.2018г. и 29.01.2019г.. Дължими остават
вноските за периода: 28.02.2019г. - 28.07.2019г. в размер на 600.00 лв. При
изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в Договора. Тя е
фиксирана и не подлежи на изменение през целия периода на договора. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от него годишният лихвен процент е в размер на 40.15 %.
Погасена е договорна лихва в размер на 71.24 лв. за вноската за периода
31.10.2018г. - 29.01.2019г.. Вземането за договорна/възнаградителна лихва е
дължимо за периода 29.01.2019г. - 28.07.2019г. В исковата молба е допусната
техническа грешка, като е посочена начална дата - 30.12.2018г. Коректната
начална дата е 29.01.2019г.. Поради това се претендира лихва за периода
29.01.2019г. - 28.07.2019г. за сума в размер на 71.24 лв. Кредитът е изцяло
падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно:
28.07.2019г. Същият не е погасен. Поради това на основание чк, 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит -
28.07.2019г. С оглед обявеното извънредно положение, през което не тече лихва
за забава, то периодът на дължимост на лихвата за забава се дели на две.
Първият е от датата на забавата - 28.07.2019г. до датата на налагане на
извънредното положение - 13.03.2020г. Вторият период е от дата края на мораториума,
през който не се начислява законна лихва - 15.07.2020г. до 02.12.2020г.,
датата, която е формално определена с оглед евентуалната дата на входиране на
заявлението. С оглед горното се претендира вземане за законна лихва в размер на
62.17 лв. за периода 28.07.2019г. - 15.03.2020г. и от 15.07.2020г. -
02.12.2020г. Не се претендира вземане за неустойка. Образувано е било ч.гр.
дело № 1983/ 2020г. по описа на ЛРС и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2020г., срещу която е подадено от длъжника
възражение. Всички вземания са с настъпил падеж към датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Към датата на входиране на исковата молба
кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата от 733.41 лв., от които:
600.00 лв. главница по предоставения кредит, 71.24 лв.,
договорна/възнаградителна лихва за периода 29.01.2019г. - 28.07.2019г. и 62.17
лв., представляващи лихва за забава за периодите 28.07.2019г. - 15.03.2020г. и
от 15.07.2020г. - 02.12.2020г., ведно със законна лихва за забава от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Иска се да
бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено но отношение на ответника Д.Ц. Арсенова с ЕГН **********,
че същата дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б.Н.,
сумата от 733.41 лв., от които: 600.00 лв. главница по предоставения кредит,
71.24 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 29.01.2019г. -
28.07.2019г. и 62.17 лв. лихва за забава за периодите 28.07.2019г. -
15.03.2020г. и от 15.07.2020г. - 02.12.2020г., ведно със законна лихва за
забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Претендират се направените
разноски в заповедното производство, както и разноските в настоящето
производство.
Писмен отговор не е постъпил от ответника в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален
представител, като е поискано с нарочна молба делото да бъде разгледано в
негово отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се явява
лично и моли съдът да отхвърли иска,
излагайки аргументи, че не оспорва получаване на сумата от 1000 лева по
сключения договор за кредит. Сочи, че е погасила около 700 лева от кредита и
тази сума е отнесена за лихви от кредитора, като не е погасявана главницата. Ответникът
счита, че следва да заплаща законната лихва, но в рамките на допустимото за
страната, а не такава в голям процент.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 1983/2020г. по описа на ЛРС по заявление по чл.410 от ГПК, подадено
от “Изи Финанс” ЕООД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
17.12.2020г. за сумата от 733.41 лв. за задължение по Договор за кредит №
224428 от 01.10.2018г., от които: 600.00 лв. главница по предоставения кредит,
71.24 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 30.12.2018г.- 28.07.2019г.
и 62.17 лв. лихва за забава за периодите 28.07.2019г. - 15.03.2020г. и от
15.07.2020г. - 02.12.2020г., ведно със законна лихва за забава, считано от
15.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по
делото разноски в размер на 125,00 лева, от които 25,00 лв. за държавна такса и
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответника,
като същият подал възражение по чл. 414 ГПК и по указания на съда заявителят подал искова
молба, по която е образувано настоящото производство.
Между страните по делото не се спори, а и
видно от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 224428/01.10.2018г.,
ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 1000
лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 300 дни, при
фиксиран лихвен процент от 40.15% или общо дължимата сума за връщане била в
размер на 1181.50 лв. при предоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от
договора и изплащане на погасителните вноски в срок или /алтернативно/ 1747,33
лв. в случай на непредоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора. Съгласно
чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора за кредит в случай на непредоставено обезпечение
по чл. 3 от договора заемателят заплащал неустойка в размер на 565.83 лв.,
която се заплаща от него разсрочено на 9 вноски от по 62.87 лв., прибавени към
всяка погасителна вноска. В договора се съдържа и погасителния план, изготвен в
два варианта – при предоставено обезпечение и при непредоставено такова. Към
договора са приложени и общите условия на заемодателя, действащи по време на
сключването му. Представена е и електронна кореспонденция между страните, както
и разписка за извършено плащане с получател ответника, извършено чрез банков
превод по сметка в „Банка ДСК“.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице В.П.Т.. Видно от експертното заключение,
което съдът кредитира с доверие, налице са извършени плащания от ответника по
договора. Общо платените от ответника суми по договора са в размер на 728, 87
лева, като същите са отнесени от кредитора за погасяване на: главница в размер
на 400,00 лева, договорни лихви в размер на 110,26 лева, неустойка за
непредставяне на гаранция /обезпечение/ - 188,61 лева и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането - 30,00 лева /за
изпратени съобщения по електронен път на 30.11.2018г. – 20 лева и на
30.12.2018г. – 10 лева/.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените
искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което
срещу заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение от длъжника и съдът е дал
указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по
заповедта.
По
основателността на иска:
За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, както и размера на вземанията. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от същия закон предвижда,
че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло електронна, което не се оспорва от ответника. Безспорно е между страните, че
между същите е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № 224428 от 01.10.2018 г., сключен чрез средствата за комуникация
от разстояние, който факт не
се оспорва от ответника, видно от изявленията му в съдебно заседание, както и
предвид липсата на отговор по чл. 131 ГПК.
По
отношение на претендираните главница и договорната лихва съдът намира следното: По делото е безспорно,
че ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 1000,00 лева, която
е уговорена в процесния договор за кредит, който факт изрично се признава от ответника в първото открито
съдебно заседание по делото. В
договора се съдържа и уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ
размер на 181,50 лв. Съгласно договора
и погасителния план крайният срок
на договора е 28.07.2019 г., на която дата е падежът на
последната вноска по кредита. Видно от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, същото е подадено на 15.12.2020 г., тоест след настъпване на
падежа на последната вноска по кредита.
По
делото са налице доказателства за извършени плащания по договора, видно от
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира с доверие. Общо
платените от ответника суми по договора са в размер на 728, 87 лева, като
същите са отнесени от кредитора за погасяване на: главница в размер на 400,00
лева, договорни лихви в размер на 110,26 лева, неустойка за непредставяне на
гаранция /обезпечение/ - 188,61 лева и за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането – 30 лева общо /за изпратени съобщения по електронен път на
30.11.2018г. – 20 лева и на 30.12.2018г. – 10 лева./
По
отношение на сумата, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение в срок, съдът намира
следното: В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключването на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо
или в искания размер на заема. Клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, според
която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в петдневен срок от
сключването на договора чрез поръчителство на физически лица или банкова
гаранция в полза на заемодателя, се намира в противоречие с преследваната от
закона цел и съответното задължение на заемодателя. В този си вид клаузата на
договора прехвърля върху кредитополучателя риска от неизвършената предварителна
оценка на неговата платежоспособност, която оценка следва да се направи от
финансовата институция, предоставяща заема. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на
платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на
кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се
сключва договора за кредит. Същевременно задължението за неустойка възникнало
въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора
вреди, води до извода, че тя излиза извън присъщата ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция и води до неоснователно обогатяване на
кредитора – ищец. Поради това съдът намира, че е налице нищожност на клаузата,
предвиждаща неустойка поради непредоставяне на обезпечение, водеща до
недължимост на вземането в тази му част.
Относно
таксите за извънсъдебно събиране на вземането
съдът счита, че за
да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на
задължения, най-напред трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за
какъв вид действия с точно посочване времето и начина на извършването им и къде
е удостоверен размерът им. В заявлението по чл. 410 ГПК, нито в исковата молба,
не се посочва какви действия е извършил ищецът по време, начин и място, с
конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере
вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са записани в договора,
за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се
установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в
полза на кредитора за едно и също нещо- забавата на длъжника. По този начин
извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна
лихва за заемодателя, като подобна клауза, установяваща дължимостта им, се
явява нищожна като противоречаща на закона и морала.
Относно
договорната лихва, във връзка с твърдението на ответника, че същата е
незаконосъобразно висока, съдът намира, че не са налице основания за
прогласяване на тази клауза от договора за нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
(Нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. По договора за кредит съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от
същия ГПР е в размер на 48,3 %, т.е. той е под законовоустановения размер. В
ГПР е включен и размера на договорната възнаградителна лихва, който е 40,15 % и
е част от размера на ГПР по договора. Поради това клаузата за договорната лихва по кредита не се явява нищожна. В този смисъл е и
Определение от 19.08.2020г. по в.ч.гр.д. № 179/2020г. по описа на МОС.
Поради това внесените от длъжника суми за
погасяване на кредитните задължения, а именно: общо платените в размер на 728,
87 лева, отнесени от кредитора за погасяване на: главница в размер на 400,00
лева, договорни лихви в размер на 110,26 лева, неустойка за непредставяне на
гаранция /обезпечение/ - 188,61 лева и за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането – 30,00 лв. /изпратени съобщения по електронен път на 30.11.2018г. –
20 лева и на 30.12.2018г. – 10 лева/, следва да бъдат отнесени за погасяване на
задълженията, вземайки предвид следното:
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В
случая сумата, която кредиторът е
отнесъл за погасяване на неустойката за непредоставено обезпечение и за разходи
за извънсъдебно събиране на вземания, общо 218,61 лева /188,61 лв. за неустойка
и 30,00 за електронни съобщения до длъжника/, следва да се отнесе за погасяване
на лихвата, след което на главницата. Кредиторът претендира договорна лихва
71,24 лв. и мораторна лихва за забава – 62,17 лв. или общо лихви – 133,41 лв.,
които следва да се погасят с част от остатъчната сума от 218,61 лева. С
останалите 85,20 лв., оставащи от сумата
218,61 лв. след погасяване на лихвите, следва да се погаси част от
претендираната главница /600,00 лв./,
като дължимата главница ще остане 514,80 лв., като искът за главница следва да
бъде уважен до този размер. Исковете за
договорна лихва и законна лихва за забава следва да бъдат отхвърлени, тъй като,
както се посочи, тези претенции се покриват от удържаната сума от кредитора за
неустойка и извънсъдебно събиране на вземанията.
Ето защо искът следва да бъде уважен до
размера на претенцията за главница 514,80 лв., като за претенцията до 600,00
лв. бъде отхвърлен като неоснователен. Като законна последица от уважаване на
иска за главница следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 15.12.2020 г., до
окончателното плащане. Следва да бъде отхвърлена претенцията за 71.24 лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 29.01.2019г. - 28.07.2019г. и 62.17
лв. лихва за забава за периодите 28.07.2019г. - 15.03.2020г. и от 15.07.2020г.
- 02.12.2020г.
По
отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.
№ 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство.
В заповедното производство разноските,
сторени от ищеца, са в размер на 125.00, от които 25,00 лева за внесена
държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство
са направени разноски: 125.00 лв. доплатена
държавна такса, 150,00 лева депозит за вещо лице. Претендира се и 300 лв. за юрисконсулско
възнаграждение
С оглед изхода на спора –
исковата претенция е уважена в размер от около 70 %. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Сългасно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед на невисокия
материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност по делото и
неявяването на процесуален представител на ответника по делото, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, като
същото, след определянето му по НЗПП, следва да се определи съобразно уважената
част на претенцията /70 %/, или 70,00
лева се дължат за юрисконсултско възнаграждение на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК за исковото производство. Съобразно уважената част от
претенцията, възнаграждение за вещо лице ответникът следва да заплати в размер
на 105,00 лева и държавна такса съобразно
един уважен иск за главницата /514,80
лв. / - 50,00 лева.
За заповедното производство съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00 лева съобразно уважената част
от претенцията. Дължи се и внесената държавна такса от 25,00 лева в заповедното
производство.
Ответникът не е претендирал разноски, поради
което такива не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, в
отношенията между страните, че Д.Ц. А с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на “Изи Финанс” ЕООД
с ЕИК *********, с адрес на управление: ,
представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата от 514,80 лв. (петстотин и
четиринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща главница по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 224428/01.10.2018г., ведно
със законната лихва върху вземането, считано от 15.12.2020г. – датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение от 17.12.2020г. по ч.гр.д. №
1983/2020г. по описа на ЛРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за размера над 514,80 лева
до претендирания размер от 600,00 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК,
иск за признаване на установено, че Д.Ц. А с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи
на “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление: , представлявано от Б.И.Н. – управител,
сумите от 71.24 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 29.01.2019г. -
28.07.2019г. и 62.17 лв. лихва за забава за периодите 28.07.2019г. -
15.03.2020г. и от 15.07.2020г. - 02.12.2020г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение от 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 1983/2020г. по описа на ЛРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Ц. А с ЕГН ********** и
адрес: ***, да заплати на
“Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, разноски по заповедното производство в
размер на 95.00 лв. (деветдесет и пет лева) и разноски в
исковото производство в размер на 225.00 лв. (двеста двадесет и пет
лева), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: